ДРАМАТОН - ПЪРВО ИЗДАНИЕ
Дата на публикуване: Mar 19, 2017 6:34:35 AM
ФЕСТИВАЛ ЗА ДРАМАТУРГИЯ,
ОРГАНИЗИРАН ОТ НАТФИЗ
(преки организатори са Никея Петрова и Олга Иванова)
Със свои текстове участваха завършилите и настоящи студенти по Драматургия:
Теодора Георгиева (III курс) - "Продавачът на щастие",
Милена Петрова - "Дон Жуан, който не съществува",
Ясен Василев - "Опит върху Казанова",
Александра Дадова (IV курс) - „Може би“,
Николай Долдуров (IV курс) - "Далтонизъм",
Теодора-Додо Иванова (IV курс) - "Пейките",
Нели Будинова - "Убежище".
Йордан Кавалджиев (IV курс) - „Спусък“,
Никея Петрова (IV курс) - "Първо, второ и трето",
Олга Иванова (IV курс) - "Басейн",
Александър Пашов (IV курс) - "Психиатър".
Театралните текстове бяха изиграни или изчетени от актьори.
СРЕЩА СЪС ЗРИТЕЛИТЕ *
18.03.2017
Й. Кавалджиев, А. Пашов, Н. Петрова и О. Иванова
Снимки: T-now
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Очакваме вашите въпроси.
ВЪПРОС: В монодрами ли предпочитате да работите или в диалози, и защо?
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Аз предпочитам в диалози. Но текстът ми е опит за много дълъг монолог, което е по-трудно да се направи, поне от това, което имам като опит.
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Аз не харесвам монодрамите като цяло, даже малко ги мразя, но така се получи с този текст.
ВЪПРОС: Защо ги мразиш?
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Не, не ги мразя, със сигурност, просто са ми малко самотни за тази пъстра театрална обстановка.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Аз харесвам някои монодрами, не харесвам други. За писане - трудно ми е да пиша монодрами. Не съм го усвоила, че да го показвам пред хората.
ОЛГА ИВАНОВА: И при мен е нещо подобно - много обичам да пиша диалози. Развивам си разни моно-неща, ама са си само за мен, засега (смях).
ВЪПРОС (поднесен шеговито): Какви са бъдещите ви творчески планове? (Бурен смях.)
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: За тая вечер ли (смях) или в по-дългосрочен план?
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Това щях да питам и аз.
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Тези неща стават без план. Не мисля, че при мен специално ще стане с план. Нямам начертана пътека, която да очаквам, че ще извървя. Ако нещо се случи, ако се срещна с хора, с които имаме еднакви възгледи и можем да се разберем, за да направим нещо, с удоволствие ще се включа. Иначе, ако не стане, за мен това ще си остане едно хоби.
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Планове никакви нямам като цяло - не харесвам плановете, но както съм си написал във визитката, така или иначе ще съм си в изкуството - по един или друг начин. Така че и без планове може би ще се получи нещо. Дано. Да видим.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: За моя текст - дадох го на актьорите за мнение, не точно да го четат пред публика. Те бяха доста въодушевени - хареса им, и може би ще направим заедно нещо по-нататък.
ОЛГА ИВАНОВА: За творчески планове - не правя планове, но конкретно за този фрагмент си развивам цялостна пиеса. Все още не е готова.
ВЪПРОС: Кога ще видим нещо ваше на сцената, като завършите ли?
НИКЕЯ ПЕТРОВА: И аз това питам.
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Ако някой ни вземе, клетите деца (смях).
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Проф. Топалджикова иска да пита нещо.
АННА ТОПАЛДЖИКОВА: Виждате ли това, което сте направили, като една завършена форма или мислите, че можете да го развиете, защото има потенциал?
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Аз не го смятам за завършена форма. Любимият въпрос от предните вечери беше: сега, като го чухте от актьори, как ви се струва. Когато го чуеш от друг човек, ти се струва, че си написал някакви глупости. Но и сама мога да видя, че... абе, има си работа (смее се).
АННА ТОПАЛДЖИКОВА: Нямам предвид да го поправяш, а дали би могло да стане една по-голяма форма и как си представяш, че би продължила.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Да, има накъде да се развие - не ми е достатъчно това, което съм заложила, даже сега на моменти ми звучи неясно. Бих го допълнила със ситуации, действия.
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Шокът, че това е фрагмент от пиеса - никой не го е предполагал (смях). Надявам се, че ще се получи в една завършена форма. При тази пиеса се случва така, че не сядам да пиша първа, втора, трета страница, а просто ми идва нещо и го слагам в нея: в началото, в края, в средата - няма абсолютно никаква последователност. Но се надявам да я завърша. Да, наистина, ще се радвам, ако го направя.
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Винаги има какво да се добави. Никога не мисля, че нещо е написано докрай.
ВЪПРОС: Какво ще се случи с героите ви?
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Какво предстои да им се случи ли - не, това не го знам (смях).
ВЪПРОС: Какви пиеси обичате да четете, имате ли любим автор?
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Олеле!
ОЛГА ИВАНОВА: Предимно съвременни. Много харесвам Пинтър. Класиката малко хич не ми е интересна, но я чета, защото трябва (смях).
ВЪПРОС: Други любими имена?
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Освен класиците, които ви разсмяха с това, че са задължителни за цялата Академия, съвременен автор, любим, много мой е Матей Вишниек - румънец, абсурдист.
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Може би с имената малко се застъпваме един друг. Предпочитам да чета. Странно е, защото не мога да пиша комедии, но пък това много ме влече: и да гледам, и да чета - просто потъвам директно.
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Не чета много пиеси и не знам много имена на съвременни театрални драматурзи. Познанията ми се свеждат до това, което сме учили в Академията.
АННА ТОПАЛДЖИКОВА: И сме работили по някои неща.
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Разбира се (смях).
ВЪПРОС: До какъв период от време сте готови да упорствате за една ваша професионална реализация?
РЕПЛИКА: До последен дъх (смях).
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Цял живот.
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Това не е някаква постоянна работа, с която да се реализираш. Просто си седиш и си правиш нещата. Ако ще се случва, то се случва.
ОЛГА ИВАНОВА: Аз ще си ги случа моите работи.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Аз също. А ти чакай (смях).
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ (смее се): Като има разнопосочни мнения, е най-добре. На мен, като цяло, реализация не ми е нужна и не го правя заради реализацията. Още като малък, когато се научих да пиша в училище, започнах да си измислям истории, да ги записвам, даже и стихотворения пишех - ебати срама. Да, на мен като цяло не ми трябва реализация - това, така или иначе, ще го правя, а какво се случва оттам нататък... кой знае.
ЯСЕН ВАСИЛЕВ: Липсата на планове е някаква особеност на средата. Искам да питам Никея и Олга: как без планове организирахте този фестивал, как се роди идеята, какво ви костваше и как искате да продължи фестът оттук нататък. И един въпрос към всички: щом нямате планове, имате ли желания за тези текстове - сигурен съм, че ги имате - и какви са те? Дали са свързани с намерения за пробив в установената театрална система или са ориентирани към независимата сцена.
ОЛГА ИВАНОВА: Аз ще си бачкам текста. Интересувам се от независимата сцена и там ще търся възможности да си сбъдна текста. А иначе за фестивала - питайте Никея.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Ще започна оттам, където ти свърши: тя независимата сцена не зависи от мен (смях). Как тръгна фестивалът? Просто в Академията драматурзите учим и кино, и театър, и куклен театър - каквото се сетите - и за телевизия как да пишем, но нямаме никакъв показ. Това, което вършим, е една лабораторна работа. Прииска ни се нашите колеги да видят: можем ли, не можем ли - може ли да се работи, дайте да го направим това. Когато решихме, че искаме да го направим, следващият въпрос беше: как? С актьори, без актьори, с режисьори, пред хора... Какво ни коства?
ОЛГА ИВАНОВА: Нищо (смях). Реално, искахме да го направим и беше много важно да се случи, понеже, както тя каза, нашата работа, която вижда бял свят, е работена много често от кинорежисьори: късометражките, които правим. Театралните текстове, които пишем в Академията или извън нея, не виждат никакъв свят, освен някакви четири очи в тъмни стаи.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Четем си ги между нас (тупа по рамото Александър Пашов): ооо, много яко, братле, много яко (бурен смях).
ОЛГА ИВАНОВА: Идеята е по-често да случваме такива четения, с които да можем да си комуникираме с другия факултет, с вече завършили професионалисти, и просто да си говорим, защото за нас е много важна обратната връзка към текстовете. И, както вече стана дума, текстът не е нещо монолитно.
РЕПЛИКА: А е антимонолитно.
ОЛГА ИВАНОВА: Много е важно да говорим с актьори, режисьори, публика - с професионалисти и непрофесионалисти, за да можем да направим още много редакции и това нещо да придобие някаква по-смислена форма.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Наистина, много е важно, защото аз, примерно, като си напиша текста, си казвам: абе много е яко - ама май е много тъпо - не, много е яко - абе всъщност е пълен боклук. И като се срещнем с хора като вас - не е нужно сега да ни кажете всичко, може две седмици след това да чуем нещо за своите текстове, което да доведе до: верно бе. Това е супер важно за развитието на нашия занаят.
ВЪПРОС: В тази връзка, реакциите на публиката сега облекчиха ли ви, изненадаха ли ви, разочароваха ли ви?
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Аз предпочитам да ги приемам някак си по-будистки (смях). В смисъл: да, радвам се, когато има приятни реакции, обаче нека да не се потупваме много по рамото.
ОЛГА ИВАНОВА: Аз за пръв път чувам мой текст, който да не е някаква късометражка, която не харесвам особено (смях). Това е първият текст, за който ми пука. За пръв път работих с актьори и това беше страшно полезно и интересно. Много ви благодаря (аплодисменти).
ВЪПРОС: Какво ви мотивира да пишете за театър и има ли други форми, които са ви интересни?
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Ние, наистина, за пръв път виждаме нещо, което сме написали за театър, поставено.
ВЪПРОС: Поставено?
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Да, за мен си е направо поставено, това което се случи. Имаше някои неща, които много добре се получиха. Случващото се на момента в театъра е уникално. Аз го усетих последните дни и това би ме мотивирало да продължа да пиша за театър. Много ми хареса това чувство. Други форми? Кино, литература. Сашо спомена за неговите ранни стихотворения. Ние и тук сме писали и аз ще кажа на хората...
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Не, моля ти се.
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Събираме се от време на време и си издаваме стихосбирки (смях).
ОЛГА ИВАНОВА: Това не е издаване, а само разпространение между осем човека от един клас.
ВЪПРОС: Тиражът?
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Тиражът е пет бройки (смях).
АЛЕКСАНДЪР ПАШОВ: Аз влязох в НАТФИЗ твърдо решен да правя кино. Сега вече не съм толкова сигурен, че ще правя кино. В театъра се чувствам по-естествено. Цялата ми фамилия до девето коляно е в тоя театър. Още от малък ме мъкнат навсякъде, така че направо съм се слял с тая среда и може би и там ще си остана. Само времето ще покаже.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Аз съм по-скоро обратното на Сашо. Преди години... абе, обичам театъра и искам да се навра в него (смях, аплодисменти).
ОЛГА ИВАНОВА: И аз много обичам театъра и искам да пиша за него - за всякакви форми на театър. За разни танцови неща съм си мислила и ми е интересно какво ще прави Ясен там, какво се случва с неговата работа. Куклен театър - и това ми е страшно интересно. Много обичам киното, но съм на път да се откажа от него, което вас не ви интересува (смях).
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Професор Топалджикова имаше въпрос.
АННА ТОПАЛДЖИКОВА: Искам само да ви кажа, че много ме радва и изпълва с оптимизъм тази ваша активност, тъй като напоследък не срещам често голям ентусиазъм. Не говоря за Академията, а за общата ситуация. И затова единият ми въпрос е: фактът че дори вие сте малко апатични в очакванията си, не се ли обяснява с това, че е много труден, бавен и разпадащ пътят до сцената? Това е едното, и другото: дали това хубаво нещо, което започвате сега, не би ви подтикнало да направите предложение към ръководството на Академията да има някаква работа с актьори и за вас, каквато има за кино специалностите? Защото и театърът е колективно изкуство, и вие добре ни обяснихте това, че се чувствате изолирани, а не би трябвало.
ОЛГА ИВАНОВА: Можем да добавим и работа с театрални режисьори.
АННА ТОПАЛДЖИКОВА: Да, с тези ваши колеги в театъра, с които бихте могли да работите заедно.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Тук е моментът да благодарим на ректора за подкрепата, защото той прие идеята с отворени ръце. Надяваме се да чуе, че е минало страхотно. Имаше хора, които ни казаха: това защо не го включите в програмата? Хубаво, ама да не го включвам аз (смях). Но на първия ви въпрос за дългия, трънлив и тежък път като реализация на нашите текстове: да, така е, но аз предпочитам да подхождам с някакво настървение към проблема, т.е. да не се отказвам и да търся активно изход от тая ситуация.
ОЛГА ИВАНОВА: Понеже казахте апатични, аз лично не съм апатична - гледам да не си губя инерцията и искам много неща да правя. Смятам, че много неща ще успеем да случим, задвижени от нашия клас, който е страшен и много задружен.
ВЪПРОС: Смятате ли, че човек може да се издържа с писане в България, и то само с драматургия?
ОЛГА ИВАНОВА: Аз в момента работя като помощник кухня - мия чинии, но това не ми пречи изобщо. Искам да правя това, което ще правя. Изобщо не ми е идеята да си изкарвам прехраната с драматургия. Ясно ми е, че няма как да стане това нещо, но ще си случвам тези неща, докато си изкарвам прехраната по някакъв друг начин.
НИКЕЯ ПЕТРОВА: Моят кратък отговор е "не", дългият ми отговор е: ще се занимавам с три-четири неща, абсолютно за без пари - благодаря, мамо и бабо. Ще се занимавам, докато някой поиска да ми даде пари (смях).
РЕПЛИКА: Писането изисква време, в което да търсиш думите, и ако вършиш триста неща, не знам как човек може да напише нещо свястно.
ВЪПРОС: Каква е алтернативата, как си го представяте?
ОЛГА ИВАНОВА: Идеята е да намериш баланса: да имаш време за писане и за нещо странично, което не ти изяжда цялото време.
РЕПЛИКА 1: И се появява следващият Пинтър.
РЕПЛИКА 2: Не знам за какво говорите (бурен смях).
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Писането е само една част от това, което трябва да се случи, за да можеш да се издържаш по този начин. Това е цял един процес. Трябва да се задвижи тая машина, за да може ти, вършейки своята част, да се издържаш от писането. Не бива да се разглежда изолирано. Трябва да се намери тая група от хора, които да направят така нещата на сцената, че да потръгне процесът, който да увлече публиката и да стане някакво явление. Това може да стане с тая алтернативна сцена, за която говори колегата. Не е само писането, не е само играта, не е само режисурата, а съвместната работа.
РЕПЛИКА: Нали знаете, че не е нужно да чакате - можете да действате. Има програми, които са за подкрепа на проекти. Няма друг начин да станеш по-добър, от това да го правиш. Ако мислите, че има нещо друго, което да липсва, какво е то?
ЙОРДАН КАВАЛДЖИЕВ: Няма екип, няма ентусиазъм у хората да говорят, да се срещат, да си сблъскват интересите. Това е, което ми е направило впечатление: има желание донякъде, докъдето не настъпваш никого по чепика, докато не кажеш ясно и точно: това можеш да направиш по-добре или: дай да го направим заедно, но по друг начин, дай да експериментираме. Този открит диалог аз не съм го видял. Не казвам, че го няма - не съм го търсил много, но просто не съм го срещнал. Освен в малки изолирани ситуации.
РЕПЛИКА: Ако направите проект, бихте могли да го докарате докрай. Колкото и негативни неща да съществуват като обстоятелства, всичко зависи от вас.
ОЛГА ИВАНОВА: Това е така и явно сега тепърва ще почнем да действаме, защото доскоро имахме 18 изпита. Сега за пръв път имаме някакво свободно време, няма да сме в училище и ще започнем да действаме.
__________________
* Това е запис на третата - заключителна, среща със зрителите.
Транскрибиране и редакция: T-now.