"Червената планета" - Театрална работилница "Сфумато"

Дата на публикуване: Jan 15, 2015 2:47:13 AM

Сезон 2014 - 2015

ЧЕРВЕНАТА ПЛАНЕТА

от Георги Тенев

Режисьор - Ани Васева

Художник - Георги Шаров

Музика и звуков дизайн - Константин Марков (SOUNDREAKTOR)

Фотограф - Георги Тенев

Роли и актьори:

Режисьорът - Юлияна Сайска

39G, научен сътрудник - Леонид Йовчев

КОМ, командир на полета - Галя Костадинова

Роботът - Деница Даринова

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

10.01.2015

РАДА БАЛАРЕВА: Здравейте. За много години на всички. Желая ви много здраве и творчески успехи в писането и да бъдете все така верни приятели на „Сфумато“. Това е първата ни премиера за новата година - „Червената планета“. Присъстващите не се нуждаят от особено представяне, но все пак да кажа: Ани Васева, която за пореден път работи при нас - в партньорство със „Сфумато“. Новината за българската драматургия е, че имаме нова пиеса от Георги Тенев. В стила на „Сфумато“ Ани Васева има добрия навик да работи със свой кръг актьори - съмишленици и този път не е изневерила на този принцип. Но има и нови лица за нашата сцена: Юлияна Сайска и Деница Даринова. Леонид Йовчев и Галя Костадинова са от съмишлениците на Ани Васева. Художник е Георги Шаров, за когото ще помоля Ани да ни го представи, тъй като за нас не е познато лице, и музика и звуков дизайн - Константин Марков. Този спектакъл е съвместна продукция на СФУМАТО, МЕТЕОР и Мрежа за социални каузи, осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата в България. Тъй като вчера имаше едно приятелско въртене, което гледахме, аз ще си позволя веднага да задам един директен въпрос на Ани и Жоро: защо решихте да ни изненадате в началото на тази година като ни хвърлите директно в Космоса? Малко ли са ни нашите проблеми, особено напоследък, не говоря само за България? И така: защо ни изстреляхте?

АНИ ВАСЕВА: Вероятно трябва да започне Георги като автор, но аз мога да кажа само, че тези космически проблеми надвишават по мащаб всички останали наши проблеми. Сега е моментът.

Г. Тенев, А. Васева, И. Добчев

Снимка: velyub (T-now)

ГЕОРГИ ТЕНЕВ: Новото познание за космоса прави човека малко по-различен от хората в миналото. Когато говорим за бъдещето, очевидно нямаме предвид само как ще си прекараме следващата ваканция и какво ще се случи на следващите избори, защото научно е доказано, че в някакво категорично бъдеще Слънцето няма да свети, тази слънчева система ще се разпадне. Това са реални научни факти - толкова реални, колкото употребата на антибиотиците. Така че цивилизованият, научно обременен човек, независимо дали е гностик, атеист, религиозен, мистик, още от училище ще започне да живее с тази мисъл, с тази яснота, и това, както каза Ани, формулира по съвсем различен начин всички останали въпроси. Тоест човек не може вече да стои така не знаейки. Той стои натоварен с много проблеми. Както виждаме постоянно около нас, въпросът да се живее със или без доверие или вяра в нещо не е въпрос на личен избор. Уелбек коментира в новия си роман, че да се живее без вид религия е невъзможно. Опитите да се живее в изцяло секуларни общества се провалят, защото това са общества, които не могат да се противопоставят на фундаментализма, не знаят как да му се противопоставят. В този смисъл темата на моя текст (смятам, че и трактовката на Ани Васева се занимава с това) е, че тези проблеми поглъщат всичките ни проблеми. Ние не се занимаваме с някакъв космос и с някакви изкуствени същества, които нямат нищо общо с човека до нас на улицата, напротив, ние искаме да се занимаваме с човека, който страда до нас и може да ни нарани, когото обичаме или мразим, но в светлината на нещо, което можем да наречем утопия или друга реалност, в която са ескалирани разни наши познания за "горе" и "долу", за "преди" и "сега".

РАДА БАЛАРЕВА: Аз ще си позволя да цитирам една фраза на Жоро, за да отправя въпроса си към Ани Васева: „Цивилизацията е уточнение на нищото“. Ани, това ли седи в основата на твоята интерпретация?

АНИ ВАСЕВА: Не, това е много централна фраза за текста на Жоро, която ние като едни твърди секуларисти - поне част от нас дълбоко не вярват в религиозното общество, с няколко операции преобърнахме. С негово негласно разрешение. Едно от основните неща, което ми стана интересно още в началото, когато текстът на Георги не беше това, което е сега (състоеше се от други фрагменти, посоки и т. н.), беше въпросът за техниката: има ли начин други среди, където животът не е възможен в обичайната си форма, да бъдат надградени със съответните технически протези и да се стигне до нови форми на живот. Както ти каза, ние работим почти винаги с едни и същи актьори - с приходящи и изходящи фигури, но нашите актьори така или иначе са чудовища. В нашата група спор по този въпрос няма. Тук сме се насочили към една следваща фаза: ако досега нашите чудовища са били повече органични, с неясни тела и променящи се форми, тук вече става дума за технически чудовища - отвъд ръба на галактиката, където честотите на времето и пространството започват да се разминават и се появяват нови светове. Там всичко е възможно, но то изхожда от познатия свят. Не е някаква фантазия в най-крайните й форми, тя изхожда от някакви мутации в съществуващия свят. Техниката, доколкото е продукт на цивилизацията, все повече усъвършенствайки се, вървейки успоредно с развитието на цивилизацията, е именно това средство, което може би „ще“ или никога няма „да“ успее да достигне до някакви такива граници.

РАДА БАЛАРЕВА: Ще те помоля да представиш тази част от екипа, която е по-непозната за нас.

АНИ ВАСЕВА: Деница е една млада, съвсем скоро завършила, мисля че преди една година, актриса, която обаче влезе с много буен старт. Тя е много специфична, интересна - има какво да се очаква от нея нататък. В момента играе в Сливенския театър, иначе е играла тук в "Червената къща" във вербатим театъра (Vox populi - Студио за документален театър - б. р.) и в Театър „Възраждане“. Георги Шаров е един изключително интересен художник, който в някои среди, най-общо казано, въобще не е неизвестен. Той идва от една холандска школа - дизайн, фотография и т. н., която имаше изложби в „Рич“ и на други места на негови фотографии и други концептуални проекти с графичен дизайн.

ГЕОРГИ ТЕНЕВ: Композиторът - автор на музиката и звуковия дизайн, е човекът с най-голяма кариера от всички нас, взети заедно. Това е Константин Марков. Той е обединяващата фигура във всички епохи на класическата българска група „Тангра“, той е създател на първото рок радио в България и куп други неща, но най-вече групата „Тангра“. В последните може би 15 години е един от водещите автори на звуков дизайн, който работи не на българска сцена, а за проекти по целия свят в областта на компютърните игри, филмовия дизайн на звука. При нас той е като професионален наставник. Неговото участие е подарък за този проект. За да му придаде необходимото качество на звука, което е едно занимание с така наречената „научна фантастика“, позната от киното, все пак се изисква една виртуална звукова реалност. И ще завърша с това, че освен темата за пътуване някъде на ръба на галактиката, за същества биологични или технически, които населяват бъдещето, има една изключително земна тема, която се пресича в действието на пиесата (тя присъства и във версията на Ани по малко по-специфичен начин, но много симпатично) - земна тема, в която, освен играта на думи с космоса и звездните войни, няма нищо неземно. Става въпрос за военни престъпления, за комерсиално изкуство, за политическо насилие, за власт в изкуството, власт в киното, власт във войната, власт в отношенията мъж - жена. Като текст пиесата предлага на бъдещия си режисьор (така беше предложено това и на Ани) един магнит с два полюса, които на пръв поглед не са свързани директно с общи сцени, но като един магнит подкова са свързани отзад и аз като драматург се надявам, че създават по средата едно магнитно поле, едно напрежение, което е и вътрешният двигател на целия текст, извън сюжетите и фабулите, които се развиват, разбира се. Това е благодарение на усърдното желание на Ани да има и висока форма в текста. Аз си позволих да се върна към едни много ранни опити, при които съм бил повлиян от древните езици, и вътре има малка опера на един псевдолатински, която се надявам, че мои бивши преподаватели няма да чуят, защото биха ми писали постфактум много слаби оценки. Но това е нещо, което екипът поиска.

РАДА БАЛАРЕВА: Иван Добчев е тук, за да представи новата копродукция, която „Сфумато“ подслони. Иване, защо тази идея ти допадна, за да я приемем на наша сцена?

ИВАН ДОБЧЕВ: Първо, това е нашето пристрастие и доверие към текста, който е на Георги Тенев - автор, с когото работим отдавна. Този текст ме препраща към любими мои теми като филмите „Соларис“ и „Сталкер“. Струва ми се, че за театъра това са елитарни теми. Ани се занимава с такива елитарни неща и не случайно има пристрастие към този текст и темите в него. Импровизациите и разсъжденията около това, че можем да бъдем отчуждени от човешкото, минавайки в техническото, в космоса, занимавайки се с проблематика и използвайки терминология, които мен леко ме напрягат, тъй като се чувствам абсолютен лаик в тази област, през този специфичен ефект на отчуждение могат да бъдат прочетени чисто човешки неща: какво става с мъжа и жената - с хората, които са вкарани в някаква такава игра. Струва ми се, че спектакълът има своето място именно в тази писта, която е осигурена от „Сфумато“, откакто има свой дом - за неща, които отиват някъде другаде, встрани от познатото, от този не просто комерсиален, не просто конвенционален, а направо банален театър. Започва като че ли да се наслагва едно клише: двама души сядат един срещу друг, пият кафе, нещо се разправят, имат семейни проблеми, някакви еротични проблеми - семейният приятел е прекалил... и ето, това било театър. Не, това е нещо твърде телевизионно, твърде, според мен, вече износено и не знам с каква погнуса хората, които истински обичат театъра, би трябвало да гледат на него. Трябва да има място, терен, възможности за ето такива опити в други посоки, с друг език, въпреки че Ани прекалено много се занимава с езика, даже аз като неин бивш настойник, учител, педагог мога да имам претенции в това отношение. Време е да започне да се занимава малко повече и с формата... Но това е смисълът на всички тези неща, които ние задаваме с всеки Малък сезон, и с това, че поощряваме непрекъснато опити на млади режисьори - кога успешни, кога за наше съжаление се оказва, че някои от тях са по-конвенционални, отколкото биха били в някой съседен театър. Но така е, това е рискът на една такава политика, да го наречем, която има ръководството на „Сфумато“ - търсейки, гледайки, помагайки, подавайки ръка на млади режисьори - нови режисьори, нови имена. И мисля, че този спектакъл по някакъв начин дава положителен отговор на нашия стремеж да се върви в тази посока, да правим това, което никъде другаде не би могло да се случи, освен, да кажем, в „Рич“ или в „Червената къща“, ако още я има.

РАДА БАЛАРЕВА: Има я.

ИВАН ДОБЧЕВ: Дай боже да я има.

АНИ ВАСЕВА: Ние, разбира се, можем само безкрайно да благодарим - и на Иван, и въобще на „Сфумато“ за изключително луксозното условие да имаме възможността да репетираме всеки ден по цял ден, което, както знаем, не е практика другаде, а това е минимума и максимума за всеки нормален репетиционен процес. Освен, че са ни приютили, са ни дали и най-луксозното възможно условие.

ИВАН ДОБЧЕВ: На добър час.

РАДА БАЛАРЕВА: Приятно гледане.