"Ромул Велики" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Mar 26, 2017 8:30:1 AM

Сценография - Чавдар ГюзелевМузика - Асен АврамовКостюми - Мариета ЦеноваПревод - Емилия СтайчеваФотограф - Павел ЧервенковУчастват: Герасим Георгиев-Геро, Василена Атанасова, Весела Бабинова, Петър Калчев, Бойко Кръстанов, Владимир Димитров, Владимир Зомбори, Стоян Младенов, Евгени Будинов, Атанас Чопов, Вежен Велчовски, Симеон Бончев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

24.03.2017

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Добре дошли на премиерата на "Ромул Велики" от Фридрих Дюренмат. Една пиеса, която има своето интересно минало в българския театър с постановка през 70-те години, ако не се лъжа, с Васил Луканов и Ицко Финци, който пък е наш актьор. Знам, че на пресконференции съвсем естествено се поражда въпросът: защо тази пиеса, защо се насочихте към нея? Отговорът на този въпрос се пада на режисьора и няма да й се размине, но все пак искам да кажа, че по някакъв начин пиесата на Дюренмат е по пътя на нещо, което винаги сме се опитвали да постигнем в нашия репертоар: да балансираме между стойностната драматургия и това, че тя не е много позната, не е най-популярната в българския театър, и е дошло времето да бъде прочетена отново. "Ромул Велики" е на автор, който няма нужда да бъде представян, но все пак искам да ви кажа нещо любопитно, свързано с пиесата. Тя е написана в далечната 1949 г. и е третата поред пиеса на Дюренмат, но далеч не е тази, която му донася успех. Това е интересното. Успех му донася една пиеса, която се появява през 1952 г. Това е "Бракът на господин Мисисипи". Любопитното обаче е, че "Бракът на господин Мисисипи" почти не се играе в съвременния театър, а "Ромул Велики", която минава сравнително незабелязано, е една от най-често поставяните пиеси на Дюренмат. Очевидно в нея има някаква постоянна жива енергия, някаква постоянна отвореност към актуално четене, което я прави толкова любопитна. Искам да спомена, че Дюренмат е автор, който много често прави редакции на своите пиеси. След появата през 1949 година, много скоро той прави първата поправка. Други автори също правят свои версии върху "Ромул Велики". Една от интересните е на самия Гор Видал, който, знаете, има усет и любопитство към античността. Неговата силно авторизирана адаптация "Ромул Сезариус" има премиера в края на шейсетте години, но аз не можах да я открия, въпреки търсенето. Така че това е едно често присъстващо заглавие. Освен многото редакции, които самият автор прави, разбира се, има и няколко превода на български език. Ние сме много радостни, че в нашите възможности беше да избираме. И избрахме превода, който е близък до това, което ни беше необходимо. Той е на Емилия Стайчева, по-старият превод, правен преди няколко десетилетия. И преди да дам думата на Бина Харалампиева да каже защо поставя "Ромул Велики", искам да отбележа нещо, което е свързано с моето участие. Драматургична редакция в случая не бива да се разбира като някаква много силна промяна на текста. По-скоро става въпрос за едно осъвременяване на езика, за едно съкращение, което ритъмът на съвременния театър и на съвременния зрител налага, за едно сбиване на някои сюжетни линии и разтоварване от някои епизодични действащи лица. Общо взето имам самочувствието, че моята работа върху текста е много вярна на Дюренмат и на превода, направен от Емилия Стайчева. А сега Бина Харалампиева да отговори на въпроса: Защо "Ромул Велики", защо сега?

РОМУЛ ВЕЛИКИ

от Фридрих Дюренмат

(драматургична редакция Юрий Дачев)

Режисьор - Бина Харалампиева

Юрий Дачев и Бина Харалампиева

Снимки от пресконференцията: T-now

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Ще стане малко на принципа "Защото". Вижте, за мен тази постановка не е случайно тръгване към Дюренмат. В началото минах през много текстове и все не можех да открия това, което ми трябваше. Даже по едно време Юрий ми каза: извинявай, станала си крайно взискателна, толкова придирчива. Но в някакъв момент, когато прочетох и този текст, си дадох сметка, че става въпрос за моя пиеса. Под "моя" разбирам не тази, която съм сигурна, че мога да направя, а онази, която искам да направя. Много е важно да се отчете разликата между двете неща, защото обикновено текстове от подобен вид са страшна битка. Може би светът в момента е такъв, че тази пиеса звучи много актуално. Живеем във време, когато имаш чувството, че една искра в повече може да стане много опасна, и тази пиеса идва някак си отрезвяващо. В нея се чувстваш свободен. Причината е, както Юрий ви каза, че авторът е много млад, когато я пише - абсолютно нахално, движейки се от жанр в жанр, даже вътре в едно действие сменя два жанра. Свобода, съчетана с изумителен талант, с това, че е човек, който възприема света с главата си, със сърцето си, който има какво да каже, и май че го е правил до последните си дни - безкрайно свързан с процесите, които движат световната история и въобще процесите в света около нас - автор, способен на изумителни прозрения. Всичкото това, разбира се, сготвено с невероятно зло чувство за хумор, което аз обожавам. Той изключително снизходително е нарекъл пиесата си историческа комедия. А тя си расте нагоре, отива до гротеската, без да се залепва тотално към нея. Един такъв, изключително висок, интелектуално сготвен миш-маш, който те кара да се чувстваш щастлив, че си се набутал вътре, и в същото време много изплашен дали ще успееш да минеш през това. Междувременно аз имам Геро, който от две години е в състава ни. Игра великолепно миналата година в "Бел Ами". Почувствах, че един Ромул - негов Ромул, би бил интересен. Като включвам, разбира се, и трупата. Но не очаквайте да видите антична комедия. С изключение на няколко имена, и то главно на Ромул и Одоакер, нищо друго няма общо с историческата истина.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Плюс императорските имена на кокошките.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да, и с императорските имена на кокошките, които от време на време ще чувате. Истината е, че реалният Ромул, при който пада Римската империя, е юноша. По тази причина го наричат Ромул Малки. Всички останали имена са избирани свободно измежду античните имена. Алюзиите са според времето, което е било важно за него. Дюренмат ни направи свободни да пренесем пиесата в днешно време, но не се опитвайте да налагате персонажите върху който и да било политик. Ще видите, че самият той е достатъчно висок, за да го лепим по конкретни политически фигури. Вътре се появяват... Да кажа ли, че има песни?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Ти вече го каза.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да де, аз, нали разбираш, флиртувайки, им го казах (смях). Има, и то много хубави песни на Асен Аврамов. Дано да сме направили всичко, за да съвпаднат нещата.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: И понеже заговори за песните, искам да представя още двама души, които имат пръст в нашия спектакъл. Споменах вече преводът на г-жа Емилия Стайчева и, разбира се, художникът Чавдар Гюзелев, който не за пръв път работи на наша сцена. Мисля че е особено интересна работата му тук. Може да задавате своите въпроси и към него. Също така, в този спектакъл дебютира Бойко Кръстанов.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Който от тази година е в нашия състав.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Привлечен от Младежкия театър?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не, той беше на свободна практика през последните две години. В Младежкия театър беше преди това. Отиде в Ирландия да снима един филм и тогава май не се разбраха нещо. Все едно, няма значение. Беше на свободна практика две години и половина и сега е в нашата трупа.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Не е мюзикъл, нали?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не, вътре са втъкани три песни - леко коментарни. Усещането е за своеобразен рок концерт. Дюренмат работи свободно с жанровете и освободи и нас да си позволяваме емоционално да надграждаме думи, които може и да запееш. Ще го видите.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Не съм гледал "Ромул Велики". Гледал съм "Физици" и "Посещението на старата дама" от Дюренмат. Освен че има дълбочина като съдържание, неговата конструкция се отличава много от нормалните драматургични рамки на поставените пиеси. Героите му са много изненадващи, правят неочаквани ходове. В тази връзка възниква и възможност за голяма свобода на режисьори, актьори и сценографи. Бих искал да попитам г-н Гюзелев как се справи с Дюренмат чисто сценографски. Предполагам, че и костюмите са ваши.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не, костюмите са на Мариета Ценова.

ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Щеше да бъде доста сложно, ако бях поел и костюмите, защото са дванайсет, все пак. Затова решихме да има още един човек.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Героите са дванайсет, а костюмите са повече.

ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Костюмите са повече, много повече. Преди да ми зададете въпроса, точно когато Бина говореше за музиката, и на мен ми изникна думата "свобода". Наистина, в тази пиеса - още в началото, при първите ни разговори, това беше основното - че тази пиеса ни дава свободата да решим постановката по всевъзможни начини: от класическо до модерно, минавайки през бутафория и кич, ако щете, всичко би могло да присъства. Разбира се, трябваше да го облечем в някаква форма. Освен това искахме малкият градски театър да изглежда голям. По някакъв начин да се усети, че става въпрос за упадък, но упадък от нещо, което е било велико. И сме се опитали всичките тези неща да ги има, като има и някаква такава, абсолютна като решение, еклектика.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Много строго премерена еклектика.

ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Да, и както Бина каза, можем спокойно да влезем и в рок естетиката, и в какво ли не още. В основата е една римска вила - ще видите, сега няма да ви описвам...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Само да си посмял.

ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Няма, в никакъв случай (смях). И вече надграждахме над това. Аз лично се чувствах свободен да правя всичките тези неща. И с нея стигнахме, според мен, до интересни решения. Какво друго да кажа?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да гледат.

ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Да, да гледат - при мен е за гледане.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: А давахте ли свобода на актьорите?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Абе, аз не съм много от тия, дето си ги пускат така да си играят.

ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Не може, става въпрос за сложна работа.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да, много сложна. Не е възможно да се аранжират актьорски етюди в драматургия като тази. Трябва много стабилно да се сложи основата и върху нея, евентуално, вече усещайки се, те да тръгнат в някакво друго движение. Но във всеки случай, драматургия като тази изисква дисциплинирана свобода по време на работа. Ако това въобще може да бъде съчетание. ЮРИЙ ДАЧЕВ: Да, съчетание е.ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Задачата си беше много сложна. Трябваше да комбинира всичките тези неща, включително много сценографски решения, плюс музикални, ако щете и хореографски.ВЪПРОС: И пародия ли?БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: От пародията сме бягали. Надявам се да не се появи никъде, но е възможно в някаква степен, много органична. Не искам да я наричаме пародия - пародиите са по-нисък жанр. ЮРИЙ ДАЧЕВ: Имате ли други въпроси? (Пауза.) Добре тогава, приятно гледане. Надявам се нашият "Ромул Велики"да ви хареса. БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Всичко добро.ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ: Приятно гледане.ЮРИЙ ДАЧЕВ: Благодаря ви още веднъж.