ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА АДАМ ФЕКЕТЕ В НАЦИОНАЛНИЯ СТУДЕНТСКИ ДОМ

Дата на публикуване: 18.01.2022

АДАМ ФЕКЕТЕ

Снимки: T-now

АДАМ ФЕКЕТЕ: В момента съм студент, уча изобразително изкуство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" във Факултета по науки за образованието и изкуствата, трети курс, пети семестър, специализация "Живопис" при проф. д-р Стефан Алтъков. На тази изложба представям 27 живописни творби и една изненада - паното. Те са създадени през последните три години по време на моето академично образование.

Защо изложбата се казва "Обещание"? Още в първи курс си обещах да направя в Националния студентски дом моя изложба до края на академичното ми образование. И днес това се случи. И в същото време това е и едно обещание към моите преподаватели, че аз работя. Обещанията, които съм дал към тях за изпълнението на задачите. Сега те могат да ги видят на живо. Всяка една картина си има свое собствено послание - енергия, която се долавя. Аз когато рисувам не гледам нищо друго. Всичко от мен извира. Вдъхновявам се от всичко. Стига да имам платна и бои, аз работя - работя всеки ден много усилено. С голямо желание правя всичко от сърце и от душа. Всички картини си имат имена. Обаче всеки човек може да вижда различни неща в тях. И това е хубавото на изобразителното изкуство, това е интересното. Ще ви кажа по нещо за всяка една картина.

Да започнем с изненадата - паното

Направено е миналата година. Всичко съм направил през последните три години. Паното е два метра дълго, един метър високо. В три части е, които обаче по своему са едно цяло - предизвикват ума и въображението да работи, да забелязва и да открива неща. Няма име. Пано - изненада. Дори и това може да е име.

Първата картина се казва "Преход"

Представени са различните сезони. Тяхната смяна, протичане - лятото, есента, зимата, пролетта. Кръговратът. Черните линии не представляват сезон. Те могат да бъдат буря, огън, нещо, което не е било добре развито в природата.

2. "Раздвижване", "На приказки"

Тази картина е на афиша и на поканата. Тя представлява една динамика, едно преобръщане. Картината под нея се казва "На приказки". Идеята при нея е, че различните хора общуват, приказват, споделят. Дори и клюки има.

3. "Размисъл", "Смисъл", "Помисъл", "В повест"

Тези четири картини представляват едно устремено мислене, но в същото време то може да спре на някой етап. Може да се промени, дори може да се изкриви, да тръгне в друга посока.

4. "Характери"

Всеки човек си има характер, всеки човек е различен.

5. "Поклон"

Eдна фигура, която е с роба, клекнала, и прави поклон и се влива в пейзажа. Не е извадена на преден план. Човек има усещането, че е там.

6. "Дунава"

Направена е по време на един мой пленер в Оряхово, където съм много впечатлен от реката. От различните пътувания, от движението, от хората, от времето, от красотата.

7. "Да вървим натам"

Да вървим към по-светлото, към по-хубавото бъдеще. Срещу течението.

8. "Дълбините на океана"

Непознатото, неизследваното, неизучаваното.

9. "Опора"

Тук съм вдъхновен от античните римски и гръцки сгради с колоните.

10. "Езерото"

Това е една творба, която хем е класически пейзаж, и в същото време, въображаем пейзаж. Има елементи и от двата вида, които се съчетават. Всеки може да е провокиран от въображението и да види нещо различно, но има и елементи, които са си от ежедневието, от реалността. Гората се движи, сякаш е жива.

11. "Виелица"

Тук има този кръговрат, това движение, тази буря. И как ще премине бурята.

12. "Долината", "Чаши в движение"

Интересното е, че исках да изобразя едни чаши, които да не са класически и да не се оприличават на нито един стил. И в същото време те да се движат и да танцуват. Сякаш са живи.

13. "Следобед"

Един интересно приятен фон, подходящ за следобеда - слънчев, светъл. И в същото време могат да застанат и облаци, които да променят времето. Може да се свърже и с различни сезони, със снеговалеж, виелици, различни неща.

14. "Посоки", "Накъде"

Тези две картини вървят донякъде заедно. В "Накъде" човек избира накъде да тръгне и накъде да се разгърне.

15. Следващата картина е от стихосбирката на Роси Рос.

Направена е по стихотворението "Прометей се завърна". И картината се казва така.

16. "На приключение"

АДАМ ФЕКЕТЕ: Три фигури, които тръгват в непознатото. В една посока - решили са да тръгнат заедно.

T-now: Обаче не знаят накъде вървят. Или знаят? Знаят или не знаят?

АДАМ ФЕКЕТЕ: Ами, това е техен избор.

T-now: Да поговорим за техниката, която сте използвали при създаването на тази картина.

АДАМ ФЕКЕТЕ: Техниката е акрил и на моменти има и туш и перо. Използвал съм и блестящи бои в картината. Тук има това спокойствие, от което се тръгва, и в същото време ги има тези бушуващи емоции, които идват от напрежението - накъде се отива.

T-now: Напрежението от непознатото.

АДАМ ФЕКЕТЕ: Да.

T-now: А идеята как ви хрумна за тези по-меки форми и тази хармония?

АДАМ ФЕКЕТЕ: Това е било в едно моментно състояние, така бих казал аз. Било е импулсивно, не е било предумишлено. Аз, когато рисувам, не го правя по чертежи и по планове. Аз рисувам на момента.

T-now: Просто изниква образ?

АДАМ ФЕКЕТЕ: Да, изниква идеята. Както Пикасо казва: Вдъхновението идва с работата, както и идеите.

T-now: А настроението?

АДАМ ФЕКЕТЕ: Аз, когато рисувам, винаги съм в добро настроение.

17. "Дистанция"

АДАМ ФЕКЕТЕ: Тук този хаос от цветове, комбинацията. А в същото време отзад във фона има едно спокойствие. Жътвата и морето, или реката. В същото време това може да е планина, но може и да е град. Дори може да е и забележителност. Може да е Айфеловата кула. Пред всяка една картина може да се размишлява с часове и да се виждат различни неща.

T-now: Вие залагате това многообразие, когато творите. И всеки може да го тълкува по свой начин.

АДАМ ФЕКЕТЕ: И да представлява интерес. Това е при мен.

T-now: Да приемем ли, че картините ви са в стил абстрактна живопис?

АДАМ ФЕКЕТЕ: Ако трябва да съм честен, те не попадат в абсолютно нито един стил. Това са мои неща. Това са неща на Адам Фекете. Много дълго съм размишлявал дали отивам в абстрактното изкуство, абстрактния експресионизъм, дали в кубизма или в сецесиона, но не. Това е нещо изцяло мое - оригиналност, идеи, цвят.

18. "Дружината"

Дружината могат да са един, двама, трима, но могат да са и повече, според компанията.

19. "Дървото на живота"

АДАМ ФЕКЕТЕ: Дървото на живота, корените му. Тази събраност, която идва от земята, многото различни корени, посвещаването в едно, в израстване.

T-now: Густав Климт има великолепна картина (мозаечен фриз, ако трябва да бъдем точни) с това име. Вашата картина е много приятна изненада - съвършено различна, но изключително въздействаща. Харесвате ли Климт?

АДАМ ФЕКЕТЕ: Да, харесвам го. Аз харесвам много художници: Пикасо, Климт, Джаксън Полък, Марк Ротко, Вилем де Кунинг, Жоан Миро. От съвременните художници: Джордж Кондо - той е американец и е много известен, Герхард Рихтер - той е немец, и много други, разбира се.

20. "Полъх"

Тази картина е една от най-любимите ми. Тук тези ветрове, които идват, теченията, цветовете, динамиката. Пътеките, които могат да се слеят, да се комбинират някъде помежду си, но в същото време могат и да са самостоятелни.

Последната картина се казва "При залез" на Коледа с тези белите линии

Създава усещане за празниците, за подаръците. Тези геометрични форми напомнят за подарък. Може да се види това бялото и като танцуващи хора, дори и като медузи.

РОСИ РОС: За тази изложба Адам си подбра картини, които са подходящи конкретно за залата в Националния студентски дом. Иначе той е нарисувал много повече. Аз, може да се каже, съм много близо до него в моментите, в които твори, когато рисува. И изпитвам невероятно удоволствие и радост от това. Защото виждам как върху платното няма нищо, как си подрежда много акуратно бои, четки, тушове. И се започва. Понякога имам чувството, че движейки се, танцува, но той не танцува - някаква енергия извира от него като вулкан, която не го държи мирен, докато рисува, той е в някакво движение като вихър, което е невероятно. И докато не се приключи работата, той просто нищо друго не прави. Аз познавам много художници, и мен са ме рисували, била съм в ателиета на такива творци, но точно като него не съм виждала някой да работи. Обикновено те съзерцават, отдръпват се, наблюдават какво са направили, продължават, а при Адам няма такова нещо. На Адам все едно че някой му диктува изведнъж това, това, това - бълва, бълва, бълва, което е страхотно. И аз искрено му се радвам. Това е нещо, което е в него, което ни дава и сега ние го виждаме. И е добре, че се развива. Всеки ден работи - през деня има лекции и във времето, в което може да си позволи да рисува, той рисува. Има нови посоки, нови философии. Напоследък прави невероятни анализи. Понякога посещаваме заедно изложби на други художници и той анализира, вижда всякакви детайли, започва да ги тълкува. Невероятно! Много знания има вече. Радвам се, че тук беше неговият професор, защото идеята на тази изложба е той да покаже пред своя си професор създаденото не миналата година, не по-миналата, а точно сега в трети курс. Той е в специалност Живопис при проф. д-р Стефан Алтъков, и той дойде. Заедно със съпругата си проф. д-р Лаура Димитрова. И съм сигурна, че той ще се гордее с Адам, а и го каза: "Ние сме заедно по този път". Съвсем друго е да се видят така картините, отколкото на снимка дигитално да се пратят на преподавателя. Проф. Алтъков беше много доволен, че вижда тази изложба. Аз съм родител, но съвсем друго е неговият преподавател да го види, да го оцени, да му даде насоки. Да вървят заедно напред. Адам е благодарен. Хубавото е, че той наистина е благодарен на всичките си преподаватели - от всекиго е научил по нещо. За тези три години израстна изключително и ще продължава, живот и здраве. В мисленето си, във философията си - дарбата я има, цветовете, цветоусещането. Съвсем друго е академичното образование. И когато дарба и образование се съчетават, това е пътя напред в развитието. Това е важно за мен. Аз считам, че най-важното за човека е пътя, който извървява, стъпка по стъпка. Да преодоляваш трудностите, да научиш, да продължиш, да твориш. Това е смисълът на живота.

Роси Рос със сина си Адам Фекете