"Лъжци по неволя" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Nov 22, 2016 9:34:13 PM

ЛЪЖЦИ ПО НЕВОЛЯ

от Антъни Нийлсън

Постановка - Здравко МитковСценография - Петър МитевДраматург - Ина ШкароваПревод - Златна КостоваФотограф - Елена Ненкова

Участват:Николай Урумов, Михаил Сървански, Мартина Вачкова, Мария Статулова, Красимир Куцупаров, Кирил Бояджиев, Александра СърчаджиеваПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

21.11.2016

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Много ми е приятно да ви приветствам с добре дошли на поредната ни премиера "Лъжци по неволя" от Антъни Нийлсън - трета за шейсетия ни юбилеен сезон, а от създаването на театъра - 295-та. Ако трябва да броим и премиерите на проф. Здравко Митков - 101-ва в неговата кариера. Превод - Златна Костова, постановка - проф. Здравко Митков, сценографията е на Петър Митев, който в момента е тук. На пресконференцията е и Ина Шкарова - драматургът на театъра. Както сте разбрали от информацията, която разпространихме, в главните роли са актьорите Николай Урумов, Михаил Сървански, Мартина Вачкова, Мария Статулова, Красимир Куцупаров, Кирил Бояджиев, Александра Сърчаджиева - все звезди на Сатиричния театър. И сега давам думата на проф. Здравко Митков.

ЗДРАВКО МИТКОВ (директор на театъра): Ще отговарям на вашите въпроси.

РУМЕН СПАСОВ: Нещо повече да ни кажете за автора на пиесата. И как става така, че в нея се говори толкова много за смърт, а в същото време е комедия?

ЗДРАВКО МИТКОВ: След като Златна Костова преведе тази пиеса, се запалихме много и поръчахме от Англия два тома произведения на Антъни Нийлсън. И сега, като дойде да гледа една генерална репетиция, Златна Костова каза: нито една от другите пиеси не става. Някои от тях били хард порно, а другите - неинтересни. Очевидно с тази пиеса той е сполучил много. Първо, всяка пиеса, която има премиера в Royal Court Theatre в Лондон, вече носи ореола на нещо по-специално. Ако тук има познавачи на английската театрална практика, знаят, че Royal Court Theatre е специално място - с високи изисквания, там винаги има опити да се показват нови неща, както и алтернативна драматургия. За мен авторитетът на този театър винаги е бил показател. Разбира се, не това беше причината да избера тази пиеса, а факта, че много я харесвам.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Тя се поставя за пръв път в България. Играно ли е нещо друго от този автор досега?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Не, не е играно нищо от Антъни Нийлсън в България.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Това черна комедия ли е?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Това е един черен фарс в най-добрата традиция на английската фарсова култура. Тези дни в интервюта и в разговори със журналисти имах възможност да подчертая, че фарсът не е сред най-овладените полета на българската театрална практика. И в този смисъл водихме голяма битка с актьорите - не едни срещу други, а заедно, да постигнем онова, което ни се струва, че трябва да се направи в този фарсов ключ. А на въпроса защо се говори много за смърт - ами така е, да се върнем към Ерос и Танатос. Използването на смъртта като част от човешкото битие е присъщо на големите литературни култури по света. Няма защо да давам примери, вие сте интелигентни хора, знаете го. Да, в българската практика се среща рядко, признавам. И снощи при нашата първа проверка на представлението с публика, наистина констатирахме, че първите десетина минути зрителите са стъписани от това, че се опитваме да правим хумор от едно съобщение за смърт и не са наясно накъде върви представлението. Дали няма да е поредният неуспешен експеримент на Сатиричния театър. Такова усещане имах. Разбира се, нещата след десетата минута тръгнаха чудесно в посоката, която сме очаквали с актьорите.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Фарсът като жанр какво изисква от актьорите?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Фарсовата култура, що се отнася до актьорското поведение, изисква лична актьорска органика, а не органиката на персонажа. Лична актьорска органика, която поднася всичко в един много силен, специално построен контакт с аудиторията. В нашата театрална култура психологията, психологическото обяснение, общуването очи в очи с партньора, е много по-често срещаната, и, така да се каже, узаконена практика. И изведнъж, когато се озовем пред този текст, който иска по друг начин да третираме аудиторията, има проблем.

РУМЕН СПАСОВ: И като продължение на това: кои са двамата актьори и как се справят, докато играят тези симпатични полицаи?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Това са Николай Урумов и Михаил Сървански.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Михаил Сървански завърши ли вече НАТФИЗ?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Завърши преди три години.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Във вашия клас?

П. Митев, И. Шкарова, Здр. Митков

Снимка: velyub (T-now)

ЗДРАВКО МИТКОВ: Да. Той играе много в нашия театър, но аз мисля, че тази вечер ще го видите в една качествено различна светлина. Вече започва да прозира зрялост в актьорските му умения и аз много се радвам на това. Те правят една чудесна комическа двойка, каквато познаваме още от немите филми.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Като Лаурел и Харди, например.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Да, и още може да се изрежда. Те бяха винаги пред очите ми, докато работеха.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Много е трудно да се постигне това с актьорите.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Мисля, че да. Между другото, освен че е трудно като естетически подход, бих казал, че е трудно и като физиология. Ще видите спектакъла. Имаше разсъждения да правим ли антракт или не. Искам да ви кажа, че особено що се отнася до основната комическа двойка, те чисто физически не могат да издържат. Това е една месомелачка от събития, на които те ежесекундно трябва да отговарят.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Имате предвид двамата полицаи или мъжът и жената?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Двамата полицаи.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Значи с антракт?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Да, представлението е с антракт - две части по петдесет минути. Не се плашете, няма да ви загубим много от времето.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Проф. Митков, след "Името" - комедия от двама френски автори, сега - шотландски автор, визирате ли в близко бъдеще и българска комедия, която да бъде поставена на сцената на Сатирата, било то съвременна или някоя от по-старите? Едно българско заглавие - да зарадвате публиката с българска сатира, българска комедия. Или е дефицит? Ето, госпожа Шкарова ще каже.

ИНА ШКАРОВА: Имаме българска пиеса и вече мога да спя спокойно. "Щастливецът иде" - това ще бъде заглавието, с което ще отбележим нашата годишнина на седми април.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: На Руси Божанов?

ИНА ШКАРОВА: Точно така.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз не бих го обявил с такава доза сигурност, но това заглавие e сериозно в интереса ни. Смятаме, че ако можем да се преборим, би било подходящо, като се има предвид и името на патрона на театъра.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Тя беше поставена във Военния театър преди години.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Да, 77-78 г.

РУМЕН СПАСОВ: Нека се върнем на тази премиера. Предполагам, че във фарсовия формат имат място и по-епизодични образи, които се запомнят.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Александра Сърчаджиева.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Това фарсово начало, което избягва психологизма, не е ли от типа игра Йежи Гротовски, който търсеше контакт с публиката - да се използва вътрешното избухване...

ЗДРАВКО МИТКОВ: Не, Гротовски е съвсем друга работа.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А съкращавахте ли нещо от текста, променяхте ли го?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Съвсем минимални неща са съкратени. Бих могъл да кажа, че вие ще чуете почти интегралния текст на пиесата.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Г-н Митев да сподели нещо за сценографията на пиесата.

ВЪПРОС: Тя също ли е фарсова?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Условен ли е декорът, нормален ли е, труден ли е, скъп ли е? Британски ли е?

ПЕТЪР МИТЕВ: Дали е скъп, не е толкова важно. По-важното е, че сме се опитали в традицията на класическия театър, на класическия декор, да стигнем до такъв символ, който да обслужи драматургията - автора, персонажите и сцените, както са в пиесата. Там има една чисто техническа задача - действието се пренася: веднъж е екстериорно, после интериорно. Това трябва да стане бързо. Задачата беше да направим първо средата, после и декора. Все по-рядко се виждат такива декори в България. Поради финансови, а и по други причини, не се тръгва към такива решения. Това беше голямо предизвикателство за театъра - за службите и за хората, но мисля, че тази моя пространствена работа ще остане като нещо полезно за театъра в бъдеще.

РУМЕН СПАСОВ: Нещо за костюмите да добавите? Вие сте автор костюмограф.

ПЕТЪР МИТЕВ: Заедно с проф. Митков.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Като кроячи (смях).

ПЕТЪР МИТЕВ: Няма да скрия, че до вчера добавяхме, променяхме. Разбира се в полза на пиесата, в полза на ролите. Ние не обличаме актьори, обличаме герои. Вчера след представлението решихме да направим една корекция, от която сме удовлетворени. Ще видите, по пиеса има едни промени, които са забавни.

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Кажете коя актриса сменя най-много костюми.

ПЕТЪР МИТЕВ: Мария Статулова.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А музикална картина има ли?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Има, да. Моя е, както винаги. Не съм го обявил в програмата, защото е една кореспонденция към естетиката на спектакъла. Чудесно се вписва, според мен. Свикнал съм да си правя тези неща сам.

РУМЕН СПАСОВ: Във връзка с наближаващия юбилей, не ви ли се вижда подходящо да се направи конкурс за оригинална музика за "Щастливецът иде"?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Стари градски песни ли (смее се)?

РУМЕН СПАСОВ: Не, оригинална музика.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Оригиналната музика, първо, е доста скъпо удоволствие. Второ, трябва да се намери подходящият композитор. Не мисля, че е трудно, но трябва да се помисли. Защото, не знам дали ви е направило впечатление, напоследък оригиналните музики в почти всички софийски театри са на един-двама автори, като има, не знам защо, много копи-пейст там. Нещо си приличат нещата, а пък и ги продават много скъпо. Аз обичам оригиналната музика, въпреки че много рядко съм използвал такава. Но в случая, ако наистина правим "Щастливецът иде" на Руси Божанов, може да се помисли за нещо такова. Няма да се посвеним да похарчим едни пари за оригинална музика, стига да преценим, че наистина си заслужава.

ВЪПРОС: Златна Костова е брилянтна в словото си и може би пиесата звучи по-добре от това, което е написал Антъни Нийлсън. Има ли някакви препратки към съвременния свят и нещата, които стават в момента - навсякъде лъжи?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Фарсът е един артистичен жест, който борави в повечето случаи с архетипи. Почти с погнуса произнасям тази дума, защото я търкалят, кой както му падне, и се кичат с нея. Ако има нещо злободневно, вие сами ще го откриете, стига авторът да го е вложил. Ние не сме се занимавали с такова нещо.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Вие казахте, че фарсът, особено черният фарс, не е характерен за нашата сцена и е труден за нашите актьори, поради което е имало съвместна борба да се преодолеят неговите специфики. Колко време продължи тогава репетиционният период?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз работя бързо. След двете постановки, които направих в Щатите, разбрах, че в практиката на българския театър понякога се губи страшно много време под претекст, че ние много анализираме. Работя бързо - пришпорвам, принуждавам актьорите да работят динамично и да не си играем на мъдруване. Който иска да каже нещо, има достатъчно време да го каже, и после следва работа. Не съм броил репетициите, не ги знам колко са, но те започнаха на първи септември.

ИНА ШКАРОВА: Да, но с прекъсване.

ЗДРАВКО МИТКОВ: След това ги прекратих, за да довърша "Името". Максимум петдесет репетиции.

ИНА ШКАРОВА: Да, петдесет максимум.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Като имате предвид, че обичайният стандарт е шейсет репетиции. Но аз карам актьорите да учат текста. Това е друга една тънкост. Всъщност голяма част от българските актьори смятат, че ако научиш текста, почваш да играеш лошо, което е много странно допускане. Научаването на текста не пречи на органиката на актьор, който знае какво прави. Но това е един вид прикриване, за да се мотаем дълго време около една маса - да си говорим и да си четем текста.

РУМЕН СПАСОВ: Като споменахте "архетипи", има един интересен свещеник там, който също е фарсов, вероятно?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Да, точно така. Ще го видите и него.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Коя е следващата пиеса, която подготвяте?

ИНА ШКАРОВА: Следващия понеделник е премиерата на "Хамелин".

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Хамелин?

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: "Хамелин" от Хуан Майорга. Испански автор. Съвременна. Пиесата се очертава да бъде много, много интересна. Постановката е на млада режисьорка, току-що завършваща НАТФИЗ. Това е дипломна работа и в нея играят завършващи и завършили, но съвсем наскоро, студенти. Не е комедия. Появява се в резултат на една инициатива на проф. Митков да кани на сцената на Сатиричния театър млади даровити режисьори и актьори, за да започнат да играят на професионална сцена. (Към Здравко Митков.) Ако искате, добавете малко повече.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Ти каза достатъчно. Това е истината.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Испански автор?

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Да, Хуан Майорга.

ЗДРАВКО МИТКОВ: В момента работим по уточняване на следващите репертоарни заглавия. Трудно е, защото се опитваме да направим фокуса на честването на шейсетгодишнината и около него да изградим репертоара. Не сме готови още. Но, както виждате, имаме трета премиера от началото на сезона. Никой не може да ни обвини, че не работим достатъчно интензивно. Четвърта се подготвя. Така че, театърът активно присъства в столичната програма. И, между другото, ние имаме някакъв ренесанс от гледна точка на публиката - от началото на сезона досега, дори представления, които бяха позагубили публичен интерес към края на миналия сезон, отново са обект на внимание. Имаме много публика и много се радваме за това. По две причини: първо, защото публиката трябва да свикне да посещава нашия театър; второ, защото това е свързано, както знаете, с финансирането на театъра. За съжаление, финансирането продължава да е по старата формула, но нищо не можем да направим.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Девойката на кого е била ученичка по режисура?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Мисля, че на Снежина Танковска.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Адмирации за ръководството на театъра, че давате път на младите и талантливите, не всеки го прави.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз го бях заявил още в документацията, с която кандидатствах. За съжаление, трудно, по разни причини, се осъществява, но когато мога, ето, правя го.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Браво.

ЗДРАВКО МИТКОВ: При това, без жанрът да е характерен за театъра. Смятам, че трябва да се прави. Камерната зала би понесла такова нещо.

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: На камерна сцена и други директори направиха опит да обърнат тематиката, но не претърпяха голям успех.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз не изключвам занятието да е рисково, но ми се струва, че като артистичен жест не е лошо да се опита.

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Съдейки по досегашните ви премиери, реших, че вече сте определили пътя на Сатиричния театър - това ще бъде фарсът, независимо дали е черен, предимно към западноевропейската литература. И затова ми се струва малко странно, че сте направили такова рязко отклонение с една пиеса за Холокоста.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Извинявай, обаче "Името" не е фарс, все пак. Тоест, искам да кажа, чак да сме определили само фарсова посока, просто лошо сте ни разбрали. Преди да стана директор направих тук едно заглавие "Дон Жуан от Сохо". Дълго време се борихме с навиците на публиката. За съжаление, по ред причини то не можа да привлече нужната публика. И аз, за да не бъда укоряван, че махам едни представления, а моето го държа, бях принуден да го сваля. Въпреки моята вяра, че подобни междинни в жанрово отношение текстове, каквато беше тази драматургия - един интелигентен, съвременен, леко провокативен опит да се преработи и представи Молиер, имат място в театъра. Тоест аз с личната си постановка съм казал какво мисля, че би могло да се прави, но за съжаление практиката понякога ни опровергава. За да довърша с "Хамелин": гледах представлението като дипломна работа на студентка отсреща в Академията и го харесах много - допадна ми зрелостта, с която е разработен, артистизма, с който е работен този материал, и продължавам да храня илюзията, че публиката, дори да не намери нужната доза смях, поне ще се зарадва на едно качествено театрално явление. Защо не.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: "Дон Жуан от Сохо" беше много хубав спектакъл.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Там имаше и други обстоятелства, но все едно - салоните не бяха така пълни, както съвременната ни система за финансиране изисква от нас. И за мен беше най-лесно, като е мое представление, да го сваля. Без някой да ме пише по вестниците и да ме пита защо го правя.

СОФИЯ СТОЙЧЕВА: Само ще добавя името на студентката, поставила "Хамелин" - Александра Петрова. Ще ви пусна и още информация, защото премиерата предстои. Заповядайте, надяваме се да ви хареса.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Успех.