"Парсифал" - Софийска опера и балет
Дата на публикуване: Jun 15, 2017 11:3:47 AM
ПАРСИФАЛ
Опера от Рихард Вагнер
(за пръв път на българска сцена)
Либрето - Рихард Вагнер по мотиви от поемата „Парсифал” на Волфрам фон Ешенбах и „Парсифал или Принцът на Граал” от Кретиен дьо Труа и „Магинобион”
Постановъчен екип
Диригент - Константин Тринкс
Режисьор - Пламен Карталов
Сценография - Нумен + Ивана Йонке
Костюми - Станка Вауда
Диригент на хора - Виолета Димитрова
Художествено осветление - Андрей Хайдиняк
Музикална подготовка - Рихард Тримборн
Солисти, хор и оркестър на Софийската опера и балет
Действащи лица и изпълнители
Парсифал - Костадин Андреев, Мартин Илиев (тенор)
Амфортас - Атанас Младенов, Веселин Михайлов (баритон)
Титурел - Петър Бучков (бас)
Гурнеманц - Ангел Христов, Николай Петров (бас)
Клингзор - Бисер Георгиев, Веселин Михайлов (баритон)
Кундри - Гергана Русекова, Радостина Николаева (сопран)
Двама рицари - Даниел Острецов, Стефан Владимиров (тенори и баси)
Съдържание на операта "Парсифал"
Време на действието: средните векове
Място на действието: Северна Испания
Религиозните и философски идеи на либретото са до известна степен смесица от християнство и будизъм, като символиката на Чашата на Граал и Копието са още по-древни. Но поемата на Волфрам фон Ешенбах е християнска по дух - Благословеният Граал е чашата, с която Исус пие на Тайната вечеря, а след смъртта му Йосиф Ариматейски събира кръвта му, а Копието е това, с което Христос бива пронизан на кръста.
УВЕРТЮРА
Бавно разгръщаща се звукова поема, изпълнена с дълбоко религиозно чувство, основана върху основните теми: Любовта, Копието, Граал, Вярата. Вагнер прави редакция на увертюрата - със завършен финал, за да може да бъде включвана като самостоятелно оркестрово произведение в програмите на симфоничните концерти, но когато тя се изпълнява в операта, завесата се вдига при дисонантния акорд.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Първа сцена
Недалече от замъка - светилище, където се пази Светият Граал, на планината Монсалват (Спасената планина) в Северна Испания, в свещената гора, обкръжаваща замъка, под сянката на голямо и разклонено дърво, спи старият рицар Гурнеманц. Зората бавно изгрява. Гурнеманц се събужда и буди заспалите край него млади рицари - оръженосци. Всички те падат на колене в молитвен екстаз. Дошли са тук, за да помогнат на Амфортас, краля на Граал, да извърши своето ежедневно ритуално умиване във водите на близкото езеро. Всички се надяват по този начин да се облекчи болката от неизлечимата му рана. Магьосницата Кундри прекъсва общата молитва. Тя, която служи едновременно на рицарите на Граал и на техния враг магьосника Клингзор, е донесла балсам от далечна Арабия, за да помогне на Амфортас. Кралят, когото са донесли тук на носилка, иска да благодари на младата жена, макар да е изгубил вече вяра, че ще оздравее.
Когато Амфортас се отдалечава, Гурнеманц разказва на рицарите - оръженосци част от историята на Свещения Граал. Старият крал Титурел, бащата на Амфортас, е получил двете свещени съкровища - Чашата или Свещения Граал, от който Исус е пил вино на Тайната вечеря, и Копието, с което Той е бил пронизан на кръста. За да ги запази, крал Титурел построил светилище (реликториум) и събрал отряд от предани рицари, които да бдят зорко над тези две реликви. Понеже Титурел остарял много, за да може да изпълнява тази свещена мисия, крал станал неговият син Амфортас. Но тук живеел някой си Клингзор. В миналото като разкаял се грешник пожелал да стане рицар на Граал, за да получи опрощение, но тъмните страсти продължили да бушуват в душата му и той събрал около себе си враговете на Граал и започнал да прави лоши магии. С помощта на група млади красавици, които заселил във вълшебна цветуща градина на мястото на бивша пустинна долина, той завлякъл там Амфортас. Представил му Кундри, която се е превърнала в красавица и прехласнат от хубостта й младият крал изпуснал за миг Копието от ръцете си. Магьосникът го грабнал и ранил лошо младия крал. Той можел да бъде спасен само ако някой чист и непорочен млад рицар успеел да отнеме Копието от ръцете на коварния и зъл Клингзор.
В края на разказа на Гурнеманц, се дочува силен вик откъм езерото. Пред нозете на стария рицар пада прострелян умиращ гълъб. След него пристига непознат млад мъж и когато Гурнеманц го упреква, че е извършил голямо зло като е убил птицата, младежът съвсем наивно му отговаря, че не знае какво е това зло. Това е Парсифал, който не знае дори имена на своите родители. Кундри обаче знае повече от него и му казва, че майка му е починала. Гурнеманц разбира, че тъкмо това наивно и невинно създание ще може да спаси крал Амфортас. И той тържествено го повежда към замъка. Под звуците на „Музиката на преображението” започва
Втора сцена
В огромната зала на замъка на Свещения Граал са се събрали всички рицари. Старият крал Титурел моли сина си да продължи церемонията. Отначало Амфортас отказва: раната го измъчва силно, но накрая се съгласява. Започва церемонията - причестяване с хляба и виното. При вида на Свещената чаша от раната на Амфортас потича кръв. Парсифал стои безмълвен и безучастно наблюдава мъките на Амфортас. По лицето на юношата не се появява и сянка от състрадание! В края на тази дълга церемония разгневеният Гурнеманц изгонва Парсифал с присъдата, че не е достоен да бъде провъзгласен за рицар на Граал.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Първа сцена
Владенията на Клингзор. Злият магьосник призовава Кундри на помощ и против волята си, тя се явява пред него. Той иска Кундри да се превърне отново в прелъстителна красавица, за да му помогне да победи Парсифал. Кундри трябва да съблазни младежа, както преди това е измамила Амфортас.
Втора сцена
Вълшебната градина на Клингзор. Тук е Парсифал, който току-що е убил неколцина от злите рицари на магьосника. Девиците-красавици на служба при Клингзор го укоряват за смъртта рицарите, които са обичали. Но видът на Парсифал е толкова непорочен и невинен, че те, покорени от хубостта и чистотата му, отиват при него, предрешени като цветя, готови да го дарят с любовта и възхищението си. Появява се и Кундри, най- красивата от тях, която ги отпраща, за да остане насаме с младежа. Разказва му за неговия благороден баща, рицаря Гамурет, и за неговата майка Херцеллейде. Съобщава му, че майка му го е кръстила с името Парцифал, което означава „наивен глупак”. Кундри продължава да излива любовните си чувства и с хитрост (като го убеждава, че трябва да му предаде прощална целувка от неговата майка) успява да го целуне. Тази фатална целувка пробужда у младеж страст и заедно с това и чувство за състрадание. Парсифал неочаквано си спомня за тежката, кървяща рана на крал Амфортас и осъзнава, че тъкмо той е длъжен да го излекува и спаси. Рязко отблъсква Кундри. Тя се развиква, моли за помощ Клингзор. Магьосникът се явява в миг и хвърля към Парсифал Свещеното Копие. Но става чудо: Копието замира във въздуха точно над главата на младежа. Тогава той го грабва и прави с него кръстен знак. Замъкът на Клингзор рухва за миг, вълшебната градина се превръща в пясъчна пустиня, а Кундри пада безчувствена на земята. Клингзор изгубва силата и властта си. Парсифал се обръща към Кундри и възкликва: „ Ние с тебе пак ще се видим!”.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Първа сцена
След много години. Младият герой не може да открие обратния път към светилището на Граал, а рицарското братство страда, защото неговият водач, все още болният Амфортас, не е в състояние да изпълнява възложената му свещена мисия.
Прекрасно утро в деня на Страстния петък. Престарелият Гурнеманц излиза от своята хижа на слънце. Пред входа открива лежащата на земята Кундри, която е почти в безсъзнание. След гибелта на Клингзор, разкаялата се грешница е решила да служи само на рицарите на Граал. След малко към тях се приближава рицар с черна ризница и копие в ръка. Лицето му е скрито. Гурнеманц го убеждава да свали доспехите си, защото по време на Страстния петък не се носи броня и оръжие на свещено място. Рицарят открива лицето си, пада на колене и започва молитва. Кундри и Гурнеманц разпознават Парсифал. Той им разказва за борбата си с Клингзор, за раните, които е получил сражавайки се по пътя, докато стигне до Монсалват. От своя страна, Гурнеманц му разказва за страданията на рицарите през това време, а също и за смъртта на стария крал Титурел. Като слуша разказа на Гурнеманц, Парсифал непрекъснато се укорява, че е станал причина за всички тези страдания. Но старецът го осенява тържествено със кръстен знак, а Кундри измива ритуално нозете му с вода от езерото. На свой ред, Парсифал моли Гурнеманц да миропомаже главата му. Чрез този благослов Парсифал става новия крал на Граал. Първото, което ще свърши в това свое качество е да покръсти Кундри.
В този миг Парсифал открива за първи път красотата на пробуждащата се природа. Звучи прекрасната „Великденска музика”. Звънят празнични камбани. И тримата - Гурнеманц, Парсифал и Кундри отиват, за да извършат последните обреди над тялото на починалия крал Титурел.
Втора сцена
Величествената зала на Граал. Рицарите помагат на Амфортас да седне на трона. Болката от раната е тъй непоносима, че той просто няма сили да смъкне покривалото от Граал и се моли само за едно - да умре час по-скоро. Но в този миг пред него се явява Парсифал, който му казва: „Вярвай само в оръжието, то те рани, но то ще те спаси!” И докосва с Копието раната на краля. Тя се затваря и изчезва в миг. Парсифал се провъзгласява за крал на Граал. Смъква покривалото от Свещената чаша, застава на колене в мълчалива молитва, а Чашата започва да излъчва силна светлина. Гласовете на рицарите и на хорът на момчетата се извисяват в чудна хармония. Силно развълнувалата се Кундри, устремила взор към Свещения съд, пада мъртва на пода, най-сетне намерила покой и прошка за греховете си. А когато Парсифал поема Чашата и я надига над главите на рицарите, оркестърът свири последните, заключителни тактове на операта - преображението на темата на Свещения Граал и Тайната вечеря.
Думи на Пламен Карталов:
"Репетираме по 12 часа на ден, съботите и неделите също са работни дни".
Снимки: Светослав Николов
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
(със съкращения)
13.06.2017
ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден на всички наши верни журналисти, които следват хрониката и пътя на Софийската опера в своите издания. Искам да започна с една мисъл на Рихард Вагнер във връзка с подготовката на премиерата на "Парсифал" в Байройт: "Който може с правилен усет и поглед да обхване всичко, което ставаше през тези два месеца вътре в този театър за тържествени представления, ще обясни изявяващата се тук продуктивна и рецептурна дейност само с въздействието на едно тайнство, обхващащо без принуда всички и всичко." Тази мисъл на Вагнер пренасям веднага на около 2000 км. от Бавария до София, защото именно без принуда за всичко и без принуда към всички вече седми сезон Софийската опера, за пръв път в своя летопис, създава една история. Присъстващите тук солисти написаха нова история на Софийската опера. За тях не се говори толкова много, но аз ще ви кажа, че те са уникални. Понеже следя някои от вагнеровите постановки по света, искам да заявя, че не ги давам на никого. В този "Парсифал", който ще се роди на сцената и благодарение на тях в моята режисьорска концепция, ще видите какъв огромен труд е хвърлен в продължение на една година. За да се сътвори едно вагнерово произведение в главите на певците, си трябват дванайсет месеца работа. В България няма други такива артисти, които да се посветят на професията в един дългосрочен план и последователно и целенасочено да създават изкуство на най-високо ниво. Споделих тези думи на Вагнер, изречени 150 г. назад, за да видите, че без принуда към никого този наш репертоар създаде едно ново мислене в естетиката на театъра, в естетиката на публиката, което спомага за кариерното израстване на артистите. Никой не вярваше, че през 2015 г. с тези хора като национален отбор на най-високо ниво ще превземем баварската сцена на Фестивалния театър в град Фюсен, точно на метри под прозорците на баварския крал Лудвиг II. Много от зрителите, дошли откъде ли не - от Америка, от Австралия, от Южна Африка, от Англия, които гледаха там нашите спектакли, после видяхме тук, в София. Те идваха да ни се представят: Помните ли ни, ние сме от Англия, и пак идваме - за трети път. Всичко това е документирано в един филм на Миглена Стойчева - от "а" до "я", както се казва. Затова благодаря на тези хора, които ми повярваха и вече седми сезон сътворяваме заедно, без принуда към никого, тази наша "Вагнериана" (тетралогията "Пръстенът на нибелунга", "Тристан и Изолда" и "Парсифал" - бел. T-now). Обещавам ви един спектакъл на най-високо ниво, ще го видите, дано всички да са живи и здрави, имаме още време до премиерата - репетираме по 12 часа на ден, съботите и неделите също са работни дни, понеделниците - също. За съжаление сега няма да покажем този спектакъл в Болшой театър, тъй като с руснаците сме се договорили за тетралогията на Вагнер, но има време, и за "Парсифал", и за "Тристан и Изолда", по-нататък, защото това са нашите бисери от съкровищницата на вагнеровата драматургия. "Парсифал" е едно гнездо на братство - за смирение, за любов към ближния, за целомъдрие. Всичко това е втъкано в една музика, която звучи неземно, особено увертюрата.
Думи на Пламен Карталов:
"Присъстващите тук солисти написаха нова история на Софийската опера."
Снимки от пресконференцията: T-now
Не случайно сложих увертюрата в пещерата Магурата пред рисунките, които са направени преди 7000 години. И знаете ли как тази музика се сля с древните рисунки - идеално се съчетаха драматургия и природна среда. Всъщност това е и моя стил: когато видя едно място, което е подходящо за опера, веднага го използвам като естествен декор. Сега искам да дам думата на моите колеги. След това ще имате възможност да им зададете въпроси. Благодаря ви.
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Колеги, да започнем от главния герой. Все пак операта се казва "Парсифал". Костадин Андреев.
КОСТАДИН АНДРЕЕВ: Добре дошли в нашия храм. Искам да изразя огромното си вълнение от това, че правим тази последна, може би най-гениална творба на Вагнер, която се различава много от всички други негови опери. Той самият я определя не като опера, а като "тържествена сценична мистерия". Музика, толкова космическа, сакрална и религиозна, че на моменти наподобява нашите църковни песнопения - с една загадъчност, с една символика. Искам да изразя преклонението си към моите колеги, които след колосалния ни труд почти десет години (след "Пръстена" и "Тристан и Изолда"), намериха сили - благодарение и на акад. Карталов, който е моторът на тази вагнерова епопея - да направим това най-трудно произведение на Рихард Вагнер. Както казах, то е една философия, метафизика. Работил съм с много режисьори, но никой не е успявал така добре да разчете нотите, както го направи маестрото: музикалните теми на Вагнер, ориентирани и съобразени към героите, към ситуациите - всяка нота, всеки музикален ход какво изразява, и всичко това да се облече в една визия, за да е разбираемо за публиката. Поклон пред Маестро Карталов и пред колегите: Гергана Русекова, Радостина Николаева, Мартин Илиев, които вие прекрасно познавате, Ангел Христов, Николай Петров. Едни безумно трудни роли на КУНДРИ, на ГУРНЕМАНЦ, които те защитават гениално - гласово и актьорски. За себе си мога да кажа, че съм изпял много роли в своята кариера, но такова вдъхновение и вълнение, и една особена емоция, не съм изпитвал досега, и се надявам публиката да усети всичко това чрез нас - да й го преведем. Мисля, че нашето представление, на Софийската опера, само да не прозвучи помпозно, ще даде нов тласък на тази гениална вагнерова творба. Моля се на Господ да сме живи и здрави, за да може това, което изпитваме в душите си, което работим от една година, да достигне до публиката. Това се случва веднъж в живота - да се докоснеш до тази уникална, гениална, неповторима творба на Вагнер. Неговият философски и музикален гений са съчетани в нея. На добър час на всички. Благодаря за щастието, че имам възможност да се докосна до Вагнер, до тази творба и до тази роля. (Аплодисменти.)
Думи на Костадин Андреев:
"Искам да изразя огромното си вълнение от това, че правим тази последна, може би най-гениална творба на Вагнер..."
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Благодарим на Костадин Андреев. Има още един ПАРСИФАЛ, така че Мартин Илиев също ще каже няколко думи за своята роля и за работата по тази опера.
МАРТИН ИЛИЕВ: Моят колега беше достатъчно изчерпателен. Огромно е вълнението при претворяването на произведенията на Вагнер. Може да се каже, че последната му опера "Парсифал" е неговата изповед. Много дълбока, много философска музика - музика на духа, а не на душата. Малко хора могат да преживеят това, да го осъзнаят, да го осмислят. Може би заради това е и интересът към Вагнер. Благодаря на всички: на Маестро Карталов и на колегите за хубавата работа. Извинявам се, че заради здравословен проблем не можах да взема по-дейно участие в репетиционния процес и малко натоварих моя колега, но, случват се и такива неща. Пожелавам успех на всички колеги. Надявам се и аз да бъда добре и всичко да мине както трябва. (Аплодисменти.)
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Благодаря. Тук са и двете изпълнителки на КУНДРИ. Нека да чуем първо Радостина Николаева, а след това и Гергана Русекова, за техните роли и за участието им в тази творба.
РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Благодаря за вашето внимание и за вашия интерес. Благодаря на акад. Пламен Карталов, че отново повярва в нашите сили и възможности - в това, че можем да пресъздадем тези толкова прекрасни, но същевременно толкова сложни персонажи на Вагнер. Това е едно пътуване на душата в днешното консуматорско и материалистично общество. Наистина е малко трудно да се разбере тази гениална творба на Вагнер, която е венец на неговото творчество. Ще бъде голямо предизвикателство за нас и същевременно голямо удоволствие, ако осъществим докрай замисъла, който сме заложили в тази постановка. Полагаме огромни усилия, влагаме душите си, всичките си физически ресурси. Пожелавам огромен и удовлетворяващ успех на колегите - като се започне от техническите служби, през рекламата и цялата опера. Благодаря ви и ви очаквам на спектаклите. Надявам се, че всеки път ще бъде различно и ще откривате нови неща за себе си. (Аплодисменти.)
ГЕРГАНА РУСЕКОВА: Здравейте. Много ми е приятно, че съм избрана за ролята на КУНДРИ и че имам възможността да работя това уникално заглавие. Както спомена Маестро Карталов, ние вече цяла година се трудим и всеки ден откриваме все нови и нови неща. Маестрото постоянно ни провокира и изважда от нас различни цветове, бои. Лично за мен КУНДРИ е героиня, която съчетава в себе си три жени, и не точно жени. Във всяко действие, във всяка картина, тя е абсолютно различна. Това е много голямо предизвикателство. Пожелавам успех на всички колеги и съм много благодарна, че съм в този екип. Благодаря ви, доста се вълнувам. (Аплодисменти.)
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Това е много хубаво, това е творческо вълнение. Благодарим на Гергана Русекова. Има двама изпълнители на ГУРНЕМАНЦ. Сега ще помоля Ангел Христов да каже няколко думи. След това Николай Петров.
АНГЕЛ ХРИСТОВ: Здравейте. Радвам се, че сте тук, благодаря ви, че дойдохте. Ще бъда кратък. За мен е голямо предизвикателство да изпълнявам ролята на ГУРНЕМАНЦ - осъществена моя мечта. Аз съм почитател на Вагнер от дете - шегувам се, естествено, но наистина обичам музиката му. С голямо удоволствие работя във всичките опери на Вагнер, които поставихме. Най-хубавото в нашата постановка е, че не сме стереотипни. Може би факта, че в България не е изпълняван Вагнер, ни предпази от това нещо. Никой не очаква някакви специални ефекти от нас, а това ни провокира да покажем нашата същност и да направим нещо различно. Дано сме живи и здрави, пожелавам успех на всички колеги. Благодаря на Маестрото, вярвам, че ще направим едно много, много хубаво представление. Благодаря ви. (Аплодисменти.)
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Здравейте и добре дошли. Сакрално-мистериозна пиеса. Нещо великолепно, нещо прекрасно. Да разбереш Вагнер, означава да се гмурнеш много надълбоко - няколко пласта надолу: изхождайки от текста, от музиката, от това, което е заложил в пиесата си. Да го разбереш, наистина, не е толкова лесно, ако не си се занимавал с този материал. За да го разбереш, трябва да му се отдадеш. Аз имах огромното щастие да работя върху "Пръстенът на нибелунга", а сега и в "Парсифал". Искам да благодаря на акад. Карталов за доверието, което ми гласува, защото той ми вярваше и тогава, когато аз самият не си вярвах, че ще се справя със задачата. Благодаря много. На добър час. (Аплодисменти.)
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Благодаря на Николай Петров. Тук е и изпълнителят на АМФОРТАС Атанас Младенов.
АТАНАС МЛАДЕНОВ: Здравейте. Добре дошли в нашия дом, в нашия храм. Ще бъда кратък. След една година труд сме на финалната права - като че ли виждаме светлината в тунела. Така е, защото Вагнер сякаш носи светлина. Това е едно възнасяне към най-висшите ценности на човека. Ще бъде много хубаво всички да го съпреживеем. Много работим върху този аспект на творбата - да не е просто някаква опера, която тривиално всички да видят, а да бъде едно истинско, човешко, дълбоко преживяване. И се надявам вие, които се занимавате с разпространението на информацията за този спектакъл, да спомогнете и накрая всички да бъдем щастливи - някъде малко преди полунощ (смях), в края на спектакъла. Заповядайте, да сме живи и здрави и да имаме успешни представления. Успех на всички колеги, на добър час. (Аплодисменти.)
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Благодаря на Наско Младенов. Тук е и един от изпълнителите на КЛИНГЗОР Бисер Георгиев. Нека да чуем и него.
БИСЕР ГЕОРГИЕВ: Здравейте. Веселин Михайлов и аз сме в ролята на най-отрицателния герой в тази опера. Не бих искал да издавам тайните си, за да мога да се предпазя от него (смях). Който не го е страх, да заповяда (смях). (Аплодисменти.)
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Бисер, както винаги, е много кратък. Тук виждам и изпълнителя на ТИТУРЕЛ Петър Бучков. Той вероятно също би искал да каже няколко думи.
ПЕТЪР БУЧКОВ: Здравейте и от мен. Всичко вече е казано. Бисер беше доста духовит. Едно нещо мога да добавя: участвал съм във всичките опери на Вагнер, които са поставени дотук. Благодаря на Маестро Карталов, че даде възможност на нас - това поколение оперни певци, да стъпим в една материя, за която иначе много трудно щяхме да намерим педагози, които да ни обучат, и да посетим театри, за да видим как работят големи артисти. Той експериментира с нас, разбира се, много предпазливо. Всички сме му много благодарни. След седем години мога да кажа, че за мен музиката на Вагнер остава предизвикателство, предполагам и за колегите е така. Влагаме огромни усилия, за да постигнем добри резултати, конкурентни на световната сцена, и се надявам да останете впечатлени от нашия труд. (Аплодисменти.)
ДИМИТЪР СОТИРОВ: Благодаря. Отново давам думата на Маестро Карталов - режисьора, с един такъв въпрос: с какво ви изненадаха тези прекрасни изпълнители?
ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Това са нашите вагнерови певци. Те с нищо не могат да ме изненадат, освен ако не решат нещо да променят по време на представлението. Но не вярвам да го направят (смях). Не случайно започнах с думите на композитора, изречени преди 150 г.: никой за нищо не е бил принуждаван. Това са нашите изпълнители на ХАГЕН, на ЗИГФРИД, на ВАЛКЮРИТЕ, на ЗИГМУНД, на ЗИГЛИНДЕ и кой ли не още. Роли, които тези солисти знаят наизуст, а това са хиляди думи. Представете си как се запомнят. Те разбраха, че освен "cantare" (пея), трябва да влезе в действие и глаголът interpretare (тълкувам). Без интерпретация, какъвто и красив глас да има, солистът доскучава на петата минута. А тези хора тук правят вариации във всичките музикални изречения. Ще ги чуете. Наскоро направихме малка демонстрация, на която присъстваха много гости, даже и германци, които казаха: на такъв немски език и германци не сме чували да пеят. Тоест всяко едно старание си заслужаваше времето и труда. Така че с нищо не могат, Митко, да ме изненадат, защото ние сме едно цяло. Това е.
Константин Тринкс репетира с оркестъра
на Софийската опера
Сцени от "Парсифал"
