"Стъклената менажерия" - ТР "Сфумато", ДКТ - Пазарджик

Дата на публикуване: Feb 09, 2012 9:50:40 PM

Сезон 2011 - 2012

Стъклената менажерияот Тенеси УилямсТворчески съставпостановка - Григор Антоновсценография - Ванина Гелевамузика - Христо Намлиевучастват: Радина Кърджилова, Росица Александрова, Тодор Кайков и Тони Минасянфотограф - Симон ВарсаноПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

ТР „Сфумато“

09.02.2012

РАДА БАЛАРЕВА: Добър вечер, започваме. Както виждате, днес водещите на пресконференцията са в доста, бих казала, богат състав. Позволете ми тази волност да отбележа първо присъствието на Константин Илиев, защото това за нас е винаги много приятно. Той в случая не се явява като автор, а като драматург на Пазарджишкия театър, представляван от неговия директор Владлен Александров. Те са предложили на Маргарита и Иван да направим заедно този проект „Стъклената менажерия“. Разбира се, най-важният човек, който присъства тук... и на когото му звъни в момента телефонът, е Григор Антонов - режисьор на спектакъла. Той е поканил следния екип: Радина Кърджилова - млада актриса, това ще е нейната първа роля на сцената на Театрална работилница „Сфумато“, доколкото ми е известно и в Пазарджишкия театър й е първата роля; Росица Александрова - познавате я много добре, водеща актриса на Пазарджишкия театър; такъв е и Тодор Кайков - един от водещите актьори, и младият Тони Минасян... Сценография - Ванина Гелева, музика - Христо Намлиев, и фотограф - Симон Варсано. Искам да ви кажа, че това е особен проект за „Сфумато“. Той е стъпил върху една от възможно най-класическите пиеси на съвременния американски театър и това, предполагам, е избор на режисьора за пиеса, която много му харесва. Дали е точно така или просто е видял във въображението си някакви артисти и си е казал: ето тази пиеса искам да я направя заради този актьор, това моля да ни каже Гришата като начало.

ГРИГОР АНТОНОВ: Избрах този текст, просто защото се влюбих в него, защото ми харесва много. Текстът е уникален. Мисля, че сега, днес, този текст има много вярно, адекватно, силно звучене. Общо взето времето, в което се развива действието в пиесата - знаете, че това е Голямата депресия, трийсетте години в Щатите - е време на криза, в което така или иначе и ние живеем в момента. И мисля, че има голяма доза припокриване на ситуациите, като се вземе предвид, че кризата не е само икономическа, а е криза на ценностите по принцип - голяма криза: криза на духа, на ценностите. Текстът на Тенеси Уилямс седи много сурово и поставя един много краен въпрос, който и кризата поставя, и това е какво да правим оттук нататък, как да продължим оттук нататък, какво да изберем, накъде да тръгнем. Горе-долу това е.

РАДА БАЛАРЕВА: Г-н Илиев, бихте ли казали как ви звучи „Стъклената менажерия“ в репертоара на вашия театър и как според вас би звучал в нерепертоарния сфуматовски афиш.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Тенеси Уилямс няма как да не звучи добре - точно толкова, колкото хубаво звучи и Чехов в репертоара на един театър. За съжаление и двете имена са не толкова чести. Известно е, даже сме го сложили тук в програмата, че на въпроса: кой писател ви е повлиял най-много, Тенеси Уилямс отговаря трикратно с Чехов - и като драматург, и като белетрист, и във всяко друго отношение. Тук може да се извади заключението, че този, който се захваща с Тенеси Уилямс, би трябвало да може да прави Чехов, а това май че е най-трудният автор за българския театър. Като погледнем назад, на пръсти се броят сполучливите спектакли по текстове на този драматург. Аз лично имам пристрастие, без да имам нещо общо с Тенеси Уилямс, нито се опитвам да се меря с когото и да било, но винаги така ми е предизвикателство и радост една такава пиеса на автор, който работи в това направление на театъра. Така че с пълно убеждение заглавието беше включено в репертоара на театъра. Сега ще видим какъв ще бъде резултатът. Да се надяваме, че публиката ще го хареса. Нямам какво да кажа повече.

РАДА БАЛАРЕВА: Имаше и втори въпрос от моя страна.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Да, кое?

РАДА БАЛАРЕВА: Как би звучал...?

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: А, виж, тук малко трудно... не е за мен въпросът, така че аз мога да имам мнение, но...

РАДА БАЛАРЕВА: Това беше провокация от моя страна.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Да, да.

РАДА БАЛАРЕВА: Добре, Иван Добчев ще отговори на него, но първо да дадем на гостите все пак думата, на Владлен Александров - директор на театъра. Как, Гришата ли ви предложи заглавието, вие ли мислехте за това заглавие, как стана?

Вл. Александров, Иван Добчев, Григор Антонов и К. Илиев

снимка: velyub

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: Добър вечер на всички. Гришата е работил вече при нас, той донякъде е пазарджиклия - свързан e с нашия град. Вече прави един спектакъл преди години - „Вампир“ на Страшимиров, и водейки разговор за втора постановка, ми се искаше да има подобна посока, която диктува Тенеси Уилямс. Той се спря на това заглавие. На мен също много ми харесва пиесата - гледал съм я в различни варианти, чел съм я много пъти, дори самият съм проявявал желание преди години да я правя, и си мисля, че подобно заглавие ни е крайно необходимо днес. Гришата говори за кризите. Според мен кризата не е толкова финансова, колкото духовна, и в хода на сглобяването на проекта - подбиране на актьори, екип за работа, възникна идеята да го направим, ако можем, с Театрална работилница „Сфумато“, за което аз безкрайно съм благодарен на Маргарита Младенова и Иван Добчев, че дадоха възможност на това нещо да се роди тук. Иначе при този сборен екип много трудно щеше да се репетира и въобще да се роди подобно представление. Категорично смятам, че те дават шанс на нашия театър да изживее някакво свое ново начало оттук нататък. Вярвам че хората, които са наблюдавали последните години работата на Пазарджишкия театър, схващат линията, която под някаква форма продължаваме от предишни наши постановки с този спектакъл, и искрено се радвам, че и Радина се съгласи, и младият Тони Минасян... познавате Росица и Тошко Кайков... Пак казвам - благодарение на огромната ръка, която протегнаха Иван и Грети, се роди това представление. За нас е изключителна привилегия и чест, че имаме възможност да реализираме заедно този проект и той да се играе на сцената на Театрална работилница „Сфумато“. Още един път им благодаря безкрайно.

РАДА БАЛАРЕВА: Ще помоля Владлен да добави една подробност, един детайл, който ми се струва, че ще бъде интересен за вас журналистите - срещата на Росица Александрова с тази пиеса не е първа.

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: Тя преди петнайсет-шестнайсет години изигра ролята на Лора в едно също много добро представление на тогава съществуващия Държавен пътуващ театър. Красимир Спасов направи едно представление, което се игра дълги години. То имаше награди, селекции за „Аскеер“ или „Икар“, забравил съм вече, и така се случи в нейната биография - тук решението е изцяло на Гришата - тогава е играла дъщерята, сега играе майката. Дай боже да има някакъв знак в тази цялата работа. Това е.

...

РАДА БАЛАРЕВА: Да използваме пресконференцията, за да кажем какво предстои: следващата ни премиера е съвсем предстояща - казва се „Франкенщайн“ на Ани Васева. Иване, заповядай.

ИВАН ДОБЧЕВ: При нас в последно време се струпаха толкова много неща, че просто не можехме да намерим място за всички тук в театъра. Работи Николай Ламбрев, който прави „Кланица“ по Мрожек, работи младият Киселов, Мартин Киселов, който прави пиесата „Скъпа Елена Сергеевна“ на Разумовская, доста стара пиеса. Той е решил, че днес може да бъде прочетена по един неочакван начин и да бъде актуална за нашите млади - за нашите хора, които имат тези проблеми. Това е текущото репетиционно състояние на театъра. Знаете, че кризата, за която вече се говорят какви ли не баналности, по най-банален начин продължава обаче да съществува и реакциите на хората, които се занимават с театър, които го управляват, също не са оригинални, те всички са банални. Знаем че няма пари, режат се пари, и „Сфумато“ има проблем с това, че нямаме пари за големи програми. Това ни принуждава да се занимаваме с ателиета. До края на сезона ще направим едно ателие, което ще бъде по новия роман на Георги Господинов „Физика на тъгата“, и есента ще направим още едно ателие по същия този роман. Около него сме намерили някаква тема, с която ще се занимаваме малка група актьори, с перспективата от всичко това да изтече нещо, да се случи нещо, да се получи някакъв спектакъл или да е някаква чернова на този спектакъл... При всички положения, ако сте чели нашето интервю в „Култура“, ние искаме да направим една редукция, една ревизия на нашите основни програми и да излъчим много ярко съвременното - какво става днес с човека, какво става днес с хората, които идват на нашите спектакли. Занимаваме се с проблеми, с които те могат непосредствено без преводач да се справят, веднага да се припознаят... Знаете голямата новина, че ние сме приети в Асоциацията на европейските театри - едно много престижно място, където не се влиза лесно. Това се дължи на двайсет и две годишната биография и имидж, който „Сфумато“ си е създал в Европа сред европейските театрали. Авторитети и почетни членове на тази асоциация са ни предложили и са ни приели. Между другото Маргарита Младенова сега отиде на среща, първа, на която сме поканени, след което ще има нова среща през май в Солун. Там ние ще представим наши програми и те ще влязат в дневния ред на Асоциацията. Говорили сме вече на тези пресконференции за предложенията и нещата, които трябва да станат във Франция. Имаме предложение да правим „Мъртви души“ и нашият Гогол заедно с новия френски спектакъл да образуват една програма, която да има своите маршрути във Франция. Имаме обещаващи контакти с американци - с американски театър, с американската шекспирова асоциация, където имаме предложение да правим ателиета, американци да правят ателиета тук, да има размяна на млади актьори, които да отидат да работят там, да участват в техни ателиета, техни програми. Предложения да гостуват спектакли на „Сфумато“ в Америка в тяхната мрежа. И ако това се случи наистина, то ще бъде голямото откриване на Америка за българския театър, защото засега българският театър там се представя само пред българската емиграция. Това са програми и проекти, някои от които отиват до 2015 година, и през всичкото това време, разбира се, ние ще продължаваме да работим и да се надяваме на по-добри икономически условия.

РАДА БАЛАРЕВА: Драматичен театър Пазарджик.

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: Какво да кажа - ето, това е нашата нова премиера. В момента работим и друго заглавие, една комедия - стара известна комедия на Иво Брешан, хърватски комедиограф от близкото минало: „Хамлет от село Долно Туткаво“. Искаме да направим една, така, по-лека драматургия в нашия театър - Гаро Ашикян репетира. До края на сезона ще се опитаме да потърсим и други полета - очертава се един гастрол на литовския режисьор Суквас Варнас. Сега говорим за заглавие - може би се очертава пак пиеса на Константин Илиев. Един македонски режисьор Деян Пройковски ще гостува с текст на Деян Дуковски. Може би това ще бъде до края на сезона. Искам да добавя, че ние също сме членки на една международна мрежа „Интеракт“, която се разви много добре.

ВЪПРОС: Бихте ли повторили името на мрежата?

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: „Интеракт“ се казва мрежата. Тя е създадена преди четири години в Скопие. Над четирийсет театрални формирования от цял свят участват в нея. Първият проект вече беше осъществен с пари на Европейската комисия доста успешно - P.L.O.T.S. И сега, живот и здраве, кандидатстваме за един нов тригодишен проект, който ще се казва „Виа Егнация“ (Римския път: Рим - Истанбул). Оформяме се една доста добра компания от седем или осем държави - от Италия до Турция. Проектът е много крупен, много голям, много обемен, очаква се едно голямо финансиране, живот и здраве. Събрахме се преди около две седмици на една първа среща да избистрим посоките на това, което ще се работи. Така че някакви такива неща се оформят и пред нас и... пак всичко е свързано с финансите - доколко ще ги имаме, как ще ги имаме, ще свърши ли зимата, няма ли да свърши и т.н.

РАДА БАЛАРЕВА: Въпроси?

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Извинете, какъв е настоящият репертоар на театъра?

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: В момента се играят няколко от заглавията, които през миналия сезон сме реализирали. Играем повече комедии, в интерес на истината, напоследък. Това е „Женитба“ на Гогол - един наш стар спектакъл, който взе „Икар“ преди години, това е „Горката Франция“ - един френски текст, „Руско жиголо“ на Галин. Доста детски спектакли имаме - ние сме драматично-куклен театър: „Котаракът в чизми“, „Снежната кралица“ - нови наши постановки, „Червената шапчица“ и ред куклени спектакли. Подготвяме няколко нови заглавия. Тук искам да кажа, че ние продължаваме да играем в репертоара едно заглавие, което е наша гордост: „Цар Шушумига“ на Константин Илиев, което за пръв път след четирийсет години беше реализирано на наша сцена, тъй като е забранена през 68-ма година тази пиеса. И искам да се похваля, че в края на май, живот и здраве, ако финансово осъществим всичко, ние пътуваме - поканени сме в Китай. Това е единствената българска трупа, която ще участва на международния конгрес на УНИМА...

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Световната организация за куклен театър.

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: От двайсет години в структурите на този конгрес не е участвала българска трупа, и ние сме поканени. В интерес на истината никакви инвенции не са правени от наша страна. Те са гледали спектакъла - от техен представител във Варна, после го е показал на комисията там. Знаете, че този спектакъл миналата година взе и „Златен делфин“, и „Икар“ на Рин Ямамура за кукли и сценография, Гран При на фестивалите за куклен театър в Стара Загора и в Ямбол. Подготвяме много голямо турне из България с „Цар Шушумига“ през март и април. Да видим какво ще се случи с всичките тези неща. Но дай боже да успеем да стигнем до Китай.

РАДА БАЛАРЕВА: Имате ли други въпроси?... Тогава да пожелаем на добър час на...

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: И ние ви благодарим, че дойдохте, и приятно гледане.

ВЪПРОС: Всъщност от години в Пазарджик се случват „Есенни театрални празници“ и аз съм голям фен на това събитие. Може ли да се очаква на следващите „Есенни театрални празници“, след като вече има и някои проекти по този път, и една „Физика на тъгата“ на „Сфумато“ следващата есен?

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: Да, задължително. Вижте, „Сфумато“ е един от редовните участници - аз винаги съм държал на участието на този театър в нашия фестивал. Аз правя беден, малък, бутиков фестивал - някои се дразнят от думата „бутиков“, ама поне се опитваме да показваме качествени постановки - малко на брой, но съществени. Само ще спомена, че в този фестивал е участвал прочутият сръбски театър „Ателие 212“, наред с известни наши театри. Белградско драмско сме канили, Албанска драма от Тирана, Белый театр от Петербург, Казанския театър и т.н. - десетки чужди състави. Този сезон имахме много силна чужда програма, там участваше Театър „Марджинашвили“ от Тбилиси - голям театър, мощен театър с много хубаво представление. Така че това категорично ще го бъде. Дай боже да успеят до ноември да го направят. Даже тази година ще го преместим октомври фестивала, че е по-топло.

РЕПЛИКА: Тракийски фестивал.

ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: Да. Приятно гледане.

РЕПЛИКИ: На добър час.