"Развратникът" - Театър "София"

Дата на публикуване: Jan 31, 2019 2:17:0 PM

Ст. Радев, Сн. Русинова-Здравкова, Т. Захариева

Снимки от пресконференцията: T-now

СТОЯН РАДЕВ: При мен се случи така, че сравнително скоро имах премиера в Народния театър "Иван Вазов" на "Опит за летене" от Йордан Радичков - 40 години след като Младен Киселов беше поставил там тази пиеса. И ето че и тук, 20 години след постановката на Здравко Митков поставям "Развратникът". Надявам се, че това не е просто ехо от предишните хубави представления, а даване на живот на важни текстове, които са слезли от сцената, но е добре отново да бъдат чути. И в двата случая се отнасям с огромно уважение към авторите. Не съм режисьор, който посяга небрежно и агресивно към текста, защото смятам, че драматургия се пише не случайно. През цялото време се опитвам да си помня мястото, което е номер две след автора на пиесата. Така че огромното ми усилие беше да разбера великия Ерик-Еманюел Шмит и да заживея в света му. Да не превърна този свят в мой свят, изкривявайки го. Напротив, световете ни да се слеят и аз да започна да говоря през неговите думи, през сцените му, през начина, по който ги е подредил. В този ред на мисли, Снежина Русинова-Здравкова, на която трябва да благодарим, че можем да се срещнем с тази пиеса на родния си език, ще ми прости някои волности по отношение на текста. Ако са се появили такива, ги е изискала живостта на актьорското изпълнение. Не сме се опитвали да редактираме нито нея, нито, опазил ни Господ, Ерик-Еманюел Шмит. Там където сме малко мръднали нанякъде, то е защото така е протекъл животът, автентиката, която произтича от актьорите. Смятам пиесата за един филигранно написан текст, колкото дълбок, толкова и плитък, колкото тежък, толкова и лек. В тази двойнственост, в това противоречие, сме се опитали да живеем, мъчейки се да балансираме. Вие няма да гледате една лекция по философия. Самият Ерик-Еманюел Шмит е могъл да изнесе такава - той има докторска дисертация върху живота на Дидро, а пиесата е посветена на един ден от този живот. Само че философът Шмит избира да започне да играе, да премине от трактатите към драматургическите текстове и ние го следваме натам, накъдето той сочи. Мъчим се да не философстваме, а да живеем и да родим това, което в късната модерност започва да се нарича философия на живота. Чисто терминологично, то съществува във философията. Тази пиеса предлага една възможност да се види как животът ражда философстването, как философстването се отразява на живота, и че тези две неща са свързани, и че сигурно има философи, предшественици на Дидро, и след него (Хегел е такъв), които предпочитат един кабинетен тип на поведение. Е, Дидро не е това. Дидро някак си пише живо, пише на коляно, пише, докато се разхожда, пише в леглото, и много добре прави връзката като я илюстрира със себе си: какво значи да преживяваш философията си и тя да се ражда, дори и от дребнотемието на ежедневния живот. Ако обичате точните жанрове, можем да наречем спектакъла комедия. Смятам, че именно комедиите са най-дълбоките философски текстове - дотолкова, доколкото иронията и смехът ни позволяват да сме максимално прецизни, да загубим пристрастията си и така да се осмелим да погледнем истината с усмивка. Опитахме се да се забавляваме. Смятам, че публиката също ще се забавлява да гледа това представление, като, пак казвам, това го прави дълбоко. Колкото по-смешно е, толкова по-сериозно е. Това е много в стила на самия Дидро, а и на Шмит - един от учениците на Жак Дерида (философът, който обича да разклати, да разруши конструкциите - неслучайно е баща на деконструктивизма, - да види обратното на истината, да види тъжното в смеха, да види смешното в тъгата). Така че забавлението в този вид е предмет на спектакъла. И се надявам той да се случи.

ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Благодаря. Нека да дадем думата и на преводачката Снежина Русинова-Здравкова.

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Започвам с една огромна благодарност към Стоян, защото обожаваме, това не е силна дума, режисьорите, които уважават драматургията. Имаме много примери, когато режисьорът смята, че е по-добър драматург от драматурга, от автора на пиесата, и прави каквото си иска. Докато тук (казвам и за Радичков, и за Шмит) уважението към драматурга си го има.

ВЪПРОС: Това нов превод ли е?

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Не. Аз не смятам, че трябва да се редактира предишният превод, защото Шмит е достатъчно богат като автор и когато преводачът веднъж се е докоснал до него, влязъл му е под кожата, ако ми позволите този израз, оттам нататък може да се направи някое и друго подобрение според спецификата на самите актьори, но като цяло няма какво да се оправя на самия текст. Преводът, който беше поставен преди доста години и е публикуван в изданието с пиесите на Шмит, е използван и сега.

СТОЯН РАДЕВ: Най-сериозната промяна, която сме си позволили, е - Снежина ще ми прости, защото сме останали по-верни на автора от нея самата (смях)...

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА (смее се): Ааа, не.

СТОЯН РАДЕВ: Терминологичен спор! Но така или иначе става въпрос за Дидро, знаете, за Енциклопедията и една рубрика в нея. Ние наричаме тази рубрика "Морал". В превода е "Нравственост", което прави по-славянско звученето. Ние се върнахме към "Морал", както е във френския оригинал, защото смятаме, че сега думата "морал" придоби по-голямо публично значение. Та затова е моето извинение. При Дидро обаче е "Добродетел". Самият Шмит си позволява да го промени на "Морал", за да разбират хората за какво се говори. При нас преди двайсет години е станало "Нравственост". С извинение, ние го върнахме към "Морал".

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Тогава имахме същия спор, между другото, защото думата си беше "морал". Промени се на "нравственост", за да бъде по-българско.

СТОЯН РАДЕВ: В българския език навлязоха много чуждици. Ние си позволихме тази волност. Аз в училище съм учил "Морал и право", така се казваше. Извинявам се за тази вметка. Ще ви кажа бързо състава и отивам да видя този състав. Ириней Константинов ще изпълни ролята на Дидро, Лилия Маравиля играе г-жа Тербуш, Симона Халачева - дъщерята на Дидро, Анжелик, София Маринкова - малката Д'Олбак, една баронеса хубавица, Петя Силянова играе г-жа Дидро. И едно момче, което е много приятна изненада за нас, отново избран с кастинг като Мартина Троанска в "Палачи", от същия клас в НАТФИЗ. Стефан Кондров се казва. Той играе малка роля толкова концентрирано и сърдечно, че ми иде да го разцелувам - дано не го урочасам. Едва ли Баронетът движи спектакъла. Както можете да се досетите, на Ириней се пада тази чест. Но това момче играе много чисто, много скромно, много внимателно, и аз ще се радвам, ако в НАТФИЗ има повече такива студенти. Преди това са били Бойка Велкова, Пламен Манасиев, пак Лилия Маравиля - тя тогава е играла малката Д'Олбак.

ВЪПРОС: А Ириней играл ли е преди това?

СТОЯН РАДЕВ: Не. Пламен Манасиев е бил. Той днес ще гледа и ще подава реплики (смях).

ВЪПРОС: А вие онзи спектакъл гледали ли сте го?

СТОЯН РАДЕВ: Не, пропуснал съм го тогава, за добро или за лошо. Разказват ми за него като за нещо много хубаво и аз съм се стремял да не падам по-далече от тази круша.

ВЪПРОС: А колко е бил дълъг животът на спектакъла тогава, някой спомня ли си?

РЕПЛИКА: Не беше малко.

ВЪПРОС: Вие защо бръкнахте към Шмит?

СТОЯН РАДЕВ: Това е старо мое изкушение, защото и аз като него, преди да вляза в НАТФИЗ учих философия. Но съвременната драматургия беше за мен нещо опасно, нещо към което не съм се осмелявал да посегна, защото съм се чувствал несигурен. Имал съм нужда от авторитета на автора, най-вероятно, бидейки млад, несигурен, и продължавам да съм несигурен, но вече не и млад. Така че да посегна към Шмит, жив автор, почти на моята възраст, ме е било директно страх. От този страх ме излекуваха миналата година Златна Костова и Ириней Константинов, предлагайки ми "Палачи" на Мартин МакДона. Това беше директна покана и аз се осмелих да я приема. Колко е станало представлението, не мога да бъда сигурен, но беше приятно изживяване за нас. Оттам тръгна един разговор с Ириней - кой друг текст, и стигнахме до Шмит. Тоест аз имам нужда някой да ме води за ръка (смее се), като става въпрос за съвременна драматургия, защото все още се плаша. Въпреки че и МакДона, и Шмит са съвременни, как да кажа, класици. Откровено признавам, че Театър София и Ириней Константинов играят голяма роля в тези избори, като отговорност за репертоара, като покана към мен, и аз съм много благодарен. Дано оправдавам това доверие.

ЗЛАТНА КОСТОВА: Искам да ви пожелая на добър час. Аз гледах "Палачи" в Лондон и трябва да ви кажа, ама без абсолютно никакъв грам лъжа или преструвка, или каквото може да си помисли човек, че нашето представление, на Стоян представлението, е педи над английското. И много се надявам, че и това сега ще стане най-доброто представено досега.

РЕПЛИКИ: Дано. Вярваме ви. Успех.

ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Благодарим.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Музиката авторска ли е?

СТОЯН РАДЕВ: Музиката е авторска - на Виктор Стоянов. Виктор става популярен по много начини. Последно беше заместник на министъра на културата в служебното правителство. После оглави временно Филхармонията. Преди това беше популярен с поп музиката си. Оказа се и много талантлив композитор, който пише филмова музика, и то за филми извън България. Надявам се, че ще ви изненада приятно.

ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: В такъв случай нека се насладим заедно на премиерата. Благодаря на всички, че дойдохте. На добър час.