"Ловци на бисери" - Софийска опера и балет

Дата на публикуване: May 20, 2015 11:31:41 PM

Сезон 2014 - 2015

ЛОВЦИ НА БИСЕРИ от Жорж БизеЛибрето: Мишел Каре, Йожен Кормон Диригент-постановчик – Дидие Талпен Диригент – Борис СпасовРежисьор – проф. Светозар Донев Сценография – Иван Токаджиев Хореография - Анна Донева Художник на костюми – Ася Стоименова

В ролите

НАДИР

Николай Моцов, Хрисимир Дамянов

ЗУРГА

Веселин Михайлов, Атанас Младенов

ЛЕЙЛА

Веселина Василева, Силвия Тенева

НУРАБАД

Димитър Станчев, Александър Носиков

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

20.05.2015

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден, имам удоволствието да кажа няколко встъпителни думи към днешната пресконференция и да ви благодаря, че, както винаги, се отзовахте на нашата покана за предпоследната ни премиера за сезона. Следващата ще бъде на историческия хълм Царевец. Вече направихме премиери на "Спящата красавица", "Самсон и Далила", "Тристан и Изолда", и дойде ред на "Ловци на Бисери" - едно изключително заглавие, което много години не е било на сцената на Софийската опера и сега отново се появява в така наречения "лиричен репертоар". Той дава възможност на друга категория певци (след нашите тежки вагнерови продукции) да покажат на публиката един жанр в стила на френската лирична музика, с един изключителен постановъчен състав: диригентът Дидие Талпен, когото вие познавате от негови гостувания при нас в предишни сезони и преди всичко от постановката на операта "Роберт Дяволът"; проф. Светозар Донев, дългогодишен директор на нашия театър, се завръща с това прекрасно заглавие; художникът Иван Токаджиев - блестящ живописец и сценограф; художника на костюмите Ася Стоименова; хореографа Ана Донева и съответно екипът от нашите сътрудници, начело с диригента на хора Виолета Димитрова, помощник-режисьорите Владимир Горчаков и Стефка Георгиева. Това е екипът, който сътвори спектакъла в последния месец и половина. За мен е удоволствие да ви представя младите певци. Някои от тях зрителите ще видят за пръв път в продукция на сцената на Софийската опера. Тенорите са двама: Хрисимир Дамянов и Николай Моцов в ролята на НАДИР, Веселин Михайлов и Атанас Младенов - ЗУРГА, Веселина Василева и Силвия Тенева - ЛЕЙЛА, и НУРАБАД - Димитър Станчев и Александър Носиков. Зрителите, които не успеят да ги видят на сцената на Софийската опера, ще имат възможност да го направят в парка на Военната академия, където ще се проведе нашият традиционен летен оперен фестивал "Опера в парка". Там ще имаме и балетни спектакли, но това е тема за друг разговор. Следващата ни премиера също ще бъде обявена със специална пресконференция, защото след 105 години, на сцената на нашия театър ще се появи първата българска историческа опера "Борислав". Но нея ще изиграем там, където са се развили събитията - на историческия хълм Царевец. БОРИСЛАВ е великият болярин на великия цар Иван Асен II. Публиката ще може да види нещо, което никога не е предчувствала, че ще види на наша сцена - на открито. Заглавието е по пиесата на Иван Вазов "Борислав". А сега се приземяваме с нашите "Ловци на бисери" - едно изключително заглавие, което този екип ще сътвори специално за журналистите и за нашата винаги очаквана публика на сцената и в залата на Софийската опера. Ще дам думата на нашия гост Дидие Талпен, който е най-близко свързан с тази музика. Той като съгражданин... или съотечественик - компатриот на Жорж Бизе, ще каже своите впечатления. Кой ще му превежда? Митко Бърдарски, моля.

Снимки от пресконференцията:

velyub (T-now)

ДИДИЕ ТАЛПЕН: Най-напред искам да изкажа възхищението си от този оперен театър, който, както знаете, винаги включва френски опери в репертоара си. Навсякъде по света, и не без основание, разбира се, привилегировани репертоари са италианският и немският. След "Роберт Дяволът" идва едно обръщане към Бизе. Уведомявам ви, че имаше и "Дон Кихот" от Масне, и наскоро постановката на "Самсон и Далила" от Сен-Санс, която аз не можах да посетя, но за която много слушах. Разбира се, когато кажем Бизе, всички се сещат и мислят за "Кармен", която по една статистика е най-изпълняваната опера в света. Но не е само "Кармен" - Бизе е написал десетина опери. Втората по известност е именно тази - "Ловци на бисери". Като цяло тя е едно малко бижу: сравнително кратка е - само два часа, няма много солисти - всичко на всичко четирима, и, разбира се - хор, балет и оркестър. Това, което е интересно при нея, бихме могли да кажем дори странно, е, че в нея няма много действие от традиционното действие в оперите, но музиката е превъзходна. Тя е много характерна, много представителна за една определена школа, едно определено направление във френската музика от втората половина на XIX век. Както казваме на френски и на български, трактовката на инструментите - оркестрацията, е много рафинирана. Един от менторите, един от водачите на Бизе, е, така да се каже, неговият по-голям брат Шарл Гуно. Те са много близки приятели и между творчество им също има много допирни точки. Но по отношение на хармонията може би Бизе е още по-изтънчен - рафиниран. Бих казал, че тази опера е наистина много френска и същевременно подчертано универсално общочовешка. Ето защо е още по-интересно да се работи върху нея и тя да се представи от екип, който не е френски. Българските артисти умеят да уловят този дух на френската музика. Очаквайте нашето рандеву след около десетина дни - гледайте, слушайте, преживейте. И вярвам, че мосю Карталов ще продължи така редовно да въвежда и да представя френската опера. Следващото трябва да е Гуно (смях).

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Към тези думи, които каза Маестро Дидие Талпен, ще добавя, че и до това рандеву с "Ловци на бисери" ние направихме: "Лакме", "Приказките на Хофман", "Дон Кихот", "Вертер", "Роберт Дяволът", "Самсон и Далила", и това е само в последните години. Следователно не са приоритет само италианската, руската или немската романтика, към която ние целеустремно насочваме нашето внимание с български певци - изключително с български певци. Отзивите за "Тристан и Изолда" идват непрекъснато - много положителни за нашите артисти, които правят и френския, и италианския, и българския, и немския репертоар. Веднага след Маестро Дидие Талпен искам да дам думата на диригента Борис Спасов, който е в този екип и участва в нашата среща с Бизе. След това ще вземат думата г-н Донев и г-н Токаджиев. Маестро!

БОРИС СПАСОВ: Много неща се казаха за музиката от Маестро Талпен. Аз искам да добавя, че участвах в работата с певците активно, приоритетно, бих казал, и съм с отлични впечатления от нашите солисти, които действително ще представят тази опера. Благодаря им за постиженията, и за послушанието, ако щете. Много благодаря и за сътрудничеството с режисьора проф. Светозар Донев, както и с целия екип. Разбира се, мога да кажа всичко най-хубаво и за сътрудничеството с Маестро Дидие Талпен - не сме за пръв път заедно с него. Благодаря на целия екип.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Първо искам да благодаря на акад. Пламен Карталов за това, че ме покани да поставя "Ловци на бисери". Повечето от вас знаят, че Софийската опера е един мой втори дом и дълго време аз тъгувах за този дом. Чувствам се много добре сред този колектив. Работата е много добре организирана от г-н Карталов, театърът върви напред, колективът има големи успехи, и да се диша този творчески въздух е голямо удовлетворение. За пръв път поставих "Ловци на бисери" в Софийската опера - срам ме е да кажа кога... - през 1980 година.

ВЪПРОС: За какво ви е срам?

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Говоря колко сме стари вече (смее се)... Но тогава акцентирах повече върху етнографията - на индуското, на пикантерията от тоя остров Цейлон (сред тръстиките), на тия хора, които живеят там. Докато сега потърсих едно съвременно решение: това е общество от хора, които са избягали от обкръжаващата ги действителност по морални причини. Те бягат от лъжата, от фалшивата любов, от неверното приятелство. Отишли са на един остров някъде в океана, не е важно кой океан, и са си направили този колектив - живеят там и си имат свой бог. Това е морето, което ги храни, слънцето, природата. Там те си изработват свой морал - свой бог, както казах. Те вярват в любовта, във взаимната помощ между хората, искат да изградят друг морал, ненавиждат фалшивото в морала и са фанатично предани на новите си принципи. Затова са облечени и по особен начин. Те са си измислили това общество, то е свързано с много мечти, много е красиво, и аз обичам това общество. Така че цялата режисьорска платформа е в областта на един друг морал - да избягаме от лошото, от лъжата, от фалшивото, от невярната любов. Тук участват много млади артисти. Има и един доайен - Димитър Станчев. Това са артисти, които познавам още от Музикалната академия - друг мой дом. И така намерихме много общ език. Те работят с голяма емоция, много са сърдечни, много са искрени на сцената, много са органични. Това е много важно за тези роли - да бъдат органични, да бъдат верни, да не рисуват човешкото поведение, защото в българския оперен театър (не говоря само за Софийската опера) има един голям недостатък - артистите рисуват, показват поведение, показват любов, показват състрадание. На професионален език това се нарича "театрална лъжа". Ние се възпитавахме да бъдем искрени, верни към образите, артистите да се борят за постигане на своите задачи с едно активно действие. Много харесвам и двата състава, и осемте изпълнители, и съм много удовлетворен от работата си с тях, с хора също. Така че им благодаря. Ако има някакви въпроси към мен, готов съм да отговоря.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим.

ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Здравейте. И аз ще започна с благодарност към ръководството на Софийската опера и към проф. Донев, не толкова заради това, че ме поканиха в този проект, а защото това е моето голямо лично откритие - в чисто човешки и творчески план: срещата ми с едно наистина гениално произведение. Тук бих репликирал Маестро Талпен, който каза, че това е малко бижу - това е едно голямо бижу. Заразих и моето семейство с музиката, докато се запознавах с нея. Проф. Донев каза къде е ключът в решението на спектакъла, заложен от него. А иначе, когато се занимавах с проекта, реших, че там, където е сблъсъкът между големите стихии: земята, водата, небето, гората - там се раждат и тези невероятни чувства на любов, преклонение, вяра, доверие. И поради тази причина, условно, сценичната среда е в сблъсъка на тези стихии. Бих благодарил и на младата костюмографка, която много бързо се вписа в нашия екип и й пожелавам "на добър час". Това е. Готов съм да отговарям на въпроси. Изключително съм респектиран от факта, че при унищожителната за изкуството в днешно време липса на средства, Софийската опера направи всичко възможно, това, което бяхме заложили като проект, да бъде реализирано в много голяма част - благодарение и на професионализма на хората от ателиетата на Операта. Маестро Карталов, наистина имате добър екип. Поздравявам ви. Просто никъде в България в момента не е запазено такова ниво.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодаря. Идва ред и на някои от нашите солисти. Може и Анна Донева да каже нещо. Така че разговорът е вече отворен. Имате възможност да зададете въпроси за всичко, което ви интересува - да влезете в диалог.

ПЕНКА МОМЧИЛОВА: Нека хореографката Анна Донева да представи танците.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Хайде, Ани, кажи нещо за себе си.

АННА ДОНЕВА: Всички започваме с думи на благодарност. Ще ги повторя. Много често в оперен спектакъл хореографията и балетът се съобразяват с всичко, което се случва на сцената, но екипът, който е събран да работи тук поставя балета на равнопоставени начала. Благодаря за това отношение. Ако артистите имат задачата да нарисуват поведение, ние пък можем да изрисуваме всичко, което те усещат и изживяват чрез гласа си. Затова благодаря на художника г-н Токаджиев, с когото не работим за пръв път заедно, за неговото прекрасно отношение към хореография и балет, и че ни оставя място да танцуваме.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Да дишате.

АННА ДОНЕВА: Благодаря и на режисьора, че се съобразява с мен. А относно балета на Софийската опера, искам да им благодаря за следното нещо: те имаха един изключително натоварен график със спектакли и пътувания, когато ние поставяхме тези седем платна, и танцьорите успяха да покажат уникално професионално отношение и издръжливост. Благодарение на това успяхме да си свършим работата. Всичко, което ще видите като хореография, предпочитам да не го обяснявам - то е движение.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Не се разказва.

АННА ДОНЕВА: Да.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим. Имате думата за въпроси.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Солистите да кажат по нещо.

СИЛВИЯ ТЕНЕВА: За всеки артист е голямо удоволствие да изпълнява френска музика, защото в нея има много финес. Човек трябва да може да вложи от гласа си много богата палитра в изпълнението, което е приятно за нас и ни провокира да израстваме все повече като артисти. Въпреки че няма толкова много действие и толкова много случващи се неща в самата опера като сюжет, образите в никакъв случай не са прости. Напротив, във всеки един от тях има едно разкъсване между любовта и приятелството, между дълга, между това кое да избереш. Смятам, че образите ни са богати и за нас е предизвикателство да можем да ги оцветим във всичките им нюанси.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Аз имам един въпрос, който може би е общ към Маестро Донев и към г-н Токаджиев. Маестро Донев каза, че при своята твърде стара, според него, а иначе не толкова стара постановка от 1980 година, е поставил акцента върху прекрасната Ланка, върху Шри Ланка и екзотиката там. И казахте, че сега извеждате бягството от предателството и лъжата в търсене на морала. Това е много актуално, защото и в днешни дни точно това трябва да правите, и дано следващия път, да сте жив и здрав, като я поставяте, да не бъде на остров Утопия - да търсите по същия начин ценностите. Моят въпрос е: какъв е акцентът във вашата сценография, г-н Токаджиев, след като вие, вече при новия прочит на творбата, казахте, че при сблъсъка между големите стихии се раждат и невероятните чувства на любов, преклонение, вяра, доверие? Също и някой от солистите, ако иска да каже още нещо във връзка със своята работа? Предполагам, че операта се пее на френски език, нали?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Да, разбира се.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Което всъщност никак не е лесно. И кой е обучавал артистите на френски език?

СИЛВИЯ ТЕНЕВА: Имахме чудесен консултант с френски език - Снежина Здравкова се казва, която ни помагаше да усъвършенстваме нашия френски. Смятам, че всеки от нас и преди това се е сблъсквал с френския език в операта и в камерната музика, но тя се постара, колкото се може по-добре да се справим с текста.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Вие знаете, че винаги имаме консултанти.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да, да.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Във всеки един езиков момент.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Абе, не се чупи лесно езика.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим, нататък.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Идеята и концепцията.

ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Идеята е сблъсъкът - там, където е границата между стихиите, които определят битието на хората - техните чувства, вяра и идеали. И пак казвам, моето желание беше да създам тази атмосфера, в която Маестро Донев да реализира идеята си, а не да се опитам да разкажа всичко за двуличието, за двете страни на мидата - че тя носи в себе си и радостта от живота и вярата в непреходното след смъртта и т.н. Ще го видите. Ако го усетите, ще се радвам - значи сме постигнали целта, ако не го усетите, значи някъде съм сбъркал. Многообразието на подтекста, който е заложен във визията, е подчинено предимно на концепцията на режисьора. Аз работя и в сферата на театъра, и на мюзикъла, и на балета, и знам, че когато има екип, той работи в името на една идея и една цел. Благодаря ви.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим. Други колеги, които искат да се включат в диалога.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: Както е известно, на премиерата през 1863 година операта е приета доста резервирано от официалната критика. Единствено Берлиоз се изказва много ласкаво, но това не помага кой знае колко и след това доста време тя не е изпълнявана. Когато се връщат отново към нея, е изгубена оригиналната партитура и започват да се правят някакви варианти, особено по отношение на финала. Известно е, че още при създаването на операта двамата либретисти са се карали и са се чудели как да я завършат - пробвали са различни варианти. Затова ми е интересен вашият подход към развръзката на съдбата на героите, и по отношение на финала. Това ми е въпросът.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Към мен ли?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Най-вече.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Завършва много морално. Единият от героите се жертва: жертва приятелството си, жертва любовта си. Това е ЗУРГА. Той отива на кладата, вместо двамата влюбени, които са осъдени на смърт от цялото това племе, да го наречем, от това общество. Той ги спасява като отива на кладата вместо тях, заради голямата им любов - да спаси истинската голяма любов между двама млади хора. Така завършва операта.

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: А така ли е всъщност или това е друга версия?

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Така е, аз не знам да има друга версия, от вас чувам, че има и друг финал.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: Според някои и тримата загиват ...

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Не.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: ... според други той избягва с тях.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Не, не.

РЕПЛИКА: Това са работните варианти, това е друг момент.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Следва се традицията и либретото - това искаш да кажеш, нали?

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Да, да.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: ОК. Други колеги?

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Успех да пожелаем.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодаря ви. Ако нямате други въпроси, можете да влезете вече в личен диалог с нашите артисти. Приятен ден.