"Тримата мускетари" - Театър "София"
Дата на публикуване: Nov 23, 2010 8:49:56 PM
Театрален сезон 2010 - 2011
от Марк Рехелспо Александър ДюмаТворчески съставпостановка - Атанас О'Махонисценография - Петко Танчевмузика - Красимир Тодоровсценичен бой - Борислав Илиевпревод - Ана Каракостова
фотограф: Иво Хаджимишев
участват: Калин Врачански, Анастасия Лютова, Лилия Маравиля, Лора Мутишева, Росица Дичева, Борис Георгиев, Мартин Гяуров, Милен Николов, Михаил Милчев, Николай Върбанов, Пламен Великов, Пламен Манасиев, Росен Белов, Сава Пиперов, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Красимир МитовПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ23.11.2010
Необичайното на тази пресконференция беше, че се проведе след генералната репетиция в присъствието на всички артисти, които се върнаха на сцената след края на спектакъла. Журналистите задаваха въпросите си от залата.
ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ (директор на Театър "София"): Благодаря ви, че останахте, благодаря ви, че сте тук.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ето, и режисьорът идва.
ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: И режисьорът идва... Дано да бъде ползотворна тази наша среща. Имайте предвид, че актьорите са уморени, все пак, след това тежко представление. Бъдете активни във въпросите, ако има такива... и да започнем. Благодаря ви.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ето, те всички са вече тук... Вие знаете, че бяхте поканени на генерална репетиция, и за нас е удоволствие, че можахме да ви представим най-новия си спектакъл. Аз ще си позволя, докато те се събират, да ви кажа, че имахме много приятна изненада. Преди началото на репетицията получихме поздравление за на добър час на постановката от Съюза на артистите, издиктувано от Христо Мутафчиев, който пожелава на колегите и на екипа на добър час, и това ни дава много надежди, че той ще оздравее и ще бъде сред нашите зрители. Това са първите добри думи, които постановката получава, така - попътни пожелания. Пред вас са всички, видяхте репетицията, можете да зададете въпросите си, които представлението, надявам се, е събудило във вас. Имате думата.
ЮЛИЯ ВЪЛКОВА (в-к "Седмичен Труд"): Нека режисьорът първо да каже няколко думи за постановката.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ето го режисьора Атанас О'Махони.
АТАНАС О'МАХОНИ: Решихме да избягаме, поне аз реших да избягам от класическия вариант на пиесата, защото ми се стори, че едно осъвременяване би било много по-интересно на съвременния зрител. Това е основната причина, заради която направихме стила на работата, иначе принципът, този фрагментарен театър, който е заложен в драматизацията, е предложен от самия автор и ние трябваше да се съобразим с него. Но ние сме го решили в един доста кинематографичен вариант с много смени на действието, което от една страна може би изглежда лесно за осъществяване, но повярвайте, е много трудно за овладяване.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Искам да обърна внимание, че това е първата самостоятелна работа на Атанас О'Махони като режисьор на столична сцена. Той имаше своята изява при нас в постановката „Четири стаи“, но в екип с още трима свои колеги. Всъщност той сега, заедно с Петко Танчев, който е сценограф на постановката, прави своя, можем да го наречем, дебют на столична сцена. Работи отново с част от екипа от „Четири стаи“, но виждате, че в актьорския състав има и нови лица, които с тази постановка се включват в актьорската трупа на Театър „София“. Това са Юлиян Рачков, който изпълни ролята на Херцог Бъкингам, Юлиян Малинов в ролята на Рошфор, Росица Дичева, която видяхте като...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Изпълни чудеса от храбрости.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да, като един от много интересните...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Почти като в „Летящи кинжали“ беше.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Надявам се да е било впечатляващо.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Да (смях).
ВЪПРОС: А как се включват - на заплата ли или на... (смях).
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Хонорар, на граждански договор.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Към актьорския екип - това значи, че стават част от трупата на Театър „София“.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Аз съм казвала, че когато се правят пресконференции след спектакъла, то става повече обсъждане, след като вече сме гледали постановката. Веднага на прима виста след спектакъла е доста рисковано да се говори, но така или иначе, гледали сме, живите помнят, както се казва, на Марк Рехелс „Тримата мускетари“ в Младежкия театър навремето. Беше и в Благоевград поставяна пиесата от Ана Драганова, ако не се лъжа, преди много години.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Е, сега сме се събрали за постановката в Театър „София“.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Нека да хвърлим и едно око назад, нали, просто тук сега има тези, така да се каже, модерни и кино елементи, и военизирания момент в костюмите, приликата с Дарт Вейдър в шлемовете, изобщо тези препратки към съвременните герои на киното, които са особено популярни сред тийнейджърите и децата. Може би, как да кажа, това за мен лично не допринася по някакъв много практически и сериозен начин за внушението на постановката. Това, което ми хареса, е, че има ансамбъл в постановката. Актьорите играят с увлечение, намерили са ключа към иронията и хумора в поднасянето на ремарките. Моят пра-прадядо едно време е играл „Иванко, убиецът на Асеня“ и в Самоков, бидейки учител, е казвал, сядайки: „Иванко седи и мисли“ - ремарка, нали. Тук горе-долу е същата работа, играят се и ремарките, което е доста трудно за актьорите, получава се и елемент на отчуждение и елемент на... след това на органична игра в образа и така, това преливане е сложно, трудно, но и много забавно за актьорите. Калин Врачански определено много ми хареса в Д'Артанян - много естествено играе, много органично, много весело, непринудено, хваща окото и много се радвам, че той по никакъв начин не се е повлиял от моментното си състояние на звезда от сериал, а играе театрално и ярко и с пристрастие към своя действително много известен в световната литература образ. Сутринта по телевизията директорът Ириней Константинов каза „Четиримата мускетари“, че се казва постановката и тя наистина е четиримата мускетари. Много интересни бяха някои от актьорите - Пламен Манасиев като Краля, Мишо Милчев като Кардинал Ришельо. Това са актьори от голяма класа, които от години гледаме и тук много ми беше любопитно, интересно и забавно да ги гледам. От младите актьори също правят впечатление някои и много се радвам, че тук в тази постановка ще намерят възможност да се видят от друга гледна точка, защото да се играе в едно приключение, да се играе в една почти приказка, винаги носи едно друго преживяване. И понеже това представление все пак е за деца и за юноши, аз мисля, че много искреност носи постановката, много млада жизненост. Разбира се, има още какво да се желае - в средата на спектакъла имаше едни, почти паузи, такива, малко развлечени, празни моменти, но понеже ние сме на генерална репетиция, няма да се влияя от това, мисля, че спектакълът тепърва ще узрява. Разбира се, прекрасната и фина Лилия Маравиля, и тук мно-ого впечатлява с прекрасната прическа, която още не е свалила от главата си - перуката. Може много да се говори - аз ви казах, веднага, на прима виста, след постановка не е много хубаво един критик да говори, но хубаво е и това, че се прави обсъждане, нека пък да си кажем в първия момент който каквото мисли. Пожелавам на добър час на „Тримата мускетари“ и на целия творчески екип, който заразява със своята младост и жизненост.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря ти, Краси.
ЮЛИЯ ВЪЛКОВА: Леле, като дружинна беше (смях).
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Който има нещо повече от Краси, да каже.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ами, а да видим (смях).
ВЪПРОС: Според мен е трудно да намерите публика, която да не познава сюжета на „Тримата мускетари“ - дали по филми, дали по книга, той е познат почти на всички. Сега, тук аз схващах това кинематографично осъвременяване като един от начините да бъде привлечена публика от определени възрастови сектори. Интересува ме във вашия вариант, опитвате ли се върху общоизвестната идея на „Тримата мускетари“ да надстроите нещо повече, нещо, което е вън от самия Дюма или е просто забава и развлечение, което само по себе си едва ли носи нещо много ново на публиката?
АТАНАС О'МАХОНИ: Честно и искрено, не сме си поставяли... поне аз за себе си не съм поставял някакви висши цели да вкарвам скрити послания вътре. Единствената ми цел беше да разкажа една история, и то много позната история, която като обем, знаете, е от четири тома, тя няма как да бъде представена в пълния си вариант. И това, което беше като най-голямо предизвикателство, е да синтезираме тази материя, да й придадем разказ, да запазим структурата на разказа така, че той да достигне до зрителя. Това беше за мен целта с определените средства, които заедно с творческия екип си бяхме поставили - Петко Танчев, който е мой партньор в театъра вече няколко представления, Краси Тодоров, който написа тази чудесна музика, Боби Илиев, който се погрижи за хореографията - това приключение да бъде създадено, капсулирано в този вариант, без да търсим допълнителен смисъл. Аз мисля, че посланията, които са вътре в романа, са достатъчно силни, че аз да дописвам и надграждам Дюма.
ВЪПРОС: Краси Тодоров от Д-2 ли, е авторът на музиката?
АТАНАС О'МАХОНИ: Точно така - Краси Тодоров от Д-2.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Хубава е музиката, много.
ВЪПРОС: А вие гледал ли сте, примерно, някой от старите филми? Защото на мен ми прилича на един много, много стар френски вариант на „Тримата мускетари“?
АТАНАС О'МАХОНИ: Ами, изгледах голяма част от нещата, може би има препратки вътре, може по някакъв начин да съм се повлиял от това, защото...
РЕПЛИКА: Както казва един велик български композитор: „По-добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича“ (смях).
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Адаптацията на Марк Рехелс е авторска. Тя доста се отличава от адаптацията на Планшон и въобще останалите адаптации по „Тримата мускетари“. Краси, както вече ни напомни...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Живите помнят.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: ...тя е поставяна с много голям успех в Младежкия театър и тогава също имаше един звезден екип, както, надявам се, че и тук оценявате, че малката трупа на Театър „София“ можете да я видите в една театрална приказка-приключение. Нещо, което се надяваме, ще привлече младите хора към театъра. А винаги е добре да се говори за неща като чест, дълг, любов и приятелство - теми, които според мен никога не остаряват, винаги има за какво да бъдат обсъждани на театрална сцена. Но вие винаги се оплаквате, че не можете да зададете въпросите си към артистите, към екипа, който е осъществил постановката, от това, че правим пресконференциите преди спектакъла. Сега вие изгледахте една репетиция, имате всички артисти на разположение, ако имате своите въпроси, задайте им ги, ако не - да ги освободим, защото те и утре имат репетиция и представление, и би трябвало да щадим тяхната енергия и възможност да бъдат максимално раздаващи се утре при срещата си със зрителите.
ВЪПРОС: Могат ли само да кажат колко време се бият и дуелират в репетициите - някакво число, брой?
КАЛИН ВРАЧАНСКИ: Колко време или от колко време?
ВЪПРОС: От колко време репетирате?
КАЛИН ВРАЧАНСКИ: Почти от началото. Но с истинските шпаги, които видяхте...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Сценичен бой.
КАЛИН ВРАЧАНСКИ: ...с истинските шпаги - от около две седмици.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: По принцип репетиционният процес не беше особено дълъг за българските условия - четирийсет дни. Нали толкова?
КАЛИН ВРАЧАНСКИ: Да, горе-долу.
АТАНАС О'МАХОНИ: Четирийсет дни като време, иначе репетициите бяха по-малко.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Отново ви приканвам, ако имате нещо, което да споделите, или да зададете като въпрос... ако не, да ви благодаря, че бяхте наши зрители.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: И ние благодарим.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да се надявам, че ще прочетем и чуем вашето мнение за нашия спектакъл и да ви кажа, че винаги сте добре дошли в Театър „София“, и да си вземем довиждане. Надявам се, че ще ни стискате палци.
РЕПЛИКИ: Разбира се, благодарим ви, успехи.