"Симон Боканегра" и "Баядерка" - Софийска опера и балет

Дата на публикуване: Nov 10, 2018 3:56:15 PM

СИМОН БОКАНЕГРА

Опера в пролог и три действия от Джузепе Верди

Либрето - Франческо Пиаве и Ариго Бойто

Постановъчен екип

Диригент

Ерих Вехтер

Жорж Димитров

Режисьор

Арабела Танасе

Художник

Расван Драганеску

Диригент на хора

Виолета Димитрова

Асистент-режисьор

Вера Белева

Помощник-режисьори

Стефка Георгиева

Сузана Шомова

Концертмайстори

Мария Евстатиева

Людмил Ненчев

Корепетитори

Йоланта Смолянова

Милен Станев

Пелагия Чернева

Юрий Илинов

Светлана Ананиевска

Действащи лица и изпълнители

Симон Боканегра

Василе Кишиу

Веселин Михайлов

Никола Миайлович

Кирил Манолов

Стефан Игнат

Мария Боканегра

(Амелия Грималди)

Лилия Кехайова

Радостина Николаева

Цветана Бандаловска

Якопо Фиеско

Мартин Цонев

Николай Войнов

Светозар Рангелов

Габриеле Адорно

Даниел Дамянов

Даниел Острецов

Емил Павлов

Рафаел Алварес

Паоло Албиани

Атанас Младенов

Илия Илиев

Добромир Момеков

Пиетро

Валентин Ватев

Стефан Димитров

Капитан на стрелците

Ангел Антонов

Красимир Динев

Прислужница на Амелия

Александрина Стоянова

Баясгалан Дашням

Участват хор и оркестър на Софийската опера

Съдържание на операта "Симон Боканегра"

Действащи лица

В пролога

Симон Боканегра, корсар на служба в република Генуа — баритон

Якопо Фиеско, благородник от Генуа — бас

Паоло Албиани — баритон

Пиетро, плебей — баритон

Моряци, народ, прислужници на Фиеско

В операта

Симон Боканегра, първият дож на Генуа — баритон

Мария Боканегра, негова дъщеря, под името Амелия Грималди — сопран

Якопо Фиеско, под името Андреа — бас

Габриеле Адорно, благородник от Генуа — тенор

Паоло Албиани, приближен на дожа — баритон

Пиетро — баритон

Капитан на стрелците — тенор

Прислужница на Амелия — сопран

Моряци, войници, народ, сенатори, придворни на дожа.

Пролог

Паоло Албиани и неговият съюзник Пиетро обсъждат кандидатурата за поста на дож на корсаря Симон Боканегра. Боканегра се е съгласил да участва в изборите, защото Албиани му е намекнал, че ако пожъне успех, аристократът Фиеско със сигурност ще му даде ръката на дъщеря си. Когато Боканегра си отива, Паоло подробно разказва на Пиетро за любовната афера на Боканегра с Мария Фиеско. Младите влюбени имат дете, но дори това не е склонило яростния Фиеско да благослови връзката им. Той е заключил дъщеря си в двореца.

Пиетро е събрал много граждани, които да подкрепят Симон. Междувременно в двореца на Фиеско Мария е починала. Нараненият баща оплаква съдбата си и се зарича да отмъсти на Боканегра, който е разрушил щастливото му семейство. Симон събира смелост и отива да поиска любимата си за жена. Фиеско не му казва, че тя е мъртва. Гордият аристократ иска да вземе при себе си своята внучка, но Симон му казва, че детето е изчезнало. Разбрал за съдбата на Мария, младият мъж се хвърля над безжизненото ѝ тяло и оплаква неизживяното им щастие. В този момент народът ликува – Симон Боканегра е новият дож.

Първо действие

25 години по-късно

Дожът е изгонил много от политическите си опоненти и е конфискувал собствеността им. Сред тях е и Якопо Фиеско, който живее в двореца на Грималди, под името Андреа. Той използва прикритието си, за да се свърже с други врагове на Боканегра и да направи заговор за свалянето на дожа.

Грималди са осиновили сираче, което са намерили в манастир. Момичето няма родители и живее в двореца под името Амелия Грималди. Синовете на семейството са изгонени, а собствената им дъщеря е починала. Те се надяват, че Амелия ще ги наследи, но никой не подозира, че всъщност тя е Мария, дъщерята на Симон Боканегра. Амелия сега е млада жена.

Амелия чака своя възлюбен Габриеле Адорно. Момичето има подозрения, че нейният любим участва в заговор срещу дожа. Тя е силно притеснена и когато той идва се опитва да го предупреди за опасностите, надявайки се, че това ще го откаже от плановете му. Двамата влюбени разбират, че Боканегра пристига. Амелия се страхува, че дожът ще я принуди да се омъжи за Паоло, който е станал негов съветник. Тя настоява Габриеле да поиска от своя попечител Андреа (в действителност, от Фиеско) да им даде разрешение да се венчаят.

При разговора им Фиеско иска Габриеле да участва в заговора срещу дожа, но също така му разкрива, че Амелия не е Грималди, а е осиновена от семейството. Габриеле обича младата девойка и не го е грижа какъв е произходът ѝ. Младият мъж е готов на всичко и приема предложението на Андреа.

Боканегра влиза. Той съобщава на Амелия, че е простил на нейните братя в изгнание и те скоро ще се върнат у дома. Амелия е обзета от тревоги и импулсивно споделя с мъжа, че е влюбена, но не в Паоло, и бракът с него ще я направи нещастна. Боканегра все още страда за своята любима и разказът на младото момиче му напомня за неговите страдания. Той не иска да я принуждава да сключи брак против волята си. Вече по-спокойна, в разговора тя му признава, че не е родна дъщеря на Грималди. Момичето пази спомен от майка си – портрета й в медальон. Симон е поразен, когато вижда образа на жената. Дожът осъзнава, че пред него стои отдавна изгубената му дъщеря. Двамата са изпълнени с щастие. Малко след като Амелия се връща в двореца, Паоло пристига, за да разбере дали всичко с предстоящата сватба е уредено, но Симон му казва, че бракът няма да се състои. Яростен, Паоло планира да отвлече Амелия.

Дожът е събрал своите съветници, за да ги убеди да сключат мир с Венеция. Той е прекъснат от виковете на тълпата, призоваваща за отмъщение. Паоло подозира, че неговият заговор за отвличане е провален. Дожът не позволява на никого да напуска залата и заповядва да бъдат отворени вратите. Влиза тълпа, която преследва Габриеле. Той признава, че е убил Лоренцино, плебей, който е опитал да отвлече Амелия, твърдейки, че е сторил това по заповед на високопоставен служител. Габриеле неправилно предполага, че служителят е Боканегра и се кани да го нападне, когато Амелия се втурва и го спира. Тя описва отвличането и бягството си. Преди да е в състояние да разпознае похитителя си, отново се разразява борба. Боканегра дава заповед Габриеле да бъде арестуван за нощта и успокоява тълпата. Дожът е разбрал, че Паоло е отговорен за събитията и по тази причина поверява на него да открие виновника.

Второ действие

Паоло е арестувал Фиеско. Решен да убие Боканегра, Паоло излива бавнодействаща отрова във водата на дожа и опитва да убеди Фиеско да даде сместа на Симон в замяна на свободата си. Фиеско отказва. За да извърши чудовищното дело, Паоло решава да излъже Габриеле, че Амелия ще се омъжи за дожа. Съветникът се надява, че Габриеле ще убие Боканегра в гнева си. Младият мъж приема казаното от Паоло много тежко. Когато Амелия влиза в апартамента на Симон, подозренията на Габриеле сякаш се потвърждават и той яростно я обвинява в изневяра. Тя не спира да му повтаря, че обича само него, но не може да разкрие тайната си, защото семейството на любимия ѝ е било убито по заповед на Боканегра.

Обзет от ревност, Габриеле се е скрил когато влиза Боканегра. Амелия признава на баща си, че е влюбена в неговия враг. В първия момент Боканегра се разгневява, но бързо размисля и казва на дъщеря си, че ако младият благородник се откаже от намеренията си за преврат, ще го помилва. Излизайки от стаята, той отпива от отровата, която Паоло е оставил на масата. Габриеле се появява с кинжал в ръката и се готви да убие Боканегра. Амелия се втурва да спаси дожа и тогава Боканегра разкрива истината – Амелия е негова дъщеря. Габриеле моли за прошка. Отвън се чува силен шум. Паоло е вдигнал бунт срещу дожа. Габриеле обещава да се бие на страната на Боканегра, който е дал благословията си на младите влюбени.

Трето действие

Въстанието срещу дожа е потушено, а Паоло е осъден на смърт. Хората на Боканегра са освободили Фиеско от затвора. По пътя към ешафода, Паоло се хвали пред Фиеско, че е отровил Боканегра. Фиеско е шокиран. Той се изправя срещу Боканегра, който го разпознава. Симон признава пред стария си враг, че Амелия е неговата внучка. Фиеско изпитва силни угризения и казва на Боканегра за отровата. Габриеле и Амелия тъкмо са се венчали и намират двамата мъже помирени. Боканегра казва на Амелия, че Фиеско е дядо ѝ, и преди да умре определя съпруга на дъщеря си за свой наследник. Тълпата оплаква смъртта на дожа.

Снимки: Светослав Николов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

08.11.2018

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добре дошли. Днес и утре имаме две пресконференции. Едната представя първата ни оперна премиера, а другата - гастрола на Светлана Захарова (световна примабалерина) в съботния спектакъл на нашия балетен шедьовър "Баядерка". Преди това искам да благодаря и да кажа браво на Петър Бучков и на постановъчния екип в лицето на диригента Жорж Димитров, които получиха "Кристална лира" за постановката на "Янините девет братя" и за главна мъжка роля - Георги Грозника в същата опера (аплодисменти). Между другото, през годините много награди са получавали, и Мартин Илиев, и Костадин Андреев за Зигфрид от тетралогията "Пръстенът на Нибелунга", Мариана Цветкова за Брюнхилде, Цветана Бандаловска за Зиглинде, Бисер Георгиев за Алберихт. Така че почти всички награди са били обирани заслужено от нашите солисти. Моята задача е най-напред да представя състава на "Симон Боканегра" - солисти, диригент, режисьор, и след това ще ви запозная накратко с творческата репертоарна програма на новия сезон. Сезон, който е едно продължение на миналогодишния - изключително динамичен, интензивен, с много ярко международно участие: балетът - в Италия, операта с балета - в Полша, с "Княз Игор" от Бородин; в "Болшой театър" с шест продукции: "Янините девет братя", балетния ни спектакъл "Корсар" и тетралогията от четири постановки; и накрая в Япония, където показахме за седми път италиански и френски репертоар. Така че с удоволствие казвам добре дошъл на диригента Ерих Вехтер (аплодисменти). Маестро Вехтер дирижира "Пръстенът на Нибелунга" във Фюсен, Германия. Там той направи този прекрасен спектакъл заедно с оркестъра, солистите и хора. Защо са тук солистите? Ами защото това са хората, които правят около трийсет репертоарни заглавия на сезон: немска класика на немски език, руска класика на руски, френска класика на френски, италианска класика на италиански. Същото важи и за хора. Маестро Вехтер успя да изведе тази постановка до една от най-големите сцени, тази на "Болшой театър". Съответно, ще представя колежката режисьор Арабела Танасе (аплодисменти). Културното ни сътрудничество с Румъния е прекрасно. Много често нашите солисти Радостина Николаева, Мартин Илиев, Костадин Андреев, а преди това и Стоян Попов (той почти не излизаше от Букурещката опера) гостуват на румънска сцена. Така че ние се договорихме с Националния оперен театър на Крайова. Очаква се градът да бъде столица на културата през 2021 и това е една допълнителна мотивация да си сътрудничим. Изобщо с балканските страни имаме много чести контакти. Особено със Сърбия. И тук е мястото да представя другия наш гост Никола Миайлович. Ще го видите в ролята на Симон Боканегра (аплодисменти). Съответно тази роля ще бъде изпълнена и от Кирил Манолов на един от премиерните спектакли. Тук имаме и един солист на Букурещката опера - Василе Кишиу (аплодисменти). Така че операта като международно изкуство се изгражда от един голям екип от сътрудници от целия свят. Както казах, утре ще бъде представена Светлана Захарова. Имаме много гости от Италия и Аржентина, също и от Мексико - прекрасният тенор Рафаел Алварес в ролята на Габриеле Адорно. Нека сега да кажем Hello! на Маестро Вехтер, който тази година дирижира две постановки. Едната е "Симон Боканегра", другата е "Дон Жуан" в режисурата на Уго де Ана и със специалното участие на Анна Томова-Синтова, която ще подготви певците. Това е майската ни премиера. Маестро Вехтер.

П. Карталов, Е. Вехтер, А. Танасе, В. Божикова

Снимка: T-now

ЕРИХ ВЕХТЕР: Когато човек получи покана да дирижира "Симон Боканегра", първия въпрос, който си задава, е: коя редакция - първата или втората. В този случай нямах избор, защото вече беше избрана втората редакция. Аз, така да се каже, се включих със скок в нея и съм много щастлив. Ако се сравнят двете редакции, не може да се каже коя е по-добрата в музикално отношение. Аз съм правил два пъти втората редакция, но човек копнее да направи и първата, защото там също има интересни неща - красиви пасажи, финал, които са също толкова красиви, както във втората редакция. Но ако освен музиката погледнем певческите партии, ариите, дуетите, които съществуват в първата редакция, но са преработени, допълнени, усъвършенствани във втората, тогава човек може да каже категорично - да, втората е по-добра. Както знаете, премиерата не е била с успех сред публиката, но и "Травиата" определено не е била. Да, разбира се, сега "Травиата" се изпълнява много по-често от "Симон Боканегра", където драматургията е малко по-усложнена и не са толкова много блестящите, запомнящи се арии, както в "Трубадур", "Риголето". В по-голямата част темпото е бавно, т.е. не е така завладяваща, грабваща като "Травиата". Има значение и това, че се изпълнява много трудно. Успехът не идва от само себе си, има части, които са бързи, високи. Сменя се темпото. Затова трябва да имаме много добри певци за тази опера. Тя не е толкова удобна за изпълнение, както е "Травиата". Всеки певец може да изпее ария от "Травиата", но не всеки може да изпее "Симон Боканегра". Сигурно малко преувеличавам. Изпълнен съм с надежда, имаме много добър състав. Всички вече преболедуваха, остават още една-две седмици, за да се приключи с този проблем и всички да са здрави, а също така да са на това високо ниво, на каквото ги очаквате (аплодисменти).

АРАБЕЛА ТАНАСЕ (превод от румънски Ванина Божикова): Добър ден. На първо място бих искала да благодаря на г-н Карталов за огромната чест, която ми оказа, канейки ме тук в качеството ми на режисьор. Ще ви кажа няколко думи за операта "Симон Боканегра", която със сигурност е едно от най-прекрасните произведения на Верди. Трудна опера е, както в драматическо, така и във вокално отношение, и за съжаление не фигурира в репертоара на множество театри. Няма да се впускам в подробности относно сюжета, но ще ви кажа, че това е една доста сложна история, която илюстрира до съвършенство политиката на най-високо равнище. Една история за любов и власт, актуална и днес. Оттук тръгна идеята за сценографията, която принадлежи на моя колега от Крайова Расван Драганеску. Тъй като не искахме да разполагаме действието в конкретна историческа епоха, се появи тази сценографска идея, а именно спирала на времето. Един вид времеви или темпорален vortex. Същата концепция следват както режисурата, така и костюмите. Искам да ви кажа, че за мен е огромна радост да открия тук един невероятен екип от професионалисти с изключителна музикална подготовка. Невероятни гласове, много талантливи солисти и един изключителен хор. Заедно с диригента г-н Ерих Вехтер успяхме да създадем едно представление, надявам се, което ще докосне сърцата на публиката. Много ви благодаря. (Аплодисменти.)

БАЯДЕРКА

Балет по музика на Лудвиг Минкус

Снимка: Соф. опера

Хореография - Мариус Петипа

Постановка - Павел Сталинский

Диригент - Павел Клиничев

Сценография - Борян Белчев

Костюми - Християна Михалева

Асистент-режисьор - Риолина Топалова

Репетитори: Мария Илиева, Милена Симеонова, Ясен Вълчанов

Изпълнители: Цецо Иванов, Марта Петкова, Александър Александров, Росен Канев, Бойко Соколов

Със специалното участие

на Светлана Захарова и Денис Родкин

Творческият си път Светлана Захарова започва от сцената на прочутия Мариински театър, където като солист на трупата от 1996 до 2003 г. се превъплъщава в роли в едни от най-известните балетни спектакли в историята на музиката. През 2003 Захарова става солист на Болшой театър, а дебютът и на неговата сцена е с балета "Жизел". През месец май 2017 г. в Миланската "Ла скала" се състоя и световната премиера на балета "Проект Хендел" с участието на Захарова. И до днес тя изнася свои гала концерти в Италия, Гърция и Сърбия.

Участва и в специално организираните за нея творчески вечери в Москва и Санкт Петербург и в проекта "Па-дьо-дьо на палци и за палци" на световноизвестния цигулар Вадим Репин, чиито спектакли се играят в цяла Русия.

Освен с многобройните си роли по световните оперни сцени, Светлана Захарова е позната и с участието си в политиката като депутат в Руския парламент (Държавната дума на страната) от 2008 до 2011 г. и с участието си в Съвета по култура и изкуство към президента на Руската федерация.

Денис Родкин започва артистичната си кариера в трупата на Болшой театър след завършването през 2009 г. на Хореографското училище при Московския държавен академичен театър. Заедно с участията си в различни спектакли, той завършва и Педагогическия факултет на Московската държавна хореографска академия. Денис Родкин досега има изиграни над 40 роли в едни от най-популярните балетни произведения. Артистът има гастроли и на сцената на Мариинския театър и в Италия.

Диригент е Павел Клиничев - щатен диригент на Большой театър с богата международна кариера в оперните театри в Съединените щати, Южна Корея, Италия, Германия, носител на редица международни и национални награди.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

(моменти от срещата)

09.11.2018

Снимка: T-now

СВЕТЛАНА ЗАХАРОВА: Искам да благодаря на нашите приятели, които направиха възможен този спектакъл. Изпълнявала съм го в много редакции: в Мариинския театър, в Болшой театър под редакцията на Григорович, в Гранд опера под редакцията на Нуриев. "Баядерка" е постоянно в моята душа, в моето сърце.

ДЕНИС РОДКИН: Танцувал съм в "Лебедово езеро", в "Спящата красавица", но за мен този спектакъл е главен. "Баядерка" е един шедьовър на класическия балет и за мен той е изключително важен.

СВЕТЛАНА ЗАХАРОВА: Ще се постараем да адаптираме спектакъла към условията на софийската сцена. Редакцията на "Баядерка" е класическа, близка до това, което се прави в Мариинския театър. Току-що пристигаме с Денис от Сеул, където изпълнявахме този балет в същата редакция. Така че едва ли ще ни е трудно да се включим в балета.

ДЕНИС РОДКИН: Аз влязох в Болшой театър преди 10 години. Тогава изпълнявах мимически роли, дори не съм танцувал - стоях на сцената с копие в ръка (смях). Постепенно започнах да изпълнявам роли в кордебалета - четворки валс, шестици валс. После минах на някакви изпълнения на па-дьо-дьо. Така постепенно започнах да натрупвам своя репертоар, докато стигна до Софийската опера (смях).

ВЪПРОС: Какво е особеното в работата на режисьора?

ПАВЕЛ КЛИНИЧЕВ: Всъщност нищо особено, трябва да оркестрирам нещата, да коригирам, ако е нужно, звученето на оркестъра, да внеса някакви нюанси, някакви щрихи, да направя така, че темпото да е удобно за танцьорите. И да преминем към някакви по-високи, по-висши сфери.

ВЪПРОС: Една репетиция достатъчна ли е?

ПАВЕЛ КЛИНИЧЕВ: Да, достатъчна е. Оркестър, който регулярно изпълнява Вагнер, може да се справи с "Баядерка" (смях), и ние ще се постараем.

Съдържание на балета "Баядерка"

Първо действие

Първа картина

Нощ. Военноначалникът Солор, заедно със своите приятели е на лов в Свещената гора, близо до храма в който живее неговата любима Никия. Солор поръчва на верния му факир Магедавея да й предаде, че ще я чака през нощта в храма.

С тържественото появяване на Великия брамин, жреци и баядерки служещи в храма, се открива празника на Огъня. Кулминацията на тържеството е танцът на красивата баядерка Никия. Обзет от страстна любов към нея, Великият брамин забравя за свещения си дълг и обет за безбрачие. Той обещава на баядерката всичките богатства на Индия, в замяна на нейната любов, но тя отхвърля горещото му признание.

Ритуалът завършва и свещеното шествие се връща в храма. Никия с нетърпение чака срещата със своя любим, за която незабелязано й е съобщил Факира Магедавея. Той ще охранява тяхната тайна среща.

Солор предлага на Никия бягство. Далеч от тези места, там, където никой не ги познава те ще бъдат щастливи заедно. Баядерката е съгласна, а пред свещения огън първият военноначалник на княжеството се заклева на Никия във вечна любов и вярност. Но Великият брамин вижда влюбените и яростен в своя гняв, решава да им отмъсти.

Втора картина

Дворецът на Раджата. Дугманта съобщава на дъщеря си Гамзати, че тя ще се омъжи за знатния воин Солор. Гамзати е много щастлива, но Солор. Макар и силно впечатлен от нейната красота, не може да забрави своята баядерка, на която се е заклел във вярност. Той е объркан – въпреки всичко, не смее да се откаже от високата чест да стане съпруг на Гамзати. Настъпва време за извършването на ритуала за посвещението на Гамзати като младоженка. В двореца канят Никия, идва и Великият брамин.

Той, в желанието си да погуби съперника си, разказва на раджата за тайната любов между Никия и Солор. Дугманта е разгневен, но не променя решението си – Солор ще стане съпруг на дъщеря му, а Никия ще трябва да умре! Великият брамин не е очаквал такова решение – той предупреждава раджата, че боговете ще отмъстят, ако баядерката умре, но Дугманта е непреклонен.

Гамзати е подслушала разговора и заповядва на робинята си да доведе Никия. Гамзати й съобщава за предстоящата сватба и й показва портрета на своя жених – Солор. Никия е отчаяна – Солор обича само нея, той й е дал клетва за вечна вярност! Гордата дъщеря на раджата иска Никия да се откаже от любимия си, предлага й скъпоценности и богатства. Баядерката е готова да умре, но не и да се раздели със Солор. В гнева си Никия заплашва Гамзати с кинжал, но робинята успява да я спре. Дъщерята на раджата се заклева: Никия ще умре!

Второ действие

Пред двореца на раджата има пищно празненство в чест на годежа на Гамзати и Солор. Баядерката Никия трябва да развлича гостите с танци, но тя не може да скрие своята мъка, нейният поглед е отправен към Солор. По време на ритуалния танц, по заповед на Гамзати на баядерката дават кошница с цветя. Никия взима кошницата и продължава да танцува. Неочаквано, от цветята изпълзява змия и смъртно ухапва баядерката – това е отмъщението на Гамзати. Великият брамин предлага на Никия да я спаси, ако тя му отвърне на чувствата. Вярна на своята любов, тя го отблъсква и се хвърля в обятията на Солор. Умирайки, тя му напомня за дадената клетва…Солор отчаян избягва.

Трето действие

Солор е безутешен и никъде не може да намери покой. Измъчва го горчиво разкаяние. Факирът Магедавея се опитва да разсее момъка от тежките мисли и извиква укротителя на змии. Под звуците на флейтата Солор потъва в света на виденията. Пред него, от мрака изниква царството на сенките. Танцуващи сенки, в дълга редица се спускат към него. Между тях се плъзва нежният образ на умрялата баядерка. Тя вика Солор…За него повече не съществува реалния свят. Сянката на красивата Никия го отвежда.