"Моята скъпа лейди" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Feb 16, 2019 11:34:35 AM

МОЯТА СКЪПА ЛЕЙДИ

от Израел Хоровиц

Пресконференция с участието на автора

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

15.02.2019

КАТЯ ПОПЧЕВА: Имам изключителната чест да ви приветствам с добре дошли на едно специално събитие за Народния театър "Иван Вазов" - дългоочакваната визита на световноизвестния драматург Израел Хоровиц. Той е в България по покана на директора на Народния театър г-н Мариус Донкин и ще присъства на поредната премиера на негова пиеса в нашия театър - "Моята скъпа лейди". Бих искала да спомена един човек, благодарение на който днес посрещаме г-н Хоровиц в България, и това е г-н Виктор Меламед. Той положи огромни усилия, за да направи тази визита възможна и ние да бъдем много щастливи с нея. Трябва да благодарим и на партньорите ни, които ни помогнаха спектакълът да се случи - това са Българо-американската кредитна банка и хотел Сенс. Нека да приветстваме и съпругата на г-н Хоровиц - г-жа Джилиън Хоровиц, която е с него в България. Накрая ще благодаря и на г-н Сава Драгунчев, който е нашия любезен преводач. Няма да отнемам повече от времето, бих искала да дам думата на г-н Хоровиц.

ИЗРАЕЛ ХОРОВИЦ: Много се радвам да бъда тук. Не всеки ден ме снимат фотографи (смях). Голяма чест е за мен, че две мои пиеси се играят в този театър. Много е вълнуващо, когато една пиеса пътува по света. След два дни ще гледам "Моята скъпа лейди" тук. Но същата пиеса се играе и в Прага, и в Санкт Петербург... - може би в пет различни театъра, и за мен това е магия. Написал съм 70 пиеси. Почнах да пиша пиеси, когато бях на 17 години, и никога не знам коя от тях ще просъществува. Винаги е голяма мистерия коя пиеса ще успее да докосне хората. Когато ме питат коя е любимата ми пиеса, винаги казвам: този, която пиша в момента. Радвам се, че "Моята скъпа лейди" ще има премиера тук. Толкова много прекрасни актриси са играли главната роля в тази пиеса. Има и филм с Маги Смит. Току-що срещнах Мария Стефанова и много се развълнувах... Би било по-лесно, ако задавате въпроси. (Пауза.) Нямате въпроси?... ОК, ще ви кажа как се появи тази пиеса: желанието ми беше да напиша любовно обяснение към Франция. Аз съм син на шофьор на камион, а петдесет от моите пиеси са преведени на френски и се играят във Франция. Абсолютно чудо е за един син на шофьор на камион да има този успех във Франция. И аз реших да напиша една пиеса като любовно обяснение към Франция, като едно благодаря към Франция. Когато започвам да пиша, винаги си мисля, че знам накъде вървя, но обикновено към средата на текста си давам сметка, че пиесата завива в друга интересна посока. При "Моята скъпа лейди" прозрях, че пиша много по-сериозна пиеса от това, което бях замислил - любовно обяснение към Франция. Вие не познавате пиесата - всичко ще си дойде на мястото, когато я гледате... Пак ви моля да задавате въпроси.

ВЪПРОС: Така ли стигнахте до извода, че "животът е сделка, приходите от която не покриват всички разходи"?

ИЗРАЕЛ ХОРОВИЦ: Пиша пиеси, защото нещо ме притеснява в живота. Взаимодействието между живота и театъра е нещо много интересно. Животът се движи много бързо - със скорост, която го прави неразбираем. С помощта на магията на театъра си способен да забавиш тази скорост дотолкова, че хората да могат да го разбират. Изкуството съществува поради една причина - да даде отговор на въпроса защо живеем. Естествено, нито един съпруг не казва на съпругата си: дай да купим два билета за театър, за да разберем защо живеем (смях). Това е несъзнаван въпрос. Затова е абсолютна мистерия коя пиеса ще докосне публиката. Сигурно е обаче, че когато една пиеса сработва, тя се занимава с това да ни даде отговор на този основен въпрос. (Пауза.) Чувам си гласа и си мисля, че съм много претенциозен да ви говоря всичко това. Радвам се, че ще видите пиесата, а не само мен (смях). Щастлив съм, че мога да се крия зад пиесите си. Когато има голям купон и хората пият, винаги можете да видите някой писател, който се е облегнал на стената и само наблюдава. По средата винаги са артистите... Друг въпрос?

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Имате ли друга филмирана пиеса?

ИЗРАЕЛ ХОРОВИЦ: Направихме филм за едни жени, които пакетират риба. Любов в завод за риба. След 11 септември също направихме филм. Училището, в което учеше малкият ми син, беше точно срещу Световния търговски център. В продължение на три часа не знаехме дали синът ни е жив. За тези три часа разбрах, че като родители се заблуждаваме, че можем да защитаваме децата си. Често не можем. И тази мисъл много, много ме разстрои. Живея срещу една от болниците, в която докарваха ранените и мъртвите - нещо, което не бях виждал преди това. Започнах да посещавам психиатър. Казах си: дали пък да не пиша за това. Отговорих си: да, пиши. И написах един текст - не за театър, а просто за моите усещания по това време. Изпратих го по имейл до театрите, където съм работил. Хората поставиха този текст на сцена и в крайна сметка реших и да го филмирам. Заглавието беше "Три седмици след Рая". Излъчиха го по телевизията. Това е доста дълъг отговор за такъв кратък въпрос, но показва как животът понякога настоява да пишем. Ен Би Си искаше да филмира пиесата ми "Сляпата среща на вдовиците" и аз да я режисирам. За една жена, която е била изнасилена по време на средното си образование. Години след това тя се връща в същия град, за да се срещне с този мъж. Направихме кастинг и бяхме почти готови да снимаме. Тогава ни се обадиха, че филмът е спрян, защото не бил политически коректен. Много се разстроих. Прибрах се в нашата вила в Масачузетс и слизайки от колата, усетих ужасна миризма. Оказа се, че президентът на Ен Би Си е оставил на стълбите голяма кошница със сирене като извинение за спирането на филма. Сиренето се топеше на слънцето. Тогава разбрах много неща за телевизията (смях).

ВЪПРОС: Какви илюзии ви създаде и какви ви отне работата в театъра?

ИЗРАЕЛ ХОРОВИЦ: Добрият театър създава илюзията за това, че можем да разбираме живота. Хубавата пиеса има начало, среда и край, и на нас ни се струва, че ако един проблем не може да бъде разрешен, то поне може да бъде разбран. После човек излиза навън в реалния живот и си дава сметка, че истинският живот е голяма бъркотия. Знаем също така, че театърът трябва и да забавлява, но има и своята образователна задача. Когато говоря в училища, казвам на младите хора: ако ще слагате на челото си заглавието "човек на изкуството", носите огромна отговорност. Не само да забавлявате хората, но и да приемате техния живот на сериозно. Когато човек е млад, вдига ръка и казва: вижте ме. Но в един момент трябва да разбере от какво имат нужда хората, а не задължително какво искат. Това, от което се вълнува обществото, не винаги е в интерес на самото общество. Съществува илюзията, че можеш да промениш нещо. Един глас в главата ти казва: това е важно. Но после осъзнаваш, че животът ти на Земята е само един миг. В последните две години се боря с рак, опериран съм. За пръв път осъзнах, че краят не е нещо абстрактно, то е ясно. Отношението ми към писането обаче не се промени особено. И ако искам да продължа, то е защото имам още много неща да кажа. Надявам се, че не съм ви притеснил много (смее се).

ВЪПРОС: Казахте, че започвате да пишете пиеси още 17-годишен. Вероятно на тази възраст сте прочели някой голям драматург и сте гледали някоя пиеса и това ви е провокирало. Има ли такъв драматург и кой е той?

ИЗРАЕЛ ХОРОВИЦ: Да. Баща ми беше шофьор на камион и родителите ми никога не бяха ходили на театър. Веднъж някой даде билети на баща ми за една пиеса за семейство чернокожи в покрайнините на Чикаго. Не бях гледал театър до този момент. Пиесата ме заведе някъде, където никога не бих отишъл. И си казах: някой го е написал. Това беше много важен момент в живота ми, и продължава да бъде: тази способност да пренесеш публиката от едно място на друго. Беше изключително преживяване. И когато публиката пляскаше, погледнах семейството на сцената, след това погледнах своето семейство, и си казах: искам да си тръгна за вкъщи със семейството от сцената (смях).

(следва продължение)