НЕУДЪРЖИМИЯТ ЯВОР ГЪРДЕВ

Дата на публикуване: Mar 02, 2012 9:50:38 PM

С две постановки в Народния театър за сезона:

„Ръкомахане в Спокан“ от Мартин МакДона

„Нощна пеперуда“ от Пьотр Гладилин

- Първо да уточним нещо важно: това добре оформени, завършени, пълноценни пиеси ли са или са само текстове за театър - модерни, разхвърляни, безсюжетни? (Според Димитър Чернев, вие сте заявили, че „пиесата е мъртва“ и вече „има само текстове за театър“ - сп. „Гестус“, 2011)

ЯВОР ГЪРДЕВ: Да, в много голяма степен ситуацията в постдраматичния театър предполага такова нещо и „смъртта на пиесата“ се обявява често. Има някакви театрални практици, които вече по никакъв начин не работят с пиеси. Аз обаче се връщам и в зоната на драматичния театър, даже напоследък по-често я обитавам. Тоест драматичният и постдраматичният театър са просто два вида театър - в единия пиесата остава, в другия тя е мъртва и има само текстове. Но драматичният театър продължава да съществува редом с постдраматичния и се пишат пиеси, които са напълно съвременни, актуални, и които въздействат. В този смисъл тези спектакли са драматичен театър.

- Понеже конкретният повод за това интервю е „Нощна пеперуда“ - с какво привлече вниманието ви тази пиеса? „Войник от руската армия се превръща в момиче. Спектакъл за сблъсъка на изкуството с въоръжените сили“ е вашият анонс. Това само по себе си е любопитно, но доколко е актуално. У нас въоръжени сили вече няма - редуцираха се до ненужна военна бюрокрация; мъже се превръщат в момичета ежедневно, но това на никого не прави впечатление... Та, с какво е ценна тази пиеса?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Тя е актуална с това, че всъщност изброените неща са нейния претекст, а нейната тема е друга. Това е пиеса за изкуството, пиеса, която дебатира смисъла от това да правим изкуство, като го поставя в една такава среда. Действието е именно в такава среда, за да бъде радикализиран проблемът и абсурдно изострен, за да стане по-ясен. В този смисъл това е декорът на пиесата и нейното, така да се каже, разположение, а пък нейната тема е съвсем друга и тя е винаги актуална - темата за изкуството.

- Да поговорим за актьорите - нали вие върнахте Михаил Билалов в България?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Да, с предния проект „Козата или Коя е Силвия“.

- Това пък му помогна да се изяви и в киното.

ЯВОР ГЪРДЕВ: Да, той вече има и кинопроекти, телевизионен сериал, сега пак се връща към театъра.

Михаил Билалов и Весела Бабинова в "Нощна пеперуда"

Снимка: Симон Варсано

- Михаил Мутафов и Мария Сапунджиева също доста успешно се изявиха във ваши постановки, т.е. тези проекти са благодатно място за изява на актьорски таланти. Как го постигате, бихте ли споделили някои от режисьорските си тайни?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Аз винаги търся подходящите хора за определен проект и тези, които мисля, че биха били най-адекватни в изразяването на това, което трябва да изрази даден проект. В този случай ситуацията е същата - аз търся такъв тип актьори, които носят в себе си този потенциал. Винаги е много важно какво е разпределението и кой играе вътре, особено пък в този случай - това е една изцяло актьорска пиеса, в която изцяло на актьора се разчита да я изведе, т.е. няма никакви други трикове, няма такава театрална магия, тя възниква само във взаимоотношенията и ако хората не са способни да произведат тези взаимоотношения, тогава нещата не стават. А тези актьори са способни, според мен.

- Не си служите с професионални тънкости?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Нямам такива занаятчийски тънкости, които да прилагам в разни спектакли, аз съм човек, който се отваря към смисъла на всяка нова пиеса и се опитва да я реализира.

- Няма нещо постоянно, което да налагате като стил?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Не, не, моят стил еволюира, поне се опитвам да еволюира постоянно. Всъщност това е постоянното - че трябва да еволюира.

- Да поговорим и за реформата: министърът на културата Вежди Рашидов каза веднъж в парламента, че „театрите седят като една киста върху българския данъкоплатец“. И целта на реформата е да излекува тази „киста“. Вероятно в представите на Вежди Рашидов вие също сте част от „кистата“, или обратното: понеже пълните театралните зали със зрители, сте пример за подражание и следователно реформата, която предизвиква все по-голямо недоволство, се крепи на вас.

ЯВОР ГЪРДЕВ: А?! Не, как да ви кажа... в една прагматична система мястото на изкуството винаги е проблематично, тъй като неговата целесъобразност е проблематична. Всичко, което не носи полза и не е директен продукт, започва да става проблематично. В този смисъл зависи каква е имунизацията на нашето общество срещу такъв тип мислене, защото когато се мисли така, тогава много неща в живота могат да бъдат отрязани и се оказва, че остават само тези, които имат практически смисъл. Това директно, и доказано, и безкомпромисно води до затъпяване. Защото обществото не съществува само с физиологичните си потребности или с утилитарните си потребности, то съществува и с човешките си потребности, то винаги има хуманен аспект. В този смисъл политиката като цяло има такъв хуманен аспект и той винаги минава през едни други дейности, които не са утилитарни. И когато те бъдат отрязани, тогава обществото - особено общества от нашия тип, които нямат такава голяма имунна система - много зависят от други общества, тъй като нямат собствено производство в достатъчна степен, тогава се получава така, че все повече и повече се редуцира ролята на изкуството, докато тя се изравни с необходимостите, т.е. стане само подвластна на пазара. В този миг обществото става по-малко културно - много по-малко културно: от това страда културата на едно общество, а в крайна сметка тя е ценност - тя се обявява за такава от зрелите общества. Не се дискредитира като такава.

- Ясно. Въпросът за имунизацията на обществото явно ви занимава сериозно, защото в едно интервю, което сте дали за в-к „24 часа“, казвате, че изкуството трябва да имунизира зрителя с жестокост.

ЯВОР ГЪРДЕВ: Да, в тази постановка също има такова нещо.

- Но ако тази имунизация продължава непрекъснато, зрителите може да решат, че достатъчно сте ги надупчили с изкуство и да не дойдат за следващата процедура. Не трябва ли да смените метода?

Снимки - Явор Гърдев в Народен театър "Иван Вазов":

T-now

ЯВОР ГЪРДЕВ: Не, аз имам друга теория - аристотеловата, а тя е, че това има лечебен ефект. Защо то има лечебен ефект - защото води до очистване от страхове. Аз споделям мнението, че театърът трябва да чисти хората от страхове. А на имунизационен принцип те се чистят, когато се потопиш в страх и чрез катартичен ефект се освободиш от него, т.е. това е функцията на драмата по дефиниция.

- И смятате да го правите винаги?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Ами... не, това зависи от пиесата. Има пиеси, които не носят такова качество и няма как да бъдат направени така, и не бих ги направил така.

- Тоест започва да се появява светлина в...

ЯВОР ГЪРДЕВ: Ето, в тази постановка е пълно със светлина. Макар всичко да завършва с цинков ковчег, тя е много отворена към светлината, тя си е направо идеалистическа пиеса, бих казал, пиеса на добрите енергии.

- Нов етап...

ЯВОР ГЪРДЕВ: Може би е нов етап, да (смее се).

- Рядко поставяте български автори. На какви условия трябва да отговаря една българска пиеса, за да привлече вниманието ви?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Нямам такава рецепта. Не знам, има много български текстове, които ми харесват и бих ги поставил. Част от тях са прозаични - последната година има много добри постижения при романите. Българската проза става все по-добра и това много ме радва. Нямам такива задължителни предварителни условия към пиесите. Просто трябва някоя пиеса да ми се стори адекватна и да имам желание да я направя, и тогава я правя. Нямам никакви задръжки в това отношение.

- Все пак, какво точно искате да видите в една пиеса?

ЯВОР ГЪРДЕВ: Ами, не знам. Не мога да предпиша това, то е работа на авторите. Не мога да кажа напишете ми такава пиеса, за да я направя, защото тогава тя няма да е авторски акт на някого. Тя ще е изпълнение на моя поръчка. А е важно да се уважава авторският акт, защото там са всички ядра на това, което ще се случи после.

- Радостно е да чуем от вас, че има добри български пиеси.

ЯВОР ГЪРДЕВ: Има, разбира се. И българските пиеси стават все по-добри от година на година. Просто има необходимост от критична маса, от натрупвания, които извеждат неизбежно до по-добри резултати.

Интервюто взеха Веско Коев и Любка Коева