"Кръщене" - Театър "Българска армия"
Дата на публикуване: Oct 03, 2011 8:45:36 PM
Творчески състав
постановка - Камен Донев
сценография и костюми - Нина Пашова
хореограф - Ивайло Иванов
корепетитор - Димитър Тишев
фотограф - Иван Дончев
участват: Никола Гълъбов, Йоана Буковска, Тигран Торосян, Пламена Гетова, Милен Миланов, Мимоза Базова, Илия Добрев, Елена Райнова, Мирослав Косев, Анастасия Ингилизова, Веселин Анчев, Екатерина Стоянова, Георги Къркеланов
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
03.10.2011
МИРОСЛАВ ПАШОВ (директор на ТБА): Добре дошли на първата за сезона пресконференция на Театър „Българска армия“ във връзка с утрешната ни премиера на представлението „Кръщене“, текст и постановка на Камен Донев. Бързам да ви съобщя, че г-н Камен Донев няма да присъства тази вечер на пресконференцията. Аз повече от това не мога да ви кажа - няма да присъства. Излишно е да ми задавате повече въпроси на тази тема... Шегувам се.
РЕПЛИКА: И ние.
МИРОСЛАВ ПАШОВ: Това едно. Второ: благодаря на всички, които отразиха Деня на отворените врати, с което практически ние стартирахме сезона... Всъщност чувате ли ме добре...?
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Чуваме, чуваме.
МИРОСЛАВ ПАШОВ: Значи, колеги, първо искам да ви кажа, че съблюдавайки новата методика, която ни беше предложена от първи януари от Министерството на културата и с която става финансирането на театрите, въобще на сценичните изкуства, Театър „Българска армия“ - предполагам, че голяма част от вас вече са гледали нашата лятна премиера „Сега или никога“ - не престана да работи през лятото. Аз няма да ви заливам с факти, цифри и събития, просто искам да ви кажа, че ние продължихме да работим в летния период. За тези, които не знаят, тук на сцената на Театър „Българска армия“ до 13 юли имаше представления. Тези представления показаха, че можем да работим през летния период. Доста българи се завръщат през този летен период от чужбина, било то студенти, било то емигрирали, работещи в чужбина, и проявяват интерес. Много от хората използват летния период за отдих и това им дава възможност в напрегнатото ежедневие да не могат да идват през зимния период, но през летния да могат. Ето защо ще трябва сериозно да помислим да вкараме климатици в нашия салон, защото зимата е топло, но лятото е прекалено топло (смях)... Това в кръга на шегата, разбира се. Що се отнася до - връщам се пак на Деня на отворените врати, искам да ви кажа, че тази идея се роди в края на миналия сезон, точно през юли. Предложих го на моя екип и страшно им благодаря, че те приеха тази моя идея, защото без този екип аз нямаше да мога да реализирам една такава случка. Тази случка се случи и аз съм изключително радостен, защото тя показа нещо много любопитно: ако 17 септември не беше работен, а почивен ден, искам да ви кажа, че тук нямаше да можем да устоим на наплива и желанието на хората да видят театъра отвътре...
Влиза Милен Миланов.
МИРОСЛАВ ПАШОВ: Милен Миланов. Заповядай, Милене. Аплодисменти!
Присъстващите ръкопляскат.
МИЛЕН МИЛАНОВ: Извинявайте, че ви попречих.
Мирослав Пашов и Наташа Колевска
(снимки от пресконференцията: velyub)
МИРОСЛАВ ПАШОВ: Така, в тази връзка искам да ви кажа, че през театъра минаха 2500 души. От единайсет, когато открихме деня - до пет и половина. Хората изключително много се забавляваха, нещо, от което бяхме много радостни и щастливи. Имаха възможност, както виждате, в обновения ни клуб - малко по-светъл, малко по-слънчев, какъвто подобава за артисти от ранга на Театър „Българска армия“, да изпият по кафе, да видят гримьорните ни, които са тук зад мен, да се учудят, че ние със сериозни класически костюми се спускаме по едни доста трудни стълбища надолу, да видят перукерните ни, сценичното пространство, подсценичното пространство. Знаете, че ние тук не разполагаме с особена сценична техника, но това пък е причина нашите художници да работят изключително талантливо и находчиво, много интересно, за да овладеят това наистина малко, но велико пространство на сцената на Театър „Българска армия“. В този ден имахме и своеобразен рекорд - ние продадохме 1500 билета.
РЕПЛИКА: За спектаклите до края на септември.
МИРОСЛАВ ПАШОВ: До края на септември, да. На 17-ти за всички спектакли до края на септември - в един ден успяхме да продадем 1500 билета. Да, гордеем се с един такъв факт, защото това е една добра маркетингова стратегия, една добра реклама. Това показва, че публиката има отношение към нашите спектакли. За другите неща вие сами трябва да се досетите защо... - само ще кажа, че билетите бяха на промоционални цени. Оттук нататък не ми се навлиза в тази материя. Въпросът е, че хората проявяват изключителен интерес, изключителен... Що се отнася до работата ни с Камен Донев и спектакъла „Кръщене“, излишно е да ви напомням, че Камен Донев е рожба на Театър „Българска армия“, той е неделима част от него, независимо че вече е главен художествен ръководител на Сатиричния театър. Той си е нашият Камен. Мисля, че е излишно да обяснявам защо точно Камен съм поканил, защо избрахме Камен да дойде с негова пиеса - негов текст и негова постановка. Вие видяхте спектакъла. Аз няма да правя теоретично, критично изказване по отношение на това, което вие сте видели: всеки за себе си - каквото е видял и каквото е разбрал. По важното е, че тук е Милен, предполагам, че ще дойдат и други колеги... Днес за тях е доста трудно, защото сутринта имаше репетиция и буквално след репетицията - два-три часа имаха за почивка, започнаха отново танците, и веднага след това представлението. Виждате, тежичко е, тежичко е... Аз почти през целия период бях в салона и гледах репетициите. Според мен имаше една изключително приятна атмосфера. Както вие се забавлявахте, така и актьорите се забавляваха. Разбира се, винаги стоеше сериозният въпрос, дали това, че се смеем днес на репетициите, утре няма да се окаже тъжно. Мисля, че тази вечер вие се убедихте, че не е тъжно... Сега, знаете, че Камен Донев е странна птица. Той пише невероятно...
ЮЛИАН МИТЕВ: Меко.
МИРОСЛАВ ПАШОВ: ... различно от познатото ни като драматургия. Но тук има театровед - той може да се изказва, аз не желая да навлизам в тази част. Въпросът обаче е, че той беше изключително добре подготвен и ако трябва да бъдем честни, в първоначалния вид актьорите трябваше да играят около два часа и половина - толкова много беше направено, и имаше безумно смели и смешни предложения. Впоследствие постепенно той всичко това го сгъсти до спектакъла, който видяхте.
(следва продължение)