"Ние сме вечни!" - Театър "София"

Дата на публикуване: Oct 08, 2015 11:15:6 PM

Сезон 2015 - 2016

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

06.10.2015

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Радвам се да ви кажа "добре дошли" на първата премиера за юбилейния 50-ти сезон на Театър "София". Пиесата се казва "Ние сме вечни". Нейният автор е Кирил Буховски. Емилиян Гацов- Елби е автор на музиката към спектакъла. Даниела Николчова е сценограф на постановката. При нас не е режисьорът Василена Радева, тъй като тя, освен да създаде този спектакъл, даде живот на втория си син Леон (на 5-ти септември) и беше достатъчно луда и неблагоразумна да дойде в театъра с тридневното си бебе, за да довърши репетициите си. Днес те са в "Майчин дом" в Пловдив, приети, за да могат да излекуват една, надявам се, лека инфекция, която е споходила бебето. За да получите нейните добри думи на благодарност, затова че сте посетили нашия спектакъл, ще се свържем по телефона с Василена и ще я включим на високоговорител. Василена?

Д. Николчова, Е. Гацов, К. Буховски и Б. Костуркова

Снимка: velyub (T-now)

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Ало, чувате ли ме?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Василена, открихме пресконференцията. Казах защо не си сред нас. Всички пожелават да сте здрави в най-скоро време. Какво би искала да кажеш на колегите от пресата?

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Благодаря за интереса. Пожелавам постановката да ви вдъхнови така, че да я отразите не само информативно, но и с позиция, както героите от пиесата не се притесняват да споделят нелицеприятни неща. Надявам се за това представление да се говори. В пиесата има истина и целият екип работеше за тази истина. Надявам се вие да я усетите, гледайки представлението.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря ти, Василена. Скорошно оздравяване на теб и на Леон. Обещавам да ти се обадим след спектакъла и да ти разкажем как го приеха зрителите и колегите.

ВАСИЛЕНА РАДЕВА: Благодаря, приятно гледане.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: И така, по този леко нестандартен начин започваме срещата с вас за 257-та ни премиера. Мисля, че е редно да дадем думата на Кирил Буховски. Неговата пиеса постъпи в Театър "София" като победител в третото издание на конкурса за съвременна българска пиеса, който театърът провежда от 2010 година с подкрепата на Банка ДСК. Чувствам се длъжна да го кажа, защото в наше време трудно се намира институция, която безрезервно да подкрепя културна инициатива, каквато е създаването на съвременна българска пиеса. Банка ДСК се превърна в приятел на Театър "София". Те стоят зад нас не само при провеждането на конкурса, но и при реализацията на томчетата с пиеси на наградените, които издаваме. Вече имаме три томчета - 15 пиеси. Те могат да бъдат намерени в библиотеките на Съюза на артистите, НАТФИЗ и Нов български университет. Разпращаме ги по всички театри, при нас също ги има. Който проявява интерес, би могъл да ги получи. Пиесата на Кирил Буховски "Ние сме вечни" ни впечатли с това, че говореше със собствен език - грапав, езикът на младите хора. Занимаваше се по изповеден начин с проблемите на хората, които са се разделили с детството, но все още не са влезли в зрелостта, хората в онзи важен момент, когато трябва да вземат решение какво да направят със себе си, с живота си. Екипът, който се събра да реализира пиесата, е от млади хора, както виждате. Млади са и артистите, които участват в постановката. Петима от тях са от трупата на Театър "София": Симона Халачева, Дария Симеонова, Лора Мутишева, Антон Григоров и Юлиян Рачков. Шестият участник в постановката е студентът от НАТФИЗ Боян Арсов. Те стоят възможно най-близо до възрастта на персонажите, които пресъздават. Върху постановката ще продължим да работим. Когато Василена се върне сред нас, ще има още един участник. Кой е той, ще научим допълнително. Сега давам думата на всеки един от създателите на постановката да кажат какво ги е мотивирало при работата върху нея.

КИРИЛ БУХОВСКИ: Първото нещо, което бих искал да кажа, е да изразя невероятната си благодарност към Театър "София" за това, че избраха моята пиеса и сформираха този прекрасен екип, с който успяхме да работим във възможно най-голяма хармония. Това, естествено, не означава, че работата върху тази пиеса беше без своите препъникамъчета. Естествено, че е имало дебати и спорове. Напълно нормално е да има такива в един креативен процес. Истината се ражда в дебата. Относно пиесата, върху нея съм работил почти две години, като съм имал периоди, в които тя просто е отлежавала, и периоди на доста интензивно писане и пренаписване. Минал съм през няколко чернови. Първоначално тя започна като експеримент - един от многото ми експерименти, свързани с писане. Но впоследствие осъзнах, че мога да я напиша и направя като подарък за една моя група приятели. Но, също така, докато я писах, осъзнах и че съществува конкурсът на Театър "София" и че мога да я пратя. Следователно я пратих и реших да изчакам, преди да я подаря, защото може да им подаря не написана пиеса, а направо представление. И май така се оказва, от което съм много доволен. "Ние сме вечни" е изповед. Тя е искрена и е доста сурова. Езикът, на който е написана, много рядко се среща по нашите сцени, но аз съм на мнение, че българската сцена се нуждае от този дъх свеж въздух. Пиесата може да не се окаже вечна, но по-важното за мен е тя да бъде адекватна тук и сега, и ако успее да докосне някого, тогава аз съм си свършил работата. Това дали тя ще докосне някого след десет или петнайсет - et cetera години, за мен няма значение. Важни са хората, които ще я гледат сега и хората, които са работили по нея. Това е, което имам да кажа.

ЕМИЛИЯН ГАЦОВ - ЕЛБИ: Както разбрахте, аз направих музиката за представлението. По принцип имам проблем как точно се прави музика за нещо, което е с толкова подавки към някаква реалност. В пиесата се говори за реални събития, всичко е с това изискване за реалност. Неща, които са се случили в точно определено време преди две години. И аз винаги имам такъв проблем: как да се драматизира нещо, при условие, че става въпрос за малко или повече реални неща или за хора, които са около нас. Това не е някаква условност на шекспирова пиеса или нещо подобно. И този проблем, мисля, че беше гореща тема за целия процес на представлението - как да стане това по-малко театрално, за да не изглежда изкуствено, как да стане по-реално или да се запази тази суровост, за която казва Кирил. Искахме да имаме форма, която да е леко разпиляна. Живеем във време на интернет, кабелна телевизия, социални мрежи. Събитията около които се развива действието, са донякъде резултат на това ново възприятие - няколко неща се случват едновременно. Действието може да изглежда едва ли не без история. Както е в реалността с тази многопластовост на неща, които се случват едновременно, с бързите промени, бързите трендове. Същото може би се отнася и за ценностите, които героите разиграват в това представление - добро и лошо, важно и неважно по някакъв начин постоянно се размесват заради това ново възприятие. И моята работа беше да създам този фон, който някъде на друго място по същото време, около историята на героите, някакви други неща случва и дава идея за цялото на този свят, в който живеем. Общо взето това мога да кажа.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добре, благодаря ти. Даниела?

ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА: Здравейте от мен. Първо искам да благодаря на Театър "София", на Кирил Буховски и на Василена Радева за дадената възможност да работим заедно. За мен беше много голямо предизвикателство да се срещна с този текст, тъй като не се случва често да работиш върху сценографско решение за нещо, което се намира в града, в който всички живеем. Това е Паметникът на Съветската армия, място, което всички познаваме, на което доста от нас са израсли. Аз извървях много интересен път в търсенето на решението си. Мисля, че е добре да спомена, че с Кирил Буховски сме приятели и познавам хората, за които е писана пиесата, и беше предизвикателство да изградя образите им, чисто визуално. Надявам се, че всичко, което ще видите, ще ви хареса. За сценографията помогна много Никола Налбантов с мултимедията.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Това исках да кажа, че има още участници от екипа.

ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА: Работихме заедно, за което също му благодаря. Това е от мен.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: В постановъчния екип има още един човек. Това е авторът на песента, която е лайтмотив на спектакъла - Константин Кучев. В момента той е долу с актьорите, имат работа преди спектакъла. Ако имате въпроси към него, те биха могли да бъдат зададени и след спектакъла. А сега, вашите въпроси към създателите на постановката.

ВЪПРОС: Г-н Буховски, кои са прототипите? От реалния живот - ваши приятели, хора от улицата или от истории, които сте чували?

КИРИЛ БУХОВСКИ: Прототипите са главно мои познати, мои близки приятели. Но целта на Василена по време на репетиционния период беше и самите актьори да вкарат не малко в своите образи. Имаше няколко репетиции, които наподобяваха уъркшоп и в тях актьорите до голяма степен допринесоха за развитието на съответните персонажи.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Между пиесата, която спечели конкурса, и пиесата, която ще видите реализирана на сцена, има съществени разлики и допълнения. Вие имахте въпрос?

СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ (в-к "Стършел"): Един такъв въпрос, който вероятно вълнува човечеството, откакто съществува: след като изгледаме спектакъла, ние ще станем ли също вечни? (Смях.) Пиесата дава ли рецепта как може да стане това?

КИРИЛ БУХОВСКИ: Пиесата не дава отговори. Надявам се, че задава всички правилни въпроси. Но отговори, съмнявам се да получите.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Аз бих добавила, при всички случаи ще има настроение, което ще се опита да ви накара да бъдете по-добри. Поне аз като човек, който не принадлежи към поколението, което е обект на постановката, си давам сметка, че колкото и да са различни децата ни, те изповядват онези вечни ценности, които са карали и нас като млади да се чувстваме щастливи от това, че ни има на тази земя. Така че може да са облечени по различен начин, може да говорят по различен начин, но любовта и приятелството като че ли са теми, които ще вълнуват хората, докато ги има.

СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ: Благодаря.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Това първата пиеса ли е, която пишете?

КИРИЛ БУХОВСКИ: Не, не е първата, но е първата като за пред хора, бих казал (смях). Сега работя и върху други текстове. Вече съм завършил следващата пиеса. Доста голям залък съм погълнал или се опитвам да погълна. Тя изследва проблема за източноевропейската емиграция в Англия и се опитвам да я пласирам в някой театър там, което естествено е безкрайно трудно. Но аз ще се справя. Благодаря.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Успех.

КИРИЛ БУХОВСКИ: Мерси.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Поради липса на въздух ви приканвам, ако имате въпроси, да ги зададете по-бързо. Иване?

ИВАН ДИМИТРОВ (драматург): Аз имам един въпрос, който не е към екипа на постановката, а към театъра. Като идвах насам, си мислех, че отивам в камерна зала, защото обикновено като се поставят съвременни български текстове, те се правят на камерна сцена. И изведнъж разбрах, че отивам в голяма зала.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Това добро ли е или лошо?

ИВАН ДИМИТРОВ: Това за мен е прекрасно. Мисля, че всеки драматург може да си мечтае за това. Искам да попитам дали пиесата е написана за голяма сцена или това е режисьорско решение. Изобщо, как се е случило така, че...?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Пиесата изисква голяма сцена.

ИВАН ДИМИТРОВ: Определено е по-трудно, когато е на голяма сцена, според мен.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: В годината, в която отбелязваме петдесет години Театър "София", е неизбежно да се правят равносметки и едно от нещата, които задържат вниманието към този театър, е това, че той винаги е рискувал да поставя съвременна българска драматургия. Ако се обърнем назад, ще видим, че голяма част от пиесите, които смятаме днес за класика, са тръгнали от тази сцена. Фактът, че се наехме да правим конкурс не е самоцелен. Ние искаме да работим със съвременните български драматурзи и да даваме възможност театърът ни да върви заедно с драматурзите си. Нормално е това да се случи на голяма сцена.

ИВАН ДИМИТРОВ: Би било добре, ако повече театри (смях) хванат тази вълна.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Зависи от това, доколко ще бъдат успешни постановките. Дотук, мисля, че не сбъркахме. И постановката по "Гъдулката гори" имаше своя добър живот, и "Покана за вечеря" на Оля Стоянова се радва на интерес и признание. Надявам се, че такава ще бъде съдбата и на "Ние сме вечни", и на останалите български текстове, които ще бъдат на наша сцена.

ИВАН ДИМИТРОВ: От името на всички съвременни български драматурзи искам да благодаря за това, че поставяте съвременни български текстове.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Много е ангажиращо (смях) - от името на всички български драматурзи.

КИРИЛ БУХОВСКИ: И аз съм благодарен - и от името на двамата (смях).

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Дотук добре. Ако приключихме с благодарностите, искам да ви кажа, че приготвихме една малка изненада за всички, които са гости на премиерния ни спектакъл на "Ние сме вечни". В рамките на целия сезон за премиерните постановки ще издаваме не само досегашните си рекламни материали, но и по един магнит за хладилник, който може да се слага на различни места. За да може да напомня за Театър "София" и за неговите произведения.

РЕПЛИКА: Символ на духовното.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Още един повод да се чувстваме малко по-различно, отколкото в делника. Благодаря ви, че дойдохте. Съжалявам, че има правостоящи, не очаквахме такъв интерес.