"Принцеса Турандот" - Театър "София"

Дата на публикуване: Nov 25, 2009 9:24:23 PM

Участват: Доси Досев, Мила Банчева, Лилия Маравиля, Десислава Малчева, Йорданка Любенова, Николай Върбанов, Калин Врачански, Николай Антонов, Росен Белов, Ангел Генов, Сава Пиперов, Пламен Манасиев, студенти от НАТФИЗ „Кр. Сарафов” клас Александър Илиев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

19.11.2008

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добър вечер, добре дошли на 222–та премиера на Театър „София“ и първата в историята на българския театър възстановка на спектакъл, който има своето място в историята на световния театър. Това е Рубен Симонов – за тези от вас, които не го познават, той е режисьор от Театър „Вахтангов“ и прие предизвикателството, отправено му от предишното ръководство на Театър „София“, да дойде и с трупата на нашия театър да направи спектакъл по „Принцеса Турандот“ с артистите на Театър „София“, запазвайки декора, думите, музиката и режисьорското решение на Евгений Вахтангов, нещо което на сцената на Театър „Вахтангов“ се случва вече близо 90 години. Когато Ириней Константинов спечели конкурса за директор на театъра, той прие предизвикателството този проект, който беше в началото си, да се осъществи и ето, че вие вече сте тук и ще гледате спектакъла, който Рубен Симонов направи с актьорите на нашия театър. Този спектакъл спечели субсидия на сесия на столичната програма „Култура“, нещо което говори за значимостта на това представление, което получи наистина сериозна оценка от колегите в общината и има своята финансова подкрепа от „Лукойл“, нещо което все по-рядко се случва в българските театри - спонсор да застане зад проект, който все още се осъществява. И днес ние предлагаме на вашето внимание едно представление без аналог, представление, което Рубен Симонов нарече „приказна комедия“. Артистите ни играят с лекота и с вдъхновение, запазвайки онова, което го е направило неповторимо, а именно наличието на три линии в решението: те са едновременно и актьори, които играят себе си, от собствено име, те са и артисти от трупа, която поднася представлението за приказката за принцеса Турандот и са самите персонажи, които са включени в действието. Ще видите нови и интересни лица на артисти от всички поколения в Театър „София“ - от Доси Досев, който е доайен на нашия театър, до Калин Врачански, чието назначение в трупата ни датира от 2008 година. Това е, имате възможност да зададете вашите въпроси на Рубен Симонов. Имаме преводач, който ще ви помогне в прякото общуване. Тези от вас, които биха искали да получат по-голямо интервю от него, ще ви помоля да ми дадат заявката си утре преди премиерата. Той ще отдели от времето си, за да може да задоволи интересите на всички, които проявяват желание за такива разговори.

РУБЕН СИМОНОВ: На вашите услуги съм. Много се радвам, че ви виждам. На първата среща казах, че много ценя вашата професия, защото благодарение на вас се запазва театърът. Киното е нещо консервирано, то не се променя, а театърът, актьорите, спектаклите, които са минали, са известни на всички само благодарение на вас.

ВЪПРОС: Да не губим време. Как оценявате работата си с българските актьори в тази трупа - особено в сравнение с руските актьори, с които сте работили, и респективно най-вече в тази постановка?

РУБЕН СИМОНОВ: Ще ви кажа нещо, при мен се пазят дневниците на Вахтангов. Първият вариант на пиесата се пази при мен. В бележниците му, в записките, които е водил по повод на постановката на „Принцеса Турандот“, казвам го дословно, както го пише там – Вахтангов е арменец, дядо ми е арменец, аз донякъде... той казва, че „Принцеса Турандот“ като комедия дел'арте, могат да играят само арменци, българи, гърци и италианци. За съжаление, пише той, за скандинавците не е достъпен този темперамент, тази живост, които са необходими, за да се изиграе тази пиеса. Ще ви кажа честно, аз съм възхитен и поразен от работата на актьорите на Театър „София“, учуден съм от лекотата, от изяществото и грацията, от пластиката, която те притежават. Миналата година при мен завършиха курс студенти към Театър „Вахтангов“ - просто мечтая те да дойдат да видят как трябва да се играе. Възхитен съм от това колко точно разбират нещата, макар че говорим на различни езици. В хода на репетициите Валентин, който превеждаше, на практика не вземаше участие, защото те разбираха всичко с лекота.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Въпросът е, той разбираше ли ги?

РУБЕН СИМОНОВ: Още на първата репетиция им казах, че не съм дошъл аз да поставям този спектакъл, а за да го направим всички заедно, и „заедно“, това значи не само актьорите, а целият колектив на театъра. Винаги съм мислил, че спектакълът се прави не от режисьора, а от целия колектив. И синхронната работа на целия този чудесен колектив ми даде възможност да работя изключително лесно, изключително откровено и много творчески.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Самият Карло Гоци съчетава... – той е доста раздвоен между класическите литературни образци и комедия дел'арте, независимо, че критикува Голдони...

РУБЕН СИМОНОВ: Голдони е избягал, както е известно, когато е дошъл Карло Гоци.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: ...и „Турандот“ - тази приказка е един синтез между поука и между зрелищност. Във вашата постановка съхранен ли е и как е съхранен този баланс между поука и развлечение и имахте ли проблеми в това отношение, взема ли връх едното за сметка на другото?

РУБЕН СИМОНОВ: Струва ми се, че представянето на комедия дел'арте е всъщност огромното желание на актьорите да си съберат зрители и този пътуващ театър е трябвало просто да си изкара хляба, което става и днес. Принципът на комедия дел'арте трябва да е такъв, това го казва и Вахтангов, че дори и около нас да има други изкушения – да се продава вино, храна, зрителят трябва да дойде при нас, и като дойде при нас, да не си тръгва. Затова маските трябва да бъдат съвременни, а сюжетът трябва да се играе с такава сила, с такава страст, че нито един от зрителите да не си помисли да отиде да пие някъде вино или да хапне. Аз и моите учители придаваме голямо значение именно на зрителите. Комедия дел'арте не може да съществува, ако артистите не успеят да съберат пари за вечеря - за вино, за хляб, за месо... Целият принцип на дел'арте е, от една страна, развлечение, а от друга - да видиш тази приказка. Тя се дели на остър, ярък любовен сюжет и на коментарите на маските – Труфалдино, Бригела, Панталоне, Тарталя... които коментират днешния ден. Вахтангов е казвал, че ако искате този спектакъл да живее дълго, той трябва да се ражда всеки ден – тук, днес и сега. Всеки път ще бъде различно в зависимост от това какъв зрител ще има в салона и дали ще съумеете да го задържите вътре. Ние се постарахме да направим всичко възможно, както аз самият, така и моите служители. Театърът никога не се е делил на актьори и на зрители. Можем колкото си искаме да експериментираме, да измисляме, да смятаме, че сме измислили нещо абсолютно гениално, но докато не дойде зрителят, докато не дойде публиката и не го види, спектакъла просто го няма. За разлика от Станиславски, който слага четвъртата стена и се стреми към абсолютна правда на представлението, житейска правда, битова правда и е постигнал върхове в това отношение, Вахтангов премахва тази стена чак до края на салона и е казвал, че ако няма непосредствен контакт между зрителите и актьора, няма да се роди театралната правда, която според него стои по-високо от битовата. В това е разликата между тях и всъщност това се опитвахме ние всички да постигнем. Тук не става дума за битова, за житейска, а за театрална правда.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Благодаря ви много. Значи балансът е постигнат между зрелищно и драматично?

РУБЕН СИМОНОВ: Това вие ще кажете.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Други въпроси?... За закъснелите искам да кажа, че господин Симонов е готов утре следобед преди премиерното представление да се срещне с тези от вас, които биха поискали да вземат интервю от него.

РУБЕН СИМОНОВ: Само една дума искам още да кажа – сега се сетих, че днес е двойна премиера, защото за първи път тази концепция на Вахтангов ще бъде изпълнена не от артистите на Вахтангов, а от артистите на Театър „София“. Когато го осъзнах за пръв път, много се развълнувах, много поколения са го играли - Мансурова, Борисова... Когато са идвали тук, маските са играли на български език, учили са си текста на български, Гриценко си е написал текста на маншетите и когато излязъл на сцената (и обявил): „Представлението по приказката на Карло Гоци започва“, и размахал ръце, тези маншети излетели в залата. Така че представлението се е играло на българска сцена, помня впечатленията, как е било прието, и разбрах, че днес е уникален ден, днес за първи път не руски актьори, а блестящите български актьори, ще се опитат да направят този рисунък, който, повярвайте ми... - всички добре познаваме театралната история, знаете, че няма друг такъв спектакъл, който да има една концепция от 22-ра година – миналия век, чак до сега - до 2008 година. Декорът е същият като през 22-ра година, музиката е същата, оркестърът на Вахтангов я е записал. Тя е наивна, защото в оркестъра е имало само един истински музикант, с една единствена цигулка, а другите музиканти, защото не е имало пари, са свирили на гребенче и хартийка, и така си върви до ден днешен. Аз заедно с вас много се вълнувам, надявам се на вашата помощ и подкрепа, защото, повярвайте в искрената ми любов към вашата професия, тя е безкрайно важна, благодарение на нея много неща съм научил, много неща съм съобразил. Благодаря ви!

ВЪПРОС: А как се справиха студентите, на които е възложена възстановката на костюмите?

РУБЕН СИМОНОВ: Слава богу, чудесно се справиха. Още веднъж да се върна към костюмите – 22-ра година Москва, разрухата, гладът, студът... и изведнъж Вахтангов вади на сцената артисти с бели ризи, с фракове, и жени с чудесни копринени рокли. През това време върви бронираният влак 4169 и т.н. И той пише в дневниците си: „Никой не може да разбере, че най-евтиното, което сега може да се купи на пазара, е фракът, защото никой не си купува фракове, те на никого не са нужни, ако те видят с фрак, веднага ще те разстрелят. Никой не носи коприна, всички ходят с ботуши, кожени куртки, червени шалчета...“ Ето така се раждат основните костюми, всичко останало са дребните неща, които пред очите на всички вас променят артистите – брадата е пешкирче, някакви лентички са мустаците... Към основния костюм се прибавя детайл и артистът пред вашите очи се превръща в образ. Този наивен ход е запазен и до ден днешен. Дали ще ви хареса, дали ще го сметнете за съвременно или не, това е вече въпрос на лично мнение на всеки един от вас.

ВЪПРОС: Как би погледнал самият Вахтангов според вас на едно такова, да го наречем, фетишизиране на неговата постановка? Значи от цели, колко бяха там, двайсет актьора, близо осемдесет години, да не се променя нищо. Още повече, че самият той казва, че един спектакъл се ражда...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Променя се. Той каза точно така, че се променя.

РУБЕН СИМОНОВ: Спектакълът се ражда...

ВЪПРОС: Спектакълът, да, но иначе само костюмите ли са всъщност същите?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Решението е същото...

РУБЕН СИМОНОВ: Костюмите малко се изменят с течение на времето в съответствие със стила и модата на това време. Вахтангов е казал, че ако искате спектакълът да живее дълго, той не трябва да бъде застинал монумент. Той трябва да се променя с течение на времето – импровизационното състояние да е присъщо на днешния ден, но се запазват основата и самата стилистика... Ние се променяме, дрехите се променят, но фраковете, както са си били фракове и сега са си фракове.

РЕПЛИКА: Не, аз нямам предвид толкова визуалната страна на спектакъла, а именно същностната – езикът на спектакъла, театралният език.

РУБЕН СИМОНОВ: Театралният език също трябва да се променя съответно с ритъма на днешния ден.

РЕПЛИКА: Това трябва много добре да се обясни, защото някои могат да останат с впечатление, че е буквална възстановка с някои дребни такива подробности.

РУБЕН СИМОНОВ: Не, разбира се, не, основите са запазени, с тази поправка, че спектакълът трябва да се променя всеки ден, съобразно с времето и само тогава ще живее.

ВЪПРОС: Значи, с една дума, посланието, така да го кажа, тази изтъркана дума, клиширана вече, което отправя режисьорът към публиката, се е съхранило. Така ли да го разбирам?

РУБЕН СИМОНОВ: Да, посланието на режисьора, именно посланието, и направлението, и решението...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: ... и решението на режисьора. Аз ще се помъча да отговоря. Този спектакъл от самото начало на своето съществуване, съществува във възстановка, защото Вахтангов умира... - е вече болен, той не присъства на премиерата. И този спектакъл живее благодарение на, бих казала, фамилията Симонови, които го поддържат в годините. Прибирайки се от България Рубен Симонов ще направи поредна възстановка в Театър „Вахтангов“. Спектакълът има три линии, едната от които предполага непрекъснато осъвременяване, поне това, което аз съм чела, че самите представления, които се играят, не си приличат едно на друго, защото шегите на маските допускат вкарването на съвременни теми, които са актуални за обществото в момента, в който се играе представлението. На няколко от репетициите, които гледахме, нашите артисти ни изненадаха с различни етюди и ние не знаем тази вечер какво ще гледаме заедно с вас. Надявам се, че ще бъде интересно.

РЕПЛИКА: Понеже не сме го видели, малко така налучкваме...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: А иначе представлението е възстановка – декорът, костюмите, решението, мизансцена, композицията на пиесата на Гоци, която е направена от Вахтангов, преводът е на Наталия Бардская, която ни помогна в тази работа много... Така че ние гледаме възстановка, която е осъществена от артисти, които неизбежно дават своя личностен и артистичен почерк.

РУБЕН СИМОНОВ: Ако имате желание да се съберем след спектакъла, с удоволствие ще изслушам всички ваши забележки, защото вярвам, че всеки съвет трябва много внимателно да бъде изслушан.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Други въпроси? Сред нас е Ириней Константинов... Ако имате някои въпроси към него като директор на Театър „София“...

РЕПЛИКА: Честито!

БОГДАНА КОСТУРКОВА: ...бихте могли сега да му ги зададете.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Много ти благодаря, но вечерта е негова – и тази, и утре вечер, и на двайсет и първи, така че нека въпросите да са към него. Аз всичко съм казал и няма какво повече да добавя. Искам само да ви благодаря, че сте тук, много ми е приятно, че виждам толкова много хора, и това не е, защото мястото е по-малко, а защото желанието да дойдете в театъра е по-голямо, за което ви благодаря от сърце.

РУБЕН СИМОНОВ: Искам още нещо накрая да ви кажа. Мечтая в Театър „Вахтангов“ да се събират хора като вас, които се интересуват от живота на театъра, но за съжаление при нас това са пет-шест човека. Когато видях колко хора се интересуват от съдбата на театър „София“, просто се трогнах. Мечтая така да бъде и в нашия театър. Благодаря ви за любовта към нашето изкуство, което е толкова мимолетно всъщност. Ще се постараем да не ви разочароваме.

ВЪПРОС: Кой е помогнал на господин Симонов да подбере нашите актьори, защото той все пак не ги познава?

РУБЕН СИМОНОВ: Дирекцията, разбира се, ми помогна! (Смях.) Не, гледах два спектакъла, „Ромео и Жулиета“ гледах, „Ревизор“, някак си от самосебе си се получи, че моето и мнението на дирекцията съвпаднаха - практически едно към едно съвпаднаха. Не е имало никаква сложност...

РЕПЛИКА: ...ходатайство.

РУБЕН СИМОНОВ: Ходатайство? Не, не.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ (към Богдана Костуркова): Сега имаш възможност да споменеш за кастинга.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ами, ако нямате въпроси, благодаря ви наистина, че дойдохте... За тези от пресата, които все още имат желание да ни помогнат, в неделя е първият етап на кастинга за актриса за ролята на Цепи в „Как се научих да кормувам“ от Пола Вогъл, който ще започне в 10:00 часа. Ако имате желание и възможност да го упоменете във вашите издания, ще ви бъдем благодарни. Приятно гледане.

РУБЕН СИМОНОВ: Ако може, още нещо да кажа. Мисля, че това стихотворение на Маршак не се нуждае от превод. Посвещавам го на вас, скъпи приятели (рецитира):

Пожелания друзьям

Желаю вам цвести, расти,

Копить, крепить здоровье.

Оно для дальнего пути -

Главнейшее условье.

Пусть каждый день и каждый час

Вам новое добудет.

Пусть добрым будет ум у вас,

А сердце умным будет.

Вам от души желаю я,

Друзья, всего хорошего.

А все хорошее, друзья,

Дается нам недешево!