"Тристан и Изолда" - Софийска опера и балет

Дата на публикуване: Feb 17, 2015 8:55:4 PM

Сезон 2014 – 2015

ТРИСТАН И ИЗОЛДА

Опера от Рихард Вагнер

ДиригентиКонстантин Тринкс, Велизар Генчев РежисьорПламен Карталов Музикална подготовкаРихард Тримборн СценографМиодраг Табачки КостюмиЛео КулашХудожествено осветлениеАндрей Хайдиняк Художник мултимедияГеорги Христов (Elektrick.Me)

В ролите

ТРИСТАН

Мартин Илиев, Петер Свенсон

ИЗОЛДА

Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Мариана Цветкова

БРАНГЕНЕ

Баясгалан Дашням, Цвета Сарамбелиева

КРАЛ МАРКЕ

Ангел Христов, Петър Бучков

МЕЛОТ

Веселин Михайлов, Даниел Острецов

КУРВЕНАЛ

Бисер Георгиев, Атанас Младенов

МЛАД МОРЯК

Красимир Динев, Пламен Папазиков

ОВЧАР

Красимир Динев, Пламен Папазиков

КОРМЧИЯ

Антон Радев, Николай Петров

„Нямаше да оцелея през младостта си без музиката на Вагнер. Не можех без Вагнер. От мига, в който се появи клавирна обработка на „Тристан”, аз бях вече вагнерианец. И до днес търся произведение с такова опасно очарование като „Тристан”, със същата зловеща и сладка безконечност; диря го из всички изкуства – напразно. Всички чудеса на Леонардо да Винчи губят магията си при първите звуци на „Тристан”. Това произведение е безспорно non plus ultra на Вагнер. Светът е беден за оногова, който не е страдал достатъчно, за да изпита това „блаженство на ада“ — тук е позволено, дори необходимо да употребя една мистична формула.”

Фридрих Ницше

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

17.02.2015

ДИМИТЪР СОТИРОВ: Добър ден колеги, добре дошли на едно дългоочаквано събитие в Софийската опера и балет: премиерата на творбата на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“. Заглавие, което едва преди десет години е поставено за пръв път в концертно изпълнение, сега ще можем да видим на сцена. Пред вас е екипът, който ще ни потопи в това вълшебство. За мен е удоволствие и чест да дам думата на режисьора Пламен Карталов.

П. Свенсон, М. Илиев, К. Тринкс, В. Генчев,

Р. Тримборн, П. Карталов, Р. Николаева и Б. Георгиев

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден. Най-напред искам да представя моите колеги. На първо място Маестро Рихард Тримборн, когото познавам от шест години и който през това време работи нашите спектакли, посветени на творчеството на Рихард Вагнер. Веднага до него искам да представя Константин Тринкс – диригента на постановката, който за пръв път гостува на наша сцена, и съответно ще дирижира първите четири премиерни представления на „Тристан и Изолда“. Маестро Велизар Генчев, когото всички познавате, ще дирижира петия спектакъл. Той плътно работи с нашите пианисти Милен Станев и Йоланта Смолянова, които подготвят музикално „Тристан и Изолда“ повече от една година. Сами можете да се сетите защо толкова дълго – това е едно четиричасово, само музика, произведение: с много текст, с много специална стилистика. Щастлив съм да представя веднага и нашите солисти. Това са изпълнителките на ИЗОЛДА: Радостина Николаева, Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска – солистки на нашия театър. Естествено, без ТРИСТАН не може да се случи този спектакъл. Искам да ви представя Мартин Илиев, когото вече познавате от други опери на Вагнер - „Валкюра“, „Залезът на боговете“ и „Зигфрид“. Той е един от най-младите изпълнители на тази роля в целия свят и аз се радвам, че имаме такъв солист на наша сцена. До него е колегата Петер Свенсон от Виена, който покрива ролята и също работи с нас в продължение на няколко месеца. От тук присъстващите имаме две много важни роли – щик в драматургията. Това е КУРВЕНАЛ, приятелят на ТРИСТАН и негов покровител, и БРАНГЕНЕ – прислужница и приятелка на ИЗОЛДА. До нас е и изпълнител, който прави две роли – на МОРЯКА и ОВЧАРЯ: Пламен Папазиков. От присъстващите солисти не пропуснах никого. Естествено, останалите, които не са дошли, също са наши много добри солисти. Тук се показа и колегата Красимир Динев. Той играе в по-малкия ешелон на кастинга. Преди да кажа нещо повече, искам да дам думата на нашите гости, което за вас ще е по-интересно и по-значимо в случая, защото без музикално ръководство, каквато и постановка да се случи на сцената в един оперен театър, не може. Така че давам думата на маестро Рихард Тримборн. Това е неговата пета продукция на Вагнер в Софийската опера.

РИХАРД ТРИМБОРН: Добър ден. Работата продължи цяла година. Започнахме през февруари. Работихме пет пъти по две седмици интензивно. За разлика от другите творби на Вагнер, тази опера има сравнително малко активно действие, но пък е богата на вътрешни емоции. Това е големият проблем на една сценична реализация. Историята е на повече от хиляда години. Тя е написана за пръв път през 1225 година във Франция на старофренски език. Четири години по-късно един поет от Щрасбург я е превел на старонемски. Само филолозите могат да четат този език сега. Ние имаме една история, която е записана едва преди осемстотин години, но със сигурност е била разказвана в цяла Европа преди около хиляда години. Има две материални свидетелства за съществуването на тази история – едното е от френско-британското крайбрежие, а другото е на повече от хиляда километра оттам в Южен Тирол - в един замък, където е разказана в картини. Това е прастарата история с въпроса има ли право любовта да неутрализира обществените закони. Когато се чете този роман (на съвременен немски език е от около сто години), се установяват значителни разлики между него и това, което е създал Вагнер като либрето. В романа се изтъква като нещо значимо съобразяването с обществените закономерности, докато при Вагнер любовта получава абсолютната свобода извън всякакви обществени и социални закони. И затова в операта любовта води автоматично до смъртта на двамата любящи. Това е интересувало най-много Вагнер като драматик - не социологичната структура. Затова либретото на Вагнер, погледнато чисто филологически, е една майсторска работа – създадено е, преди да е изкомпозиран и един тон. Точно заради това виждане се конструира една драма в XIX век, както и при Верди. Този драматичен край го няма в романа. Романът свършва в смисъла на тогавашните социални конвенции: законът, общественият ред, са над всичко. Вагнер обръща това наопаки и казва: сърцето е с предимство пред закона. Това е мислене на XIX век, разбира се, един израз на борбата на поети и философи срещу постулата на френското Просвещение: аз мисля, значи съм; ако не мисля, не съществувам. Те казват: сърцето е над разума, то трябва да води. Сега бих искал да направя голям комплимент на артистите: сто процентова концентрация със сто процентово можене, със сто процентово въодушевление и ентусиазъм, макар че беше почти неразрешим проблемът да разберат текста - преди всичко текста, който е зад текста. Колегите направиха това по един начин, достоен за възхищение. Така беше създаден един вагнеров хумос, една хранителна почва, върху която се изграждат следващите работи. Те добре репетират с колегата Николай Петров – ВОТАН от „Рейнско злато“, отпреди четири години. Той им каза: сега разбирам много неща по-добре и по-дълбоко, отколкото тогава, когато само фонетично ги произнасях. Това е разликата при работата върху вагнерови творби, която може да се сравни само с работата върху Моцарт – и в двата случая е необходимо много време. Факторът време е изключително важен, решаващ. Може да се прави всичко, само да не се игнорира времето. Тогава тази партия става един бумеранг. Аз се връщам винаги с голяма радост в София, защото знам, че работата се развива крачка по крачка. Нашите колеги изкатериха Еверест по майсторски начин.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Сега към маестро Тринкс.

КОНСТАНТИН ТРИНКС: Добър ден, дами и господа. Много се радвам да бъда в София и да работя върху тази творба. Благодаря за поканата от страна на г-н директора Карталов. Много съм благодарен, че мога да бера плодовете на тази работа от страна и на г-н Тримборн, с когото съм свързан от доста години. Отново съм в София след декември, когато бях тук за ансамблови репетиции с певците. Много ме впечатли дълбочината на разбирането и въодушевлението, което излъчваха те в нашата работа. Това трябва да се постигне, разбира се, и с оркестъра. Ние нямахме толкова време за работа с оркестъра - започнахме преди две седмици. Тук също срещнах голямо въодушевление, внимание и желание да се работи дълбоко и сериозно. Както каза г-н Тримборн, не бива да се подценява фактът, че работата върху една творба, която никой преди това не познава или не познава толкова добре, е голяма задача. Аз знам, че тук Вердиевият репертоар е изпълняван на много високо ниво, и че "Пръстенът на нибелунга" също имаше голям успех, и затова съм особено щастлив, че мога сега да работя върху "Тристан и Изолда". Бих искал да обърна внимание на един факт: има значителна разлика между италианския - вердиевия стил и стила на Вагнер, преди всичко в оркестъра. След опитностите, които бяха изградени по време на работата върху "Пръстенът на нибелунга", аз мога да продължа работата върху немския - специално вагнеровия, стил. И сега съвсем кратко относно самия мен и моя опит с музиката на Вагнер. Тя ме съпровожда от моята единайсетгодишнина, когато бях заразен с вагнеровия вирус - от тази болест страдам до днес. Особено съм щастлив, че тук мога да разширя моя репертоар с "Тристан". Освен тази опера, познавам всички други значителни вагнерови творби, които се изпълняват в Байройт, и съм работил върху тях. Има различни митове и истории за смъртни случаи по време на изпълнението на "Тристан и Изолда". Двама значими диригенти - Феликс Мотл и Йозеф Кайлберт, са припаднали и починали. Ние имаме точно мястото, показано ни от г-н Тримборн, когато е починал Кайлберт. За себе си мога да кажа, че всеки път ме побиват тръпки. Предполагам, че и моя колега Тримборн също. А първият изпълнител на "Тристан" е полудял. Това няма да ни спре да продължим да работим върху "Тристан и Изолда". Надявам се да го преживеем и да останем здрави. Когато се работи върху тази творба, ефектът за изпълнителите е поразителен. "Тристан и Изолда" упражнява един засмукващ ефект върху всички. Те изпадат в емоционални състояния, които понякога са трудно контролируеми. Нашата задача е да се разпределят силите така, че да не носим поражения при работата - да можем да овладеем тази задача. Особено в трето действие, когато ТРИСТАН е тежко ранен, бори се със смъртта и страда не само физически, но и емоционално, и ментално. Там състоянията са изключително силни и ние трябва да се стараем да разпределим силите си, и силите на солистите също, за да завършим творбата - да оцелеем за следващите спектакли. Благодаря.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Естествено, най-главни участници в пресконференциите и на сцената са артистите. Трябва да ви кажа, че съм горд с нашите артисти - едно изключително постижение. И тъй като сме виждали и други спектакли, това са между най-добрите изпълнители на "Тристан и Изолда" в момента. Смея да го кажа, тъй като работим с тях три месеца - от декември. Тяхната перфектна музикална и вокална подготвеност и издържливост стават гаранция за едно тяхно лично постижение и постижение на Софийската опера. Всички вие сте свидетели как театърът направи рязък завой в своята естетика и посока към европейските оперни театри с репертоар и интерпретации, които получиха много добра оценка, и то от немски, австрийски и т.н. авторитетни критици. Знаете, че през лятото от единайсет държави тук по "Врабча" не можеше да се мине, тъй като операта беше културен център. И аз съм много доволен, че заради Софийската опера, а не заради някоя красива планина или море, дойдоха десетки и десетки заклети вагнерианци, включително и една дама на деветдесет и седем години от Сан Франциско, която пристигна тук да види седемдесет и шестия си "Пръстен". Това стана с тези артисти, а не с някой друг - с наши български артисти. Всички тях аз мога да ги нарека звезди... Написал съм няколко думи, които нашите пиари са ви раздали като мои бележки, затова дадох думата повече на гостите. Ще видите произведение, поставено по начин, по който и публиката трябва да го възприеме. Тоест, ние правим една традиция на една класика. Класика, защото творбата е писана преди сто и петдесет години - премиерата е била преди сто и петдесет години в Мюнхен. Представете си каква е била България по онова време. Когато се открива Варненският театър през 1876 година, е пукнала и първата пушка на моста в Копривщица. Операта трае четири часа чиста музика и като сложите малко антракти, съветвам ви да сте си отпочинали, душите да са ви освободени, да сте закусили и съответно да съпреживеете. "Тристан и Изолда" не може да се разказва, тя трябва да се съпреживее, защото всичкото е един океан от душевни вълнения, страсти и недоизказаности на Вагнер, който не търси спасение в Бога според християнската вяра, а предоставя възможността на самия човек да спаси себе си. ИЗОЛДА е първата героиня в световната литература, която не умира на сцената - тя се преобразява и взема със себе си човека, когото се е заклела да обича и да бъде свързана винаги с него заради тази проклета любовна напитка. Така че това е една приказка за любовта. Както самият Вагнер казва: човек познава себе си само чрез любовта и в името на любовта, така и ние се обикнахме взаимно с нашите колеги и сътворихме за пръв път на наша сцена "Тристан и Изолда".

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Малко ми е трудно да говоря след всичко, което се каза за този шедьовър. Много съм щастлива, че имам възможността да се превъплътя в ролята на ИЗОЛДА. За мен това е голям шанс. Опит, който не мога да получа другаде. Благодаря на академик Карталов, че ми дава тази възможност. За пръв път се докосвам до вагнеровия гений и неговото творчество. Надявам се, подплатена с всички тези емоции, с този гений, да пресъздам максимално добре ролята на героинята си. Ние сме три ИЗОЛДИ, както вече разбрахте, и всяка една от нас носи своя характер, своята индивидуалност. И ще бъдете много приятно изненадани и от трите, надявам се. Благодаря. ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Това беше Радостина Николаева, а до нея е съпругът й. Те са младоженци, така че със силен аплауз можете да ги поздравите. РЕПЛИКА: И младоженецът да каже нещо. БИСЕР ГЕОРГИЕВ: Благодаря за аплодисментите. Няма какво да кажа. Някой ако има въпроси. ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Той понеже има репетиция, си пази гласа. ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА: Аз съм втората ИЗОЛДА. Ще започна с благодарности. Първо към академик Карталов, защото с неговата огромна енергия, вяра и желание се случва това нещо. В кариерата на един артист е събитие да участва в "Тристан и Изолда". Това не се дава на всеки и аз мисля, че сме богопомазани. Много ви благодарим за това. Господин Тримборн е нашият кръстник. Той ни въведе, той е нашият баща във Вагнер, той ни обучи, и ние безкрайно много го обичаме и му благодарим. Г-н Генчев толкова дълго време се бори с нас с немския... ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: За вас. ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА: За нас. Много ви благодаря за всичко, което правите. Понякога му се ядосваме, защото е много строг. Казва, това не е така, и това не е така, но аз ви благодаря, защото по този начин си поправям грешките и нещата израстват. Във възторг съм от нашия диригент - чудесен, способен, талантлив. Мисля, че ще бъде чудесен спектакъл, защото ние се разбираме, ние си вярваме. Това е много важно: между певец и диригент да има вяра - да можеш да се довериш. Това е любовен акт между всички артисти, между всички партньори на сцената. За мен "Тристан и Изолда" е операта на всички опери. В нея е скрита загадката на човешката душа, на това, което тя трябва да постигне в своето израстване - да развие любовта, да развие всички свои прекрасни качества, за които ние хората сме създадени. Понякога тези качества се каляват, но инстинктите не ни позволяват да покажем цялата красота на нашата човешка душа, която е божествена и носи ангелски черти. Какво е другото, което бих искала да кажа за ИЗОЛДА. Много е труден финалът на ИЗОЛДА, нейното изкачване, както казва Маестро Тримборн, в четвъртото измерение. Тя полита в едно друго пространство. И това вече са други същества, други светлини. Много е трудно да се остане на земята и да не се литне. Нашата работа е много сериозна и контролът трябва да е много голям. Заповядайте, елате, съпреживейте го с нас. Колегите ми са прекрасни - двама прекрасни Тристановци. Много са различни, но са прекрасни и двамата. Благодаря ви.

МАРТИН ИЛИЕВ: Добър ден на всички. И аз се чудя с какво съм заслужил да живея в това време и да мога да се включа в този Вагнеров проект на Маестро Карталов. Оперната традиция в България е много дълга - имало е много големи певци, които са могли да се справят не по-зле, а и по-добре от нас, но не са имали възможност да работят Вагнер в София. А ето че пред нас се откри тази възможност. Маестро Карталов направи нещо изключително за оперния живот в България - това е вече петата опера на Вагнер (за мен четвърта), в която имам възможност да изпълнявам главна роля. Честно казано, ако бях започнал с тази опера, може би нямаше да стигна доникъде.

РЕПЛИКА: До психиатрията, може би.

МАРТИН ИЛИЕВ: Да, най-малко до психиатрията, подобно на първия Тристан, който е стигнал дотам, защото е бил първи и не е бил убеден, че ще успее да се справи. Предполагам, това го е притеснило доста и е причината да стигне дотам. Наистина е много тежко, много трудно, но като знам, че са го правили, вече ми е по-спокойно. И се надявам да го издържа. Преживяването е голямо, колегите са страхотни, работата с Маестрото е прекрасна, и смятам, че ще бъде едно прекрасно изживяване за публиката. Благодаря.

ПЕТЕР СВЕНСОН: Добър ден, уважаеми дами и господа. Много се радвам, че последвах поканата на Маестро Карталов. Трябва да призная, че не очаквах тази интензивност, дълбочина и качество във връзка с работата върху Вагнер. Запознах се с един изключителен режисьор. Запознах се също с един изключителен диригент, и освен това, с изключителни колеги певци. След около триста спектакъла на три континента с Вагнерови произведения аз не съм изпълнявал само "Феите" - една почти неизвестна ранна опера на Вагнер. Мога да кажа, че София е на път да стане едно от най-значимите места за изпълнение и интерпретация на Вагнеровите творби, дори вече го е достигнала. Няма какво повече да се допълни към това, което казах досега, освен да се пожелае колкото може повече хора да видят и да изживеят тази изключителна продукция. Благодаря.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Господин Тримборн иска да каже още нещо.

РИХАРД ТРИМБОРН: Най-важното хрумване на "някого" идва чак накрая (смях). Ние сме в един кръг на интелектуалци. Аргументът на немската романтика, също на състоялата се сто години преди това френска революция, е решен от Вагнер по един фантастичен начин. Ако имате смелостта да отидете на един спектакъл на "Тристан и Изолда", ще намерите във второ действие един дует, в който Вагнер неутрализира времето. Дуетът започва с думите: "Спусни се върху нас нощ на любовта", и гигантския отговор на Вагнер е във френското Просвещение: предчувствието е повече, отколкото знанието. Това е грандиозното философско постижение на Вагнер. Това е всичко, което исках да ви кажа. Благодаря.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: В добавка към този дует ще видите нашите артисти, но не на земята, а в един полет. Целият дует се разиграва на една височина, на която те летят, пеят, общуват, изживяват щастието в пътя си към смъртта. Една метафизика, в която моите артистки: Радостина, Цветана и Мариана, и двамата тенори: Мартин и Петер - не просто живеят, а летят към едно звездно, космическо преображение. Това е тайната, която даже г-н Тримборн не знае, защото аз поставих това преди един месец.

МАРИАНА ЦВЕТКОВА: Първо искам да кажа, че ролята на ИЗОЛДА е моя мечта от студентството, а това беше доста отдавна. Много съм благодарна на Маестро Карталов, че и той е имал тази мечта, и сега и аз мога да реализирам моята, благодарение на него. Благодаря, Маестро! Освен това много често ми задаваха въпроса дали между нас с Радостина и Цветана има някаква конкуренция. Не. Аз мисля, че ние се учим една от друга. Аз се уча от поетичността на Цветана, от решителността на Радостина, и съм сигурна, че и те има какво да харесат в мен. Това е моята осма опера от Рихард Вагнер, все с голяма роля - явно много обичам Рихард Вагнер, но явно и той много ме обича. Заповядайте, ще се потопите в една изключителна, пълна магия.

КРАСИМИР ДИНЕВ: Ние с Пламен имаме специална роля, и искаме да благодарим на Маестро Карталов за това, че участваме в тази суперпродукция. Ще видите чудото на това как една вътрешна музика може да бъде изобразена външно. Когато гледах отстрани като зрител, първата ми реакция беше: интересно е. Така че, препоръчвам ви да видите това, което ни вълнува с колегите. Благодаря ви.

ДИМИТЪР СОТИРОВ: Сигурен бях, че ще се потопите в магията на "Тристан и Изолда", още отсега - от тези прекрасни разкази, които чухме. Явно магията вече действа (смях). Но все пак, някакви въпроси?

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА (телевизия Arte): Въпрос към академик Карталов: Какъв е следващият Вагнер, който имате наум? Вероятно с цялата тази "вагнериада" имате нещо специално, освен да оставите абсолютно дълбока диря в историята на българския оперен театър... Нещо си мислите, ама не искате да ни го кажете, хайде, изплюйте камъчето.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Да, това са планове, наистина, които човек трябва да има. А и ние дългосрочно планираме, въпреки че българската икономика не планира дългосрочно. А ние трябва да сме в нея - за да продаваме един спектакъл, трябва да сме го осигурили икономически, това го знаете много добре. За премиерата на "Тристан и Изолда" вече идват вагнерови общества от Германия - купили са си билети, и ние, вече обявили спектакъла, трябва да го направим. Нашите пиари са непрекъснато на международни борси в Лондон, а сега отиват в Берлин, за да продават спектаклите предварително. Така че имаме планове за следващи спектакли на Вагнер. Ще ги разберете скоро, когато обявим нашата програма. Защо Вагнер, Вагнер, Вагнер? Един вестник беше писал: "Още една доза Вагнер в Операта". Ами, може би сме наркомани... - сега някой ще запише какво съм казал (смях). Нямаме нищо общо с онова (смее се) - ние сме пристрастени към Вагнер. Репертоарът на един европейски, световен театър, трябва да включва всички стилове, всички композиторски школи - ако амбициите му са нещата да се развиват, а не да тъпчат само в една и съща окръжност, на един и същи репертоар. Един артист се развива, един театър се развива, когато има широки хоризонти, към които да се стреми. Така че, благодаря за въпроса. Да, заедно с великите италиански майстори, класиците на френската композиторска школа, руската школа - имаме в репертоара си и един немски композитор, който е като детска игра, може би, за немските театри, но на нас ни струва повече усилия, тъй като е много текст на немски, нужна е и вокална издръжливост. Знаете, че в учебните заведения не се пее нито една нота от този композитор. Това не е насилствен репертоар, това е предварително съгласувано - подкрепено е с нашия консултант. Така че това, което правим, го правим за публиката и за театъра. А театърът, знаете, като име, като значимост, скочи страшно много в международните издания, в пресата, с нашия нов завой, наречен Рихард Вагнер. Благодаря ви. (Аплодисменти.)

ДИМИТЪР СОТИРОВ: Има ли още въпроси? Мнения? Бих си позволил да допълня казаното от Маестро Карталов с думите на "вагнерианците" миналото лято, които е добре да чуете и да видите - скоро те ще бъдат на нашия сайт - да чуете, наистина, възторзите за това, че изпълнители, които не владеят немски език, поне не е техен матерен език, пеят на съвършен немски. Спомних си едно изказване на колежка, ако не се лъжа беше Вили, наблюдавайки едно от представленията, около нея е царяла абсолютна тишина от страна на немската публика, и в края на спектакъла - едно шумно, силно "wunderbar" (възхитително). Така ли беше Вили? И също думите на една почитателка на Вагнер от Манхайм, която каза буквално: "Сега ще натрия носовете на всички, които бяха скептични преди моето тръгване за София. Ще им кажа какво са изпуснали със своя скептицизъм". Има ли още въпроси?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Ами добре, благодарим ви, и заповядайте.