"Майстори" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Jan 29, 2017 7:53:17 PM

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

27.01.2017

КАТЯ ПОПЧЕВА: Колеги, ще ви помоля за вашите въпроси към режисьора Петринел Гочев. Заповядайте.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Поздравявам ви за този спектакъл. Надявам се, че ще има успешна премиера, а също и дълъг живот. Имам два въпроса. Първият е: това въведение с "аз, буки, веди, глаголи", ваше режисьорско хрумване ли е или е по оригинала на Рачо Стоянов? И също: тъй като пиесата е станала от четири на пет действия под давлението на Николай Масалитинов, има ли по-значителни съкращения, които вие сте направили в драматургичния текст?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Значителни съкращения в текста, в смисъл на сцени, няма. В началото на репетициите имаше съкратена част от финалната сцена, която аз върнах. Ще направя едно уточнение: в момента бяхме на репетиция, а не на представление. Имаме още около 48 часа до голямата премиера и ще продължим да работим. Това беше доста кризисна проверка пред публика. Спецификата на театъра е особена като производство и срещата със зрителите е особено важен етап от театралната работа. Мисля, че актьорите издържаха стоически на това да застанат пред напълно отвореното око на публиката. А по отношение на пиесата, да, аз въведох допълнителни текстове: за дървесините, "За буквите" на Черноризец Храбър и едно писмо от чираци дърворезбари до родното им място. В общи линии това е.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: И "аз, буки, веди" също е въведено.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Да, и глаголицата.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Може ли още един допълнителен въпрос, г-н Гочев, и, разбира се, към Гергана Змийчарова, която вложи толкова много енергия. Не е ли твърде емоционален, и съответно, малко шумен нейния изблик в сцената, когато Живко се връща и дава дарове? Още нищо не подсказва, че тя и той са имали някакви отношения. Това, разбира се, е и режисьорско решение, не само актьорско поведение. И още една, може ли, критична бележка: в доста важни диалози актьорите говорят твърде тихо. Например, диалогът между Найден и Живко в къщата, където двамата резбоват таваните. Трудно се долавят техните реплики, дори от втория ред в залата.

Петринел Гочев и Гергана Змийчарова

Снимка: T-now

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Изключително много ви благодаря за тази забележка. Дълго мога да говоря по този въпрос. Прекомерният изблик в един или друг момент на основната ни актриса ще обсъждаме на четири очи с актьорите. Той беше факт, както и други, също така емоционални потъвания при един или друг актьор. Да кажем, имаше някаква емоционална нестабилност в нещата. Не се оправдавам. Присъствахте на репетиция. Това е като да пуснеш кораб във вода - откриваш къде потича, има ли грешка в основната конструкция. Тези неща си проличават в такива моменти. По отношение на тихото говорене, това е един мой спор от самото начало на процеса. Понеже в театралното съсловие битуват особен вид клишета за специфичната работа, която изисква едно или друго пространство - камерно или това на голяма сцена. И всъщност всеки режисьор, според мен, провежда една по-успешна или по-неуспешна борба с това, да накара актьора да му се довери, да повярва, че режисьорът е вярната мембрана, която може да регулира присъствието на словото в пространството. В този смисъл аз се радвам, че чувам този глас. Така е, това е факт. Специално за тази сцена и за още една, две.

КАТЯ ПОПЧЕВА: Колеги, други въпроси към г-н Гочев и Гергана Змийчарова?

ВЪПРОС: Смятате ли, че се научихте на нещо ново, което досега не можехте да правите? Например, да сечете дърва или да използвате ренде, образно казано. Говоря за актьорите. И изобщо, на какво ново ви научи това, което ни показахте?

ГЕРГАНА ЗМИЙЧАРОВА: Да, ходихме в ателиетата на Художествената академия, където учат чираците в нашето представление. Всъщност там ние им чиракувахме малко. Има много неща, които човек не знае, включително как се държи длето. Когато го вземеш за пръв път, веднага идва някой и ти казва, че то не се държи така. Също и за рендетата. При тях си има тънки начини да се регулират нивата - за това колко да е голяма стружката. Наложи се да понаучим доста неща за дърворезбата. И беше много готино, когато нашият осветител Лалю дойде един ден и каза: абе, майстори, не може с това ренде да правите това нещо, ще ви се смеят хората. То е за друго - за профили. Оказа се, че и други хора от екипа са по-наясно от нас с тези неща.

ИРИНА ГИГОВА: За да избягате от прекаления драматизъм ли е това, че някои от персонажите в определени моменти са решени в леко ироничен ключ? Имам предвид Живко.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Според мен тази пиеса е особена провокация, защото начинът, по който е написана, предполага един висок стил на игра. Аз съм художник и съм завършил дърворезба. Като дете имах щастието да се докосна до невероятните мъже, които работиха в тази професия тогава: Петър Кушлев, Кънчо Цанев, Начко Йорданов, който е моят учител. Това са особена порода хора. Казвал съм го много пъти. Обичам тази пиеса заради историята, заради езика. От друга страна, аз съм в непрекъснат спор с нея, защото тези мъже живеят по един много прост начин. Те ваят изключително красиви неща, които може би са малко в природата на женската чувствителност. Крият от света това, че под ръцете им излизат цветя. Крият се зад една маска на груби, иронични, цинични, понякога свити смотаняци, крият цялото това нещо, което вътре им трябва, за да могат да изваят тези образи. С голямо съжаление виждам, че това изкуство замира в България. Творческият подтик да оставиш красива следа след себе си се размива, размътва. Това сме търсили, за да ги направим живи. А не толкова да опровергаем героите, да избягаме от някакъв патетизъм или нещо друго. Аз исках да бъдат живи мъже. Това са били намеренията ми, а не да направим някакъв палячо.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: След като сте навлезли в сложната, по шекспировски разтърсваща, драматургия на един не напълно реализирал се автор като Рачо Стоянов, имате ли намерение в бъдеще да се заемете с някоя друга негова пиеса - "Майка Магдалина" или нещо друго?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: "Майка Магдалина", мисля, че е повест. Има една малка, много хубава миниатюра, романтична комедия, в която съм гледал Бойка Велкова. Тя беше великолепна там.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Комедия?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Да, и много хубава - доста различна от драмата "Майстори". Не знам - както се казва, ще видим.

ВЪПРОС: Умишлено ли сте избягали от българските шевици, гайтани - тези толкова характерни наши елементи в облеклото?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Аз съм бил в тази среда. Работното облекло на занаятчиите е по-семпло - това, което няма да понесе много следи от работата. Ако вземат една дреха, която е празнична, богато украсена, няма да битуват с нея всеки ден. Нека да кажем, че съм бягал умишлено от това.

ВЪПРОС: Кога разбрахте, че сте уцелили правилните актьори?

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Имахме голямо движение в разпределението, защото това се работи съвместно с ръководството на театъра: обсъждат се варианти и т.н. Аз лично предпочитам да имам изненади в екипа, с който работя - да имам един-двама, на които да се доверя, и едни хора, които да ме изненадат. Аз ги открих и избрах, ама накрая.

РЕПЛИКА: Значи сте избрали добри актьори.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Какво значи добър актьор? Всички актьори са много добри. Трябва да тръгне силен разговор. За мен беше голямо удоволствие това изпитание в работата, основно с Иван и Зафир, които не познавах - не съм работил с тях. Страшно ги харесвам по много различен начин. И по много различен начин работих с тях. Стигна се до ситуации, в които те двамата, като хора, като себе си, забравиха, че са в една пиеса. Абе, особена работа. Гергана се видя в чудо по едно време между двамата. Не подценявам участието на другите. Говоря за Иван и Зафир, защото работата с тях беше по-емоционална. Освен това трима от екипа са студенти в Художествената академия.

ГЕРГАНА ЗМИЙЧАРОВА: Резбари.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: Да. Как успяхме да ги въвлечем в цялото това нещо и те да не си тръгнат, не мога да ви обясня. Днес за тях беше наистина най-големия ужас, защото те въобще не знаят какво означава срещу теб, съвсем близо, да се появят едни очи. Още не съм ги видял, не знам как са.

ГЕРГАНА ЗМИЙЧАРОВА: Сашо зад кулисите ме попита: "Верно ли ще има хора в 11 часа?" Викам: да бе, Сашо. "Не бе, ти се шегуваш." Сядаме тук двамата и той вика: "Това не са хора, това са много хора". (Смях.)

КАТЯ ПОПЧЕВА: Колеги, ако нямате други въпроси, нека да дадем възможност на екипа на БНТ да направи кратки, индивидуални интервюта, и ви благодаря. Оставаме на линия за всякаква информация, каквато ви е необходима. Благодаря ви още веднъж.

ПЕТРИНЕЛ ГОЧЕВ: И аз ви благодаря.

РЕПЛИКА: И ние благодарим.