"Преди / след" - Театър "София"

участват: Гергана Кофарджиева, Майя Остоич, Елена Димитрова, Катерина Керемидчиева, Юлиян Рачков, Невена Калудова, Борис Георгиев, Сава Пиперов, Петя Силянова, Милен Николов, Николай Върбанов, Росен Белов, Лора Мутишева, Пламен Манасиев, Михаил Милчев, Анастасия Лютова, Милена Живкова, Мартин Радилов, Мартин ГяуровМЕЛАНХОЛИЯ IIIаз няма никога да мог' да се измъкна

сънуването идва вместо рима

и блясва харикира под сърцето

че няма никога да мог' да се измъкна

в града съм паднал кон в небето - ПТИЦШЕ

летя с уши надолу о, съм гарван

той казва: "ти не мог' да се измъкнеш"

защо съм тук защо съм толкоз тука

щом раждането е размяна на местата

аз няма никога да мог' да се измъкна

аз няма никога да мог' да се измъкна

щом раждането е размяна на местата

защо съм тук защо съм толкоз тука

той казва: "ти не мог' да се измъкнеш"

летя с уши надолу о, съм гарван

в града съм паднал кон в небето - ПТИЦШЕ

че няма никога да мог' да се измъкна

и блясва харикира под сърцето

сънуването идва вместо рима

и аз знам че няма бог да се измъкна

Ани Илков

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

13.10.2010

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добър вечер, ние отново започваме с премиера, която е началото на една серия от поводи, надявам се приятни, да се срещаме. Това е първата ни премиера за сезона, който е 45-ти юбилеен сезон, а тя е 234-та и е едно връщане на двама души, които по някакъв начин свързаха живота и творчеството си с Театър „София“. Иван Добчев преди 25 години направи тук една от първите си постановки на софийска сцена и Гергана Кофарджиева - една от актрисите доайени на българския театър, която след деветнайсет години се връща в ролята на Жената над седемдесетте в тази постановка по Роланд Шимелпфениг - един автор, който за пръв път стъпва на театрална сцена при нас. Донесе го Иван Добчев, преводът е на Ангелина Георгиева. Роланд Шимелпфениг е познат на тези от вас, които се интересуват от театър, тъй като негови текстове и текстове за него излязоха и в списание „Панорама плюс“, и в списание „Homo Ludens“, но той се представя за пръв път на сцена с една от по-ранните си пиеси „Преди / след“, написана през 2002 година. Пиесата има своя щастлива съдба на почти всички европейски сцени. Това, което е особено любопитно за нея, е, че е поставяна и от самия автор, и се играе с голям успех в момента и на австрийска, и на германска територия. Иван Добчев я избра. Това е един много предизвикателен текст, който има необичайна форма и структура. Пиесата няма аналог сред текстовете, поставени на българска сцена, тъй като в своя оригинал е със 78 действащи лица и се развива в 114 сцени. Разбира се, това което ще видите на нашата сцена, е адаптация - героите са по-малко, но е запазена сюжетната структура и линията на автора. Той задава много сложни въпроси и, повярвайте ми, за да се стигне до отговори при тях, е много, много предизвикателно. Убедена съм, че каквото и мнение да имате за спектакъла, той няма да ви остави безучастни. Сигурна съм в едно, че ще видите почти цялата трупа на Театър „София“, с няколко млади попълнения, в нова светлина. Ще видите едни артисти, които са преобърнали за добро своя актьорски арсенал и които в едни изключително трудни задачи, защото някои от тях се появяват и по пет-шест минути на сцената и трябва да създадат типаж, да задвижат действието, да го тласнат към очаквана посока и да излязат. Ще видите, че наистина се е получило едно театрално представление, което заслужава адмирации. Искам да обърна внимание, че в програмата има грешка в името на младата актриса - Катерина Керемедчиева е записана, а тя е Катерина Керемидчиева. Момичето е студентка в НАТФИЗ, тя всъщност прави първата си роля на професионална сцена. Друг гост в постановката е актрисата Елена Димитрова, която познавате от екипа на „Сфумато“. Своята първа роля на сцената на Театър „София“ прави младият актьор Юлиян Рачков, който от този сезон е в нашата трупа. Снимките за постановката са на Иво Хаджимишев, който в знак на внимание и на благодарност към Театър „София“ през този сезон ще прави снимките към нашите спектакли абсолютно безвъзмездно. За вашата сигурност като зрители в салона и за нас като хора, които работим в Театър „София“, има гаранция, че всичко е наред, тъй като от днес „Бул Инс“ поема застраховките и грижите за всичко, което се случва в Театър „София“ - също безвъзмездно... Мисля, че това са всички предварителни обстоятелства, които мога да ви кажа. Имате възможност да зададете въпросите си към Иван Добчев. Аз лично му пожелавам на добър час. Да, Краси.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Видях в програмата отпечатано едно от стихотворенията на Ани Илков ("Меланхолия III" - б.р.). Аз съм гледала и спектакъла на Иван Добчев по стихотворения на Ани Илков, горе-долу познавам творчеството на този поет. Мисля че това стихотворение в много голяма степен почти припокрива идеята на драматургичния материал. Учудващо е как това съчетание се е получило, явно Иван Добчев продължава тази линия от постановката си, която помня от „Сълза и смях“ по Ани Илков. Бих искала да попитам, така песимистично ли е виждането му за развитието на живота като цяло или това е само временна гледна точка от творческа страна - поетично творческа страна? Реалистичен ли е песимизмът?

ИВАН ДОБЧЕВ: Песимистично, реалистично - де да знам.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Художествено е, при всички случаи.

ИВАН ДОБЧЕВ: Аз мога да отговоря с чувство за хумор само.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Чудесно ще бъде - малко хумор в цялата работа.

ИВАН ДОБЧЕВ: Това стихотворение, според мен, е писано с чувство за хумор и аз затова го обичам.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Много е хубаво стихотворението.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Г-н Добчев, г-жа Костуркова в своето хубаво встъпление изтъкна, че в оригинала на тази пиеса са предвидени 78 действащи лица и действието се развива на 114 сцени. Вие сте направили адаптация на оригинала. Във вашата адаптация какви приоритети сте искали да извлечете от пиесата и какви основни насоки на този така масов спектакъл?

ИВАН ДОБЧЕВ: Ние сме беден театър, макар че Театър „София“ е един от най-богатите между бедните...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Ще им завидят, недейте така.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не знаех!

ИВАН ДОБЧЕВ: Понеже е общински.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да.

ИВАН ДОБЧЕВ: И не можем да спазим всички изисквания на немския театър, но съм се опитал, това, което е главно, което е главната тема, дори при тази оскъдица, да защитя.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Сутринта по телевизията Мишо Милчев каза, че екипът на Театър „София“ е в разкошна форма и се чувства много добре в тази постановка. Даже, така, беше в приповдигнато настроение.

ИВАН ДОБЧЕВ: Радвам се, че е така. Някои артисти не мислят така - не в този театър, в други театри... Смятам, че артистите ми повярваха и стоят, така, с много трепет в тази работа. Темата, за която говорихте, явно ги вълнува, интересува, припознават се в нея, интересно им е да стоят в тая тема. И мисля, че те дават от себе си най-доброто, даже неща, които не са правили, което е ценното всъщност за един спектакъл - артистите да не се повтарят, да не правят това, което са правили други. Това съм се опитал да направя с тях.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Всъщност това не е ли изискване на всеки един режисьор - да няма повторение? Това не е ли нормалното?

ИВАН ДОБЧЕВ: Нормалното, госпожице, в българския театър е, артистите, като научат един номер, да го повтарят до безкрай.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: И да се саморежисират...

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Но пък режисьорите са тези, които да отклоняват по успешен начин...

ИВАН ДОБЧЕВ: Да, някои режисьори се мъчим да не е така, но на повечето ми колеги, за съжаление, това им харесва, устройва ги. И затова положението е такова - като чалгата.

ВЪПРОС: Какви са мотивите да поканите завършваща студентка?

ИВАН ДОБЧЕВ: Тя не е завършваща, тя е в трети курс в класа на Маргарита Младенова, в който и аз преподавам. И видях, че има качества, които ми се струваха необходими или полезни за тази работа, за която съм я поканил - ще ги видите. Стои до Майя Остоич и някак си се учи от нейния опит.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Е, от Майя има какво да се научи, със сигурност.

ВЪПРОС: Вкарва нещо извън рутината ли?

ИВАН ДОБЧЕВ: Не, просто ми е трябвала като фигура, като лице, като образ. Тъй като тя стои в една група, т.е. те с Майя трябва да образуват нещо като двойка, която има специална функция. Това са привнесени герои, тях ги няма при автора - така наречените „изпаднали ангели“ са от Ани Илков и от Коста Павлов, не от Шимелпфениг.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: А Жената над седемдесетте - Гергана Кофарджиева? Чия беше идеята да бъде поканена Гергана да играе след толкова години?

ИВАН ДОБЧЕВ: На Любен Гройс.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Блестящо.

ИВАН ДОБЧЕВ: Шегувам се, разбира се.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Нищо де, имаш право да се шегуваш.

ИВАН ДОБЧЕВ: Видях Гергана в един спектакъл на мой бивш студент - тя играе едно фрагментче... и открих, че е във форма. Че е много...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Тя е изключително интелигентна актриса.

ИВАН ДОБЧЕВ: ...жива и, така, запазила, съхранила енергията си. Надявам се да издържи и тази вечер.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: А нещо за работата ви с Красимир Вълканов, който знаем, че има много сериозно име на сценограф?

ИВАН ДОБЧЕВ: Ами, тука виждате върху програмата едни чернови.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Да.

ИВАН ДОБЧЕВ: Те са доста далече, разбира се, от това, което го има на сцената. Ще го видите, много дълго работихме, много работа беше хвърлена върху едни своеобразни клипове, които са необходими за спектакъла. Те са предимно работа на Краси Вълканов.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Но ги направи и Любо Младенов, нали?

ИВАН ДОБЧЕВ: Любчо Младенов засне някои от материалите. Но монтажа и цялата чисто програмистка работа върху компютъра я свършихме аз и Вълканов.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: А как избрахте точно тази пиеса на Роланд Шимелпфениг, която е от по-ранния му период? Как попадна точно тя във вашето полезрение, знаейки, че след това изисква много актьори, много...

ИВАН ДОБЧЕВ: Ами, чел съм още две негови пиеси и тази ми хареса най-много. Благодарение на преводачката, която е наша сънародничка, знаете, тя живее в Германия...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: И наша колежка - Ангелина Георгиева, млада театроведка.

ИВАН ДОБЧЕВ: Тя ми предложи превода си и аз го харесах. Не се познавам още с Шимелпфениг. От нея разбрах, че той е наистина много популярен. Сега наскоро има премиера в Париж и се надявам - някъде до двайсет и четвърти-пети аз ще бъда в Париж, да гледам негова постановка, само че на друга пиеса, не на тази. Театър „София“, може би без даже да го съзнава, а може би това е плод и на някаква политика, напоследък се занимава с немска драматургия...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да, това щях да кажа, ние събрахме...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ние всички сме свидетели.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: ...и даже има една идея да поканим тримата автори (Мариус фон Майенбург, Давид Гизелман и Роланд Шимелпфениг - б.р.), които да дойдат и да имат възможност да видят реализациите по техните постановки... Имате ли въпроси? Иван Добчев след двайсет и пет години поставя отново в Театър „София“. Излиза от „Сфумато“, нищо че сме един до друг...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: По чехли.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Предполагам, че има какво да го попитате.

ИВАН ДОБЧЕВ: По чехли трудно се ходи в театъра, но както и да е.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Но пътеките са двустранни.

ИВАН ДОБЧЕВ: Да, общо взето, откакто има ново ръководство на този театър, някак си диалогът между нас е нормален. Преди това беше малко труден, тука беше някаква друга такава територия, запазена за други неща.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ако нямате въпроси, да освободим Иван, който трябва да се погрижи да гледате представлението в най-добрата му форма, ако имате въпроси - задайте ги.

ИВАН ДОБЧЕВ: Да, слушам ви.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Някоя друга пиеса от Шимелпфениг да сте мернал и да имате амбиция да направите? Разбира се, ако не е тайна това, де, това е репертоарна тайна сигурно?

ИВАН ДОБЧЕВ: Не, не е репертоарна тайна, но „Сфумато“ има други планове. Тези пиеси обикновено, на Шимелпфениг, са доста така...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Масови.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Как ще са масови, бе?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Не, не, масови - много хора участват...

ИВАН ДОБЧЕВ: Мда-а... интересна пиеса, която ми се струва, че бих поставил някой ден, сигурно ще се намери някакво място и време, се казва „Арабска нощ“ - много интересна пиеса. Много странна в същото време, много особено написана, никак не прилича на...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Много странно, тя е преведена от двама души - от Владко Мурдаров и от Василена Радева, всъщност две поколения проявяват интерес към нея. Без връзка, всеки един от тях е избрал да я преведе.

ИВАН ДОБЧЕВ: Arabische night... Благодаря ви за вниманието, приятно гледане.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: И ние също.