"Кокошка" - SPAM Studios

Дата на публикуване: Sep 17, 2018 10:59:55 AM

В. Дуев, В. Винченцо, Н. Коляда, А. Батева, Ст. Здравески

Снимка: T-now

СТЕФАН ЗДРАВЕСКИ: Искам да добавя нещо за SPAM Studios. Това е сдружение, сформирано предимно от млади хора, които имат общи интереси - да работят в областта на културата и изкуството. Имаме амбицията да организираме културни събития от рода на поетични четения, творчески работилници за актьори и режисьори, музикални концерти, художествени и фотографски изложби. Държа да отбележа, че SPAM Studios е сдружение, отворено за всички, които имат желание да допринесат за издигането на българската душевност чрез културата и изкуството.

АНА БАТЕВА: Най-важното е, че се вдъхновихме от театъра на Николай Коляда.

СТЕФАН ЗДРАВЕСКИ: Главното нещо, което ни инспирира, беше едно пътуване до Екатеринбург, Русия, на международен театрален фестивал, организиран от Николай Коляда. За 10 дни бяха показани 40 спектакли. Вдъхнови ни онзи жар, който видяхме в очите на артистите. Но главно ни впечатли театърът на Николай Коляда. Това е едно изумително учреждение с огромна трупа, което функционира идеално, независимо от държавата. Ако някой има възможност да отиде там и да гледа представленията, обещавам му, че няма да остане същия човек. Това е. Ако артистите имат да кажат нещо...

ВАСИЛЕНА ВИНЧЕНЦО: Ние ще кажем, но в 19 часа.

СТЕФАН ЗДРАВЕСКИ: В такъв случай, дами и господа журналисти, очакваме вашите въпроси.

ИРИНА ГИГОВА: Искам да попитам Николай Коляда как един от най-влиятелните европейски драматурзи, от доста години насам, се съгласи да работи с една млада българска формация и да подари правата на пиесата си? С какво ги почувствахте близки?

НИКОЛАЙ КОЛЯДА (превод от руски Василена Винченцо): Първо, добър ден, скъпи приятели. Има такова понятие: да помагаш на своите приятели. Със Стефан и Ани се запознахме миналата година в Екатеринбург. Забелязах, че те са много способни, талантливи и неспокойни хора. И когато те ми съобщиха, че искат да работят по мотиви на мои пиеси, с удоволствие се съгласих. Никога досега не съм бил в България. От три дни съм тук и съм в пълен възторг. Моят театър съществува в Екатеринбург вече петнайсет години. Това е частен театър. Обиколили сме целия свят. Били сме десет пъти във Франция, десет или двайсет пъти на турнета в Полша, Румъния, Унгария, Гърция, Германия, а в България така и не сме идвали. Знаех, че тук се играят мои пиеси, но никой не ме е канил на премиера. Сега като дойдох, видях, че трябва да възстановим българо-руската връзка в доста добър порядък. Защото ние сме братя славяни и няма какво да делим - трябва да си помагаме един на друг. Ето, аз вчера изгледах една генерална репетиция и предпремиерата на SPAM Studios и ми се струва, че това е много необичайна, много неочаквана и талантлива работа. Сега имах разговор с Василка Бумбарова и се уговорихме да дойдем тук на гастрол в края на ноември. Трябва да се преведат много от пиесите ми и от тези на моите ученици. Нашите пиеси са добри. Говорихме с Василка и за това, че трябва да се проведе мастер клас за българските драматурзи, за да се появяват повече добри пиеси на български език. Младият човек трябва да пише, да бъде мотивиран. И за да отговоря на вашия въпрос, аз обичам да помагам на младите хора. От двайсет и пет години преподавам в Театралния институт в Екатеринбург в класа по драматургия. Моите ученици са най-известните млади драматурзи в момента в Русия. Някои от тях са преведени и на български език. Например, Василий Сигарев с пиесите си "Пластилин" и "Божьи коровки возвращаются на землю". Също така "Наташина мечта" на Ярослава Пулинович. Надявам се, че още много пиеси ще бъдат преведени, защото това са истински талантливи хора. Пулинович я играят даже на Бродуей. Значи и в България задължително трябва да се играе. Прав ли съм? (Смее се.)

ИРИНА ГИГОВА: В Националния ни театър се играе нейна пиеса.

НИКОЛАЙ КОЛЯДА: В Националния, да?

ИРИНА ГИГОВА: "Жана".

НИКОЛАЙ КОЛЯДА: "Жана", да? А кой я преведе?

ИРИНА ГИГОВА: Явор Гърдев.

НИКОЛАЙ КОЛЯДА: Кой е той? Режисьор? И сам я преведе? Браво! Това е много хубаво. Слава богу. Не знаех, че нейна пиеса се играе тук. Тя даже не ми е казала. Но нея много я играят. Накратко, затова съм тук. И ако моето присъствие помогне на новия театрален колектив, то слава тебе Господи. Защото театърът е дело на младите. Те трябва да са на сцената - да пеят, играят, танцуват, да радват хората, а пък ние трябва да седим в залата и да им се радваме. Така ли е, Василка? Вот так! Моля, какви въпроси имате още?

(следва продължение)