"Пръстенът на нибелунга" - Софийска опера и балет

Оперният цикъл включва

РЕЙНСКО ЗЛАТО

Das Rheingold

ВАЛКЮРА

Die Walküre

ЗИГФРИД

Siegfried

ЗАЛЕЗЪТ НА БОГОВЕТЕ

Götterdämmerung

"Валкюра"

Снимки: Виктор Викторов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

24.06.2015

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден на всички. Решихме да ви поканим, за да представим солистите на "Пръстенът на нибелунга". Те са около петдесет изпълнители, с някои дублиращи роли. Като режисьор на постановката съм убеден, че вие трябва по-отблизо да познавате нашите солисти, които в продължение на шест години подготвяха цикъла "Пръстенът на нибелунга" и получиха голяма известност извън страната - особено тези, които продължиха щафетата на Вагнер с петото заглавие от нашия вагнеров репертоар "Тристан и Изолда". Видяхте премиерата през февруари. Това още повече затвърди в мен убеждението, че сме на правилния път - Софийската опера да получи един по-широк, по-богат репертоар, не само с италианските, руските, френските и българските автори, но и с един композитор, който далеко в миналото е бил част от репертоара на пионерите на българския оперен театър. В тази връзка, в навечерието на обявяване на една друга годишнина, ви споделям, че от юли започваме да работим за тържественото отбелязване на 125 години българска оперна традиция, което ще се случи през следващия сезон. В края на XIX век в София група ентусиасти, завършили своето обучение в Прага, идват и поставят началото на Софийската опера. Минали през много унижения, оскърбления, невежество на политици, каквито могат да се срещнат и в наше време, но устояли и ето, ние сме в навечерието на 125-годишнината на софийската оперна традиция на това велико изкуство. Конкретно на темата, пред вас е част от екипа на "Пръстенът на нибелунга": Красимир, Светозар, Пламен, Бисер, Радостина, Силвия, Мартин, Баясгалан, Мартин Илиев - тенорът и Благовеста.

Снимка: velyub (T-now)

Съответно липсват още толкова колеги. Снощи завърши генералната репетиция на "Валкюра", тъй като в момента сме на възстановка на целия "Пръстен" и в началото на следващия месец ще имаме удоволствието да поканим международна публика, която ще присъства на третото поредно изковаване на българския "Пръстен". И още едно изречение искам да добавя: този цикъл беше създаден специално, за да ознаменува 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер - озарил небосклона на световната оперна традиция, а тя е на повече от 400 години. Някои от вас си спомнят, че на пл. "Александър Батенберг" ние отбелязахме тържествено 400-годишнината от рождението на италианската опера, на италианската и световна оперна традиция, с "Аида" - пред бившия мавзолей. Това беше през 1997 г. После, след като духът на комунизма беше прогонен, според тогавашни политици, които разрушиха мавзолея, ние намерихме други открити пространства за нашите спектакли. Като това в парка на Военната академия ("Опера в парка"), където при голям интерес вървят нашите представления. Въобще театърът ни е като един барометър на епохата, създава един резонанс за отбелязване на всичко онова, което ни държи в контакт с нашата съвременна и бъдеща публика. Като казвам "бъдеща", имам предвид всички онези спектакли, с които ние отглеждаме нашата публика. Така че този "Пръстен" беше създаден за 200-годишнината от рождението на Вагнер, имахме първо завъртане веднага 2013-та, поради големия успех - 2014, и сега за трети път - 2015. Всички вие знаете, че миналата година дойдоха гости от 11 държави. Нашите пиари регистрираха много от тях в кратки интервюта - това са около 54 разговора с гости, предимно чужденци. Защо го направихме - за да можем да сверим и нашия часовник като разберем какво мислят онези, които непрекъснато следват вагнеровите оперни продукции по целия свят. Имахме даже една жена на 97 години, която записа, че е гледала "Пръстена" за 76-ти път. Нямаше такива, които да са го гледали под пет пъти. 10, 15, 25 пъти - това споделяха хората. Сложи се една камера и с риск да чуем всякакви мнения, журналистите от БНТ записваха разговорите едно към едно. Имаме кураж, за да можем да кажем: ние продължаваме в тази посока, и този кураж дойде именно благодарение на българските оперни артисти, които вие малко познавате, а аз искам повече да познавате, защото те получиха отлични отзиви в западните списания: "Оперен глас", "Опера", също и в две руски издания... и т. н. Съответно в някои от нашите национални издания като в-к "Култура", "Труд", "24 часа", БНР със своите няколко великолепни музикални предавания. Всички бяха много положително настроени към нашите изпълнители. Това е целта - да ги видите, да ги рекламирате, смело ще кажа, да им създаваме име, защото не може само да се говори за нашите светила, за нашите прекрасни легенди. Много пъти, когато се обръщаме към миналото, забравяме настоящето. За бъдещето се тръгва не само от миналото, но и от настоящето. Много съм щастлив да направим този разговор. Един малък подарък ви правим с програмата - някои от вас, които не са гледали спектакъла, да се престрашат, да влязат в операта и да видят третия "Пръстен". Четвърти не знам дали ще има догодина. Знаете каква е икономиката на изкуството в България - как гърмят по шевовете други театри с техните задължения, и прочие, и прочие. Но имаме пълен оптимизъм, тъй като веднага след това идва Царевец с новата българска опера "Борислав" по Иван Вазов на Маестро Георги Атанасов. "Нова" - тя е писана преди 105 години, но ще бъде нова за съвременната публика. След това имаме още две гостувания извън страната. Представих ви нашите артисти - те са ваши, и оттук нататък да има един диалог, тъй като, за пореден път казвам, пресконференцията е заради артистите на Софийската опера, които изковаха първия български "Пръстен" в 125-годишната история на българското оперно дело. Имате думата, скъпи колеги и гости журналисти.

ИВАНКА ИВАНОВА: Забравихте да споменете, че наесен ще бъдете в Германия. Къде точно? Целият "Пръстен"?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Да, нашата тетралогия ще бъде показана, живот и здраве, в Германия. За пръв път чужда трупа ще покаже заглавие на немския композитор Рихард Вагнер, и то "Пръстенът на нибелунга", на брега на езерото Форгензее, точно срещу замъка Нойшванщайн, където преди повече от 30 години в чест на баварския крал Лудвиг II е построен един приказен театър, който прилича на Байройтския театър, тъй като оркестрината му е закрита - по-малка е естествено, местата са 1360, и ние имаме гостоприемството на ръководството на града - на кмета и на съответната дирекция на театъра, като, подчертавам, организаторите сме ние - Софийската опера. Няма импресарио, няма някакъв специален продуцент, не е импресарско турне, а е представяне на български оперен театър с едни от най-добрите си продукти. Като идеята е заедно с българското оперно изкуство да се покаже българският бизнес, българският туризъм. Следователно зад тази идея стоят съмишленици, съидейници, хора, които повярваха. Даже хора, които никога не са влизали в операта, повярваха и подкрепиха нашия проект. Държавният глава е патрон на събитието, с подкрепата на министъра на културата, с подкрепата на Министерството на туризма, на Външно министерство, конкретно с посолството ни в Берлин, и още много, много, много хора, които ни помагат. Това са Албена Турист, Авенди, Лидл. Не искам да пропусна никого, но това не е темата, която аз искам да представя. И за да не бъда тайнствен, само казвам част от това, което в специална пресконференция през септември ще обявим. Но вече всичко е затворено, средствата са осигурени, съставът ни е жив и здрав, остава да отидем и да представим спектакъла. Билетите се продават, организатор е Софийската опера.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Ще закарате ли сюрреалистичния декор в Германия?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Това ме попитаха на пресконференцията вашите колеги: ама целият "Пръстен" ли ще се играе, има ли копюри? Не, напротив, в Германия има копюри, там съкращават Вагнер, а ние играем всичко, както е написано, с всичките декори, с всичките костюми - с шест тира. Но това са сензациите, които вас ви интересуват - аз не искам да говоря за това. Нека да оставим малко въздух и за едно следващо виждане, тъй като събитието е изключително отговорно и е престиж за националната идентичност и културна политика на България. Казвам го с гордост. Но идеята е сега да видите нашите артисти, които точно в Германия, на чист немски език, ще представят "Пръстенът на нибелунга".

ВЪПРОС: Отново ли ще имате гости от чужбина?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Да, вагнеровите общества отново пристигат. Имаме закупени билети и за София, и за Германия, от едни и същи вагнерови общества. Даже малко се конкурираме двете важни събития, тъй като някои предпочитат да дойдат в България да видят "Пръстена", отколкото да се разходят до баварския Алгой. Това отнема малко от публиката ни там. Но рискът си е риск. Вижте, много трудно се възстановява един такъв проект, защото това са 15 часа чиста музика. Като сложим и антрактите, отиват над 20-22 часа стоене в операта, общо. Някъде изпълняват спектакъла за 24 часа - денонощно. Сменят само някой и друг оркестрант или някой и друг певец, и публиката трябва да издържи 24 часа в театъра - на палатки, на закуски, както си избере. Има такива случаи, такива маратони. Така че, да, вагнеровите общества пристигат, закупили са си билети и вие ще ги видите, тъй като ще бъдете наши гости между тях.

ВЪПРОС: Искам да попитам точно за възстановяването, за което споменахте - трудно ли беше, особено на тежките солови партии? Сега поглеждам г-н Петров, който играе ВОТАН...

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Те ще кажат, но трябва да знаете, че тези артисти учиха една опера в продължение на 12 месеца - нонстоп. А сега ще играят с нотите и аз не виждам да имат проблеми.

С. Тенева, С. Рангелов, П. Карталов, Н. Петров и М. Цонев

Снимка: velyub (T-now)

НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Интересно е. На мен ми беше доста трудно, защото така се случи във времето - сега ще играя "Валкюра", която не съм играл дълго време. Колегата Мартин Цонев игра ВОТАН във "Валкюра". Независимо от това, в тези години, когато не играх, поддържах ролята, защото, знаете, трябва да има задължително втори състав - да не дава Господ, всичко може да се случи, хора сме - но явно не съм я поддържал на такова ниво, в което трябва да бъде изкарана пред публика, и за мен беше доста трудно. Обемът е много голям като текст и музика, също така и мизансценният текст е много обемен, въобще взаимоотношенията между отделните персонажи, навлизането отново в дълбочината на ролята, преоткриването й, беше много интересен момент в подготовката ми за сегашното представление. Изобщо, тежко е, много е тежко. Не говорим за физическото натоварване, което е неизбежно при този обем. Подготвителният период беше много сериозен и много тежък, за мен специално, но се надявам, че ще се справя.

ВЪПРОС: Кажете нещо за преоткриването, това е интересно. Как преоткрихте ролята?

НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Нали знаете, като оставиш една роля на спокойствие, тя узрява допълнително. Обемът, който си натрупал, в един момент преминава в качество. Нещата, които г-н Карталов добави като изисквания, вече върху създадения образ, го допълват и изясняват. Явно уловките, материалът, който е поставил Вагнер, който е кодирал в една такава сериозна роля като ВОТАН, е страшно много. Всички казват, че има няколко пласта, заложени в текста и в музиката, но явно тези пластове не може да ги открие човек просто с научаването, с репетициите, с един или пет спектакъла. Във времето нещата се изясняват. Някак си го приемаш, става твое, свикваш с него и откриваш следващото и следващото ниво. Много интересно, много интересно... и трудно.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: А това превключване от Верди към Вагнер как става?

НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Спецификата е наистина различна: Верди е Верди, Вагнер е Вагнер. Все пак това е нашата работа - трябва да се справим. Да, навсякъде по света има вагнерови певци, които пеят само Вагнер, има вердиеви певци, които пеят само Верди, но при нас конюнктурата е съвсем различна - трябва да се справяме не само с Верди, но и с Пучини, и с български композитори, трябва да пеем и Вагнер. Изискванията са големи, но ние затова работим в края на краищата.

РОСИЦА КАВАЛДЖИЕВА: Моят въпрос е към Мартин Цонев. Какво означава за вас като артист, който е изградил кариерата си в Германия, да пее ВОТАН в България и да отидете сега с българския театър в Германия?

МАРТИН ЦОНЕВ: За мен е голямо щастие и шанс. След целия този труд, който хвърлихме, успях да повярвам, че ролята е за мен и както каза и колегата - пет години натрупвания са много любопитни за нас като артисти: да ровим тези пластове, да откриваме все повече и повече детайли. За мен като постоянно живеещ в Германия, нещата са много по-лесни. "Пръстенът" е оперна драма - по-скоро театър, но, разбира се, Вагнер си е Вагнер и произведението е създадено с огромен музикален размах. От гледна точка на това, че текстът донякъде е по-водещ, на мен ми е малко по-лесно. В момента мога да съм само горд и вдъхновен, че българският театър отива в родината на Вагнер с това огромно заглавие. Не изпитвам никакви мъчнотии, така да се каже, освободил съм ги, оставил съм ги зад себе си и се нося на крилете на вдъхновението, благодарение на основата, която сме положили от 2010 насам.

ВЪПРОС: Кое накара тези прекрасни наши певци да ви повярват, кое ги стимулира, защото наистина е много труден проект? Авторът ли беше предизвикателството, изявата ли, защото явно са ви повярвали, за да успеете да ги мобилизирате да участват?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Предлагам те да отговорят.

МАРТИН ЦОНЕВ: Това е амбицията да бъдеш оперен певец, да бъдеш артист. Беше въпрос на любопитство и предизвикателство да опитам още нещо отгоре. Понякога това е огромен риск, при който човек си чупи крак - при нас нещо друго, не дай си боже. Нужен е един меценат, един вдъхновител като Маестро Карталов, който като едно огледало да ти покаже: ето ти можеш. Разбира се, всичко останало е лична, вътрешна работа, ментална и физическа. И в един прекрасен момент то си показва дали човек може да се справи, колко дълго трябва да го пее или да го остави. Българските певци са надарени - могат повече: и италианско могат, и руско, и немско. Това съм го научил и от моя вокален педагог Георги Делиганев, че ние сме между руската и италианската школи, което ни прави универсални гласове. Остава да учим езици, за да се справяме с оперните текстове.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Мартин Илиев, например, като завършихме целия "Ринг", може би си е помислил: само този Вагнер ли ще пеем, давай нещо друго (смях). И тогава с Радостина Николаева направиха "Тристан и Изолда". С участието и на Цветана Бандаловска - друга прекрасна наша вагнерова певица. Но Радостина ще видите и в "Зигфрид" като дебютант в ролята на БРЮНХИЛДЕ (по нейно желание) - като продължение на вашия въпрос: кое ги накара, кое ги вдъхновява, кое...? - ами тя дойде при мен и каза: искам да пея БРЮНХИЛДЕ. Казвам: "Как, ти пееш целия италиански репертоар, ти си ми важна за това и това". Тя: "Аз искам и това, другото ми е малко." (Смях.) Така че ето ги лице в лице.

ВЪПРОС: Защо сте се изразили така?

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Защо така съм казала? Защото, както преди малко моят колега Мартин Цонев каза, предизвикателствата никога не стигат на един оперен певец. Човек не трябва да си поставя граници, трябва да продължи да опитва - с любопитство. Аз бях заразена, да ви призная, от моите колеги, защото те толкова самоотвержено се трудиха върху този "Пръстен". Това ме вдъхнови, особено след като имах щастието да изпея ИЗОЛДА на наша сцена. Благодаря на академик Карталов - той прегръща всяка наша идея. Да, рискът е голям, но Вагнер е космополитен композитор. Това позволява не само представителите на немското общество да разбират спецификата на неговото творчество. Космополитният характер на неговата музика ни доближава до този автор, просто този океан няма как да не докосне всяка една част от нашето същество и да не се опитаме да го пресътворим по наш собствен начин, т. е. да покажем, че изкуството наистина е нещо, което вълнува всяко едно човешко същество, където и да се намира то по света.

С. Пръвчева, К. Динев, П. Папазиков, Б. Георгиев и Р. Николаева

Снимка: velyub (T-now)

ВЪПРОС: Партията на Пламен Папазиков и Красимир Динев също е много трудна. Искам да ги попитам: промени ли ви по някакъв начин МИМЕ?

КРАСИМИР ДИНЕВ: В началото ние артистите нямахме такава увереност за това, което ще се случи. Но интересното е, че Маестро Карталов беше уверен и ние се облягахме на неговата увереност. Той имаше виждане. Помогнаха ни неговите думи "няма нищо невъзможно". Когато отивахме на сцената, правехме нещата с максимална самоотверженост - до кръв, както се казва. Без да знаем, че това ще роди нещо хубаво. Оказа се, че ако искаме да направим нещо забележително, то трябва да е трудно. Не може да се мине по лекия път, няма как. Сега, когато възстановяваме тази продукция, подхождаме със същия респект, с който я почнахме. Знаем, че трябва да сме готови: дух, душа и тяло трябва да сме приготвени, за да можем да поемем тази отговорност, както в България, така и в Германия. Вие разбирате какво означава за нас да отидем с немски език в родината на Вагнер. Всеки един от нас, вярвам, има такава отговорност. Каква е промяната? Промяната е, когато човек започне да носи по-голяма отговорност и да вижда, че могат да се случват неща, които дори не е мислил. Това носи промяна, неминуемо, със сигурност. Благодаря ви, Маестро, за това, което направихте. Спомням си, когато ни беше много трудно на една репетиция...

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Само на една ли?

КРАСИМИР ДИНЕВ (смее се): Не само на една. Когато вече бяхме на края на търпението си, помня, че Маестрото каза: "Направете го това, защото, когато го направите, няма да пляскат на мен, ще пляскат на вас". Всичко това роди нещо, което не сме очаквали. Сега се радваме, че вече виждаме плода му и узряването му, и дай боже както тук, така и в Германия да видим нещо забележително, което вярваме, ще се случи.

ПЛАМЕН ПАПАЗИКОВ: Сега би трябвало и аз да кажа нещо. Защо се захванахме с Вагнер? Аз лично, а може би и повечето ми колеги, напук на останалата музикална аудитория в България. Още в Консерваторията ни казваха, че пееш ли Вагнер, на теб ти остават най-много една - две години певчески път. След това трябва да си теглиш куршума или нещо подобно (смях). Точно така е. Те си мислеха, че ще ни разубедят по този начин, а то стана точно обратното - ние станахме един колектив, по-плътен. Промени ме това, че като репетирахме "Зигфрид", аз отказах цигарите (смях). Ние репетирахме по десет часа. МИМЕ в "Зигфрид" не слиза от сцената час и 45 минути. Имахме една ниша, в която слагахме чаша с вода - да си я гледаме. Като я погледнеш... нали разбирате. Футболистите тичат 45 минути, пък спрат, починат 15 минути, после пак излязат, но ние не. Какво да ви кажа? Горе-долу имам глас да говоря. В този ред на мисли, като се захванахме с "Ринга", Маестрото ни събра и каза: "Това е нещо немислимо, което почваме". По време на комунизма, когато са се отделяли страшно много средства за култура, не са го правили. Правени са само "Рейнско злато" и "Валкюра", нали Маестро, но това е било преди 43-та година.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: И 48-ма.

ПЛАМЕН ПАПАЗИКОВ: А и 48-ма, извинявайте. След това не е правен целият "Ринг", при положение, че Операта е имала огромен състав, огромен оркестър, ресурси. Ние напук на това, че няма пари, напук на тази чалгарщина и идиотщина, която се разгръща в нашата държава, ако може да кажем, че има и държава вече, го направихме. Стараем се - това исках да кажа.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: А какво мисли "брат ти" АЛБЕРИХ?

БИСЕР ГЕОРГИЕВ: После ще му кажа (смях).

ПЛАМЕН ПАПАЗИКОВ: Кажи, бре!

РЕПЛИКА: Трябва да каже, защото той е един от най-възхваляваните в чуждия печат. Всъщност всички, но със специално внимание на него.

БИСЕР ГЕОРГИЕВ: Може да съм платил на някого (смях).

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Аз искам да кажа с каква самоотверженост Бисер Георгиев подготвяше своята партия. Понеже той не обича да говори за себе си.

БИСЕР ГЕОРГИЕВ: Много е хубаво времето днес (смях).

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Това са часове наред свирене на пиано, преглеждане на нотен материал, на текст и освен това поддържане и на физическа форма, защото мизансценът в "Рейнско злато", а и в "Зигфрид", е доста труден и трябва да си в много добра форма физически, и не само физически. А Бисер наистина влага всичко от себе си...

БИСЕР ГЕОРГИЕВ: Аз можеше и да не идвам (смях).

СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА: Ако ми позволите и аз да кажа няколко думи. Аз съм ФРАЯ в "Рейнско злато". Виждате тази ведра обстановка, която създадохме, и сега вие сте толкова усмихнати. Тя цари в нашите ежедневни репетиции, тъй като при нас основният принцип е този на мускетарите: "един за всички, всички за един".

РЕПЛИКА: Много е приятно да го чуем.

СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА: Именно. Трябва да ви споделя, че това е ключът за нашия голям успех, за това предизвикателство, което ни предстои през септември: да отидем в родината на Вагнер и да покажем колко е значим и важен той за нас като изпълнители, като интерпретатори на тази музика. Пътят беше много дълъг и труден. И той продължава с възпитанието на нашите деца, които идват на "Рейнско злато" за деца - имаме Вагнер и за малки дечица, като основната идея е след това те да станат нашата публика на големите спектакли. Ние искаме да ги възпитаме и да оставим в тях един спомен, който ще съпътства целия им живот. Така че нашата мисия е не само изпълнителска. Благодарение на Маестро Карталов, който има визия за цялостното поведение на театъра, ние правим стъпка по стъпка в интерес на това да се развиваме като певци и изпълнители, артисти, да се занимаваме много с литература и изкуство, защото знаете, че операта е едно синкретично изкуство, което съдържа всички останали, и да възпитаваме децата и внуците си, които идват след нас. Мисля, че това заслужава адмирации. Благодарим ви Маестро, че се грижите за всичко това.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Искам да попитам Баясгалан Дашням: как се чувствате в това българско обкръжение?

БАЯСГАЛАН ДАШНЯМ: Аз съм една щастлива певица и актриса. Много се радвам, че успях да се впиша в българската общност. Важно е доверието на Маестро Карталов и на колегите ми, които приеха да се включа във Вагнер. Изобщо не вярвах, че мога да изпълня с успех Вагнер, защото за мен наистина това е, както се каза, един космополитен композитор и изисква голяма вокално-техническа подготовка. Маестрото ми довери главната роля на БРЮНХИЛДЕ в трите заглавия. Три години подред се превъплъщавах в ролята на БРЮНХИЛДЕ и придобих голям опит. Естествено, в началото аз подходих много плахо, с голямо недоверие в себе си. Но изпълнявайки ролята постепенно откривам всички страни на гласовите си възможности. След втората БРЮНХИЛДЕ в "Зигфрид" придобих увереност, че мога да пея Вагнер. Нататък с повече увереност включих и третата БРЮНХИЛДЕ. После Маестрото ми повери ролята на БРАНГЕНЕ в "Тристан и Изолда". Вече бях много, много уверена. Ето така придобих увереност, че мога да пея Вагнер - този труден композитор, който не е достижим за всеки певец. После се появи въпросът дали след Вагнер ще имам проблеми с другите композитори: Верди, Пучини. Оказа се, че нямам (смее се). Радвам се, че успях да разкрия всичките си способности. Много съм благодарна на колегите си, че ме подкрепяха, специално на Мартин Цонев за текста и немското произношение - поправяше грешките ми на сцената...

МАРТИН ЦОНЕВ: Мускетарите, поддържаме се.

БАЯСГАЛАН ДАШНЯМ: Ние сме мускетари и герои - на всякакви езици и всякакви композитори можем да пеем. Щастлива съм, че съм част от колектива. Благодаря ви, Маестро, че ми се доверихте.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Баясгалан пее в Япония ПРИНЦЕСА ТУРАНДОТ. Така че от БРЮНХИЛДЕ на ТУРАНДОТ... разликата е в заглавието на клавирите само (смях).

РЕПЛИКА: И в обема.

Снимка: Светослав Николов

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Ето, сега чувате оркестъра - репетират в залата. Снощи имаха генерална репетиция на "Валкюра" - до девет. Сега вече правят корекции и подготовка за следващата - "Зигфрид". Огромен материал. Един театър с мощ, със сила и самочувствие може да се захване с този проект. Благодаря на всички мои колеги, които са ми и приятели, че заедно и в една абсолютна връзка помежду ни се случи това събитие. Дано и сега на третия "Ринг", когато дойдат много гости от чужбина, да посеем най-хубави чувства към артистите, към театъра, към България, и пак да се завръщат. Влязохме в тази галактика на световните оперни театри и мисля, че благодарение на нашите артисти това ще се случи. Мениджмънтът си е мениджмънт, но няма ли кого да управляваш, няма ли я тази армия от бушуващи таланти, нищо не става. Така мисля аз. И заради тях си заслужава и средства да се търсят, и спонсори да се убеждават, и да се рискува. Имате ли други идеи и мисли?

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Маестро Карталов, а на вас какво ви струваше тази идея в личен план - първи въпрос, и - кой е следващият Вагнер?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Това, което на мен ми струва, е свръхдоза ентусиазъм и вярата, че ще се случи. За разлика от много хора, които казваха, че е невъзможно. "Опера велт" (Германия) написа "напук на кризата", защото ние от криза не сме излизали. Тя е нонстоп. Тук искахме да се запазим като един остров, но много трудно се опазва, трябва да ви кажа, днес. Но няма да се оплакваме - вървим напред, докато можем. Така че - струва ми ентусиазъм, Здравче, и това, че като погледнех от трети балкон - пълна зала и публиката като че ли не диша, а само гледа, и накрая - аплаузите на тези артисти, които наистина го заслужават. Следващият Вагнер? Ще има след малка почивка, тъй като трябва да направим този "Пръстен" в Германия, да възстановим "Тристан и Изолда", понеже го играхме само пет пъти при пълни зали. Има някои покани за извън страната, имаме важно гостуване в Япония за шести пореден път, с руска и италианска опери: "Княз Игор" и "Турандот", а певците са едни и същи. Така че следващият Вагнер ще дойде сигурно след две години. Това ще бъде едно заглавие, което ще споделя с колегите си. Никога не пристъпвам към работа, ако нямам точния кастинг. Ето Зарко (Светозар Рангелов - б.р.) също е от по-новите във вагнеровите роли - влезе миналата година с ДОНЕР, и Радостина съответно. Това са най-добрите певци на България. За всяка една роля е избиран конкретният човек. Това беше трудно.

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Искам да споделя едно мое преживяване. Седя аз на трети балкон на "Зигфрид", при пълна зала - кошмарният "Зигфрид", безкрайният "Зигфрид", който така и не ще да свърши, мъката на тенора, и що да видя: на трети балкон млад човек - як, здрав, силен, тениска, джинси - с клавир: седи, чете "Зигфрид" и слуша с клавир. Това чудо нечувано ми се е случвало много рядко в доста дългия ми музикантски път.

ГАЛИНА МИНЧЕВА: Професор Боян Пенев е ходил с клавир и е задължавал и Дора Габе да знае клавирите и либретото, когато я води на опера.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Други желания за общуване с нашите артисти? (Обръща се към артистите.) Някой от вас да каже нещо? Мартин, Зарко? Бисер вече се изказа (смях). Силвия? Силвия е една от акробатките...

СИЛВИЯ ТЕНЕВА: Специално моята роля е на ВЕЛГУНДА - една от рейнските дъщери. Ние сме три изпълнителки на ролите на трите русалки. Освен че се сблъскваме с трудността на немския текст, с вагнеровото пеене, имаме доста сложна хореография и режисура - освен да пеем и да играем, имаме сериозни акробатики, за които сме длъжни да сме винаги във форма. Оставяме на заден план всички притеснения: кога да дишам, така ще ми е удобно ли да го изпея... Оказа се, че във всяко положение може да се пее. Всеки, който е минал през това нещо, знае, че нищо не може да му се опре. Голямо приключение, голямо предизвикателство, и когато човек остави на заден план всички усилия и трудности - голямо удоволствие.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Тя играе на батут и удивляваше изключително нашите гости вагнерианци. Мартин живее в Германия - знае, някои от нас са ходили в Байройт: доста статично се поставя, а тук при нас това се разиграва като древногръцка трагедия и цялата митология е съчетана с динамичен мизансцен, с ярки ракурси на взаимоотношения. Трите рейнски дъщери, след като живеят във водата, значи трябва да умеят да плуват, а рибите не само плуват, а и скачат. Нямаме езеро и река на сцената, но имаме спортни съоръжения, на които те играят. Видяхте, че ТРИСТАН и ИЗОЛДА летяха на едни вишки в космоса и това също дава една друга чувствителност на материала. Така че за нашите артисти и това беше едно предизвикателство - да съчетаят актьорската игра и спортната си форма - всеки ден ги мерим на килограми, дали няма да наддаде някоя от рейнските дъщери. Има кантари в гримьорните (смее се) - това е шега, разбира се. То и в балетната зала сигурно няма. Ето така, в една такава атмосфера ние продължаваме към третия "Пръстен".

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Изпитайте удоволствие, съпреживейте музиката на Рихард Вагнер и с радост рекламирайте тези прекрасни български оперни изпълнители вагнерианци. Благодарим ви за вниманието.

Поклон и бурни аплодисменти

Снимки: velyub (T-now)