"Лодка в гората" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Oct 08, 2013 6:9:2 PM

Сезон 2013 - 2014

Лодка в гората

от Николай Хайтов

Творчески състав режисьор - Мариус Куркински сценография и костюми - Петя Стойковамузика - Мартин Каровфотограф - Симон Варсано Роли и актьори ПЪТЕКИ: Директор - Симеон Бончев Влашо - Антоний АргировДидов - Александър ДимовЛОДКА В ГОРАТА: Марин - Иво Аръков Гина - Луиза Григорова КУЧЕТА: Начо - Владимир ДимитровБузата - Александър КадиевЗоотехникът - Александър Димов

Луиза Григорова и Иво Аръков

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

04.10.2013

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Добър вечер на всички.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Добре дошли на първата ни за сезона премиера. От това, че сте толкова многобройни, е ясно, че интересът към нея е този, който и очаквахме да бъде - голям, по няколко причини. Едната е, че в репертоара се връща много обичана, много играна, много позната за поколения театрални зрители творба, един триптих - това са „Лодка в гората“, „Пътеки“ и „Кучета“ на Николай Хайтов. Един автор, който си остава сред най-четените български писатели, без значение какви ветрове - политически и всякакви, веят. Но да не говоря известни неща, конкретно за нашата постановка. Към тази творба прояви интерес и я предложи една личност, която винаги се радваме да посрещнем в Малък градски театър „Зад канала“ - Мариус Куркински, който е доказал своя интерес към българската литература - белетристика и драматургия. Така че има много предварителни обстоятелства интересът към този спектакъл да е голям. Първо давам думата на директора Бина Харалампиева, а след това, разбира се, ще има думата и Мариус, после и вие - за съответните въпроси. Ние сме тук.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Най-напред да ви кажа, че тази вечер е особено важна за Малък градски театър - като всяка първа вечер на всеки нов сезон. Тъй като започва една година, която е изпълнена с очакване от страна на нашите актьори и на нас самите, ние с Юрий сме тръпни, винаги сме щастливи, когато в този първи ден Мариус натисне копчето. Имали сме най-малко три такива опита да открием сезона (обръща се към Мариус Куркински) с твои постановки, нали?

М. Куркински, Б. Харалампиева и Ю. Дачев

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

МАРИУС КУРКИНСКИ: Тази ми е шестата.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Но поне три са били...

МАРИУС КУРКИНСКИ: ... в началото...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: ... на сезона и това винаги ни е носило късмет. Аз искам да кажа само две думи, които имат значение в биографията на тази постановка. Когато Мариус предложи тази пиеса, това за мен беше една изключителна радост, тъй като аз по баща съм много сериозно свързана с Хайтов. Моят баща е от Яврово, бил му е учител, и моето детство е препълнено със звънци, след които той подава новата си книга на стария учител и т. н. Тоест аз имам силен сантимент и много се радвам, че точно Мариус има възможност да продължи започнатото от него с моноспектакъла „Сътресение“ - едно от най-силните неща в последните години, които ние като театрали и хора, обичащи театъра, видяхме. Радостта ми беше огромна, а снощи гледах и първото представление. То няма да се опита да ви шашне с фойерверки, но е едно от най-хващащите душата, за която ние вече сме забравили в последните години. Трябва да ви кажа, че публиката беше много смешна снощи - някои хора откриха, че можели отново да се смеят и да се просълзяват така - абсолютно натурално, от сърце, напълно и истински. Чака ви едно удоволствие. Сега вече можете да си задавате въпросите, аз моето го казах.

Александър Кадиев и Владимир Димитров

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Мариус, ако искаш, за някакво антре (въведение).

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Малко антре.

МАРИУС КУРКИНСКИ (смее се): Какво малко антре?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Заповядай.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Ами вижте, за мен работата ми в Театър „Зад канала“ е важна, защото тук работя почти винаги с едни и същи хора - като актьори, и мисля, че по този начин създавам някакво общество, една малка трупа. Така работя и в Пловдив, и в Хасково, и в Народния театър - почти с едни и същи хора, където се опитвам да създавам ядра от хора, които през годините да работят заедно и да се усъвършенстват. Това тук е едно такова място за мен. За Хайтов - винаги, когато имам нужда от помощ, много сериозна, се обръщам към него - или да го чета, или да го поставям. Имах радостта да изпълня над 120 пъти „Сътресение“...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Станаха ли 120?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да, то можеше да се играе още много, но се случи да го играя в Народния театър на 15 септември. Тогава беше и неговият рожден ден. В същия ден почина майка ми и аз играех и някак си ми се пречупи - тогава го спрях. Иначе до този момент можеше да продължи. И така, по някакъв начин той е свързан съдбовно с мен. Чувствам го като роднина. Съжалявам, ако звучи малко грубо. Просто, защото наподобяваше много гласа, мисленето, присъствието на моите хора - на баща ми, на майка ми. Той разказва за тези хора, за това поколение, което вече си е отишло по малко насилствен начин от обществото, от политиците, по-грубо казано. Връща ме в чистотата и в срещата с добрите хора, които са много в нашата страна. Те са същността, солта на нашия народ - добрите хора. Много добрите, много чистите, много скромните, невидими хора. Хайтов говори за тях много, особено в този триптих. Добротата, свързаният с Бога човек, застанал в една ужасяваща система, която непрекъснато е готова да го унищожи. Общата тема в трите истории са този тип чисти същества. Те по някакъв начин успяват да преборят системата, да преборят лошото, да излязат от окопа, както казва Хайтов, да ритнат паницата, да си кажат думата. Това е основното, което пронизва трите малки пиеси. Човекът срещу системата, човекът и любовта, и вече любовта - третата тема, която подтиква човека да възкреси в себе си душата и да се опита да направи света по-добър. Тези теми съществуват много сериозно и героите се превръщат от обект в процес - в деен процес за добро, за промяна към невъзможно изглеждащото добро... Това е, което мога да кажа.

Симеон Бончев и Антоний Аргиров

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Ако ми позволиш, ще добавя нещо към тези твои думи и към ядрото, което създаваш навсякъде, където работиш. В този спектакъл са ангажирани младите актьори от Малък градски театър „Зад канала“ и това много ни радва. Още повече, че тази пиеса е свързана със запомнени постижения на български актьори в тези роли. Само да припомня прочутата телевизионна постановка на „Лодка в гората“, в която играят Невена Коканова и Васил Михайлов. Има още много и много прекрасни актьорски превъплъщения.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Илка Зафирова и Тодор Колев, просто нещо незапомнено.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Това е една от онези пиеси, в които актьорите се радват да превърнат в част от своята биография роля в тази пиеса. Ето сега и нашите талантливи и интересни млади актьори, които ще застанат пред вас. Сред тях искам да откроя Луиза Григорова...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Единствената млада дама...

ЮРИЙ ДАЧЕВ: ...която всъщност...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: ...дебютира...

ЮРИЙ ДАЧЕВ: ...дебютира на наша сцена...

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: ...с тази постановка.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: И веднага влиза в следващата, благодарение на това. Между другото, в тази компания, която Мариус създава от хората - той си ги подбира инстинктивно не само по талант, но и според човешката доброта и вместимост, той се чувства добре и защитен. Такова усещане имам, дано не ме опровергае.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Това може би ще ми е проблемът в живота - с всички актьори, с които поставям, ме свързва много силна обич...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Така те разбирам, и аз съм същата.

МАРИУС КУРКИНСКИ: ... в чист вид.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Те няма да те нападнат! (Смях.) Но искам да ви кажа, че той допуска от време на време нови хора в компанията. Например Луиза и Иво Аръков са нови лица.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да, в „Лодка в гората“.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Другите са влезли вече в компанията.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: В тази компания.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да, и се надявам трайно да останат там.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: В тази стара компания, разбира се, е и Петя Стойкова, с която Мариус непрекъснато работи.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: С нея трябва да се започне.

МАРИУС КУРКИНСКИ: С Петя Стойкова имаме много силна връзка, много отдаден човек на театъра - сценография и костюми. Мартин Каров - композитор...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: С Мартин Каров вече втора или трета постановка правите заедно?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Трета.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Трето представление, над което работят заедно.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Заповядайте, имате думата за въпроси.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Много трогателно е писмото до майка ти в програмата. Подписано „Ивайло“, който е от Нови пазар, през Варна в Театър „Щурче“, през много други места...

МАРИУС КУРКИНСКИ: Надявам се да не се е получило спекулативно.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: ...и се издигна дотам, че стана национална знаменитост. Майка ти сигурно е починала, все пак в добро самочувствие на жена, която е създала едно момче с големи способности.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Аз си позволих това нещо, защото няма за кога да скривам, когато ме боли. На това е посветен спектакълът: да се спре това усещане за смърт - че ни очаква, че е неизбежна. Да имаме някак си връзка с тези, които вече са отвъд. Това са хора от не толкова далечното минало. Да не забравяме техните гласове. Въпреки че в „Кучета“ Хайтов пророкува, че светът тръгва към жицата - да живее жицата и т.н., той дори не предполага колко бързо ще напреднат технологиите и къде ще отиде човекът. Именно тази връзка правя с това писмо. За завръщане на тези хора, които не толкова отдавна са си отишли, за поддържане на живия спомен за тях, за желание за някаква среща с тях. Все пак това е в основата на нашата вяра, нали, нашата християнска вяра.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Заповядайте.

ЛЮДМИЛА ДИМОВА: Вие споменахте, че насилствено са си отишли по някакъв начин от нас. Какво искате да кажете?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Имам предвид, че в годините на прехода доста възрастни хора си отидоха по-бързо, отколкото трябва, доста им се помогна, това е общоизвестно, нали, няма какво да говорим. Чрез отношението и с това как се отнасяха политиците към тях. Тези хора бяха принудени да живеят в мизерия.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: А и ние самите. Спомням си деветдесетте - като се качат сутрин в трамвая, почваха да ги хокат. Абе, ние отиваме на работа, къде сте хукнали по това време, изчакайте да стане единайсет, тогава излезте - да, сериозно! - какво сте се разбързали, къде отивате, да не отивате на работа? Удивително. И седи една женица, хванала се така, и казва: „Час при лекар имам“. Оправдаваше се, че си позволява да тръгне в осем часа и да се качи в трамвая, защото те ще се изколят вътре, понеже отиват на работа, виждаш ли, а тя е неравностойна гражданка.

Влиза Здравец Хайтов.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Това е Здравец, нашата кръвна връзка, така да се каже, директно с Хайтов. Теб те нямаше снощи, нали?

ЗДРАВЕЦ ХАЙТОВ: Снощи беше дъщеря ми.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Какво каза тя като се върна?

ЗДРАВЕЦ ХАЙТОВ: Ами, добре...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Трябва да ти кажа, че имаше някаква покъртителна тишина, освен в моментите, когато избухваха да се смеят.

ВЪПРОС: Тя от чужбина ли си дойде?

ЗДРАВЕЦ ХАЙТОВ: Не, но то като излезеш в София, е като в чужбина (смях). Искам да попитам Мариус: това е второто ти докосване до Хайтов, нали, първото беше „Сътресение“?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да.

Здравец Хайтов и Мариус Куркински

ЗДРАВЕЦ ХАЙТОВ: Дали това вече е удовлетворение?

МАРИУС КУРКИНСКИ: При всички случаи, да, има такова нещо. Успях да работя с други актьори, да пренеса отношението си към Хайтов на други същества, на по-млади актьори. Съзнателно ги карам да изпълняват роли на по-възрастни, за да се опитват да си спомнят своите близки, да ги привикват към себе си и да създават образи на сцената чрез тях. Аз мисля, че ще им предстоят още срещи с Хайтов, вече под формата и на кино, но това е информация за по-нататък. Трудно ще ми е. Трудно се разделям с него. И съм много благодарен, че имам такава титанична фигура. Времето, което прекарваш с него, докато репетираш, е облагородяващо - ти прекарваш с неговия дух, поне така си мисля. И е така. Това е, което мога да кажа. Сега да видим спектакъла.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Само да попитам: ако Иво Аръков и Луиза са нови хора от тези, които допускате до вас...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Иво е още от „Суматоха“.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: От „Суматоха“, да. Но все пак те са от по-младите. Защо точно тях, защо тях избрахте?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Ами вижте, аз много не го мисля като правя разпределение. Правя го по интуиция. И защото те са актьори от театъра. Аз обичам да работя така, без външни... С каквото разполага театърът, това обичам да използвам като материал, актьорски.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Визуално или духовно?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Ами и визуално, при тях също решението ми е такова. Една друга възраст, една друга чистота... и така.

ВЪПРОС: Мариус, имате ли идея за моноспектакъл?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да, имам.

ВЪПРОС: Може ли да разкриете нещо?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Имам идея за моноспектакъл, може би това ще ми е следващата работа. Той ще бъде по Достоевски, но това тепърва предстои като информация. Ще почна след тази постановка, ако мога да се отърся (смях). Не знам дали ще мога скоро.

РЕПЛИКА: Вие се връщате към руската вълна.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Ами да, може би така ще стане. Добре, колко стана часът?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Вече е време.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Благодаря ви, че дойдохте.

ВЪЗГЛАСИ: На добър час.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Извинете, а госпожица Луиза на кого е ученичка?

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: На Пламен Марков.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Заповядайте на следващите ни премиери, до Нова година ще има още.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Приятно гледане.