КОНКУРС ЗА НОВА ПИЕСА НА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВТОРО ИЗДАНИЕ

Дата на публикуване: Feb 20, 2018 2:57:14 PM

Победители

Таня Шахова и Ясен Василев

Номинирани автори

Магда Борисова - „Експедицията“

Ясен Василев - „Исмаил“

Валентина Щайн - „Майка“

Таня Шахова - „Пет“

Лора Шварц - „Пиеса с три сестри без Чехов, но с чайка“

(По регламент имената на останалите

участници в конкурса не се обявяват.)

Жури

Проф. Виолета Дечева, д.н. (председател)

Членове

Гл. ас. д-р Владимир Маринов

Гл. ас. д-р Георги Гочев

Проф. Михаил Неделчев

Доц. Пламен Дойнов, д.н.

Доц. д-р Светла Христова

Доц. д-р Снежина Петрова

ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ПИСАНЕ НА ПИЕСИ

19.02.2018

Откриване на Лабораторията

и лекция на Явор Гърдев

(Галерия УниАрт, НБУ)

Сектор "А" (жури)

Св. Христова, Пл. Дойнов, Г. Гочев, М. Неделчев, В. Дечева

Снимки: T-now

ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА: Радвам се да кажа "Добре дошли" на всички наши гости, колеги, приятели, студенти. Днес откриваме втората Лаборатория за писане на пиеси. Това е вторият конкурс за нова пиеса на Нов български университет. Първото издание беше миналата година. Нашият конкурс е тематичен. Тази година темата е "Родината". Защо имаме тема? Защото смятаме, че драматургията и пишещите драматургия в България имат нужда от провокации, и то по теми, които са съществени за битието на живеещия в България човек. Ние сме различни от другите конкурси. Имаме две фази. В първата номинираме измежду кандидатствалите за участие пиеси най-малко трима, най-много шестима - някъде в този порядък, участници в Лабораторията за писане на пиеси. Тази Лаборатория всяка година се води от изявено име в областта на театъра. Казвам "на театъра", не само на драматургията, защото театърът включва не само писането на пиеси, но и процеса на работа върху тези пиеси. Неговата дълга история е свързана най-вече с поставянето на пиесите, начина по който те се тълкуват и т.н. Миналата година водещ на нашата Лаборатория беше Боян Папазов - класическо име в българската драматургия. Тази година журито на конкурса реши да поканим режисьор, защото сценичната драматургия върви ръка за ръка с литературната драматургия - с писането на пиеси. Няма драматургия без сцена - сцената и драматургията би трябвало да вървят ръка за ръка. И така, поканихме Явор Гърдев, който не е просто изявено име в театралната режисура, но е и човек със специално отношение към българските текстове. Това за нас е от особено значение. Благодарим му, че прие нашата покана. Журито на Нов български университет и на Конкурса за нова пиеса номинира тази година за участие в Лабораторията пет пиеси. Авторите на тези пиеси са пред вас. Ще помоля всеки от участниците да се представи накратко. Започваме по азбучен ред на пиесите. Това е "Експедицията" на Магда Борисова. Магда, заповядайте.

МАГДА БОРИСОВА: Приятно ми е. Занимавам се с писане на пиеси от 2011 г. По образование съм юрист със специализация криминология. Имам няколко поставени пиеси. Благодаря на журито за провокацията, защото така се роди и този твърде интересен текст, и за мен самата. Преди да започна да пиша, питах много хора какво е за тях родината - и българи, и небългари - и установих, че хората са много объркани на тема родина. Тя се оказа един много имагинерен образ и никой не знае какво точно е, какво точно иска от нея. И затова написах тази пиеса "Експедицията", където една група хора тръгват на експедиция в търсене на родината. Благодаря.

ЯСЕН ВАСИЛЕВ: Здравейте, завършил съм драматургия в НАТФИЗ. "Исмаил" е четвъртата ми пиеса. Беше писана за конкурс в Барселона, който беше на тема "Драматургия на кризата". В този смисъл, благодаря на журито, че селектира пиесата, която не е писана специално за конкурса.

ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА: Оказа се, че "Родината" е драматургия на кризата. Добре. "Майка" - Валентина Щайн. Това е псевдоним, нали?

ВАЛЕНТИНА ЩАЙН: Да, това е моя псевдоним. Благодаря още веднъж на журито, че ме селектира и номинира. Аз съм била копирайтър, телевизионен сценарист. По професия съм социален педагог. Това е първата ми пиеса, която въобще излиза наяве.

ТАНЯ ШАХОВА: Здравейте. Завършила съм ВИТИЗ (по мое време), актриса. Пиша отпреди това. Излезе сборникът с пиесите ми "Едно, две, три", след това романът "Германката". Пиесата "Две" се играе в Народния театър. Тя е за Елисавета Багряна и Дора Габе. "Четири" е за Алеко и Пенчо Славейков, а "Пет" е написана специално за този конкурс. Нищо друго интересно не се сещам (смях).

ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА: Добре, благодаря. Петата пиеса е на Сабина Стефанова - Лора Шварц. Едно дълго заглавие „Пиеса с три сестри без Чехов, но с чайка“. Заповядай, Лора.

ЛОРА ШВАРЦ: Изобщо не съм Лора, казвам се Сабина. Завършила съм журналистика. Случайно попаднах на тази тема "Родината". Установих, че "родината" за мен е чуждица. Изобщо не знаех какво да пиша, бяхме се събрали с приятели, взехме да дрънкаме за родината: ахо-ихи, и така се появи пиесата, много помогна и крайният срок (смях). Винаги трябва да има краен срок - без краен срок не мога да напиша нищо.

ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА: Добре, благодаря ви за краткото представяне. Сега вече имате представа кои са номинираните. Специално благодаря, че сред нас е и един от учредителите на този конкурс - проф. Христо Тодоров. Сега ще дам думата на Явор Гърдев, който по традиция има лекция при откриването. Тя е публична. Ние отваряме първия и последния ден от Лабораторията за всички, които се интересуват от драматургия и от темата, която сме обявили тази година. Благодаря отново на Явор Гърдев, че се съгласи да води Лабораторията, и му давам думата.

Сектор "Б" (номинирани)

Л. Шварц, В. Щайн, М. Борисова, Я. Василев, Т. Шахова

+ Явор Гърдев

ЯВОР ГЪРДЕВ: (...) Какво ще правим в този уъркшоп? Това, с което мога да помогна и което смятам, че е важно да се възприеме като перспектива, е подход към пиесите от гледна точка на театралната практика. Те могат да бъдат подложени на стрес тест - да се провери дали издържат на театрална интерпретация от определен вид. За целта ще направя "класическа" проба на пиесите - нещо, което ние вършим по време на първите репетиции. Проверяваме дали това, което е написано, би могло да бъде изиграно. Практиката показва, че когато един текст излиза от страниците и трябва да бъде въплътен, претърпява много силна и понякога трудно разпознаваема от автора форма. Много е важно да се опитаме да постигнем някаква честност спрямо собствените си текстове, извън пристрастността от това, че сме ги написали ние самите. Аз много уважавам авторите, които силно настояват на това, което са написали, и ми прави впечатление, че именно те са най-смели в проверката на собствените си текстове. На територията на театъра ние работим в много по-близка емоционална и телесна връзка, т.е. нашата социализация предполага друг вид стоене в едно цяло, отколкото социализацията на автора, защото авторът все пак е човек, който работи сам. В общия случай това е индивидуална фигура. Когато текстът на такава индивидуална фигура бъде разпръснат в една динамична среда, тогава обикновено преживяванията на драматурга са болезнени. Това важи и за много утвърдени драматурзи, защото те виждат как техните идеи буквално крушират в средата си, т.е. те винаги са разочароващи при първия сблъсък, така както един въобразен свят - в момента когато трябва да бъде въплътен, започва да поддава и да показва дефекти. Мръсната работа по този преход, което е именно работата на режисьора, може да даде на драматурзите точна представа за възможностите за сценична реализация на техните текстове. С това мога да помогна. От тази перспектива драматургията изглежда по значително по-различен начин. Аз не бих могъл да помогна с практически съвети по отношение на това как да се пише - какви хватки или прийоми да се използват, за да се стигне до определен резултат, но спокойно можем да проверим дали написаното има потенциал да бъде изиграно. В този смисъл аз апелирам към един вид креативна, а не саморазрушителна самокритичност от ваша страна, защото вярвам в потенциала на тези пиеси. След като осъществим този стрес тест, тогава вече вие би трябвало да придобиете към тях перспектива, която да ви помогне да ги доусъвършенствате, ако те, разбира се, според вас имат нужда от това нещо. Аз бих могъл да отбележа по какъв начин и къде някои неща работят, и къде не. Следващото нещо, което смятам да предложа, е, това да се случи с взаимното участие на всички. Ние ще работим всеки ден по една от пиесите. Ще се занимаваме с тях, както се занимаваме по време на репетиция, която включва не само анализ, но и изиграване. Възможността за изиграване не е необходимо да бъде проверявана от актьори, тя може да бъде проверена и от драматурзи. Съвсем спокойно можем да проведем един такъв тест и, общо взето, това и ще направим. Разбира се, оттам нататък работата на уважаемото жури е да прецени достойнствата на чий текст са най-големи и да определи победител.

Пълен видеозапис (откриване и лекция):

https://www.youtube.com/watch?time_continue=178&v=XAJlzdIyUl0

СЛОВО НА ЛАУРЕАТА

при получаване на наградата

ЯСЕН ВАСИЛЕВ: Към днешна дата, за съжаление, съвременната театрална драматургия в България е труп, който дори този конкурс не може да дефибрилира. Вярвам, че всеки, който познава средата, ще се съгласи с това. Конкурсът би могъл да направи нещо за банковата сметка на победителя (в тази връзка защо единствено на победителя, защо културата на състезание, вместо политика за развитие на средата?), но той не може да направи нищо за кариерите на номинираните участници. Мисля, че е показателно за средата и донякъде иронично към темата на конкурса „Родината”, че моята пиеса е писана първо на английски език за конкурс в Испания преди две години и четена за пръв път на каталунски и френски. Необходима е последователна политика на дългосрочни инвестиции, без очакване за незабавно възвръщане през приход от продажби на билети. Необходимо е да се създадат условия, в които новите пиеси да се появят. Писането за театър е различно от писането по принцип – то не се случва единствено в самота, а в непрестанен процес на учене от връзката между актьори, режисьори и драматурзи. Необходимо е институции като НБУ и Софийска община – ако намират новата българска драматургия за важна и необходима – да инвестират в създаването на дългосрочни програми, които да спомагат процеса на писане от идеята до финалната сценична реализация. В противен случай ще имаме поредица от случайни събития, които не катализират истински проследим процес на развитие. Вярвам, че НБУ има ресурсите, а ръководството и ректора – волята, да влияе и променя средата към по-добро!