ЕДНО ЩАСТЛИВО ПРЕОТКРИВАНЕ

Дата на публикуване: Jul 31, 2015 10:28:52 PM

„Борислав“ – историческа опера от Маестро Георги Атанасов по драмата на Иван Вазов. Втора премиера на открито във Велико Търново – 25.07.2015 г.

Постановка - Пламен Карталов; диригент - Жорж Димитров; сценография - Борян Белчев и Пламен Карталов; костюми - Християна Михалева-Зорбалиева.

В ролите: Иван Асен II – Ангел Христов; Тамара – Любов Методиева; Борислав – Атанас Младенов; Ирина – Гергана Русекова; Кир Тодор Комнин – Николай Павлов; Гавраил – Пламен Папазиков; Зоя – Силвана Пръвчева; Вела – Елена Маринова; Слав – Александър Носиков; Драгота – Димитър Станчев; Моймир – Николай Димитров; Приязд – Слави Манов.

Едва ли може да се намери по-подходящо оперно произведение – след „Ивайло“ от Марин Големинов и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, което да се ситуира така органично между Патриаршеската църква и Царския дворец на Царевец като акцент от фестивала „Сцена на вековете“. Сценичното действие по либрето се развива в Търново, в него са вплетени реални и измислени лица (Йоан Асен II и Теодор Комнин с дъщерите им Тамара и Ирина и др.), дори река Янтра е сред главните „персонажи“ със „съучастието“ си в бягството на главния герой от царската мъст.

Снимка: Софийска опера

Историята на воеводата Борислав и любовта му с Тамара, фрагментите българска история от един важен за България момент, дворцовите интриги и родолюбивите послания в драмата на Иван Вазов провокират Маестро Георги Атанасов да създаде първата българска историческа опера през 1911 г. Нечуваната над сто години от никого партитура отдавна е в творческите планове на Пламен Карталов, без да е било ясно дали тя може да бъде открита. Благодарение на Никола Казански (брат на Константин Казански) ръкописът заедно с клавира бяха намерени точно преди една година.

Композиторите Велислав Заимов и Йордан Гошев реставрират и редактират манускриптите, за да ги пригодят за изпълнение и да се преоткрият в нашата съвременност. Музикалното съдържание е доста еклектично, на моменти е като поредица от танцувални и маршови потпури, но с майсторски изведени вокални партии и дуети, в които си личи, че Маестрото е достоен личен ученик на Маскани и италианския веризъм.

Постановчикът като стар майстор на откритите сценични представления не е пропуснал възможността да обогати "черно-бялата" драматургия на операта с две великолепни находки - свързващата и коментаторска роля на хора с въвеждане на аудиторията в сюжетните линии; и заключителното появяване на момченцето-ангел с молитвата за България и вълнуващ и красноречив финал. Пълното овладяване на разнообразното естествено сценично пространство е друг отличителен белег на тази постановка, и тук многолетният опит на режисьора също има решаваща дума.

Подчертано младежкият солистичен състав в спектакъла на 25.07. бе на високо ниво. Сред многобройните действащи първостепенни и по-епизодични герои не намерих лесна партия, и всички те бяха изпълнени с отлично вокално покритие - очевиден резултат на сериозна подготовка на образите. Не ще изтъквам отделни солисти поради равноценното представяне на всички, но все пак не мога да отмина нататък, без да отбележа певческите постижения в изключително трудните във вокално и артистично отношение дуети на главните герои.

Младият диригент Жорж Димитров затвърди впечатленията от епизодичните ми предишни срещи с него в най-позитивна светлина – напълно овладян оркестър с безупречно следене на солистите и изразителни инструментални интермедии. Самият оркестър заслужава повече от добра оценка за интонационната си стабилност и релефен звук в откритата оркестрина като цяло и в отделните си групи - от пеещите цигулки до гръмотевичните тромбони.

Не на последно място поздравления за озвучаването и осветлението, които често са бариера за пълноценното естетическо преживяване на спектаклите на открито, но този път бяха безкомпромисни и в пъстра палитра. Богатството на вокалните и оркестровата партии прозвуча без усещането за изкуствено подсилен звук, а осветлението разкри в пълна степен стилните сценични костюми и впечатляващата сценография, в която през цялото време доминираше символът на вероломното предателство – набученият на копие мирен договор, който според Вазов е стимулирал българските войни в битката при Клокотница през 1230 г.

Среднощната черешка на тази пребогата музикална торта след двата спектакъла бе светлинното шоу "Звук и светлина" като още един подарък на Общината към меломаните и гостите на Велико Търново. И като прелюдия към новата трактовка на „Борис Годунов“ - пак на Царевец, пак през погледа на Пламен Карталов през следващия уикенд.

Д-р МОМЧИЛ ГЕОРГИЕВ