"Кой се страхува от Едуард Олби" - Театър "Българска армия"

Дата на публикуване: Oct 12, 2012 8:41:58 AM

Сезон 2012 - 2013

"Кой се страхува от Едуард Олби"

снимка: velyub (teatralnow)

директор на продукцията - Мирослав Пашов

режисьор на представлението - проф. Красимир Спасов

участват: Стефка Янорова, Радина Кърджилова, Иван Радоев и Веселин Анчев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С ЕЛЕМЕНТИ НА ИЗНЕНАДА

11.10.2012

Зрителите, предимно журналисти, са заели местата си в залата на Театър "Българска армия" и очакват да започне премиерата на постановката "Кой се страхува от Вирджиния Улф". На сцената излиза директорът на театъра Мирослав Пашов, следван от режисьора Красимир Спасов и артистите: Стефка Янорова, Радина Кърджилова, Иван Радоев и Веселин Анчев.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Първо искам да ви поднеса извинение, че тази вечер няма да гледате нашия спектакъл "Кой се страхува от Вирджиния Улф".

Някои журналисти изразяват изненадата си с възклицания: а-не, ау-у, други пляскат с ръце.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Поканих журналистите, за да чуят официалните ни думи, за да не се получи така, че... а то ще се получи, уверен съм - утре да се разнасят неща, които никога не са се случвали и никога не са ставали. Преговорите с г-н Едуард Олби стартираха още през април 2012 г. В хода на кореспонденцията ни беше изискана различна информация, свързана с организацията на работата в театъра, творческата биография на режисьора проф. Красимир Спасов, на актьорите, ангажирани с пиесата, както й данни за средните цени на билетите и разпространението на нашата продукция. Целият набор от изискуеми документи бе своевременно предоставен на г-н Олби, но поради естеството на преговорите процесът на договаряне не успя да бъде финализиран в срок. Театър „Българска армия” винаги е спазвал закона за авторското право. Ето защо сметнахме за коректно да спрем временно проекта до уточняване на всички изисквания на автора за успешното приключване на преговорите. През 2009 година г-н Олби беше тук в България и на една от поредните си срещи със студентите в Софийския университет той цитира интересната китайска поговорка: "Да не дава господ да живееш в интересни времена". Аз също му казвам: да не дава господ да живееш в интересни времена. В тази връзка искам да ви кажа следното: Театър "Българска армия" е изпълнявал изключително стриктно закона за авторските права. Ще ви запозная накратко с една справка, която обхваща годините 2009, 2010, 2011 и 2012 до сегашния момент. В тази справка ние сме публикували 25 заглавия, към които плащаме авторски права за различни неща - било то за превод, било то на автор, било то за музика - за всичко, каквото е написано в закона... За една пиеса има средно по двама - трима човека, на които се плащат авторските права. Това означава, че ние сме били с ангажимент да плащаме авторски права на около 75 човека. Мога да ви изчета няколко популярни заглавия. Това са: "Ножица - трепач", "Комедия на слугите", "Трамвай "Желание", "Много шум за нищо", "Колко е важно да бъдеш сериозен", "По-големият син", "Чайка", "Събота, неделя, понеделник", "Пътува Одисей", "Колекцията", "Тя без любов и смърт", "Десет малки негърчета", "Да отвориш рана", "Лалугер", "Както ви харесва", "Завещанието на целомъдрения женкар", "Откат", "Кръщене", "Сега или никога", "Евгений Онегин". Всички тези пиеси са придружени с авторски права. В тази връзка искам да ви кажа следното: през 2009 година сме изплатили 69 899 лева авторски права. Следващата година - 2010, сме изплатили 63 954 лева. 2011 - 90 281 лева. 2012 - до този момент сме изплатили 54 696 лева. Всичко: за тези 4 години Театър "Българска армия" е изплатил 278 831 лева. Както виждате числото е много сериозно, много голямо, но то говори единствено за изключителната ни коректност по отношение на авторите - нещо, което ние решихме, че трябва да спазим и тази вечер, и утре вечер, и въобще до пълното изясняване на случая с авторските права. Ще спазим закона, в противен случай ние влизаме в други взаимоотношения. Едуард Олби е един изключително голям автор и ние нямаме право да накърняваме неговите права. По никакъв начин. Искам най-искрено да благодаря на творческия екип и конкретно на проф. Спасов - и тук искам да кажа нещо изключително важно: тази пиеса беше избрана от проф. Спасов, с което искахме да отбележим неговата 70 годишнина. Той може да сподели защо избра точно това заглавие. Не ми се навлиза в дълбочина, но именно с това заглавие искахме да бъде отбелязана неговата 70 годишнина. Това е неговият избор. Съжаляваме, че в момента това не може да се реализира. Ние обаче ще направим всичко възможно да решим проблема с авторските права и да се види този спектакъл. Благодаря на актьорите, които положиха неистов труд с един много сложен материал, какъвто е "Кой се страхува от Вирджиния Улф", и, разбира се, на техническия персонал, който взе участие за реализирането на спектакъла.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА (звучен женски глас): Аз пък казвам браво (аплодисменти).

Следва бърза размяна на реплики: "Тая е луда"... "Напротив"... "Как не е луда, бе?"...

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Нека да не влизаме в пререкания... Може ли, извинете, малко спокойствие?... Ще дам думата на проф. Спасов.

снимка: ТБА

КРАСИМИР СПАСОВ: Изправям се, за да ме видите добре и, предполагам, виждате, че срещу вас стои един човек на солидна възраст. Някои от вас знаят, че зад гърба ми има и една солидна биография на театрален режисьор. Близко до ума е, че аз съм човек, който е възпитан априори в уважение към личността на автора, особено от величината на г-н Едуард Олби. Възпитан съм в уважение към художествените реалности, които са заложени в емблематични пиеси от рода на "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" И е близко до ума, че и аз, а и славният възрастен художник Красимир Вълканов, лекомислено и, така, хулигански, не бихме се отнесли именно към тези реалности, за които говоря. Именно от уважение и от това, че сме задължени да се съобразяваме с тях. Аз съм се старал да бъда и почтен гражданин, а това означава да уважавам законите и законността и решенията, които са свързани със законността. В тоя смисъл няма начин да не се съобразя и с това решение, което се отнася за законната ни работа. Добре, но в момента, стоейки на тази сцена, не мога да скрия от вас, че в съзнанието ми се появяват някакви асоциации, които не са много приятни. Преди повече от двайсет и пет години се е случвало неведнъж мои спектакли да бъдат спирани непосредствено преди премиерата или малко след това и да нямат възможността да се срещнат с публиката. Тогава това се случваше по така наречените "идеологически съображения". Лично аз не познавам нещо по-идиотско от това определение "идеологически", но в крайна сметка съображенията са "някакви съображения". Притеснява ме това, че в конкретния случай в изречението, което повелява: "отказвам разрешението за осъществяването на този проект", аз не мога да открия каквото и да е съображение от какъвто и да е характер. Едно ми е ясно, че забраните са възможно най-лошия начин да се решават проблеми от художествено естество, свързани с изкуството. Аз съм сигурен, че г-н Олби прекрасно знае тази истина, дано да не е забравил през годините за нея. Иначе, днес преди обед тук се състоя последната генерална репетиция на бъдещия спектакъл "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" на Театър "Българска армия". Мога да ви кажа, че срещу вас седят актьори, които вие познавате и за които да кажа, че са много талантливи, няма да кажа нищо ново. Но аз ви уверявам, че те с много труд, с много съвместни усилия постигнаха един резултат, който аз лично мога да причисля към категорията на висшето актьорско творение. Горещо се надявах вие да бъдете първите зрители и свидетели на тази постановка. Днес в салона бях само аз, техният режисьор, ментор, приятел, колега, и единствен зрител. Единственото, което мога да направя, е, да се поклоня дълбоко (бурни аплодисменти). И с надеждата, че този казус, твърде необичаен, необикновен, по някакъв начин ще бъде разрешен в името на изкуството (бурни аплодисменти).

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Благодаря ви за вниманието. Аплодисменти за прекрасните актьори (бурни продължителни аплодисменти). Аз искам... колеги, само за секунда... искам да кажа още нещо: тази вечер, по-точно утре вечер, трябваше да бъде и премиера за нашата прекрасна млада актриса Радина Кърджилова, за да ознаменува своето влизане в Театър "Българска армия" (аплодисменти, актрисата плаче). Няма да скрия от вас, че тя вече работи в екипа на следващото ни заглавие "Декамерон" и е определена от режисьора Николай Ламбрев за нашата Жулиета, която ще видите през този сезон. Искам да й пожелая на добър час в нашия театър и да знае, че това няма да бъде единствения й сблъсък с такива неочаквани събития, и за да предпазим нежната й глава, ще й подарим нашата златна каска (бурни аплодисменти). Уверен съм (каската пада от главата на Радина)... каската винаги пада на Аскеерите... уверен съм, че ще получим в скоро време заветното разрешение и вие ще видите този невероятно хубав спектакъл.

ВЪЗГЛАСИ: Браво! На добър час! (Аплодисменти).