"Nordost" - Младежки театър "Николай Бинев"

Постановка - Василена Радева

Сценограф - Елена Шопова

Музика - Мартин Каров

Превод - Гергана Димитрова

Участват: Искра Донова, Койна Русева, Ангелина Славова

Фотограф: Иван Дончев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

02.03.2010

При откриването на пресконференцията, научихме, че ще присъстваме на две отделни последователни пресконференции: със спонсорите на Младежкия театър и с творческия екип на "Nordost". Коректно регистрираме и двете събития. За нас и двете са изпълнени с богато съдържание, но ако някой се интересува единствено от пресконференцията за "Nordost", да чете от "Аплодисменти за Василена Радева и колегите й" напред.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: За мен е чест да открия поредната пресконференция на Младежкия театър. Искам да избързам, преди да дойде екипът, за да зададете вашите въпроси към тях, да ви представя един друг екип, без който подобен тип спектакли - въобще хубави спектакли, няма как да се случат. Това са хората, с които сме забъркали една инициатива и с този спектакъл поставяме началото. Става въпрос за една програма, финансирана от Фондация „Америка за България“, и тази програма е насочена и е свързана главно с младите. Тя ще подпомогне няколко спектакъла в афиша на Младежкия театър, а именно програмата е следната: два спектакъла на млади режисьори - това е първият спектакъл, „Нордост“ (Приказка за разрушението), и още един, за който ще получите информация малко по-късно, защото е в период на подготовка и договаряне. Към тази програма е включена и инициативата „Открити актьорски класове“. Продължаваме я през март. Подготвяме и няколко хореографски спектакъла - представяне на млади хореографи. Програмата, свързана с хореографите, е дело на Росен Михайлов... Пропуснах да кажа, че инициативата „Открити актьорски класове“ - предполагам, че повечето от вас вече са проследили класовете, които са минали досега, или най-малкото поне са запознати с имената, които се появиха - е по идея (и с голямата помощ в организацията) на „Арт офис“. Госпожа Калина Вагенщайн е тук, за да ни разкаже нещо повече за тази идея. А това е представителят на Фондация „Америка за България“ госпожа Надя Захариева - също голяма чест за нас да имаме такава подкрепа. Иска ми се да им дам думата да кажат защо смятат, че е важно да се подкрепя идейно, организационно и финансово работата на млади хореографи, режисьори и актьори. Нека да започнем може би от Надя, която е виновникът. Позволете ми да седна, защото и аз съм развълнувана много след представлението и не ме държат краката. Благодаря ви.

НАДЯ ЗАХАРИЕВА: Здравейте, Фондация „Америка за България“ следи внимателно културния живот в страната, защото едно от направленията, в които работим, е „Изкуство и култура“. Това, с което ни грабна Младежкия театър, е, че вратите му са отворени за много интересни идеи, тук се случват много интересни неща, и че екипът е много динамичен, много работохоличен и с блясък в очите. Никога не са се оплаквали, че няма пари, или че нещата не се случват, те просто карат нещата да се случат. В програмата „Младите в Младежкия“ смятам, че се срещнаха интереса на фондацията да подкрепя дебюти, да подкрепя млади хора, които да се изразяват, и от друга страна Младежкия театър, който да даде сцена това да се случва. За нас е много важно младите хора да има откъде да кажат това, което мислят, и да покажат това, на което са способни, а очевидно те са способни на много, съдейки по това, което тази вечер видяхме и на мен също ми е малко трудно да говоря, защото в залата имах приятел от „Норд ост“, който оцеля, слава богу, и следях отблизо всички новини през 2002 година, затова темата ми е много близка. Благодаря много за това, което видяхме - на Василена Радева и на екипа. Надявам се все така успешно да баротим с Младежкия театър.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Благодаря, Надя. Пропуснах да представя още един наш партньор, който не е без значение. Това е Фондация „Култура на виното“, която осигурява виното за тези наши срещи тук, както и виното за премиерата, която си е празник за нас и предстои, както знаете, на четвърти март. Затварям скобата за пропуска си и ще дам думата на госпожа Вагенщайн да каже нещо повече за актьорските класове - една прекрасна идея, на която аз лично съм почитател.

КАЛИНА ВАГЕНЩАЙН: Всъщност аз ще гледам да бъда много кратка, първо защото актьорските класове започнаха още миналата година и може би голяма част от вас знаят за какво става дума, и защото героят днес е Василена и трябва сравнително бързо да предоставим думата на нея. Все пак да кажа, че инициативата за откритите актьорски класове беше на Фондация „Арт офис“, но тя щеше да бъде абсолютно невъзможна без Младежкия театър. Още в първата й част те категорично се съгласиха да приемат домакинството на тази инициатива. В първата си част, която беше през миналата календарна година, тя беше финансирана от Столична програма „Култура“, а сега продължава благодарение на съдействието на Фондация „Америка за България“. Идеята е - известни, добри, прекрасни български актьори, които не преподават в момента във висшите училища по изкуствата, да могат да предадат своя професионален опит на млади професионалисти, на студенти, а също и на любители на театъра. Тези срещи са напълно отворени, нямат абсолютно никакъв сценарий, нищо предварително определено, всеки актьор сам решава какво да прави и какво да сподели с присъстващите в залата, и общо взето разговорите винаги стават изключително интересни, така че горещо ги препоръчвам и ви моля да разпространите, колкото е възможно повече идеята и много повече хора да влязат да видят тези открити актьорски класове. Според мен е любопитно, включително и за непрофесионалисти - една интелигентна публика има какво да научи за живота зад кулисите. Така че това е от мен засега.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Само ще допълня, благодаря ти Калина, ще изредя имената на тези актьори, които вече минаха в актьорските класове, и ще обявя първия актьор, който ще се срещне с младата публика през месец март. Значи имената бяха: Велко Кънев, Ицко Финци, Меглена Караламбова, Стоян Алексиев, Анна Петрова, Мария Каварджикова и Анета Сотирова, а името на актьора за следващата среща е Тодор Колев. Срещата ще бъде на 25 март от 19:00 часа в Камерната зала на театъра.

КАЛИНА ВАГЕНЩАЙН: Входът е свободен.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Входът е свободен. Калина като каза „отворени врати“, имаше предвид това, но нека да повторим, че е със свободен вход. Росен ще ви каже две-три думи за програмата на младите хореографи, която ще стартира.

РОСЕН МИХАЙЛОВ: Аз също ще се опитам да бъда много бърз. Идеята вече беше изпробвана в рамките на Панаира на младите през есента и когато тази сборна програма от кратки неща на млади хореографи мина много добре, решихме с ръководството на театъра да се опитаме това да се случва малко по-често. Няма какво да повтарям, голям проблем пред българския танц е, че няма сцена, така че всяка една такава покана трябава да бъде използвана, още повече, че за младите в това мреме е много трудно да направят първите си опити в големи проекти, затова един такъв формат, показващ техни кратки неща, може да им помогне да наберат смелост и сили да направят нещо цялостно в една вечер, защото идеята е и накрая да има дискусия, в която да участват както самите творци, така и публиката.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: На чаша вино.

РОСЕН МИХАЙЛОВ: На чаша вино, което мисля, че ще е приятно за всички. Така и за публиката, и за артистите, и за хореографите ще бъде по-лесно да се разбират помежду си. А публиката да чуе малко повече как се създава едно произведение, съответно пък младите хореографи да получат - „синбек“ щях да кажа, глупости - коментарите на публиката и доколко техните идеи са стигнали до нея. Първите две срещи са планирани за първи и двадесет и трети април на Камерна сцена. Като наближи, ще получите имената...

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Допълнителна информация.

РОСЕН МИХАЙЛОВ: Да. Все пак днес сме дошли за една друга премиера, мисля че доста отнехме от тяхното време.

КАЛИНА ВАГЕНЩАЙН: Искам да кажа, извинявайте, че се намесвам, да не пропуснем още една финансираща организация - Фонд „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. Той финансира модула, който е свързан с танците. Така че доста хора са се включили и много организации и институции очевидно са повярвали в тази идея.

ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ: Като казахте „на чаша вино“, та се сетих: преди много години (в Созопол) на „Аполония“ започна една инициатива, известни артисти да четат стихове в съпровод с музика горе в училището и лека му пръст на Георги Миладинов - актьора, абе пусто няма продадени билети за неговото четене на стихове, и се чудим какво да направим, и си казахме, абе, защо да не напишем: на чаша вино с Георги Миладинов - веднага се продадоха билетите. Надявам се, че публиката ще идва заради тази чаша вино при нас... Така, аз също искам да благодаря на Надя, на Фондация „Америка за България“, на Калина, искам да благодаря на Фонд „Култура“, на Росен, който много точно намери мястото на младите танцьори и хореографи в тази програма. Ние вече четвърта година с тъпо упорство, в очите на някои, се опитваме да работим и да подпомагаме младите, и днес прочетох в един електронен седмичник, дано да е истина това, че следващата сесия, която Министерството на културата ще обяви, мисля на 15 март, ще бъде сесия единствено за свободни творци, т.е. няма да имат право да участват в селекцията държавни театри. Това ще бъде - те ги наричат частни, разбира се...

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Те ги наричат частни театри.

ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ: ...те ги наричат частни, но въпреки всичко вътре има основната дума независими, надявам се, това ще бъдат наистина независими творци, и макар, че сумата не е огромна, все пак е някаква крачка, защото досега те трудно се добираха до такива средства. Ако ние всички сме допринесли мъничко за това - в тази тежка машина едно зъбчато колело да почне да работи по друг начин - това ще бъде добър знак, и значи ще продължаваме да досаждаме, да работим по този начин и да се надяваме, че ще се постигнат и по-добри резултати. Благодаря ви много.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Аз искам да поканя екипа (осъществил постановката „Nordost“ - б.р.) да дойде, за да направим един плавен преход...

Аплодисменти за Василена Радева и колегите й

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Не знам дали стана ясно, че в програмата „Младите в Младежкия“ се включва и "Панаира на младите" - така ще направя мост и към разговора с екипа на „Nordost“, и нашата щастлива среща с Василена се случи по време на "Панаира на младите", тъй като там селекционирахме един неин спектакъл „Тунелджии“, който продължава да се играе в Младежкия театър. Ние харесахме този спектакъл и предложихме на Василена да го подслони в нашите подземия - в мазето, където си му е мястото, според нея и според Елена - сценографката на спектакъла. Така ние се срещнахме с Василена, повярвахме в нея, харесахме много спектакъла и решихме да й предложим да направи спектакъл специално за нас, с нашата трупа, с актьори от Младежкия театър. Няма да скрия, че ние й предложихме друг текст и тя с невероятно упорство защити своята идея да ни откаже този текст. Той също е прекрасен и аз се надявам един ден да има реализация. Но тя ни предложи „Nordost“ - това е пиеса, която вече е имала своето публично представяне в четенето на актрисите...

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Не, нямала е.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Тоест това е първата й постановка, което пък ни прави още по-голяма чест. Така че ние правим сега какво - световна премиера за България?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Балканска премиера.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: На „Nordost“... И така, повярвахме в нея, Влади най-вече повярва в тази безумна идея да се направи този толкова труден текст, защото при първата среща с текста, ние малко се уплашихме, че той е твърде документален. Но така, искам да дам думата първо на Василена.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Аз ви благодаря, че сте тук и че издържахте и жегата в салона, и пушека. Всичко това беше измислено, не е проблем на Младежки театър.

СВЕТЛАНА БАЙЧИНСКА: Плашеха ни, че ще има и изстрели, и слава богу, че ги нема (смях).

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Значи това, което ме накара да отстоявам този текст, това, което разказа Кремена, е че... тя историята е малко по-стара: в момента, в който осъзнах, че искам да се занимавам с театър, започнах да следя изказванията на много актьори, режисьори, хора, които се занимават с театър, и почти във всички изказвания чувах една фраза: това е моят начин да избягам от бруталността на реалността, това е моят начин да си създам свой собствен красив свят, това е моят начин да отговоря на грозното от улицата в днешния ден с нещо красиво, което да дам на хората. И аз съответно също реших, че това ще бъде и моят начин, но след време се замислих, че всъщност ние имаме привилегията да си изберем да имаме някакво бягство - хората, които се занимаваме с изкуство - бягство от реалността. А има страни, има хора, има общества, има семейства, има дори тук, на съседната улица, хора, които просто нямат този шанс, нямат късмета да се родят в що-годе нормална среда, нямат късмета да отидат някога на театър, нямат късмета да видят Ван Гог и колкото и на тях самите да им трепва от красивото, всъщност нямат късмета да виждат нещо красиво. И затова, заради Зура, която за първи път отива на театър и това представление тя трябва да го прекъсне, и да завземе театъра, всъщност заради това аз се влюбих в този текст и реших, че това е един жест, който трябва да се направи към реалността. Защото това, което е парадоксът тогава в 2002-ра и което развълнува и потресе всички хора, които се занимават с театър, освен целия свят, е, че те прекъснаха едно представление, минираха един театър, където хората са отишли, за да се забавляват, за да видят нещо красиво, обаче го прекъснаха хора, които искат те да бъдат видяни, защото техните деца убиват, техните мъже отиват да се бият, въпреки че искат да останат при жените си - и това нещо е в двадесет и първи век. И затова, когато открих този текст - предостави ми го Гергана Димитрова (преводач и режисьор от „36 маймуни“), за което й благодаря, аз реших, че трябва да го направя, че трябва да извоювам доверие за този текст, защото авторът, правейки пиеса по този действителен случай, всъщност реабилитира изкуството, т.е. от нещо, което е било в новините и е влязло в статистиките, в историята, той създава изкуство. И всъщност този кръговрат, това отражение, е това, което ме накара да работя този текст, да избера този екип и да го работим с голяма любов и искреност. Това е което имам да кажа.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: И не е малко (смях). Искам да ви представя и останалата част от екипа, защото те също са млади хора. Аз сега като ги видях на поклоните колко са млади и колко са смели, някак си ми се върна отново вярата в театъра. Не че съм я губила, де. Това е Мартин Каров, който е авторът на прекрасната музика - тя е сто процента авторска. Елена Шопова, която е автор на сценографията и костюмите, а нашите актриси няма нужда да ви ги представям...

КОЙНА РУСЕВА: Защото не съм млада ли? (Смях.)

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Защото сте нашите актриси. Иска ми се да задавате въпроси. Затова правим пресконференциите след спектаклите - да питате на базата на гледаното, а и спектакълът според мен дава тази възможност, провокира. Заповядайте, защото иначе ще пием по едно вино и ще си ходим.

ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ: Те са онемели от това, което видяха.

РЕПЛИКА: Абсолютно вярно.

СВЕТЛАНА БАЙЧИНСКА: Искам аз да кажа две думи... Поклон на младите хора, бях загубила надежда (смях). Да, да съвсем честно, защото следя, както свободния театър, така и Сезона на младите в „Сфумато“, и изобщо. Имаше едно нещо, една констатация, която съм споделяла и много накратко ще я кажа: това, което те правят, е наистина бляскаво... Те работят студийно, в духа на естетическите открития - доколко те са открития, това е някакъв друг разговор, но онова, което е диалог с публиката, го няма. Те правят нещо, с което ми казват: виждаш ли ме, ето ме, аз съм. Аз му казвам: чудно, страшно си ми симпатичен! - себеизразява се някак си, естетическата. Викам: страшно си ми симпатичен, а нещо да имаш да ми обадиш? Той казва: ми, ето ме, има ме. Викам: не, не, нещо да ми обадиш, имаш ли? - Еми, че ме има. Това на мен не ми е достатъчно, аз съм една стара жена, но ми се говори за нещо, в смисъл, очаквам за нещо да си говоря с тях. Значи, едно нещо, което те правят: изразявайки едно свято преживяване, субективно, считат, че това е достатъчно. Е да, но едно свято преживяване досажда, то не е светоотношение. Единственото, което подлежи на коментар, единственото, което може да ни събере като творци и публика, е светоотношението. Ето, това тази вечер има, и го има в една страшно интензивна форма. Аз наистина съм твърде разтупана от този спектакъл, който много яростно се противопоставя на онова, което правят с нас всички медии, защото там така или иначе работят със статистиката на големите числа. Струва ми се, че Василена страшно силно възразява, заедно с всичките, срещу статистиката на големите числа. Ние някак си не си даваме като че ли сметка, че зад всяко едно от тези огромни числа има човешки уникален живот, човешка уникална съдба, човешко уникално преживяване. Всичко това по някакъв начин е свързано със социалното, с политическото ни битие, със света, в който живеем, в който преживяваме. Моите поздравления момичета, и момче (Мартин Каров - б.р.). Прекрасни са!

КОЙНА РУСЕВА: Още едно момче има - фотограф.

СВЕТЛАНА БАЙЧИНСКА: Мисля, че това е някак си по-вярното, може би все пак трябва вече да започнем да си говорим за света. Благодаря ви от сърце!

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: И аз ти благодаря, Светле. Аз много съм спорила със Светла на тази тема, защото специално програмата „Младите в Младежкия“ и „Вечер на свободния театър“ я отстоявам, нали, като някаква тигрица...

СВЕТЛАНА БАЙЧИНСКА: Ама аз много се радвам, че я има. (Смях.)

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: ...и се надявам това да е един действащ дебат, а не само разговор в нашето малко китно общество. Наистина да е дебат, който да е дебат и в медиите, ако щете даже, защото то няма много голяма полза ние да си се събираме тук - в Клуба на актьора и да си говорим за това, как трябва да има независим театър, че трябва да има млад театър и т.н. Наистина питайте.

ЛЮДМИЛА ПАНАЙОТОВА („Русская газета“): Поздравления първо за много хубавия спектакъл. Разтърси ме. Аз съм рускиня и затова възприех много близко всички тези събития, които бяха показани. И смятам, че това е много добра психологическа драма, защото показва точно аспекта на трите жени участнички - едната външна, другата терористка и третата, която е била просто любител на театъра и е отишла да гледа. Обаче накрая този текст ми се видя политически и някак си контрастира с психологическата драма. Защо го направихте така, това ми е въпросът?

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Текстът, който се прожектира накрая ли?

ЛЮДМИЛА ПАНАЙОТОВА: Да, да, накрая, за Путин, за войната - това беше вече политическо.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ами, това първо е част от пиесата. Авторът е написал пиесата съвсем по буквара на драматургията - с пролог, изложение, което е втори акт, и заключение...

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: И епилог.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: ...и епилог, като всъщност епилогът са думите на Путин. И аз мисля, че просто това не бива да бъде спестено, защото това не е било спестено на близките, на които им се били извинили, че не могат да спасят всички, че не са можели всички да спасят. По същия начин, мисля, че е грешно да си го спестяваме и ние, защото то не може да няма политическа окраска това представление, защото случаят има политическа окраска.

ЛЮДМИЛА ПАНАЙОТОВА: То има политическа окраска, аз не съм против това, но понякога за нас, обикновените хора, които преживяваме всичко това, действията на политиците са необясними, но наложителни. И мисля, че само човек, който е вътре в политиката, в международните отношения, може да каже дали това е било правилно или не. Ние обаче преценяваме така: ако нашите хора са вътре, ще се възмущаваме: ама, как така почернихте толкова много народ, заради какво, защо не прекъснахте тази война в Чечня? Обаче, ако почнем от политическите върхове да ги разглеждаме тези неща, те са съвсем други - не подлежат на театрална постановка.

КОЙНА РУСЕВА: Анна Политковская също се е възмущавала, въпреки че не е била политик от върхушката. Била е журналист и се е възмущавала открито.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Анна Политковская е нашето вдъхновение...

КОЙНА РУСЕВА: Абсолютно вярно.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: ...за политическия нюанс, защото...

РЕПЛИКА: Тя е загинала за своята кауза.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Именно, тя е наясно, тя е била наясно с политическата върхушка, с този механизъм, който е механизма на големите, и въпреки това е писала за малките, които са потърпевши от големите. И да, много сте права, че действат други закони там в политиката, но театърът се занимава с човека, и представлението върши това.

ЛЮДМИЛА ПАНАЙОТОВА: Но иначе е много хубаво, много е силна постановката и смятам, че ще има голям успех. И актрисите бяха чудесни, великолепни и талантливи...

КОЙНА РУСЕВА: ...и млади (Смях.)

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Тъй като споменахме Анна Политковская, искам да ви кажа, че заглавието на спектакъла цитира едно определение на Анна Политковская - самата пиеса се казва само „Nordost“, ние добавихме това „Приказка за разрушението“, което е от Анна Политковская и за нас е важно. Ние обмисляхме доста варианти, блъскахме си главата, но накрая първото, което ни хрумна, беше това. То надделя.

КАМЕЛИЯ ИВАНОВА: Искам да попитам актрисите за преживяването им в този спектакъл и как им повлия срещата с младия екип?

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Хайде, Койна.

КОЙНА РУСЕВА: Като част от младия екип ли? (Смях.) Ами да, много е приятно да се работи с млади хора, които имат какво да кажат и не само че са си отстоявали ревностно пиесата, което нас актрисите не ни е досегнало, но си отстояваше Василена и всяка крачка, и по време на репетициите. Въпреки че е метър и двайсет, и четиринайсет килограма. (Смях.)

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Метър и шейсет и пет (смях).

КОЙНА РУСЕВА: Има много силен характер и много силно чувство за хумор, много добро чувство за хумор, и някак си успя и трите да ни накара... въпреки че всяка една от нас има вече път извървян, някакъв опит (прекъсва мисълта си - б.р.)... Но пък и ние сме ужасно интелигентни, и си мисля, че влязохме като бебета в този процес и... най-важното е, че Василена имаше какво да каже, това беше основното, и ние трите тръгнахме след нея. Не е имало грам съпротива от наша страна за... въобще за метода й на репетиране, за пътя, който иска да извърви. Аз не съм имала никакъв проблем с това, мисля, че и другите две момичета нямаха.

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Беше много интересно за мен, доста трудно, но Василена беше много подготвена, когато започнахме да репетираме този текст. Имам предвид всички въпроси, които задавахме - тя имаше отговор не просто като журналист, а и като човек, който чете достатъчно неща извън пиесата, за да може, наистина, на противоречиви наши въпроси да отговаря, и това лично мен ме провокира да изгледам и да изчета твърде много неща.

КОЙНА РУСЕВА: Да, накрая Ангелина изчете всичко - целия свят...

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Аз й забраних...

КОЙНА РУСЕВА: ...изгледа всичко...

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: ...забраних й, казах й да спре да чете, за да почне да си учи текста.

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Беше важно да имаме позиция, нали.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Най-интересното е, че тя не само чете и гледа много, но тя и прописа.

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Но то беше домашна работа (смях). Наистина се работи интересно с Василена, защото тя експериментира и по очарователен начин те отпуска, така че да влезеш в това, което си е наумила, че ще прави - твърде много упражнения, за които в началото си казваш: сега това защо го правим, но момичетата са много...

КОЙНА РУСЕВА: ...чисто луди (смях).

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Абе, не искам да го кажа (смях), но не за това ми е думата... ето какво искам непременно да кажа: от много години не съм била толкова щастлива да работя в такъв екип.

КОЙНА РУСЕВА: А Василена, освен всичко друго, създава и атмосфера, което е много приятно.

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Много е хубаво, просто, момичетата - страхотни са.

КОЙНА РУСЕВА: Марти е разгонен от време на време, ама справяме се - като е единствен мъж, може да му се прости (смях).

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Странно е че се случи в много тежка пиеса да съм толкова щастлива от това, което работя.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: А всъщност Ангелина написа продължение на „Nordost“.

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Но това беше като домашна работа.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: То започна като домашна работа, но всъщност една от задачите, които... Мога ли да издам това?

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Ами, кажи им.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Не, Василена питам. Една от задачите, съвсем в началото на репетициите на маса, беше да си представят какво се случва с трите героини след...

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: След епилога.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: ...след епилога, след тази статистика, след трагедията. Те продължават живота си по някакъв начин... И всяка по някакъв начин дойде с домашно, но Анджи беше написала...

КОЙНА РУСЕВА: Есе от пет листа.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Не е есе, пиеса беше.

РЕПЛИКА: Първа пиеса, да.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Има всички художествени качества и аз много исках да го публикувам този текст, но...

РЕПЛИКА: Аз съм много впечатлена и от трите, но за мен най-трудната работа на този екип, ако аз се поставя на мястото на трите - е това, което прави Искра... защото съм много заклета християнка, може би. Не мога да си представя как от устата ми ще излезе „Аллах, акбар“.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Искра?

ИСКРА ДОНОВА: В смисъл дали съм имала проблеми с вярата си ли? Трудно ми беше да я разбера, наистина, това ми е било най-трудно, да я разбера - какво трябва да се случи на един човек, за да може да се самовзриви. В името на какво? Това ми е било най-трудното - да я оправдая, да я разбера, за да мога да я защитя, когато изляза на сцената, и да й вярвам, че наистина тя иска да го направи това нещо. Все още имам известни колебания, разбира се. Представяла съм си, примерно, какво е да изгубиш всичко, в което вярваш, всичко, което обичаш и да нямаш никакъв път наникъде. Може би това е моментът, в който човек би могъл да направи такова нещо. Изключително тъжен е образът на ЗУРА тук... и безнадежден. Иначе проблеми с вярата...? Четох Корана, гледала съм - заедно с целия екип гледахме много филми за Чечня и за събитията там, и за... концерти, ако щете, техни народни танци, всякакви неща... Това наистина са момичета, които... Ангелина беше намерила и снимки със семействата им - прегърнати, щастливи... жени, на които просто нещо се случва и те отиват там. Дори някаква част от тях - говорили сме по време на репетициите, че момичета, които загубват съпрузите си, след това са изнасилвани и те вече нямат право да отидат в рая. Според Корана, единственият начин те да отидат в рая, е, да се самовзривят. А те са изнасилвани от хората, с които правят тези атентати, за да станат шахиди.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Изобщо, аз благодаря на ръководството на Младежкия театър в лицето на Влади Люцканов, че ми даде достатъчно време за репетиции - два месеца и половина - три, в които ние имахме и двойни репетиции. Защото такъв тип театър по действителен случай, не се прави, без да бъде извървян един път на проучване, един чисто журналистически път на изследвания, заедно, не само режисьорът, и грешно е актьорът да каже текст, без да има позиция, когато текстът до голяма степен е изграден от репликите на хората, преживели тези три дни. Затова ние имахме лукса да бъдем изследователи. Аз имах щастието да попадна на актриси, които, освен че са много талантливи, са много умни, четат, гледат и изобщо...

КОЙНА РУСЕВА: В този ред на мисли моето плюене на абзац с Путин е автентично - сетих се, че през 2002 година така съм постъпила (смях).

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Аз искам да попитам Василена как разпредели ролите, защото мисля че...

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Тук въобще нямаше никакви съмнения, даже...

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: ...мисля, че това е един от големите успехи. Изобщо много спято, много стегнато, много зряло представление. Радвам се, че българският театър някак си... тъй като е зациклил откъм режисьори, очевидно най-добрите измират напоследък...

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА (към Василена Радева): Пожелавам ти творческо дълголетие (въздишка на облекчение).

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: ...имам предвид това, че един режисьор се развива, все пак той трябва да има шанс да работи, и толкова зрели дебюти са голям лукс, който само българският театър може би си позволява в такава степен. Това е много добре.

РЕПЛИКА: Това не е първото й представление.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Относително - това й е третото представление.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Имаше ли въпрос тук?

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Въпросът е как се случи кастингът?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ами, просто съм ги гледала в други постановки и го знаех това разпределение още от момента, в който дадох текста си тук. Нямала съм съмнение за разпределението.

КОЙНА РУСЕВА: И ние нямаме (смях).

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Аз нещо се сетих, сега ми хрумна да спомена, че кадрите, които се виждат, са от скритите камери в театър „Дубровка“ и те са абсолютно автентични.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Тъй като това до голяма степен е един театър на изобличението, театър, който изобличава спектакъла на обществото едва ли не, представяте ли си адресата, който не е само обикновената публика, защото според мен този театър се нуждае от една малко по специална публика, бих казал, хора, които може би трябва да осъзнаят случващото се - това е работата на театъра, той така е и възникнал, т.е. той поддържа демокрацията. Виждате ли подобен аспект?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ами, на мен ще ми е интересно наистина каква публика ще идва. Така или иначе ние се стремяхме да бъдем максимално искрени и мисля, че тази искреност се усеща и от обикновената публика, и от необикновената публика, т.е. надявам се, че е адресиран към максимално много хора, които се провокират от това да влязат и да им се случи нещо.

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Това, което мен... и не само мен, но явно и всички, най-много ме впечатлява, е, че обърнахме внимание точно на човешкия елемент, а не на политиката в това. Три жени, поставени в тази ситуация, с различни убеждения и житейски опит, по еднакъв начин са изправени в абсолютна невъзможност да реагират по друг начин - в безизходност, и това са техните изходи, което е съвсем чисто човешко оправдание. Това беше за мен най-голямата провокация и ще видим как ще реагират и хората. Не е политически нашият спектакъл и това си личи според мен.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Поздравление към ръководството на театъра, че давате винаги път на младите, което е много похвално, втори път поздравление към целия творчески екип на толкова стойностен и дълбоко вълнуващ спектакъл, който ще запомним всички. Дай бог, това да не се случва никога повече. Въпросът ми е, в процеса на работата съкращавахте ли нещо от текста и от кого е текстът на песента, която се пее в края на спектакъла?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Съвсем кратко за текста - да, съкращавах, тъй като авторът беше включил доста обширна информация за нещата, но мисля, че важните неща останаха. Марти?

МАРТИН КАРОВ: Песента е една руска детска песничка от началото на ХХ век, която е използвана във филма „Златното ключе“ от 1939 година - детско филмче за Буратино. Аранжиментът е мой и с Василена решихме да я използваме, защото детската линия, поне за мен, беше много важна в отношението на тези жени към семейството като единица и към децата особено. Специално измислихме тоя многоглас с трите наистина много добре пеещи актриси, за да се получи тази пълна спойка накрая и така да отстраним всички от проблема, в смисъл, че те не се опитват да изиграят едно към едно персонажите и не се опитват да преживеят техните проблеми, ами по-скоро ги коментират, и всъщност това е един лек отдушник накрая на целия ужас.

АНГЕЛИНА СЛАВОВА: Макар че ние подбрахме най-подходящите куплети, които...

КОЙНА РУСЕВА: ...са малко „соц“ (смях), но стават.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Въпроси? Ако нямате наистина, можем да започнем по-неформалната част.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ: Само един въпрос към Влади Люцканов: Какво се случи с „Дванайста нощ“? Не беше ли възможно да се запази този спектакъл?

ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ: Не беше в ситуацията, в която се намираме - „Дванайста нощ“ е представление, което за съжаление спря да има публика, независимо от безспорните му качества, освен това вътре имаше доста актьори на хонорар, което прави представлението скъпо, и когато няма и приход, става вече разкош в това време да го поддържаш, и така се наложи да го свалим от афиша. Но сега ще правим друг Шекспир.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Благодаря ви, че дойдохте.