"Силата на съдбата" - Софийска опера и балет

Снимки: Светослав Николов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

21.11.2016

ВЕРА ПЕТРОВА: Уважаеми дами и господа, каним ви на поредната премиера на Софийска опера и балет. Акад. Карталов, както знаете, се стреми да търси максимално разнообразие от постановъчни състави, не само от България, а и от цял свят. След многобройните продукции, които осъществихме през последните години и след прекрасната премиера на "Жар птица" и "Петрушка", с която открихме балетно-оперния сезон, сега продължаваме със "Силата на съдбата" от Верди. Една изключителна опера, и като музика, и като драматургия. Ще я видим в един много интересен концептуален почерк на нашия гост-режисьор Пиер Франческо Маестрини. Съставът е много авторитетен. Диригент е Франческо Роза, костюми - Лука дал’Алпи, декор и видео - Хуан Гийермо Нова, и Паскал Мера, който прави осветлението. Съдейства им българският екип от асистенти и помощник-режисьори, които са на същата европейска висота, в лицето на Вера Белева, Стефка Георгиева и Владимир Горчаков. Но най-важното, разбира се, са нашите изключителни солисти - първите сили на България, които пеят на всички европейски сцени. Няма да ги изреждам по роли, а ще ги изредя, както са седнали: Радостина Николаева, която познавате много добре, Кирил Манолов, Габриела Георгиева, Светозар Рангелов, и, да ви представя нашият специален гост, който идва също в ролята на Падре Гуардиано - Рикардо Дзанелато. Разбира се, някои от солистите не са тук, тъй като продължават с репетициите. В момента сме в плътен триразов режим, както винаги преди премиера. Оттук нататък бих искала да дам думата на хората, които създават това представление за нашата публика. Не искам да пропусна - следващите ни премиери ще бъдат балетната постановка "Пахита" по музика на Лудвиг Минкус и операта "Парсифал" от Вагнер, която ще се представи за пръв път в България, с цел още през 2018 г. да направим пълен Вагнеров фестивал. Сега да се върнем на красивия Верди, на "Силата на съдбата" с нейната фаталност. Предлагам да започнем с постановъчния екип, за да ви разкрият малко повече от тайните.

Р. Николаева, К. Манолов, Г. Георгиева,

П. Мера, В. Кашлакева, П. Маестрини, В. Петрова

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ПИЕР ФРАНЧЕСКО МАЕСТРИНИ (превод от италиански - Ваня Кашлакева): Добър ден на всички. Аз съм много развълнуван. Това е една щастлива постановка, защото много добре върви, много се харесва, още от 2015 г., когато я създадохме. Това беше първата продукция, която направих съвместно с моите вече постоянни сътрудници: сценографа Хуан Гийермо Нова, художникът на костюмите Лука дал’Алпи и художникът на осветлението Паскал Мера. Съставихме съвместно един спектакъл, който е с леко филмов отпечатък - има изключително много мултимедия. По този начин може да се разкаже много добре една сложна история. Благодарение на микса между сцената, осветлението и актьорите спектакълът имаше много успехи и е представян на много сцени. Следващата година ще отиде на още две-три места: Израел, много вероятно и в Атина, има покани и за други места. Това е спектакъл, който, да кажем, е по една класическа идея, но разказана със съвременни технологии. Знаем също така, че силата се ражда по един сложен начин. След премиерата в Санкт Петербург самият Верди е направил изменения. Така направихме и ние, премествайки например увертюрата, която идва след първо действие, но в действителност е едно преддействие. Това е моментът, от който започва голямото нещастие на главния герой. Увертюрата ни хвърля в драмата. Ние използваме това, за да разкажем какво се случва в тези осемнайсет месеца, които преминават между първо и второ действие като времеви интервал. Това е горе-долу.

ВЕРА ПЕТРОВА: Сега от музикална гледна точка - да чуем нашия диригент, който е наш чест гост. Щастливи сме отново да го поканим тук - Франческо Роза.

ФРАНЧЕСКО РОЗА: Добър ден, уважаеми дами и господа (аплодисменти). Моят български беше дотук. Аз се връщам в София след четири или пет години. Последния път беше, мисля, с "Манон Леско".

В. Петрова, Ф. Роза, В. Кашлакева,

Р. Дзанелато, С. Рангелов

ВЕРА ПЕТРОВА: "Тоска".

ФРАНЧЕСКО РОЗА: "Тоска" не беше точно моя продукция. Набързо я направих. За мен винаги е голямо удоволствие да се връщам тук, защото има голямо желание да се работи. Има интерес към италианската музика.

ВЕРА ПЕТРОВА: Топлина, топлина - в нашия театър има топлина.

ФРАНЧЕСКО РОЗА: И огромна страст към италианската музика. Има едно изключително отношение - приятелско, на уважение. В цялата опера е така. Последният път, когато дирижирах "Силата на съдбата", бе 2001 година. В "Арена ди Верона". Може би ще прозвучи банално, но това е една от моите любими опери, защото е много задълбочена - от гледна точка на тембър, музикалност и от драматургична гледна точка. Както виждам, вие правите изключително много Вагнер, благодарение на Маестро Карталов. В тази опера на Верди има изключително търсене на това, което после е Вагнер. Използването на лайтмотива, разполагането на лайтмотива, тук е в зародиш. Аз поддържам мнението, че Вагнер много е гледал Верди. Получавал е вдъхновение и после е развивал някои теми по друг начин. Имаме една изключителна компания от изпълнители, с която много работихме по мой си начин. Аз повтарям, искам думите в операта да имат тежест. Операта е написана за певци, затова трябва да се изпее. За съжаление, ние диригентите само трябва да ги придружаваме, да ги акомпанираме - трябва да ги накараме да се чувстват добре. Всичко, което е нужно да се разбере, е, че това е една изключително трудна опера, особено вокално погледнато. Интересна е от гледна точка на интерпретирането. Това е. Малко късно пристигнах, не можах да дойда точно в началото на продукцията, но правим възможно най-доброто от наша страна. Мерси.

(следва продължение)