"ПриятелКи мои" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Jan 10, 2015 1:14:52 AM

Сезон 2014 - 2015

ПриятелКи мои

Спектакъл на Теди Москов,

вдъхновен от филма на Марио Моничели „Приятели мои“

Текст - Симон Шварц и Теди Москов

Сценография и костюми - Свила Величкова

Музика - Антони Дончев

Участват:

Мая Новоселска, Светлана Янчева, Албена Михова, Христина Караиванова, Васил Банов, Иван Петрушинов, Никола Мутафов, Владимир Зомбори

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

08.01.2015

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Здравейте и добре дошли на нашата нова премиера. Радваме се, че студът не ви е спрял. Сигурен съм, че ще излезете сгрени от това представление, както винаги се случва, когато на сцената се играе спектакъл на Теди Москов. Той често идва при нас и това ни радва, защото харесването е взаимно. Не винаги взаимното харесване свършва с добри резултати, но ние можем да се похвалим със спектакли, които са хубави и се играят години наред. Към тях сега се прибавя още един: „ПриятелКи мои“ - представление, вдъхновено от класическия филм на Марио Моничели, направен през 1975 година - „Приятели мои“. Тази влюбеност на Теди в италианското кино е много отдавнашна (тя е минала през филма му „Преводачката на черно-бели филми“) - едно италианско кино, което е повече вчерашно, но ни вика да се връщаме към него по различни начини - живее във вдъхновенията ни, в идеите ни. Ще видите как вдъхновението се е превърнало в нещо прекрасно - това, което ви предстои да гледате след малко. Но тъй като Теди е тук, нямам намерение повече да ви отегчавам, давам му думата.

ТЕДИ МОСКОВ: Ти каза достатъчно (смях)... Това е отдавнашна моя идея - да направя за жени един мъжки филм. Неподходящото може да се окаже подходящо. Бях започнал да правя „Хамлет“ във Варненския куклен театър: докато се играе „Патиланско царство“, зад паравана играят „Хамлет“ - да е нещо необичайно. Бяхме го кръстили „Цоцохамлет“ - от Цоцолана, защото баба Цоцолана беше Хамлет едновременно, но това отпадна, тъй като е прекалено (смее се) напредничаво - в кавички, който ще го отразява писмено. След това ми дойде идеята, че едни жени - добри комици, могат да изиграят не по-зле тези класически комедийни персонажи от филма. Толкоз. Вижте в Гугъл за какво става въпрос във филма - който не го е гледал. Това е, друго няма.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Разбира се, ако имате въпроси, ще има и друго.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА (директор на МГТ „Зад канала“): Толкова си кратък, кажи още нещо.

ТЕДИ МОСКОВ: Роден съм на (смях)... Какво друго да кажа, това е едно връщане към традиционната драстична комедия, която аз обичам - без огромни дълбочини в нея. Артистките са четири, артистите са също четири - лесно се помни: дели се на две и на четири.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Искам да добавя, че в този кратен на четири спектакъл, за голяма наша радост гостува Мая Новоселска.

ТЕДИ МОСКОВ: Тя е само ваша тая радост (Мая Новоселска е съпруга на Теди Москов - б. р.)

Ю. Дачев, Б. Харалампиева, Т. Москов

Снимка: velyub (T-now)

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Надявам се да е и нейна. С другите актьори от нашата трупа, мисля че всичко това се е превърнало в едно хубаво комедийно, делящо се на четири, представление.

ТЕДИ МОСКОВ: Вече се хвалих в две интервюта по телевизията, че Моничели ми разреши лично да направя за театър „Армията на Бранкалеоне“ и сега след смъртта му се осмелявам, без да ми е разрешил тоя филм, да...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да се вдъхновиш от него.

ТЕДИ МОСКОВ: Да, тъй като сценарият ни не е съвсем същия, той просто е провокиран от него.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Теди в началото ми каза, че ще бъде много предан на сценария на филма, но по време на репетициите видях, че неговата преданост има определени граници. Няма да можете да чуете репликите директно от филма, но пък вдъхновението наистина е от този филм.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Значи „Бранка-бранка-бранка, леоне-леоне-леоне“ - това ще чуем отново.

ТЕДИ МОСКОВ: Не, няма да го чуете, защото то е от друг филм.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Знаем, че е така, но нали казахте, че ще го правите след тази постановка.

ТЕДИ МОСКОВ: Евентуално, но... Аз проверявам - пускам на млади хора филмите на тези големи режисьори, и най-скучно им беше на „Армията на Бранкалеоне“. Иначе на другите филми на Моничели се забавляваха.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Може ли един въпрос?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Разбира се.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Първо искам да пожелая на всички вас и на Театър „Зад канала“, както е зад канала, да бъде винаги пред рутината и пред обичайното драматично русло, и винаги да ни предлага добри спектакли... Ние сме гледали много опити на режисьори, където мъже играят дамските роли, което не е нещо ново - още по времето на Шекспир това се е случвало по необходимост, защото жените не са могли да се явяват на сцена, както и при „Многострадална Геновева“ в България, но с този обратен елемент, т. е. мъжките роли да се играят от жени, какъв по-специален комедиен ефект постигате?

ТЕДИ МОСКОВ: Нещо не сме се разбрали, няма мъжки роли да се играят от жени, има смяна на персонажите.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Ясно, смяна на персонажите...

ТЕДИ МОСКОВ: Значи въпросът отпада.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Не, не отпада въпросът. Как се заостря комедийният ефект, какво се постига с тази смяна на трактовката?

ТЕДИ МОСКОВ: Когато работихме върху сценария на спектакъла на Мая Новоселска „Едно малко радио“, мислех да се казва „Доня Кихот“. Тоест с това съм се занимавал - да променя не толкова пола, а отношението към някакъв персонаж. После беше „Доня Кикот“, но се отказахме и от тая идея. Така че в този спектакъл няма мъжки роли, изиграни от жени, а жени, които са по-смели и по-щури, и по-побъркали се от въпросните мъже.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Иначе оставате ли верен на сюжета на Моничели?

ТЕДИ МОСКОВ: Не, доста е преработено. Разбира се, ситуацията е същата: тези жени бягат от къщите си, от задълженията си, както във филма го правят мъжете... Друга епоха, друг тип разказ има филмът, твърде муден за сегашното време, само носталгици като мен могат да го гледат с удоволствие. Притеснявам се като го пускам на по-млади хора.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ: Много хора като че ли очакват да видят при Теди Москов някаква сатира на реално случващи се неща. Вие определяте това, което правите като брутална комедия. Тези, които дойдат, за да видят вашия коментар на което и да е от случващото се около нас, какво бихте им препоръчали: да си сменят гледната точка или все пак да открият своята?

ТЕДИ МОСКОВ: Най-малко знае какво е направено този, който го е правил. Много философи и естети са се занимавали с този случай. Веднъж имах щастието да бъда при художничката Лика Янко. Тя ми обясняваше какво има нарисувано на картините й, а аз виждах нещо съвсем друго. Така че всеки си вижда, каквото иска, но аз не съм известен със сатира. Сатирата ми е в интервютата, но не и в работата, защото сатирата е едно от по-елементарните равнища на хумор. Аз съм по гротеската, ако може така да се каже, и абсурда, разбира се. Сатирата не ме занимава, освен ако не трябва да отговоря на въпрос за някои наши политически лидери.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Напоследък и това не правиш.

ТЕДИ МОСКОВ: И това не правя, уморен съм вече.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Какъв е приносът на г-н Симон Шварц за сценария? Как се организирахте? С какво той допринесе за нещо по-различно?

ТЕДИ МОСКОВ: Ние още 1986 година заедно преработихме приказката на Маргарит Минков „Как беше изобретено летенето“ и написахме сценария „Някои могат, други не“. В Толбухинския куклен театър направих тази пиеса и оттам ми тръгна известността и кариерата. Така че ние пишем добре заедно. Но сега работихме по следния начин: той пише вкъщи, аз у нас, пращаме си ги на имейлите, след това се събираме в едно кафене, обсъждаме ги, раждат се нови идеи по време на разговора, и така.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Използвайки съвременните комуникационни средства.

ТЕДИ МОСКОВ: Да. Преди беше с телепатия, но сега техниката го развали (смях).

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Музиката на г-н Дончев е авторска, нали?

ТЕДИ МОСКОВ: Вие как предполагате?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Понеже се казва „музикална картина“, значи вече не е авторска.

ТЕДИ МОСКОВ: Има един цитат на „Туенти Сенчъри Фокс“, това е. Другото е авторско. А, и когато разрушават фонтана „ди Треви“, бригадирката пее: Avanti popolo, alla riscossa, bandiera rossa, bandiera rossa...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: „Бандера роса“.

ТЕДИ МОСКОВ: „Бандиера“, не „бандера“ - „бандера“ е на испански... Иначе нотите са тия, които и други композитори използват (смях). И дори не всичките! (Пауза.) Направо ще заспя, толкова съм уморен.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Теди, искам да ти пожелая да направиш още един спектакъл по твой любим филм.

ТЕДИ МОСКОВ: Да ти кажа ли кой е?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Има ли такъв?

ТЕДИ МОСКОВ: „Dramma della gelosia“ („Драма от ревност“ на Еторе Скола - б. р.). Той е нещо изключително. Тук дори имаше една добра артистка, която може да го изиграе, но сега е на халтура в Театър „199“ (смях).

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Като го казах, имах предвид „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството” на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту.

ТЕДИ МОСКОВ: Не, „Бърдмен“ е невъзможен.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Невъзможен.

ТЕДИ МОСКОВ: Силата му е, че е филм.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Да.

ТЕДИ МОСКОВ: Аз съм си мечтал за два филма на Еторе Скола и той ще ми ги позволи, защото сме в косвена връзка: „C'eravamo tanto amati“ - „Обичахме се толкова много“ (1974) - уникална картина на едно приятелство на две исторически епохи, „Dramma della gelosia“ и, ако се намерят такива добри артисти като Джак Лемън и Марчело Мастрояни - „Наивници в Неапол“... Мога да ви разказвам за Италия, ако искате (смях)... Въпроси други има ли, защото ще заспя?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Отивайте да почивате.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Приятно гледане.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Благодарим ви много, че отново сте с нас. Знаете, че спектаклите на Теди трябва да се гледат и след една година. „Недоразбраната цивилизация“ в момента е в пика на интереса на публиката... Актьорите се чувстват по-спокойни, защото гласът на Теди вече не ги стряска непрекъснато (смях). Така че, каним ви да видите представлението, което ще гледате тази вечер, още един път по-късно. Благодарим ви много, че сте с нас.

ТЕДИ МОСКОВ: Направо елате по-късно (смях).

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Страхотна година ви желаем на всички, живи и здрави.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: За много години.

Теди получи букет, букетът получи кофа

Снимки: velyub (T-now)