"ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ Е НЕПРЕСЪХВАЩ КЛАДЕНЕЦ НА НЕЩАСТИЯ"

Дата на публикуване: Nov 25, 2018 8:31:4 AM

Д-р Магдалена Манолова

На сцената на Софийската опера и балет се ражда едно заглавие, което повече от 30 години не е било на афиша на първия ни оперен театър. Това е операта „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди, едно заглавие, което не толкова често може да се види на други афиши. Разговарям с режисьорката Арабела Танасе, която е артистичен директор на операта в Крайова, Румъния. В началото на разговора тя припомни, че двата оперни театри си сътрудничат отпреди четири години, когато Софийската опера е била гост на техния фестивал на името на Елена Тодорини. Още на първия ми въпрос как се работи на наша сцена не само с артистичния състав, но и с всички останали служби, тя сподели, че си пожелава да създадат заедно един такъв спектакъл, който да отговори на всичко, което се прави тук на толкова високо ниво.

- Тази опера на Маестро Верди е изтъкана от политически интриги и човешки драми, творба, която се ражда в сложно време на възход и падение, революционни борби и разочарование. Какъв е вашия ключ в тази драматургия?

- Известно е, че Маестро Верди изразява в оперите си своите надежди и вяра в борбата за независимост на Италия в онова време. Затова оперите му са заредени с тази енергия. Заедно със сценографа Драганеску потърсихме и намираме сходни моменти в различните политически епохи. Така че политическата ситуация, която е вълнувала Маестро Верди, ние разглеждаме от позицията на нашето време. Може да говорим за политически игри и заговори и в наше време. Едновременно с това трябва да имаме предвид, че човешките чувства са универсални. Така че в нашата концепция омразата, желанието да се спечели любовта и възможното помирение са ключа, за да намерим общ път между двете общества. Политическата ситуация, която Маестро Верди разглежда, се случва и в наши дни. Точно затова решихме да създадем постановка, която да не е в конкретна историческа епоха.

- Работите с няколко солистични състава. Нещо, изискващо време и различен подход. Какво внася всеки един от тях в концепцията на спектакъла?

- Всеки солист има, разбира се, своя индивидуалност. Трудно е, защото работя с няколко певци, дори и с четирима за една роля. Затова всеки изпълнител трябва да знае какво искам да извадя от него, разбира се, съгласно с неговата индивидуалност. Не ми харесва да създавам персонажи, добри или лоши, а да има различни нюанси в образа. При толкова много изпълнители всеки един от тях внася своя багра в героя си, нещо, което обогатява спектакъла.

- Тази опера не се играе често. Сложна драматургия, особено в първата версия. Какво е посланието, ако трябва кратко да се изрази, така че да стигне до съвременника?

- Това е катарзиса на финала, завръщане към чисто човешките послания. В резюме ще цитирам какво казва Фиеско в края на операта: „Цялото щастие на тази земя е измамно, защото човешкото сърце е непресъхващ кладенец на нещастия“. Всичко е в този финал на неговите думи.

- Как се разгръщат тези големи човешки страсти на сцената в представата на сценографа?

- Сцената е решена като спирала на времето, в един темпорален подтекст, който оживява и в костюмите. Такъв пример е костюма на Амелия. В него преоткриваме тази времева спирала. Всъщност режисурата също следва тази идея. От една страна действието не се развива в конкретна историческа епоха. Движението на сцената, персонажите и хора, цялото действие се разгръща в това спираловидно движение на спектакъла. Осветленинето от своя страна отразява всяка емоция, състояние.

- За пръв път сте гост на наша сцена. Как се чувствате?

- Това е една от най-добре оборудваните сцени, които познавам. Техническите параметри са изключителни. Много западноевропейски театри не могат да се похвалят с такива. Освен това солистите са необикновени. Това са различни типове гласове от музикална гледна точка. Чудесно е, че всички са толкова активни и конкуренцията дава високо качество. Важното е посланието ни да се разбере от публиката и тя да остане доволна.