ВТОРА СЪВМЕСТНА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС И МАКЕТИ НА МАЙКА И СИН: РОСИ РОС И АДАМ ФЕКЕТЕ
Откриване: 05.12.2023
Античен комплекс "Сердика", Зона "Ларго", Зала 2
Адам Фекете и Роси Рос
Откриване на изложбата "Преходи във времето"
Снимки: T-now
РОСИ РОС: За нас е чест да сме тук след много месеци подготовка. Благодаря на директора на Регионалния исторически музей, на целия екип, на д-р Марио Филипов, на Бианка Василева и на всички, които ни сътрудничиха, за да се осъществи тази изложба. Беше много приятно да работим заедно. Те са много заети хора и наистина е героизъм това, което правят. Бих казала за себе си, че съм нарисувала картините преди Адам да нарисува своите, така че няма как да съм гледала от него, нито пък той от мен, защото когато съм рисувала, той не ме е наблюдавал. Много сме различни двамата и според мен това е много интересно, въпреки че сме майка и син.
Кътчета с картини на Роси Рос
РОСИ РОС: За мен удивителното при Адам е неговото развитие. С всяка следваща изложба той е различен, изненадващ, философски гледа на живота и въобще на това, което прави.
Три нови платна на Адам Фекете
РОСИ РОС: Впечатляват всички тези макети на Адам, които в момента са четири на брой от различни исторически епохи. Дори да се обрисува една фигура е много трудно, тъй като са необходими много тънки четки с които се рисува и се изисква изключителна прецизност. Много бавно се прави всяка една фигура, това е невероятен труд, а тук са стотици пред вас в тези макети. И аз се радвам, че точно тук в този музей могат да ги видят хората в продължение на целия месец декември. Вие отново можете да я посетите с ваши близки и с деца, внуци, приятели. С удоволствие ще ви посрещнем отново и много ви благодарим.
Адам Фекете представя макетите си на талантливия художник Ивайло Нинов
РОСИ РОС: Тук е Хайри Хамдан - известният поет и преводач. Заповядай Хайри. Той е превел и мои стихове на арабски. Една много светла личност. В момента участва със свои книги на панаира на книгата и много се радвам, че успя да дойде на нашето откриване.
ХАЙРИ ХАМДАН: Здравейте и от мен. Адам и Роси винаги ме изненадват. Роси е просто една фина личност, при която музиката се влива в нейната поезия, и обратно. А Адам винаги ме шокира с контраста на цветовете, които избира. Само ако погледнем този бял кон, това е едно страхотно стихотворение, поне аз така го виждам в образ на словото. Адам говори чрез цветовете. Направо може би ги сънува. Не знам как ги рисува - аз не съм художник, аз съм поет, но наистина успя да ме шокира. Изборът му е сила и нежност и има много препратки. Човек трябва наистина доста да мисли върху това, което ни поднасят: Адам с неговите бои и Роси с нейните нежни, симетрични картини. Така че, поздравления на моите приятели. Това е страхотно семейство. Пожелавам ви нови изложби. С голямо уважение и с голяма любов към това, което правите.
СПОДЕЛЕНО ОТ АДАМ ФЕКЕТЕ
Вълнувам се от фигуративното, особено от човешки фигури по действителни лица от ежедневието, хора от София. Интересното е, че използвам реализма, но в същото време използвам и въображението си да добавям различни елементи към самата фигура като допълнение. За мен човешкото състояние е изключително интересно и философско. Всеки един модел си има своето определено състояние, което съм хванал с четката и с боите в платното. Харесвам да използвам чисти цветове за фон, защото човек бързо преминава от едно състояние към друго. Животните, които са в изложбата, също са рисувани по действителни примери. Аз не харесвам да рисувам от телефон, онлайн. За мен е много ценно да се използват традиционните материали и техники. Много държа на това да рисувам с бои на платно с четка. Много ме вълнува това, много ме радва отвътре. Освен фигуративното, разбира се, клоня към абстрактния експресионизъм - динамиката, моментното вълнение, което завладява художника.
И, разбира се, макетите, които представям в изложбата. Може би макетите също имат някакво влияние върху това да се насоча към фигуративното. Тук специално се гордея с нашата история на България, с историята на Сердика, градът София. Толкова много история има – траки, римляни, готи, варвари, германци, които са били изключителни личности като император Траян, император Константин, който въведе християнството. Тук пресъздавам част от тези неща: битката при Аустерлиц, 1805 г., между Наполеон, Австрийската империя и Руската империя. Показвам френската конница на Наполеон с драгуни и с тежката кавалерия, които са кирасирите срещу унгарските гренадири, регимент, и австрийските фузилиери с главнокомандващи и с офицери и генерали, както и малка част от австрийската конница, която посреща французите. Друг макет, 1815 г., битката при Ватерло. Фаталният край на Наполеон, разгромен от херцога на Уелингтън Артър Уелсли. Тук представям френската гварда с кирасири, конница, с полския регимент, който използва Наполеон в битката при Ватерло с лансиерите, представям британската гварда, която е на конница, пехотата, която е от англичани, ирландци и шотландци. И това тук, разбира се, е най-интересното, Сердика от четиристотната год. пр. Хр. до 150-та година сл. Хр. С римските легионери, които са били тук - римляните, гърците, траките, варварите, готите, император Траян. Има много генерали, които са знаменосци, трубадури, много земеделци, които се включват също като войници, когато е необходимо във войската. И последният макет, който е император Константин от началото на четвърти век с пехота. По негово време много се променя римската войска, както и легионерите. Хората, когато чуят за легионери, си представят тези, които са от Астерикс и Обеликс, 50-та г. от н.е. Но тук тези са интересни, защото повече клонят към войниците от Средновековието. А това е интересно, защото е само 150 г. от н.е. и те са вече коренно различни от онези преди това, както и формацията, тяхната екипировка, техният морал.
ВЪПРОС: Униформата пресъздадена ли е точно?
Пресъздадена е до най-малкия детайл. Аз много държа на детайла, на точността. Разбира се, преди да се започне с фигурите, с постановката, с композицията, с макета, има дълго историческо проучване. След това всичко се събира и разглежда, и започвам вече с намирането на фигурите, с рисуването. Императорите, генералите, трубадурите и главнокомандващите ги изработвам, тоест това е една скулптура, да кажем, минимилистична, която е изцяло моя. Моя е композицията, подредбата, постаментите също. Много държа на формациите, как точно са се подреждали, дори и на това как са мислели да застанат, ако възникне някакъв проблем.
СПОДЕЛЕНО ОТ РОСИ РОС
Какво са "Преходите във времето"? Всичко, което може да се претворява, променя, развива. И Земята може би е това - природата, в която всичко се случва. Този катарзис и излизане, и ИЗХОДИ. Понякога не виждаме изход, но го има все пак: има светлина, има нещо, което трябва да ни води, което трябва да е добро, и именно доброто трябва да излиза.
На мен ми е много трудно да говоря за своите картини. Те нямаха и имена, в интерес на истината. Специално кураторът ме помоли да сложа имена, защото съм ги рисувала така, общо взето на вдъхновение, а не на емоции. Интересното е, че аз, когато съм рисувала, не съм си давала сметка какво рисувам, какво точно правя. Но сега, когато слагах имената на картините, това стана много бързо - бях абсолютно конкретна и точна. Като че ли мисълта ми е летяла като нишка между мен и платното. И сега като се погледне всяко едно име, то е абсолютно точно. Не съм ги търсила, те си се намериха веднага, за секунди стана. Това също е много интересно.
В тази картина идеята е водата. Това е единственото, което сме правили заедно с Адам, когато беше малък. Водата, като началото на живота въобще - на света, на развитието, на природата.
Тук сме подбрали два профила на мъже от римско време. И една чаша между тях, която е абстрактна, но тя също напомня за това старо време, което все пак е свързано и със Сердика. Тъй като изложбата се нарича „Преходи във времето“.
Тази картина, която може би не я тълкуват хората, е една абстрактна жена, която има виолончело тяло - тя е и жена, и музика.
Дървото с едни такива, може да наречем, вишни, макар че аз не съм ги търсила, с цветовете.
Повечето ми картини са така на раз нарисувани, но има и такива, които имат много детайли, при които изключително бавно съм полагала цветовете. Една от тях е Корабът, тази горе.
Също тези трите - морският триптих. Те също по-бавно са правени, с голямо старание.
В този кът са няколко картини. За първи път, когато видях какао, бях много впечатлена. И тази картина е какао, но, разбира се, това е моето абстрактно какао, разрязано. Тази е недовършена - „В процес“ съм я кръстила, защото тя е точно такава.
Това е триптих Сърце. Без обич не може, всъщност любовта е в основата на живота, на хората, на началото.
„Въздушни отблясъци“ - въздухът, който е много важен за нас и за растенията, и животните. Без въздух не можем и трябва да го ценим и да го пазим. А в същото време напомня за едни фойерверки, за една празничност, за това, че отиваш нагоре, така или иначе, независимо кога. Дали когато се разхождаш по земята или когато вече си тръгнал нагоре. Да не се страхуваш.
Триптих "Във времето". Това е много интересно дърво. Наподобява и на животни като бръмбари, като паяк. Това всъщност са преходите във времето.
Оказа се, че много мога да говоря за картините си. Всяка е различна.
