"Норма" - Софийска опера и балет

Снимки: Светослав Николов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

(със съкращения)

16.03.2016

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден. Започваме нашата пресконференция с ваше разрешение. За трети път наш скъп гост е режисьорът Уго де Ана, поканен за постановката на операта "Норма" от Белини - едно заглавие, което присъства в репертоара на най-големите оперни театри, когато имат певците, които да я изпеят. Ние решихме, че имаме целия вокален и солистичен ресурс и с великолепно музикално ръководство и режисура, които да водят нашите артисти в стила белканто на Винченцо Белини, можем да дадем възможност и на този композитор да бъде част от огърлицата на нашия репертоар, сега когато отбелязваме 125 години Софийска опера. Не случайно подчертавам това - Софийската опера е създадена от ентусиасти - оперни певци патриоти, възрожденци, които неизкушавани от западното си образование, се връщат в - представете си София през 1891-ва година, какви магистрали, какви асфалтирани улици е имала - потънала в кал и с един друг еснафски привкус. Веднага след Освобождението тези хора са решили да направят оперен театър в София. Това е един голям патриотичен жест, защото по това време други европейски театри са били на десетки и стотици години. Знаете Миланската "Ла Скала" кога е създадена, Болшой театър кога е основан. Ето сега операта в Тбилиси отвори врати. Създадена е през 1851 година. За 6 години са вложени 40 милиона, за да се реконструира. Виждате какво означава култура и поведение на политици, на партии - на хора, които наистина жадуват за културата на своята нация. Както е казал Иван Хаджийски: без култура няма нация. Културата е съвкупност от плодовете на материалното, духовното и творческото присъствие на една нация. Имам чест да ви представя нашия екип. Всички познавате диригента Григор Паликаров. Тук е Филипо Тонон, който работи с нашите артисти под ръководството на Уго де Ана. Режисьорът Уго де Ана е възпрепятстван да дойде на пресконференцията, тъй като работата е огромна, но той ви поздравява и ще имате възможност да се срещнете с него в близките дни за конкретни и коректни разговори. Тук е Валерио Алфиери от Италия, който отговаря за художественото осветление.

Р. Николаева, В. Алфиери,

Ваня Кашлакева (превод), Ф. Тонон, П. Карталов

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

Няма да пропусна да представя и нашите артисти: Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Габриела Георгиева и нашият мецосопран, който играе АДАЛДЖИЗА - Даниела Дякова. Останалите са в репетиция, защото имаме още една продукция, която се работи - "Евгений Онегин". Вие знаете, че нашият театър работи едновременно две или три продукции, които излизат последователно. След "Евгений Онегин" предстоят балетите "Петрушка" и "Жар птица". Има още изненади, които ще видите през летния ни сезон.

РЕПЛИКА: Опера в парка.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: "Паркът" е традиция, но ще има и нещо, което е извън него. Благодаря ви, че присъствате, сега давам думата на моите прекрасни колеги да експонират накратко своето участие в продукцията. Маестро Паликаров ще има удоволствието да ви сподели някои свои мисли.

П. Карталов, Ц. Бандаловска, Г. Паликаров,

Г. Георгиева, Д. Дякова

ГРИГОР ПАЛИКАРОВ: Добър ден и от мен. "Норма" е едно наложило се заглавие. Може би най-високия образец на белканто от първата половина на XIX век. През декември тази година ще се навършат 185 години от първото й представяне в "Ла Скала". Интересното е, че самата премиера не е била толкова успешна, но колко гениални опери всъщност са имали успешни премиери. Като се замислим, историята ни показва любопитни факти. И още нещо интересно: кой композитор е бил заинтересован от "Норма" и я е дирижирал лично през 1837 година? Може би не знаете. И освен това е написал една ария за бас в тая опера, и един хор, които не се изпълняват. Това е Рихард Вагнер. Той е бил възхитен от стила на Белини, а стилът на Белини няма нищо общо с това, което прави Рихард Вагнер в операта. От тази гледна точка "Норма" е една много интересна опера - "Норма" разчита на певци много повече от други оперни образци. Оркестърът е силно ограничен като функция, изпълнява предимно акомпанимент, което без певците, повярвайте, въобще не е интересно. Затова се радвам, че имаме един великолепен букет от певци: три НОРМИ, три АДАЛДЖИЗИ, двама тенори ПОЛИОНЕ, двама-трима ОРОВЕЗОВЦИ. Това са четирите основни характера, без които "Норма" няма шанс. Изключително съм доволен от работата си с всички тях и бих помолил вас, а чрез вас и публиката, която ще прочете, чуе или види това, което ще отразите - да дойдете и да чуете всеки един от съставите. Бъдете абсолютно сигурни - това ви го казвам като диригент, който вече е работил с трите състава, - че всеки път е различно, и това го прави интересно. Много повече от която и да била друга опера. "Норма" е една гигантска партия, има безкрайно много предизвикателства и ние трябва да сме горди, че в нашия театър имаме на щат три певици, които не само покриват, но и доста добре претворяват НОРМА като характер и като глас. Няма нужда да се връщаме в XX век за знаменитите изпълнителки - и не само в XX, а и в XIX - на тази роля, и страха, който певиците имат от нея, напълно основателен. Е, при нас - аз ще го кажа, понеже те сигурно се притесняват и може би няма да са толкова горди със себе си - НОРМИТЕ са ни безспорни. Не само те, разбира се, но все пак Норма е най-голямото предизвикателство. Имам удоволствието да правя "Норма" за трети път в Националната опера. Сигурно си спомняте, че преди 5-6 години имаше концертно изпълнение на тази опера, после я правихме в споменатия парк, но това, което правим сега с Уго де Ана, е нещо много различно. Вече познавате стила на Уго де Ана, който идва за трети път в Софийската опера благодарение на поканата на акад. Карталов. Неговата пищна сценография е характерна запазена марка. Такава имаме и в "Норма": огромен декор, огромна сценография, съвсем на място. Елате и вижте картината, ще си струва. Съжалявам, че самият Уго де Ана в момента е възпрепятстван да дойде. От съвместната ни работа стана ясно, че той е много навътре в драматургията на заглавието. Много ми харесва начина, по който мисли и вижда като режисьор "Норма". В това отношение ние взаимно се допълваме. Не винаги работата между режисьор и диригент е съвсем безпроблемна. Аз съм щастлив, че имам възможност да работя с добри режисьори. Един от тях стои през един стол от мен (Пламен Карталов - б.р.), защото освен, че е ръководител, той е и великолепен режисьор, другият - звездата Уго де Ана, също поставя един много стойностен спектакъл. Не бих искал да говоря само за цветя и рози и не го правя често. Обикновено съм по-скоро песимист. Това, което се оформя като резултат - дай боже да го постигнем, имаме времето и силите за това, смятам, че ще бъде нещо заслужаващо си да се види. Това е от мен.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим за тези думи. Оперите се пишат за певци, но някой трябва да работи с тези певци и аз често задавам въпроса: като си на сцената и пееш, какво правиш? Това с правенето го реализира режисьорът, заедно с артистите. Сега ще дам думата на Филипо Тонон, който е душата на продукцията. Той работи с нашите артисти великолепно и, естествено, доживотно с Уго де Ана (смях).

ФИЛИПО ТОНОН: Добър ден. Преди всичко специални благодарности на Маестро академик Карталов. И със сигурност от името на Маестро де Ана специални благодарности. Тъй като е третата продукция, която правим за този изключителен оперен театър: "Аида", "Самсон и Далила" и сега "Норма", е голямо удоволствие да видим ангажираността на всички нива - на артисти, солисти и на всички, които работят тук. Мога да го кажа от опита си - в тази опера се работи по такъв начин, че всички дават максималното от себе си, за да успеят продукциите, и аз съм сигурен, че и с "Норма" ще успеем. За разлика от други места, където съм бил. Както вече каза и Маестрото, декорът наистина е огромен. Много работим в момента и съм сигурен, че публиката ще бъде много изненадана и удовлетворена да види този огромен декор. Продукциите на Маестро Уго де Ана увличат, въздействат емоционално и оставят отпечатък. Изключително добре работихме с всички състави. Потвърждавам - всеки състав е различно нещо. За Маестро де Ана е типично да работи и да извлече от всеки един солист неговия личен опит и неговата лична история. И трите ни НОРМИ - и Радостина, и Габриела, и Цветана - са изключително различни, но все пак се допълват в една продукция, която носи почерка и подписа на Маестро Уго де Ана. Това, разбира се, важи за всяка една от ролите. Затова трябва да се усети удоволствието, да се видят всичките състави, да се усетят нюансите, които се придават на всеки един, включително и начина, по който хорът се включва в продукцията. Трябва специално да подчертая за хора - много добре работихме с тях, те носят изключително важен акцент при сцените и независимо от многобройните часове, през които работихме, показаха голяма ангажираност в работата си и изключителна любов към това, което правят. Благодаря ви.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим, Филипо, за твоите думи.

ВАЛЕРИО АЛФИЕРИ: Добър ден на всички. Аз се занимавам с осветлението. Доволен съм да работя във вашата опера с Маестро Уго де Ана, с тези изключителни певци. Както всички знаете, да се направи осветлението за една опера, е като за един шивач да изготви дреха за красива жена. Мисля, че за мен няма да е трудно да направя осветлението за една красива опера, а за вас ще бъде удоволствие да го видите. Благодаря ви.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим. Имаме и протагонистите в спектакъла. Ако някой от тях иска да изрази своите мисли и чувства, има възможност да го направи. После журналистите могат да запитат това, което ги интересува.

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Конкретни въпроси, по-добре.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Други? Очаквайки въпросите.

ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Аз бих искала да благодаря, че ръководството и екипът ми се довериха, защото това наистина е много тежка роля. Не само вокално, но и емоционално, артистично трябва да се изгради един много сложен образ. Досега не бях посягала, не си представях, че мога да направя НОРМА, защото има много, много блестящи примери за изпълнението й - с установени шаблони и имена. Никога не съм подозирала, че ще стигна до НОРМА и затова съм много щастлива, че ми дадоха възможност да преодолея този си страх и това предизвикателство. Надявам се да стане един много хубав спектакъл. Имам две прекрасни колежки, както всички казаха, съвсем различни. Имаме удоволствието да се радваме по цял ден една на друга - на своите превъплъщения в тази роля. Има една много приятна конкуренция между нас и се надявам да ви допадне това, което ще направим в тази продукция. Благодаря и на Уго де Ана. Голямо удоволствие е - за втори път работя с него и неговия екип, благодаря на Маестро Паликаров - въобще един прекрасен, прекрасен екип. Надявам се да ви доставим максимално удоволствие.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Друг от нашите колеги да иска да каже нещо? Или чакаме въпроси?

ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА: Няма сопрано в света, което да не мечтае да пее НОРМА, обаче не на всички им се случва, и им се удава, също така. Трябва да има възможност и кураж от страна на самата публика. И аз като Габи искам да благодаря на всички - на вас Маестро Карталов, че ни се доверихте, че на мен ми се доверихте, защото това наистина е голям... - това е Еверест. Ние с Радостина вече участвахме в едно такова изкачване с "Тристан и Изолда". Но аз преценявам, че "Норма" стои по-високо като трудност, като вокална трудност. И когато си мислим за големите образци - Джудита Паста, Малибран, Лили Леман, последната Калас, която за нас е богинята, тя ни е като пътеводна звезда, защото имаме възможност да я чуем. Не можем да чуем Малибран, не можем да чуем Джудита Паста, но при всичките тези гениални певици "духът" преминава. "Духът", който е заложен в музиката на Винченцо Белини, преминава - можем да го чуем в Калас, последната голяма НОРМА. Четох наскоро в едно есе, че може би следващата е била Монсерат Кабайе, но Калас остава като един голям факел за нас. Затова предизвикателството е голямо - много големи емоционални сътресения има в тази роля и човек трябва да запази голям контрол, за да не се удави в този океан от емоция. Много беше интересна и продължава да е интересна работата ни с Уго де Ана. Към всеки той подхожда много индивидуално. Аз съм благодарна за това, че той общува с моята същност, със същността на всеки един от нас. Затова сме и толкова различни.

ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Аз искам да кажа още нещо: ние имаме голяма привилегия да работим с един пианист, който ни осигуриха от Националната опера. Той се казва Ричард Баркър и е работил в едни от най-големите театри в Италия. Той дойде при нас, за да ни помогне да изработим своите партии вокално. Безкрайно съм благодарна, че имахме възможността да се докоснем до такъв голям музикант, който, смятам, че много помогна на всички нас. Още веднъж благодаря.

(следва продължение)