"Трубадур" - Софийска опера и балет

ТРУБАДУР

Опера в четири действия от Джузепе Верди

Либрето: Салваторе Камарано и Леоне Емануеле Бардаре

(по едноименната пиеса от Антонио Гарсия Гутиерес)

Постановъчен екип

Диригент - Лоран Кампелон

Режисура, сценография и художествено осветление - Филипо Тонон

Костюми - Кристина Ачети

Хореография - Риолина Топалова

Фехтовка - Александър Калинов

Диригент на хора - Виолета Димитрова

Асистент-Режисьор - Вера Белева

Концертмайстори: Мария Евстатиева, Людмил Ненчев

Помощник-режисьори: Стефка Георгиева, Сузана Шомова

Корепетитори: Йоланта Смолянова, Милен Станев, Пелагия Чернева, Юрий Илинов, Светлана Ананиевска

Действащи лица и изпълнители

Граф Ди Луна: Веселин Михайлов, Джеонгхйеок Сео, Кирил Манолов, Никола Мияйлович

Леонора: Габриела Георгиева, Марили Санторо, Радостина Николаева

Азучена: Ана Виктория Питс, Гергана Русекова, Иванка Нинова

Манрико: Давиде Риу, Даниел Дамянов, Камен Чанев, Костадин Андреев

Ферандо: Ангел Христов, Костадин Мечков, Светозар Рангелов

Инес: Баясгалан Дашням, Ирина Стоянова, Силвана Пръвчева

Руиц: Ангел Антонов, Красимир Динев

Старият Циганин: Антон Радев, Илия Илиев

Хор, оркестър и балет на Софийската опера

Съдържание на операта

Действащи лица

Граф Ди Луна, баритон

Леонора, графина на Саргасто, сопран

Ферандо, началник на стражата при графа, бас

Азучена, циганка, мецосопран

Манрико, трубадур, тенор

Руиц, приближен на Манрико

Инес, приятелка на Леонора, сопран

Старият циганин, бас

Вестител, тенор

Място и време на действието: Биская и Арагона, Испания, началото на ХV век

Първо действие

Пред замъка на граф Ди Луна. Наближава полунощ. Началникът на стражата Ферандо тревожно призовава; "На стража!" За да ободри уморените войници, той разказва старата забравена история за бащата на граф Ди Луна.

Графът имал двама синове. Една нощ стара циганка се промъкнала в замъка и омагьосала по-малкия от тях. После я заловили и изгорили като вещица на клада. Дъщеря й се заклела да отмъсти на графа. Тя откраднала детето. Старият граф починал от мъка, но на смъртния си одър заклел по-големия си син да намери своя изгубен брат. Той също не успял да го открие. Постепенно трагичната история се забравила, останало единствено поверието, че духът на старата вещица се превърнал в кукумявка, която започнала да тревожи хората от замъка. Като чуват това, обзети от суеверен ужас, стражите се разбягват.

Пред княжеския замък. Графинята на Саргасто, Леонора, очаква своя любим - трубадура Манрико. Тя открива пред своята вярна приятелка Инес тайната на сърцето си. Разтревожена за съдбата на Леонора, Инес се опитва да я предпази от тази безразсъдна връзка.

Край замъка се появява граф Ди Луна. Той обича Леонора и идва да й открие чувствата си, но е възпрян от песента на неизвестен съперник. Леонора радостно се втурва към графа, когото е взела за Манрико. В същия момент се появява и самият трубадур. В него Ди Луна открива своя политически противник Манрико, предводителят на въстаническата армия. Обезумял от ревност, граф Ди Луна настоява шпагата да разреши спора им. Двамата съперници се заклеват да се срещнат отново.

Второ действие

Около огъня в циганския табор стоят Азучена и нейният син Манрико. Когато остават сами Азучена разказва на Манрико, че бащата на граф Ду Лина е изгорил на клада нейната майка, а тя, за да му отмъсти, е откраднала детето му. Заради смъртта на майка си Азучена решава да изгори графското дете, но за свой ужас разбира, че в бързината е хвърлила в огъня собствения си син. Манрико е смутен. Не е ли той истинският син на своята майка? Азучена бърза да разсее смущението му. Вестител донася писмо на Манрико, в което му съобщават: Леонора, излъгана, че Манрико е убит на дуел с графа, е решила да постъпи в манастир.

Манрико бърза да предпази любимата си от съдбоносното решение. Пред манастира. Граф Ди Луна също е дошъл да отвлече Леонора. Започва църковната церемония. Леонора се оправя към олтара заедно с монахините. Графът й препречва пътя. Неочаквано идва Манрико и отвежда със себе си младата жена.

Трето действие

Войниците на граф Ди Луна са обградили крепостта Кастелор, където се намират Леонора и Манрико. Графът се готви в зори да атакува крепостта.

Войниците на Ди Луна и Ферандо залавят Азучена, която се навърта около лагера. Ферандо познава, че това е дъщерята на старата циганка, откраднала преди години детето. Азучена моли да я пуснат да намери сина си Манрико. Но граф Ди Луна, като разбира, че тя е откраднала неговия брат и че е майка на Манрико, я осъжда на смърт.

В крепостта Кастелор. Леонора и Манрико са щастливи с любовта си, но обсадата на граф Ди Луна помрачава тяхната радост. Руиц съобщава на Манрико, че войниците на графа се готвят да хвърлят на кладата заловената от тях циганка. Манрико открива на Леонора, че тази циганка е неговата майка. Той вдига на крак своите войни, за да спаси Азучена.

Четвърто действие

Пред затвора. Войската на Манрико е разбита. Манрико и Азучена са пленени. Съпроводена от Руиц, Леонора идва да спаси своя любим. Тя моли графа да го пощади като в замяна обещава да стане негова жена. Ди Луна отменя заповедта си и разрешава на Леонора да се срещне за последен път с Манрико. Но преди да влезе в кулата на затвора, без да разбере Ди Луна, тя поглъща отровата, която е скрила в пръстена.

В затвора. Азучена и Манрико очакват смъртта си. Мъката е помрачила разума на циганката. Само нежността на Манрико й помага да затвори за малко очи. Неочаквано вратата на килията се отваря и влиза Леонора. Тя съобщава на своя любим, че е спасен. Моли го да бяга, но Манрико иска да узнае цената на своето спасение. Той обвинява Леонора в измяна, но като вижда че силите я напускат, разбира жестоката истина. Влезлият граф съзира мъртвата Леонора и заповядва да хвърлят Манрико на кладата.

Пробудена от гласа на Манрико, Азучена търси своя син. Граф Ди Луна тържествено й сочи кладата. Но скоро с ужас разбира от Азучена, че е станал причина за гибелта на родния си брат.

Най-сетне майката на Азучена е отмъстена…

Уловени мигове от една репетиция

Снимки: Светослав Николов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

18.02.2019

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добре дошли, скъпи гости. След първата премиера за 2019-та - "Дон Паскуале" от Доницети, идва ред на отдавна неиграната на наша сцена "Трубадур" - един шедьовър на Джузепе Верди. Искам да представя диригента Лоран Кампелон. Той често дирижира при нас. Филипо Тонон е режисьорът, сценографът и авторът на осветлението, който познаваме от сътрудничеството ни с Уго де Ана. Костюмите са на добре известната Кристина Ачети. Тя също е работила в нашия театър. И с хореографията на Риолина Топалова затварям този постановъчен състав на новата постановка на "Трубадур". За мен е чест да ви представя и някои от солистите. Карло Сео ще дойде малко по-късно. Тук са Габриела Георгиева и Радостина Николаева, които ще играят ролята на Леонора. До тях е нашата гостенка Марили Санторо. За Азучена имаме три състава с отлични солистки. Това са Ана Питс, Гергана Русекова и Иванка Нинова, за която имам изненада: ще посветим един от спектаклите на нейната щастлива празнична годишнина. Отдайте й нужното внимание и ще разберете за какво става дума. Тя го заслужава. За Манрико имаме трима изпълнители. Това са Давиде Риу, Даниел Дамянов и Камен Чанев. Естествено, не без Костадин Андреев, който скоро пя великолепно в "Парсифал", заедно с Мария Гулегина, и е част от нашия звезден състав. Имаме един млад изпълнител - Костадин Мечков като Ферандо, и прекрасният наш изпълнител Петър Бучков, заедно със Зарко Рангелов. В ролята на Инес са: Баясгалан Дашням, Ирина Стоянова, Силвана Пръвчева; Руиц: Ангел Антонов и Красимир Динев; и Старият циганин: Антон Радев и Илия Илиев. Денят е много важен за нас. Чакахме ви с нетърпение. Така че давам думата на диригента, режисьора и солистите за кратки приветствия. Имате думата.

Ф. Тонон, Пл. Карталов, Л. Кампелон, А. Питс

Снимки от пресконференцията: T-now

ЛОРАН КАМПЕЛОН: Добър ден. Бих искал да благодаря на Пламен Карталов, защото винаги, когато дойда в София - вече за тринайсти път, за мен е като да се върна в своето семейство. Когато директорът обича италианската музика, човек се чувства добре. В нашия "Трубадур" (казвам "нашия", защото това е една нова продукция) като музика се опитах да направя нещо, което е по-близко до партитурата на Верди. Има традиции (не знам откъде идват тези традиции) да се отрязват твърде, твърде много части от партитурата и да се добавят допълнителни ноти, които са по-остри, по-силни. Накрая вместо "Трубадур", се появява някакъв Франкенщайн. Ние се опитахме да направим музиката на Верди от началото до края на партитурата му. Когато се подхожда по този начин, се вижда, че той е човек на театъра. Като напише нещо по-подчертано, това има театрално значение. С Филипо се опитахме да следваме изключително точно идеята на Верди.

ФИЛИПО ТОНОН: Добър ден. Преди всичко бих искал да благодаря на Маестро Карталов за доверието, което ми гласува, да представя "Трубадур". Аз работя в Софийската опера вече три продукции като асистент на Маестро де Ана и възможността да се върна тук с този "Трубадур" бе за мен изключително удоволствие. Благодаря, разбира се, и на Маестро Кампелон, защото имахме едно прекрасно сътрудничество, което ни позволи да израснем дори и режисьорски, като съпоставим и музиката, и мизансцена с различните ситуации. Библейски сцени, епизоди от Средновековието от гледна точка на Романтизма. Поисках от Операта и от Маестро Кампелон да включим един танц, който Маестро Джузепе Верди е композирал. Много рядко се случва да се чуе "Трубадур" с танците. Те са седем и продължават почти 25 минути. Тук обаче ще изпълним само един от тях - включен е във второ действие. Той със сигурност ще придаде на тази продукция една уникалност спрямо всички останали, правени досега. Така че имаме и балет. Това е много важно, според мен - важно е да бъде включен като основен елемент в Софийската опера. Така че благодаря още веднъж, благодаря и на всички вас.

(следва продължение)