ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА АДАМ ФЕКЕТЕ В КЛУБ "ЖУРНАЛИСТ"

Откриване на изложбата: 10.11.2022

Адам Фекете, Ивайло Диманов

Снимки: T-now

ИВАЙЛО ДИМАНОВ: Скъпи приятели, добре дошли в обновения стар, нов клуб на журналистите в сградата на емблематичния Съюз на българските журналисти. Виждам много нови лица и за мен това е изключително приятен повод да се усмихна и да ви кажа още веднъж „добре дошли“. Хубаво е когато имаме събития, които раждат усмивки, хубаво е когато имаме културни събития като това, на което присъстваме в момента. Позволете ми да дам думата на председателя на Съюза на българските журналисти г-жа Снежана Тодорова.

Адам Фекете, Снежана Тодорова, Ивайло Диманов

СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Добър вечер и от мен, добре дошли в Клуб „Журналист“. Много съм щастлива, че днес можем да ви приветстваме на изложбата на това прекрасно младо същество (смее се), млад мъж, който вече е автор на толкова сериозни картини, толкова сериозни творби. Той не за пръв път е при нас. Много съм щастлива, че тук е и неговата уважавана майка Роси Рос, която също е била наш гост нееднократно. Наистина е голямо събитие това, че в Съюза на журналистите можем да приветстваме млад човек с неговите творби. Те са изключително интересни и имат символно значение. Така се получи, че откриваме изложбата един ден преди най-голямото годишно събитие на Съюза на българските журналисти - връчването на годишните журналистически награди. Това наше тържество ще бъде оцветено от творбите на Адам Фекете, за което сърдечно благодаря. С вашите усилия и вашите творби ще имаме утре един също хубав празник и той ще е едно обединение между журналистиката и художественото творчество на младия и талантлив Адам Фекете. Пожелавам успех и нови срещи, и се надявам, че ще се виждаме тук само по хубави поводи. Добре дошли сте всички вие, уважаеми гости. Пожелавам хубава вечер.

ИВАЙЛО ДИМАНОВ: Благодарим на г-жа Снежана Тодорова. Благодарим за любезното домакинство на Съюза на българските журналисти. Прекрасно е да се състоят тук тъкмо такива изложби на талантливи млади хора. Искам да поканя моя колега и приятел Калин Николов - един утвърден майстор на съвършената рисунка, да представи младия талант.

Адам Фекете, Калин Николов

КАЛИН НИКОЛОВ: Благодаря много. Няма по-хубаво място за мен да кажа тези думи от Съюза на журналистите, защото наистина така се случи, и то съзнателно, че самият аз виждах бъдещето си пряко и успоредно с вестника, с печата, с нещата в словото, с рецензиите, с илюстрациите в една колона. Нашите най-големи художници много често не са тези, които правят големи стенописи, които са оставили квадратни метри площ боя и платно или скулптури и релефи, а малките вестникарски рисунки на четири сантиметра и седем милиметра на Стоян Венев, на Райко Алексиев с гениалните му рикунки към Гъньо Гъскин. Защо гениални? Защото къде другаде има експресионизъм в нашето изкуство, истински експресионизъм, ако не в тези хулигански рисунки, които имат смел щрих и вулгарни надписи. Експресионизмът е това: война срещу обществото, срещу войната, срещу всичко пошло. Адам е свързан по някакъв начин с това. Когато идвах, няколко неща ме тревожеха: бях прочел, че е правил 24 изложби и мислех етично да му кажа: забави малко темпото. Великият Илия Петров за целият си живот е направил една изложба. На Генко Генков, който рисуваше неистово, си спомням три изложби. На повечето автори сякаш им трябва известно време. Скоро разговарях с един възрастен наш голям художник и той ми сподели, че великият живописец Бенчо Обрешков (ученик на огромния, важен за 20-ти век експресионист Оскар Кокошка) му е казал: спри да рисуваш седем години, спри, за да може подсъзнанието ти да изчисти всякакви образи в това. Другото ми притеснение - като разменихме няколко думи с Адам, научих, че е започнал да прави фигури. Добре е това, че преминава към този вид изображения, усложнява себе си, излиза от една своя практика, но да не би малко да ме подметне, да има фигури и да има пак от старата абстракция. Пак етично щях да му намекна: не е този правилния начин. Обаче в изложбата доминират едни нови неща, и тези нови неща са наистина сериозни. Фигура в пространството, разчупена, личи си, че е фигура и същевременно чувството й създава някаква конструкция, в която тя е доста добре положена, доста добра като форма, доста добре легнала в пространството. Освен това в рисунките - няколко от водениците, някои от други, автопортретите, браво! Така че изложбата има много хубаво развитие, и: прави, прави, прави, пък, дори и да нарушаваш някои принципи, които ние ги мислим, ти си знаеш. Важното е да успяваш и да работиш. В този млад човек има нещо много приятно, и това е, че той наистина работи. Аз не съм виждал всичките му изложби, виждал съм три-четири, но всичките бяха с нови, различни работи, което е много хубаво. От друга страна, какво да ти пожелая? Само с три думи, за да не ставам отегчителен, ще кажа: днес се оказва една сакрална дата. Ти като ми каза 10-ти ноември и аз пет дена мислих, абе какво има на 10-ти ноември, и накрая се сетих. Ще ти кажа съвсем накратко един мой спомен. Тоя ден нищо не се усещаше. На девети беше паднала Берлинската стена, но нищо. Това са легенди, дето хората ги говорят. Нищо подобно. Пълна скука и все едно нищо не се беше случило. Добре, но в Съюза на художниците имаше обсъждане на една обща художествена изложба на тема „София“. Банални неща, ставаха едни хора: защо не съм награден аз, защо е напраден този, аз съм си отлял работата от метал, а те награждават гипс - гипсът е нетрайна форма... Ей такива едни скандали, едни такива битови неща, творчески. И изведнъж става деветдесетгодишният критик Кирил Кръстев, който е издавал списание „Кресчендо“ двайсетте години, и казва: това е последната изложба, която доказва, че социалистическият реализъм е аут. Ето, ти си плод на едно ново виждане, ново поколение, което развива себе си при едни нови обстоятелства. Пожелавам ти успех и късмет!

АДАМ ФЕКЕТЕ: Добре дошли на всички. Много се радвам, че сте тук. Благодаря за хубавите думи, за поканата. Специално благодаря на Ивайло, благодаря на г-жа Тодорова, на Калин Николов, сърдечно благодаря на моята майка Роси Рос, благодаря и на Владимир Василев.

Роси Рос и Адам Фекете

РОСИ РОС: Добре дошли на всички: на приятели, познати и непознати. Благодаря ви, че сте тук, че уважавате изкуството на Адам. Благодарим за гостоприемството на Съюза на българските журналисти, на Клуб „Журналист“, на Ивайло Диманов. Владина Цекова, благодаря ти, че успя да дойдеш, много се радвам. Христо Деянов, Хайгашот Агасян, Николай, Вили, Греди Асса влезе току-що, благодарим много. Всички, всички мои приятели и гости. Днес Адам имаше интервю за програма „Христо Ботев“ в предаването „Артефир“ на БНР. И Димитрина Кюркчиева го попита: Адам, спомняш ли си кой беше първият човек, който заговори за „адамизъм“? И той каза, че е Никола Герджиков, който току-що влиза. Това е поетът Никола Герджиков - добре дошъл, който преди години, когато видя изложба на Адам в галерия „Класика“, написа стихотворение, в което за пръв път употреби думата „адамизъм“. И сега, ако той ни го прочете, ще бъда много щастлива. Заповядай.

НИКОЛА ГЕРДЖИКОВ: Само да го намеря.

РОСИ РОС: След това Анжела Димчева в нейна статия за Адам нарече стила му „фекетеизъм“. Тя използваше фамилията му, имайки предвид, че се появява нещо ново, различно, новаторско. Така, че „адамизъм“, „фекетеизъм“. Адам Фекете е с такова име, защото баща му е унгарец - за тези, които не знаят... Никола Герджиков е зам.-председател на Съюза на независимите писатели в България и всеки ден публикува много интересни свои стихове в интернет... Докато намериш стихотворението, искам да представя едно момиче, което пее. Казва се Гергана Сиракова и сега ще изненада Адам и всички вас с изпълнение на народна песен. Заповядай.

ГЕРГАНА СИРАКОВА: Здравейте, благодаря много за поканата.

(...)

РОСИ РОС: Никола Герджиков намери стихотворението, така че нека да го чуем.

Адам Фекете, Никола Герджиков

НИКОЛА ГЕРДЖИКОВ: Написано е преди поне четири години, когато Адам беше съвсем млад, почти дете. Кръстил съм го „Художник“ - на Адам Фекете и Роси Рос.

Гледаш го, почти като дете,

а рисува като зрял художник.

Седнал там пред своя млад триножник,

той изкуство иска да даде.

Иска да зарадва много хора

и да шепнат всички без умора:

стил от никой Адам не краде.

Да, Пикасо ряпа да яде,

той със своя стил кубизъм

днес пред този славен адамизъм.

А пък майка му с огромния талант

смятам да я нарека аз Роси Гранд.

РОСИ РОС: Благодаря много. Нашата скромна програма ще завърши с едно общо изпълнение на любимата песен на Ивайло Диманов – моята песен за България. Ще я направим заедно с Гергана Сиракова.

Роси Рос, Гергана Сиракова

НОВИ ТВОРЧЕСКИ ТЪРСЕНИЯ

Споделено от младия художник

АДАМ ФЕКЕТЕ: Новите ми търсения са в три посоки. Първата е фигуративна. Вълнува ме човекът в новото време, човешката фигура, това какво прави човекът сега.

Друго, което ме вълнува, е архитектурата на тематиката, подредеността, конструкцията, елементите - те да могат да се съчетаят с историята, която да разказват. Да има система, да работи, и в същото време да са поотделно нещата, които да разказват историята.

Третата група картини са с нестандартна комбинация на цветове - цветове, които не би трябвало да си взаимодействат добре, сами по себе си, които не би трябвало да се съчетават, и в същото време да има елементи от реализма, които да потъват в тази творба, и самата творба да не е абстрактна, да не е абстрактен експресионизъм, да е нещо по-различно.

В залата трите групи картини са комбинирани да си взаимодействат и да въздействат заедно. Фигуративните са подредени централно, като отстрани има картини от другите стилове, от другите групи, които да допълват този център, където е самият човек в новото време.