ИМПРОВИЗАЦИИ

Дата на публикуване: Jun 18, 2015 9:47:0 PM

Йосиф Сърчаджиев, Стефан Данаилов и Илия Добрев са на турне с пиесата на Шекспир "Напразните усилия на любовта", в която Йосиф е Кралят, Стефан - Бирон, а Илия - Кратун. Към края на турнето артистите са грохнали от умора.

ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ: Трябваше да играем и в Добрич. От обяд усещах, че гласът ми е зле. Правих гаргари, пих яйца, гълтах илачи и почнах представлението на "последни гласни струни". Първата част издеяних, но след антракта, още след началните реплики гласчето ми отплува в небитието. Само си отварях устата като риба на сухо - ни глас, ни стон.

Сред колегите на Йосиф Сърчаджиев настъпва голямо объркване. Оформя се дълга пауза и представлението е пред провал. Но изведнъж Стефан Данаилов възкликва в стих, дошъл по чудодеен начин в главата му:

Кралю, мълчи, не се мъчи,

аз знам какво ще кажеш ти.

След това Стефан Данаилов притичва до суфльорката, грабва текста от ръцете й и продължава да стихоплетства:

Кралят ни се от любов тресе

и ми даде туй да ви се прочете.

След което прочита текста на Йосиф Сърчаджиев и играта продължава. Когато отново идва ред на Йосиф да говори, Стефан Данаилов произнася:

А кралят иска да ни каже...

И пак прочита неговите думи.

ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ: Аз само кимах с глава и изпълнявах като пантомимист мизансцена. Публиката лудо ръкопляскаше. Никой не разбра, че това е гаф, всички сметнаха, че е гениално режисьорско хрумване.

ВЪПРОС КЪМ СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Кога почувствахте, че владеете положението?

СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Когато успях да увия суфльорската книга с амбалажна хартия.

- Нима и това е трябвало да направите?

- Разбира се, суфльорската книга беше с лъскави корици и аз не можех да се появя пред публиката с това луксозно томче от ХХ век. Трябваше да му придам средновековен вид.

- И колко време ви беше необходимо, за да намерите амбалажна хартия, да я разчертаете, срежете и увиете с нея суфльорската книга?

- Всичко стана за една секунда... В началото на секундата съобразих, че е нужна амбалажна хартия, и в края на секундата вече стоях пред публиката с подвързаната книга в ръце.

- Сега разбирам защо публиката не е усетила нищо.

- Публиката наистина нищо не усети, тя дори имаше възможност да се позабавлява, докато се справяхме с поредното затруднение.

- Значи затрудненията са ви връхлитали едно след друго.

- Затрудненията нямаха край, но ние бяхме заредени с градивна енергия и успяхме да ги преодолеем. В тази постановка имаше много акробатика - катерехме се по едно дърво. След нововъведенията се появиха проблеми с качването на дървото и имаше подхвърляния на книгата.

- А-ха, разбирам, вие сте се качили на дървото и книгата е трябвало да ви последва.

- Книгата ме следваше навсякъде, а когато не успяваше да го стори, попадаше в ръцете на друг артист и той четеше от нея.

- Много забавно!

- Да, весело беше!

ВЪПРОС КЪМ ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ: Вашият липсващ глас е подтикнал Стефан Данаилов да се впусне в блестящи импровизации - не ви ли се иска да загубите отново гласа си по време на някое представление, за да могат вашите колеги да проявят необикновените си таланти?

ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ: Само за това си мисля - как ще продължа да губя гласа си от умора и накрая това ще се превърне в система. Тогава моите колеги спокойно ще изявяват необикновените си таланти.

ВЪПРОС КЪМ КОЛОРИТ ЕКСПАНЗОВ (театрален теоретик): Мислите ли, че Системата на Йосиф Сърчаджиев има бъдеще?

КОЛОРИТ ЕКСПАНЗОВ: След Системата на Станиславски не се е появявало нищо по-забележително в театъра. Възхитен съм! Вижте как се е разнообразила играта, когато един артист е загубил гласа си. Ами ако накараме още няколко артисти да замлъкнат. Тогава сцената ще бъде взривена от импровизации и действието ще тръгне в неочаквана посока. Един спектакъл може да започне като "Ромео и Жулиета" и да завърши като "Отело", минавайки през "Хамлет". Това е толкова епохално! Никой няма да знае какво предстои. Зрителите, които вчера са гледали "Ромео и Жулиета", ще искат да го гледат и днес, и утре, и вдругиден, защото изпуснат ли някое представление, няма да го видят повече. Това ще държи салона вечно пълен. О-о, чакат ни благодатни десетилетия със СИСТЕМАТА на Йосиф Сърчаджиев.

ВЪПРОС КЪМ ИЛИЯ ДОБРЕВ: Вие кой вид импровизации практикувате: спонтанните, които театралният теоретик Колорит Експанзов обяви за епохални, или предварително уточнените?

ИЛИЯ ДОБРЕВ: Ще ви разкажа как се стигна до моите импровизации в "Напразните усилия на любовта", а вие сам преценете спонтанни ли са били или уточнени. Репетирахме на маса. Стефан Данаилов (Бирон) и Йосиф Сърчаджиев (Кралят) вече бяха готови с ролите си, а аз (Кратун) още нищо не бях направил. Все по-често чувах гневните напътствия на Леон Даниел: "Илия, подвий тез горди колене (репликата е от "Хамлет"), стани по-нисък от тревата и по-тих от водата и коментирай всичко, което става на сцената - това е нашият Кратун." По този начин Леон вече ми даваше възможност да импровизирам - той ме подтикваше да добавя нещо към петте реплики, които имах в пиесата, но за мен беше кощунство да съчинявам думи, особено в Шекспир, и не се впусках в импровизации. Наближаваше премиерата. В края на всеки репетиционен период Леон Даниел обичаше да разговаря с артистите върху направеното и ненаправеното. Аз бягах, криех се от него, защото знаех, че ще ми каже само лоши неща. Тази безизходица ме съсипваше. И тогава се сетих за зъбите... В телевизионния сериал за Левски играех главната роля с изкуствени зъби, когато трябваше да се преобразявам на въглищар, циганин, просяк... Открих зъбите и си казах: утре рискувам, появявам се с тези грозни зъби, и да става каквото ще. Като ме видяха на сцената, колегите избухнаха в смях. За да засиля ефекта, започнах да се чеша и да гоня въшки от себе си. Това вече беше импровизация. Чувствах как всичко се подрежда по необясним за мен начин... и тогава започнах да коментирам, появиха се реплики, за които не бях мислил преди това... и ролята тръгна. След две репетиции, малко преди премиерата, Леон каза: "Имаме Кратун, нашият Кратун стана!"

ВЪПРОС: За тази роля ли получихте награда?

ИЛИЯ ДОБРЕВ: Да, Съюзът на артистите ми даде награда за най-добра мъжка роля през този сезон.

Веско Коев

_____________

Първа публикация - сп. "Театър", бр. 11-12 / 1995