"Три високи жени" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Mar 24, 2018 11:22:13 AM

ТРИ ВИСОКИ ЖЕНИ

Режисьор - Стефан СпасовСценография и костюми - Нина ПашоваМузика - Теодосий СпасовДраматург - д-р Светлана ПанчеваПреводач - Гергана ДойноваФотографи - Антон Марков, Росина Пенчева

Участват: Мария Стефанова, Виктория Колева, Радина Боршош / Василена Винченцо, Явор Вълканов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Проведена в началото на репетиционния процес - 05.02.2018

Премиера - 26.03.2018

КАТЯ ПОПЧЕВА: Добре дошли, благодаря ви, че сте тук. Това е екипът на най-новия спектакъл, който се репетира в Народния театър: "Три високи жени" от Едуард Олби - режисьорски дебют на Стефан Спасов в Народния театър. Давам му думата да представи спектакъла.

СТЕФАН СПАСОВ: И аз искам да ви кажа "добре дошли". Благодаря ви за интереса. Тук е целият екип на спектакъла, без двама души: Теодосий Спасов, който ще бъде композитор, и Нина Пашова, която е нашия сценограф и костюмограф. Както разбрахте, заглавието е "Три високи жени" на един от най-добрите, най-поставяните и най-награждаваните автори в Щатите през миналия век - Едуард Олби. Предизвикателството наистина е голямо, но с този екип и с тези прекрасни актриси около мен, мисля, че сме готови да отговорим на това предизвикателство. Готови сме да отговорим и на всякакви въпроси, които ви интересуват - за нашия проект, за начина ни на работа. Така че ние ви даваме думата. Но преди това може би Светлана Панчева или някой друг от екипа ще пожелае да ви приветства с "добре дошли".

от Едуард Олби

В. Колева, В. Винченцо, М. Стефанова, Ст. Спасов,

Св. Панчева, Р. Боршош, Я. Вълканов

Снимка: T-now

СВЕТЛАНА ПАНЧЕВА: Аз имам да кажа нещо съвсем кратко - че почти всички от участниците в нашия екип са играли по едно или друго време в спектакли по пиеси на Едуард Олби. Започвам с Мария Стефанова, която е играла в ролята на Лиза във "Всичко в градината", режисьорът Стефан Спасов в битността си на актьор е играл в "Кой се страхува от Вирджиния Улф", Виктория Колева също е играла в пиеса на Едуард Олби. И още нещо да отбележа - точно тази пиеса "Три високи жени" не е поставяна до този момент в Народния театър, независимо че е играна много в България. Преди 22 години имаше един забележителен спектакъл в Театър 199. Иначе в Народния театър, знаете, в момента се играе "Козата или Коя е Силвия?" - последната му пиеса, а преди време е поставяна "Всичко в градината". Така че Олби не е непознат за нашия театър и за нашия екип. Остава само да разгадаем, в кавички казано, всички идеи, мисли и послания, които той е закодирал в "Три високи жени". И другото, което искам да отбележа, е, че и "трите високи жени" в нашия екип са достатъчно високи. Знаете, че агентите на Едуард Олби са, да кажем също в кавички, доста свирепи акули, пазейки неговите авторски права, следейки превода на пиесата - колко запетайки са пропуснати, не дай си боже да има пропусната дума. При подготовката на това представление, те изискаха доста подробни СV-та на всички актьори, участващи в постановката - с височина, ръст, тегло и т.н.

РЕПЛИКА: И кръвна група!

СВЕТЛАНА ПАНЧЕВА (смее се): Да, и кръвна група. Снимка - задължително. Всичко това изпратихме и бяхме приятно изненадани, че отговорът беше положителен, в смисъл, нямаше никакви контестации по въпроса достатъчно високи ли са жените и т.н.

СТЕФАН СПАСОВ: Разбира се, те са високи и в преносен смисъл, не само физически. Става въпрос за историята на три жени, които са решили сами да носят отговорността за своя живот, да не са само функция на съпруга си, на детето си, а сами да са отговорни за всички неща, през които минават в живота си.

ВИКТОРИЯ КОЛЕВА: Аз бих искала да добавя, че става дума за наистина висока драматургия - в това няма никакво съмнение. Тезите на автора са изключително сложни и задължаващи. И, също да добавя, че ще се срещнем с високото актьорско майсторство на г-жа Мария Стефанова, която всички вие познавате и на която всички сме се възхищавали. Тук наистина ще има високо удоволствие и високо предизвикателство към публиката. Надявам се, че ние по-младите нейни колеги ще бъдем достойни за това партньорство.

РЕПЛИКА: Талантливи, пък и щедри (смях)!

СВЕТЛАНА ПАНЧЕВА: Искам да добавя още нещо към думите на Виктория. Когато със Стефан Спасов и с директора на театъра обсъждахме постановката на тази пиеса, бяхме изключително щастливи, че Мария Стефанова се съгласи да поеме тази роля, която изисква висока степен на актьорско майсторство. Наистина сме много щастливи, че съставът ни е в този вид, в който го виждате.

СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря на директора на театъра г-н Мариус Донкин, първо, за щедрата покана, и, второ, за идеята и далновидното му предложение да се срещнем с Мария Стефанова и да разговаряме за възможността да работим заедно. За мен срещата с нея е изключително ценна. На тези години тя има съвременно виждане за театъра, енергия, борбеност и хъс за работа, за които много млади хора могат само да й завиждат. Има развит и отгледан през годините талант, който не увяхва. Така че наистина ни предстои едно прекрасно преживяване, надявам се споделено с всички, които искат да видят нашата работа.

МАРИЯ СТЕФАНОВА: Голям шанс за мен е на попрището жизнено накрая да получа тази покана от един млад режисьор. Да бъда подкрепена от Народния театър в лицето на неговия директор г-н Донкин, да бъда срещната с всички тези прекрасни млади актьори, които са бъдещето на Народния театър, които са бъдещите големи актриси и актьори на Народния театър. Мога да кажа с чисто сърце, че досега ние сме в синхрон. Всички тези млади хора ми напомнят за моята младост, за младостта на актьорите, които съм уважавала и с които съм работила през годините. Те идват да работят със същата страст - умни, талантливи, дисциплинирани. Великолепен състав са. Вълнуващо е да се срещна с толкова млади хора, прекрасно е да се общува с млади хора. Работя с тях с удоволствие и дано, дано успеем, дано успея. Ролята е много сложна, казвам ви го с чисто сърце. Ролята е много богата, много интересна. Ако съумея да се справя, самата аз ще се уважавам. И по някакъв начин ще оправдая това доверие, което ми гласуваха: Народният театър, режисьорът, и тези млади хора, които работят заедно с нас. Благодаря ви, че сте тук. Аз повечето не ви познавам, от толкова години съм за пръв път на пресконференция на Народния театър, и ви уверявам, че се вълнувам, наистина се вълнувам, че сте тук. И нося признателност в себе си, че вие дойдохте да уважите нашата работа. И се надявам, че ще дойдете и на премиерата, или поне на генералната репетиция, за да видим дали оправдаваме всички тези думи, които произнесохме с вълнение пред вас. Благодаря ви.

(следва продължение)