КОНКУРС ЗА ПИЕСА НА ТЕАТЪР "СОФИЯ" - ТРЕТО ИЗДАНИЕ

Дата на публикуване: Feb 17, 2015 12:8:39 AM

П о б е д и т е л

Кирил Буховски с „Ние сме вечни“

П о о щ р е н и е

„Камериерки“ от Катя Караиванова

„На прага“ от Павлин Банков

„Жо от улица „Безнадежност“ от Илиян Николов

„Страстите Спасови, или Крушково“ от Александрина Делова

Ж у р и

Ириней Константинов (председател)

Ч л е н о в е

Богдана Костуркова – драматург в Театър „София“

проф. Васил Стефанов – театровед

Камелия Величкова – представител на Банка ДСК

Недялко Делчев - режисьор

Н. Делчев, И. Константинов, К. Величкова,

В. Стефанов, Б. Костуркова

Снимка: velyub (T-now)

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

12.01.2015

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ (директор на Театър "София"): Благодаря ви, че отделихте време и дойдохте на нашата пресконференция. За трети път, благодарение на Банка ДСК и Театър "София", правим този конкурс. Когато преди няколко години се срещнах с г-жа Виолина Маринова - изпълнителен директор на Банка ДСК, и й обявих смисъла и целите на това, което искаме да правим, тя помисли малко и каза: "Да, с удоволствие". Радвам се, че всеки път тя не по-малко се вълнува какво се случва и какво успяваме да отличим и издадем от поредния конкурс. В това отношение имаме техния представител (Камелия Величкова) - един човек с отношение към литературата, към драматургията, който е наш помощник във всеки, състоял се досега, конкурс. По време на няколкото си пътувания в чужбина ние представяхме новите пиеси, влезли в сборника на Театър "София". Не само това - ние четяхме откъси от тях, и още - ние изигравахме пиесата победител от предните конкурси, и не само пред българска публика, а и пред хора, които бяха любопитни и се интересуваха какво става с българския театър, какво се пише и т.н. За да не бъда многословен, тази година се състезаваха 73 заглавия. Започнахме с близо 150 преди няколко години. Постепенно бройката намалява за сметка на качеството. Богдана ще ви запознае с темите, които бяха затворени в страниците на тези 73 пиеси, ще ви каже какво вълнува хората, кое им е любопитно. Все повече нараства културата на писане на драматургия. Всичко това ме радва. Ако в началото имаше някакви графомански настроения и бяхме заливани с какво ли не, сега вече нещата са рафинирани. За мен беше удоволствие да работя с хората на тази маса: с проф. Васил Стефанов, у когото на всяка наша среща се събуждаше старата страст към това да се откриват нови текстове, да говорим за драматургия. Така тези срещи се превръщаха в особен диспут за смисъла, за това кое е по-добро. Камелия Величкова също много ни помагаше в това отношение. Моят колега и приятел - режисьорът Недялко Делчев, който често работи в Театър "София", беше привлечен тази година. Самият Недялко пише драматургия. На първия конкурс той се яви с една пиеса с любопитното заглавие "Охлюви". Тогава не спечели първото място, но тя остана в главите на всички, които я бяхме чели. Не след дълго, когато се лутахме за поредното заглавие на българска пиеса, аз се сетих за "охлювите" на Недялко, помолих Богдана да я извади от библиотеката, и тогава решихме да направим един експеримент: заедно с автора, с режисьора на пиесата, да извървим един път на доизграждане на недостатъците на текста, на доусъвършенстването му, доразвиването на темите, които са вътре. За съжаление времето не стигна за една такава по-дълга работа. Имаме го като обеца на ухото и това ще бъде направено в удобно за театъра време. Сега ще ви прочета протокола: "На заседание на 19-ти декември 2014 г. журито за Конкурс за съвременна българска пиеса, обявен от Театър "София", с подкрепата на Банка ДСК, реши: наградата получава пиесата "Ние сме вечни" от Кирил Буховски. На вниманието на Театър "София" остават пиесите: „Камериерки“ от Катя Караиванова, „На прага“ от Павлин Банков, „Жо от улица „Безнадежност“ от Илиян Николов и „Страстите Спасови, или Крушково“ от Александрина Делова. Те влизат в третия сборник на Театър "София", а спечелилата конкурса пиеса ще започнем да репетираме в края на сезона, за да можем да я подготвим и с нея да открием следващия си сезон. Тя продължава традицията ни за търсене на софийска тема, на софийски смисъл, на софийска история. Единодушно бяхме развълнувани от посланието, което пиесата носи в себе си. Сега искам да дам думата на Богдана Костуркова, за да каже повече за пиесите. Благодаря ви.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Един обстоен анализ изисква много време. Ще си позволя малко да противореча на Ириней: няма спад в интереса към конкурса. Първата година наистина бяха към 150 заглавия, но тогава всеки автор можеше да се яви с неограничен брой пиеси. И тъй като се сдобихме със събраните съчинения на няколко човека, от следващия конкурс сложихме условие всеки автор да може да участва с една пиеса. Така че интересът на броя автори остава същият. Пиесите, които постъпват при нас, варират между 70 - 75. Обнадеждаващо е, че освен имената на хора, които са предлагали свои творби на предишни издания, в този конкурс повече от половината автори са нови имена. Колкото и да търсих в интернет, не можах да намеря информация за автора, чиято пиеса получава наградата на третото издание на конкурса за съвременна българска пиеса. Надяваме се, че предстои да се срещнем и да се запознаем с него. Нашите очаквания са той да е млад човек. Поне от темата и вълненията, описани в пиесата, имаме такива усещания. Това, което остава след всеки един конкурс, е чувството, че си се запознал с много хора и като приключи прочитът на пиесите, можеш да кажеш от какво се вълнува една голяма група от нашето общество. В това издание преобладаващата тема беше за емиграцията, която вече приключва - хората, избрали да напуснат родния си дом, по някакви причини се завръщат. Това беше тема на голяма част от пиесите. Разположена е в различни жанрове: на комедия, на драма. Даже имаше една пиеса, която беше в особен стил: всяка страница беше едно изречение - нещо като ода, нещо като жал и възхвала (по повод случката с Пламен Горанов, който се самозапали във Варна). Опит да се преосмисли неговия жест. Пиесата е написана от българин, който от години живее и работи в Германия. Вероятно той има представа за подобен вид драматургия: как би могла да се реализира. Но неговото предложение стои малко встрани от жанровата и стилова насоченост, която един репертоарен театър може да си позволи на този етап. Разбира се, присъстваха и неизбежните потребности от изповед. Не малка част от творбите се занимават с личните проблеми на човек, който чувства потребност да сподели това, което вгорчава живота му. Във формата: той каза, тя каза. Някои хора явно си мислят, че като разказват една случка в тази форма, става драматургия. Това са пиеси, писани от хора, които видимо стоят извън професията на литератора. Имаше няколко пиеси от добре познати български драматурзи. Те имат своите качества, но с избраната тема и начина, по който я поднасят, бяха засенчени от свежестта на човека, предложил пиесата "Ние сме вечни". Тези пиеси със сигурност ще намерят своя път в българския театър. Това е. Мисля, че е добре и останалите членове от комисията да кажат своето мнение за това, което се случи на конкурса, преди да зададете своите въпроси. Проф. Стефанов.

ВАСИЛ СТЕФАНОВ: Отдавна не съм участвал в конкурс от този род. Признавам, че бях малко изненадан от високото равнище на един конкурс, в който основната част от участниците са, бих ги нарекъл, без да искам да ги обиждам, любители. Хора, които не са свързани професионално с театъра, не го познават и не владеят майсторлука на писане, но се отнасят честно към онова, с което са се захванали. Мисля, че вън от текста, който отличихме и който ще влезе в репертоара на театъра - съвсем заслужено, според мен - има пиеси, чухте техните заглавия, които също заслужават интереса на театрите. Може би след известна преработка, в контакт с театъра, който ще помогне за дооглаждането на някои неща. Беше ми приятно да чета тези текстове, с много малки изключения, свързани с досада (смях). Неизбежно е, между 73 пиеси не може да няма такива текстове - изненадващи текстове, които те карат да се чудиш как на този човек му е хрумнало баш това да напише. Но, пак казвам, общото ниво беше изненадващо добро. Това е едно от добрите обещания за този конкурс, който театърът очевидно няма намерение да прекъсне, той ще има следващите си издания. Дай боже и те да поддържат това ниво. Това е начинът днес театрите - в дадения случай Театър "София" - да намират текстовете, които очевидно вече по други пътища не могат да постъпват. Казвам "вече", защото едно време имаше контрактации, договаряния с пари и т.н. Днес това не съществува, сега всички потенциални автори са поставени на равни условия: пишат, участват в конкурс, и каквото сабя покаже.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря. Камелия Величкова.

КАМЕЛИЯ ВЕЛИЧКОВА: Аз се занимавам с комуникациите на Банка ДСК и в качеството си на директор "Комуникации" искам да кажа, че за мен е удоволствие да съм част от екипа, който няколко години чете нова българска драматургия. Така имам ориентир за това, че Банката не е една хладна и дистанцирана институция, а, напротив, чрез инструментите на изкуството може да подкрепи това, което е на повърхността на съзнанието на хората, може да се вслуша в онова, което ги вълнува, което те споделят с инструментариума на драматургията. Доволна съм да споделя, че партньорството ни с Театър "София" е пример за устойчивостта на едни такива взаимоотношения. Смятам, че конкурсът има щастливо бъдеще.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря. Недялко.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Преди малко повече от 100 години, мисля, се организира първият такъв конкурс и изведнъж се появяват Яворов и Страшимиров като драматурзи. Професоре?

ВАСИЛ СТЕФАНОВ: Страшимиров, специално, да.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Специално Страшимиров. Три прекрасни пиеси, които до днес са в репертоара на българския театър. Той печели две награди, между другото. Национален театър има, когато има силна национална драматургия. Когато нещата, които вълнуват най-вече младите хора, са в репертоара. И е много важно, че отличеният текст явно занимава младите хора. Драматургия, която видимо липсва в другите театри, в Театър "София" присъства поне с две заглавия. Това е попътно на общите усилия на театъра да работи в една сфера, в една драматургична ниша, която е важна: какво става с хората, които завършват гимназия и пред тях със страшна сила възниква въпросът - да остана или да замина. Кое е по-достойно за душата? Това е темата на тази пиеса: какъв е смисълът да останеш, ако ти не виждаш перспектива, и къде отиваш, ако не знаеш, искаш ли го наистина. За хора, които висят в едно 25-годишно, да не казвам безвремие, но в този прочут преход, за който всички ние току се присетим от време на време. Пиесата е силна, пиесата е вълнуваща, но като всеки един текст на дебютант си има малките кусури, които ще бъдат изгладени в една бъдеща работа. С огромно любопитство чакам да видя този текст на сцената. Щастлив съм, че участвах в конкурса и че излъчихме този победител.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Използвам случая да ви разкажа за последния член или неназования от мен член на журито - драматурга на Театър "София" Богдана Костуркова. Дните, когато конкурсът е обявен и започват да се носят пиесите - това е хранителната среда за Богдана. В малката стая, която вие, предполагам, знаете, куповете с екземплярите стават все повече и повече. При всяко влизане Богдана изчезва все повече и повече. Вижда се все по-отдалеко и по-отдалеко, все по-трудно й се чува гласът, и като някакъв странен герой на Кафка или гоголев чиновник, Богдана плува между донесените пиеси, вади едни, дава ги на останалите участници, препраща по имейлите, но тя е щастлива от това, което предстои, защото с всеки един текст се издърпва нещо неочаквано, нещо, което ще ни изненада, ще ни зарадва, ще ни даде надежда, че театърът го има, че пиесите ги има, че българският език не се губи. И накрая вече, когато конкурсът приключи, пиесите са архивирани в библиотеката, ние сме щастливи, обявили сме наградата, изведнъж тя се шири едва ли не в двустаен апартамент. Благодаря, Богдана, до следващия конкурс.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Дето се вика, заслужила съм втора заплата (смях). Имате възможност да зададете въпроси. Виждам, че сред нас са и някои от авторите, които участваха в конкурса, има и хора от пресата. Готови сме да отговорим на всички зададени въпроси.

ВЪПРОС: Освен градската тематика, какви други теми бяха залегнали в пиесите?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Втората линия беше: взаимоотношенията мъж - жена, обикновено погледнати през призмата на комедията. Имаше различни видове текстове, имаше няколко трудно определими в драматургична форма творби, които бяха в бял стих, имаше ескиз от 11 страници...

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Имаше исторически аналогии.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да. Между другото, извън обявения списък останаха няколко автори, към които проявяваме интерес, благодарение на блестящата им лексика и начина да разказват история, но не съвсем умело като драматургия. Това са хора, с които ще потърсим контакт, за да разберем дали интересът им към писането за театър е спорадичен жест или потребност. Вижте, първият конкурс беше през 2010 г. През тези пет години продължаваме да коментираме заглавия, които са били участници и в първия, и във втория конкурс. Със закъснение тук влезе авторката Оля Стоянова, която е победител във втория ни конкурс, чиято пиеса беше отличена и с Аскеер. Ние продължаваме да осмисляме това, което сме прочели.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Когато оценявахте пиесите, пречупвахте ли своята оценка през възможностите на актьорския състав?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Разбира се, че това е един от критериите, но той е далеч в последната редица - не е главен. Преценявайки пиесата, към която се насочваме, винаги сме се стремели това да бъде драматургия, която е попътна на интересите на Театър "София". Ако забелязвате, през последните осем години в Театър "София" се поставят както класически произведения, така и съвременна драматургия, често за пръв път. И като преводни, и като български автори, т.е. ние се стремим да предизвикваме раждането на драматургичните текстове. Такъв беше случаят със Здрава Каменова, такива са и победителите в конкурса ни. Ние не чакаме единствено да ни донесат на готово пиеси, ние предизвикваме раждането им.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Виждате ли конкретни актьори...?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Естествено. Когато пиесата заинтригува комисията, следващото нещо, за което си даваме сметка, е, имаме ли екип, с който да я поставим, защото никой не прави "Хамлет", ако няма Хамлет.

РЕПЛИКА: Прави се, дори често (смях).

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Разбира се, винаги се съобразяваме с възможностите на състава. Ако нямаме Хамлет, правим конкурс и избираме човек отвън, който да го играе. Но не това е основният ни мотив. По-скоро гледаме да се спрем на добрата пиеса, после мислим за възможностите на театъра и за реализацията. За мен е по-важно да открием добрия текст. След това винаги можем да го направим, без да има някакви компромиси. Слава богу, в пиесата, която спечели конкурса, героите са млади, а нашият състав е предимно на такава възраст. И това ни улеснява. Но не се отказваме, дори когато има и невъзможност за реализацията по отношение на възрастовите възможности на състава, да се втурваме към едно или друго заглавие.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Други въпроси?

ВЪПРОС: За Кирил Буховски нищо не се знае, така ли?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Това е псевдоним. Разбрахме го сега, когато отворих пакета. Всеки автор трябва да предостави адрес и телефон за обратна връзка. Човекът се казва Кирил Стоев. Като качим резултатите от конкурса на сайта на Театър "София", ще го потърсим за контакт.

НЕДЯЛКО ДЕЛЧЕВ: Дали да не му звъннем сега - да го изненадаме? (Смях.)

ВЪПРОС: Млад човек ли е?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не мога да ви кажа. Допускам, че е млад човек, но като написах Кирил в търсачката, не излезе нищо в интернет. Излезе за някакъв ветеринар. Не знам, може...

РЕПЛИКА: Това не е грях, нали?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не е грях (смее се). Предстои ни среща. Освен, ако той не седи тук сега, както беше на първия конкурс. Ние обявяваме наградата: говорим, говорим, говорим, журналистите задават въпроси, и накрая едно момче, вече всички са си тръгнали, плахичко идва и казва: "Аз съм Райко Байчев, аз спечелих наградата." И седи, така. Той - студент, току-що завършва. Опитвал се човекът да каже нещо, но понеже задават много въпроси, не успял. Така че, ако Кирил е тук, да се обади да се запознаем (смях).

ВЪПРОС: Кои са другите пиеси, които представляват интерес за вас?

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Обявихме ги в началото (представя ги отново). Никой от авторите не ми е известен. Мисля, че Александрина Делова е участвала на предишния конкурс.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: И е сред отличените. За нея знаем, че е българка, която живее и работи в Канада.

РЕПЛИКА: И въпреки това не спира да се интересува.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да, и, между другото, пише на един прекрасен български език - с думи, които са поизчезнали малко от съвременния ни речник, но много красиво и поетично. Явно е заминала на по-късни години и още носи аромата на езика.

РЕПЛИКА: Това прозвуча така, като че ли не използва нецензурни думи.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Има ли типаж - откритие?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: В смисъл?

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Като Бай Ганьо, да кажем - някакъв особен типаж, който е израз на новаторство.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ами, да. За мен това е днешният млад човек, който е на кръстопът, преди да вземе важното решение за това как да живее. В пиесата "Ние сме вечни" има един колективен образ на това поколение и в цялата сюжетна многообразност самото заглавие носи един позитивизъм, който за мен беше много важен, а доколкото усещам, и за всеки един от комисията.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Почнахме със страх, трябва да ви призная, защото, първо, някак си "по-страхливо" пристигаха пиесите този път. Излязохме в отпуск в началото на юли. Бяха постъпили няколко заглавия и само си викахме: Богдана, ще бъде трудно този път. Постепенно започнаха да пристигат пиесите - през целия летен период и есента. Навлизането ни в конкурса този път приличаше на тежко излитане на самолет. Всеки конкурс има своето удоволствие и своята особеност. Този ми беше най-непредсказуем, но всичко свърши добре.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Заглавието, казвате, е позитивно, не е иронично.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Аз го възприемам така, след като съм прочела пиесата. Убедена съм, че не е сложено случайно.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Заглавието е извадено от реплика в пиесата, която вътре може да звучи в ироничен контекст...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Иронично, но след тази история да прочетеш заглавие "Ние сме вечни", в това има нещо позитивно.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: ...Впоследствие, като стигнеш до края и затвориш пиесата, разбираш, че да, това е заглавието. Това поколение, с всичките си недостатъци, колизии, проблеми, мисли и лутания напред-назад, някак си е... вечно. Никой не е вечен, разбира се, но е хубаво младите да имат това самочувствие.

ВЪПРОС: Като обем колко е голяма пиесата?

РЕПЛИКА: На кило ли ще ги мерим?

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Този път получихме голям брой пиеси в един приличен формат между 30 и 50 стр. Явно пишещите хора са разбрали, че не е нужно в голяма разточителна форма да се показва действието. И това беше едно от нещата, което ни спечелваше и ни караше на един дъх да им прочитаме пиесите.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря ви.

СПИСЪК НА УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСА

01. Павлин Банков „На прага“

02. Пламен Глогов „Мълчаливият благородник“

03. Тошо Лижев „Пъкъл 33 или историята на последния затворник“

04. Александрина Делова „Страстите Спасови, или Крушково“

05. Аспарух Николов „Актеон“

06. Ясен Василев „Аз бях теб“

07. Стоян Стехов „Автобиографията на един неудачник“

08. Стати Димитров „Съседи на залеза“

09. Благой Ценов „Крилатите коне на фотон“

10. Емил Атанасов „Милост за продан“

11. Красен Камбуров „КАЛЕНДИ НУЛА трета гражданска мистерия“

12. Яница Маринова „Тишината на АЗ 2“

13. Петя Миладинова „WWW. СЪДБА“

14. Любомир Атанасов „Омагьосанитe замъци“

15. Николай Панайотов „Забавни срещи с изкуството“

16. Михаил Казаков „Потребителят“

17. Магда Борисова „За/седнали“

18. Далия Ал Халил …“И носете лилави балони“

19. Дамян Белчев „Милион в къщи“

20. Невена Калоянова „Ангелът на вашите мечти“

21. Теодосий Атонов „Когато ние, жертвите, проговорим“

22. Кирил Буховски „Ние сме вечни“

23. Тодор Таков „Файa“

24. Дими Фильова „Ефектът на пеперудата“

25. Желязко Желев „Усещане за късна есен“

26. Румен Денев „Диктофонът“

27. Катя Караиванова „Камериерки“

28. Стоян Вълев „Играта продължава“

29. Сергей Трайков, Лора Трайкова „Любов, опасна като ебола“

30. Джон Давид Коен „Държавата“

31. Ангел Христов „Сезонът на дивите лебеди“

32. Иван Караиванов „Защото хора всичко е любов“

33. Любен Христов „Грехове“

34. Лили Спасова „Двама в стаята или любовта не е фарс“

35. Красимир Крумов „Когато си отиват врабчетата“

36. Цветелина Иванова „Ново начало“

37. Иван Михайлов „Бездушна задушница“

38. Ангелина Михайлова „Центърът на удоволствието“

39. Сабина Стефанова „На перваза“

40 Свилен Стоянов „В страната на розите“

41. Димитринка Ненова „Чаршафония“

42. Петрана Златева „Мост“

43. Български автор „Глупостта, Господи!“

44. Галина Вешова - Русчева „Вино и мезе“

45. Галина Стойнова „Губи ми се връзката“

46. Цветомира Миковска „Изказвайте съболезнованията си лично на покойника“

47. Стефан Бакърджиев „Кафене „Пясъчен часовник“

48. Илиян Николов „Жо от улица „Безнадеждност“

49. Магдалена Манчева „Там има ли човек?“

50. Румен Павлов „В ада“

51. Вичо Балабанов „Дъжд“

52. Валери Какачев „Вечер за любов“ само мейл

53. Татяна Попова „Браво, човек“

54. Георги Тенев „Роден Край“

55. Станислава Симеонова „Сватбата на Ева“

56. Павел Павлов „Сънят е живот“

57. Рада Александрова „Белите ангелски облаци“

58. Илиана Лилкина, Пламена Живкова „Съседната стая“

59. Петър Тонев „Центрум“

60. Асен Шопов „МаксИмално“

61. Пепи Цeнков „Двама“

62. Силвия Пешева „Стая за почивка“

63. Вив Раваневски „WWW. PROSTITUT.KA.COM“

64. Екатерина Войнова „Жена в стаята“

65. Мая Кисьова „Перце на оградата“

66. Ивета Иванова „Диагноза: Ноември“

67. Мария Павлова „Меnопауза“

68. Цветелина Иванова „Луда история“

69. Лиляна Байлова „В орбита“

70. Кристина Кръстева „Аморално“

71. Александър Калинов „След пет“

72. Кристина Георгиева „Сянка върху облак“

73. Калчо Константинов „О, тези актьори“