"Легенда за езерото" - Софийска опера и балет

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

11.03.2019

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден на всички. "Легенда за езерото" е новата ни тържествена премиера, с която имаме удоволствието да отбележим 120 години от рождението на великия класик на българската музика Панчо Владигеров. Отдавна зрееше нашето желание да възкресим тази партитура, подготвяхме се, и ето че премиерата съвпадна с този юбилей. Така се случи и преди 20 години, когато на пл. "Княз Александър Батенберг" оживяха по съвсем нов начин страници от партитурата на "Цар Калоян" - една от най-често поставяните опери от Софийската опера. Смея да се гордея, че ние бяхме единствените, които така мощно отбелязаха този стогодишен юбилей от рождението на Панчо Владигеров - с шест спектакъла и с участието на велики артисти като Стоян Попов в ролята на Цар Калоян, Костадин Андреев и Мария Белчева - в останалите роли, хорът и оркестърът на Софийската опера. Пак преди доста време със състава на Софийската опера, без никога да съм мислил, че ще бъда неин ръководител, през 1985 година, сбъднахме мечтата на Панчо Владигеров операта "Цар Калоян" да се постави на същото място, където се развиват историческите събития от либретото. Така че нашето отношение към този композитор, както и фокосът ни, намеренията ни, към българското национално оперно творчество, са видими - свидетели сте на три опери от Маестро Георги Атанасов: "Борислав", "Косара", "Алцек". Няма да забравя Васил Казанджиев и Димитър Ненов - музика, която нашият национален балет претвори блестящо. Боян Икономов - малко хора знаеха, че има посветено заглавие на Васил Левски, но благодарение на Националното радио ние издирихме тази партитура и кантатата прозвуча преди две години в чест на годишнината на Левски. Вече сме в преговори за написването на нова българска опера от съвременен композитор. И сега е ред на "Легенда за езерото". Искам да ви представя г-жа Донвена Пандурски, която прие нашата покана да постави този спектакъл. Гордеем се с нашия балет, който се съизмери с трупата на Болшой театър преди близо една година. Сега те дават всичко от себе си, за да може Панчо Владигеров отново да звучи в своя дом. С вълнение казвам всичко това, защото ние нямаме специална дотация за такива произведения, на които публиката няма да отиде като на "Лебедово езеро". А спектакълът се прави повече от месец на продължителни репетиционни сеанси и мисля, че нашите уникални артисти от балета ще зарадват публиката в един различен свой репертоар. Те са абсолютни виртуози на съвременния танц. Тук се изиграха толкова много, и американски, и български композиции, така че нищо не може да ги уплаши в тази партитура. Благодаря ви, скъпи колеги, благодаря и на нашия хореограф, благодаря и на Сара-Нора Кръстева за това, че с нея работим прекрасно в съчетанието опера-балет, тъй като касата е една, бюджетът е един и същ. Пак ще подчертая, ние работим на четири лева срещу един лев, за разлика от Музикалния театър, Филхармонията и извънстоличните театри. Някои получават и по осем лева, но така са решили нашите работодатели - да бъдем с най-ниската субсидия. Това обаче не ни депресира. Ние работим още по-настървено и нищо не ни плаши. Това е едно събитие, което мощно отбелязва годишнината от рождението на великия Панчо Владигеров. Колеги, давам ви думата да споделите своите мисли и концепции.

Пламен Карталов, Донвена Пандурски, Сара-Нора Кръстева

Снимка: Teatralnow

ДОНВЕНА ПАНДУРСКИ: Благодаря за това, че получих честта да бъда поканена от акад. Пламен Карталов и ръководителя на балета Сара-Нора Кръстева за тази престижна и отговорна задача да създам новата постановка на балета "Легенда за езерото", и то във връзка с такъв важен юбилей - 120-годишнината от рождението на големия наш композитор Панчо Владигеров. Когато чух музиката, бях силно развълнувана от богатството и красотата на тази партитура. Това позволи историята да израсне пред очите ми сравнително бързо, когато работих върху новото либрето. Исках да остана вярна на мистиката, която се съдържа още в заглавието "Легенда за езерото". В случая имаме легенда за човека и природата, една красива любовна история за княза, който се влюбва в езерното момиче (получовек-полунимфа), едно преплитане на фантазия и реалност. От една страна имаме природата, олицетворена от бога на слънцето, езерните нимфи, езерното момиче, което носи пречистващата сила на водата и светлината, от друга страна имаме пустинни хора, реални хора, мъже и жени войни. Действието се развива на приказно място и в приказно време, но в историята ще видим човека с неговите вечни чувства, страсти и преживявания. Огромното ми желание беше да остана максимално вярна на всичко това, което се съдържа в музиката на Панчо Владигеров. От една страна имаме много красива импресионистична музика, богат симфоничен драматизъм, от друга страна имаме интересен национален колорит, вдъхновен от българския фолклор - с неравноделните тактове, които обаче звучат изключително съвременно. Аз си поставих задача да разкажа тази, и красива, и драматична история на една легенда от миналото през очите на настоящето с поглед към бъдещето, т.е. да има една философска нишка в постановката. Много години не бях идвала в Софийската опера. Сара-Нора ми каза: ще видиш, трупата е подновена, сигурно ще ти хареса, и това наистина беше така. Искам да подчертая високото професионално ниво на нашите танцьори, с които можем да се гордеем - то е едно световно ниво. Имаме силна школа зад гърба си, което е най-важното условие за всякакви успехи, но освен това нашите балетни артисти са оцветени по различен начин - всеки носи своята индивидуалност. Това са различни цветове, различни артистични индивидуалности. Това за мен беше много интересно и за този кратък интензивен период на съвместна работа ние успяхме да създадем главните образи. Имаме три състава и във всеки от тях има различни нюанси в интерпретацията на главните герои. Аз като хореограф се опитах да проникна, макар и в краткото време, което имахме, в индивидуалните възможности на главните изпълнители и в едно съвместно творчество с тях да успея да развия техния потенциал, както танцувален, така и актьорски, за да се изваят тези образи. Художник е Павел Шаппо. Той идва от Беларус и е потомък от рода на Марк Шагал. Роден е във Витебск. Млад, много талантлив художник. В момента е на сцената, защото имаме работа по осветление и декори. Художникът по осветлението Александър Наумов е от Мариинския театър. Балетмайстор и отговорен репетитор е Вячеслав Хомяков. Много съм щастлива, че успях да доведа тези хора като екип. Съответно те дадоха всичко от себе си и се надявам, че колегите от балета също са доволни от този творчески контакт, специално с Хомяков, защото ние винаги има на какво да се научим. Не е лесна работата, но важен е резултатът. Надявам се, че сме постигнали един спектакъл, който да докосне сърцето на зрителя. Имам едно хубаво чувство, въпреки че така предпремиерно може би не е добре да се говори, но вярвам в успеха. Щастлива съм, че успяхме за този кратък срок да постигнем задачата, която беше поставена пред нас. Надявам се, че с чест и доблест сме направили своя поклон пред Панчо Владигеров - като артисти, които ценят много неговото музикално творчество. Това е в общи линии. Но за балета може би не е нужно да се говори, по-добре е да се види. Ако има въпроси, с удоволствие ще им отговоря.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим ти. Диригент е Григор Паликаров, който в момента репетира за концерта на 13-ти (рождената дата на Панчо Владигеров - бел.T-now) в Музикалната академия. Имате думата за въпроси.

СВЕТОСЛАВ ДЕРМЕНДЖИЕВ: Искам да изкажа почит към вашето дело, към екипа, и не се съмнявам, че ще бъде блестящо представянето на произведението на великия Владигеров. Ще си позволя да ви въведа с няколко думи в години, които за вас са само написани. Преди 75 години, като дете, бях евакуиран в Искрец. Там беше Музикалната академия с всички наши големи композитори: Панчо Владигеров (с неговата първа съпруга Катя), Веселин Стоянов и Димитър Ненов, които ежедневно изнасяха концерти в читалището на Искрец. Въпреки че летяха самолети и бомбардираха България, те намираха духовни сили да представят изкуството си и да запазят духа на българина. Веднага се пренасям в 64-та година, когато приключи разпределението ми в Плевен и ме приеха в радиооркестъра. Първият ми работен ден беше с Маестро Васил Стефанов. Изпълнихме и записахме с Панчо Владигеров (солист) неговия първи концерт за пиано. Никога няма да го забравя, защото все едно, че се намираш в друг свят. Такава атмосфера, такъв творчески дух, за какъвто могат само да мечтаят хората. Малко след това имах шанс да слушам изпълнението на Васко Абаджиев с акомпанимент на Панчо Владигеров. Фантастичен акомпанятор - перфектен, балансиран, даващ възможност на великия наш цигулар да се изяви прекрасно. Скоро писах за последните изяви на японската култура в България и цитирах един много известен японски пианист, проф. Асакава, който навремето се е срещнал и запознал с Панчо Владигеров в Шумен на един фестивал. Оттам нататък той се влюбва в музиката му и 30 години я пропагандира в Япония и по света. Последната изява е на едно момче японец, блестящ пианист, който за срам на нашите пианисти знае цялото му клавирно творчество наизуст. Ще имаме шанс да го слушаме в бъдеще. От сърце - възторг за това, което правите. Не се съмнявам, че ще бъде блестящо. Да излезе извън граници!

(следва продължение)