"Калигула" - Народен театър "Иван Вазов"

Дата на публикуване: Nov 04, 2017 11:53:41 AM

Сезон 2017 - 2018

Участват:

Деян Донков, Албена Ставрева, Александра Василева, Александър Евгениев, Ахмед Юмер, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Деян Ангелов, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Жорета Николова, Зафир Раджаб, Ирина Митева, Йордан Биков, Йосиф Шамли, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Славена Зайкова, Стефан Къшев, Цветан Пейчев

Снимки: Божидар Марков и Росина Пенчева

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Преди първата репетиция - 02.05.2017

Премиера - 27.10.2017

ДИАНА ДОБРЕВА: Здравейте на всички. Първо да кажа причината, поради която се налага тази пресконференция. Както знаете от публикации в медиите, трябваше да се стартира с друг проект „Майстора и Маргарита“ (М. Булгаков). Сметнах за необходимо да направим тази пресконференция, за да обясним причините, поради които се наложи това заглавие и този проект да бъдат отменени. „Майстора и Маргарита“ се отлага може би за края на другия сезон. Това ще уточним с директора на Народния театър г-н Донкин - кога точно ще се случи. Тази промяна наложих аз поради причината, че проектът „Майстора и Маргарита“ трябваше да се случи с доста нови технологии, които трябваше да бъдат вкарани в спектакъла. Поради трудността на изработката на тези технологии, се оказа, че те изискват повече време. Оставяме си почти една година, за да може технически да е изрядно подготвено. Ще се работи с 3D mapping и други нови технологии и се оказа, че нямаме възможността в момента да започнем. Така че този проект не се отменя, а само малко се отлага във времето. Това наложи да бъде сменено заглавието на проекта, като в никакъв случай, разбира се, промяната не е някакъв компромис. Към пиесата на Камю „Калигула“ съм имала от много години дълбок интерес и това заглавие може би щеше да се случи след „Майстора и Маргарита“. В ролята на Калигула е Деян Донков, с когото отдавна искам да работя, както и с останалите актьори, и, слава богу, вече ще мога да го направя. Това са изключителния Валентин Ганев, за който бях предвидила много сериозна роля в „Майстора и Маргарита“, но сега това ще е една предподготовка и запознанство за следващия проект, Йосиф Шамли, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Зафир Раджаб, Деян Ангелов. Това са актьори, към които отдавна имам интерес. Освен пресконференцията, днес е и нашата първа репетиция. В 12:00 часа очакваме доц. д-р Николай Гочев, който ще бъде наш консултант за Калигула. Познавач на епохата и на самата историческа фигура на Калигула. Ако имате някакви въпроси. Александър Секулов - сценична версия и адаптация на пиесата, Нина Пашова - сценография, Петя Диманова ще бъде композитор на представлението.

СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Защо Калигула и какво ще кажеш на първата репетиция?

Мариус Донкин (директор), Диана Добрева (режисьор),

Деян Донков (Калигула)

ДИАНА ДОБРЕВА: На първата репетиция ще оставим доц. Гочев да говори дълго. Радостно е, че можем да работим с хора с такива познания. Защо Калигула? Защото първо аз, както знаете, съм завършила френска филология и от много години имам към Албер Камю особено отношение. Самата аз съм го превеждала в университета. Имам силен интерес към него като писател, драматург и философ. Защо Калигула? Защото мисля, че във времето, в което живеем - след последните събития в политически план, темата за диктатурата е нещо, което много силно ме вълнува. И по-скоро необходимостта на народите да живеят в състояние на диктатура. Откъде произлиза това? Каква е природата на диктатора? Как се ражда един диктатор и какви са основанията му да стане такъв? Мисля, че текстът на Камю е изключително актуален, независимо, че навремето той е бил отправен и насочен по някакъв начин към фашизма. Сега още повече, и е абсолютно необяснимо как отново и отново, независимо от всички цивилизационни процеси, се връща това: има необходимост да се живее в диктатура. И, разбира се, в случая с Калигула, за нас е много интересно каква всъщност е природата на диктатора, как той става такъв и как умира.

РУМЕН СПАСОВ: Споменахте и за Камю – писател, драматург и философ. Обикновено говорим за него първо като философ. Въпросът ми е към Александър Секулов. Какви радикални конфликти ще се появят на сцената. Как този умозрителен текст заживява? Дали с ирония, както е при Дюренмат?

АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ: Има нещо, което Хегел нарича „дух на времето“ и в този смисъл историческото време, в което живеем, и духа на драматургичния текст удивително съвпадат. И ако премиерата на този текст е била 45-та година и е била рефлекс към вече миналия фашизъм, то сега е предсказание за идващия такъв. А това, което на мен лично ми е интересно в този текст и ще се радвам да бъде интересно и на зрителите, е изследването на поетичната, артистичната страна на диктаторите. Как поетите стават съвършени диктатори.

ДИАНА ДОБРЕВА: Все пак ние сега няма как да кажем какво ще стане, какво ще бъде, защото оттук нататък това ще бъде един процес на изследване, което е и най-хубавото, поне в моята работа, защото гледам никога да не тръгвам с готови формули. Някои от актьорите тук вече са работили с мен. Жорета и Александра знаят, че много от нещата се случват в самия процес. Така че се надявам всички конфликти, за които питате, да се изяснят в процеса на работа.

ИРИНА ГИГОВА: Спектакълът на Явор Гърдев „Калигула“ още се помни и периодично се появяват слухове, че ще се възстановява на различни сцени. Доколко той ще е една отправна точка, от която да се отдалечите?

ДИАНА ДОБРЕВА: За мое много голямо съжаление, аз не съм гледала този спектакъл, защото той е бил поставен във Варненския театър и съм се разминала с това да го гледам. Там Калигула се е играл от Димо Алексиев – един прекрасен актьор, когото аз много обичам и който игра в моето представление „Казанова“. А заедно с Димо направихме 30 представления в Париж. Предполагам, че Димо е бил един прекрасен Калигула.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Казвате, че темата е необходимостта на човека да живее под диктат. Но ми се иска да разбера, говорейки обобщено за човека, дали този спектакъл ще се взре и в българския контекст?

ДИАНА ДОБРЕВА: Аз се надявам да е така, защото този спектакъл ще се играе в България и трябва да се гледа от хората, които живеят в тази страна. Няма как това да се подмине, според мен. Надявам се да е така. Скоро със Секулов си говорихме за това, колко е необходимо в днешно време през български съвременни текстове да се търсят кодовете на съответния народ и съответната националност. И, разбира се, е по-лесно, а може би и по-трудно. Но така или иначе пристъпвайки към този текст това ще се случи, според мен, защото в крайна сметка Камю не се занимава толкова с историята на римския император, колкото има една много по-човешка страна. Камю изключително много се занимава с един образован човек, човек поет, който заради своя идея решава да преобърне цялото мироздание, да промени света, да направи света..., да го сътвори извън всякакви закони, наложени в този момент. Така че в същината си това е един човешки проблем, не е проблем на някаква националност. Но ще видим в процеса.

АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ: Може би е редно да споменем, че ще работим по превода на Наташа Колевска и Красимир Кавалджиев. Това са наши колеги, които безкрайно уважавам.

ДИАНА ДОБРЕВА: Драматург на представлението е Мирела Иванова. По принцип е необичайно за актьорите, че на първа репетиция имат пресконференция. Виждам ги, че са малко неоклюш. Според мен не е лошо един проект да започне с една пресконференция и после даже да се проследява пътя на едно представление. Ако искате тях да ги попитате нещо.

ВЪПРОС: Защо Деян Донков е приел проекта, гледал ли е предишната версия?

ДЕЯН ДОНКОВ: Аз съм гледал филма, предишната версия и следващата версия (смях). Този текст на Камю ме възбужда заради това, че когато се казва: това е зло, това е лошо, при Калигула видях, че не е така. Злото не го приема за зло и обръща с хастара наопаки категории като „добро“ и „зло“, и къде се корени това нещо - още от детството ли е имал среща със злото. И, наистина, днес в световен план няколко тикви управляват. За България, например, аз отдавна си мисля, че сме по-космополитни и това трябва да е едно конвертируемо представление и да не е насочено към нашия български контекст, а въобще към света. Все пак това е по-интересно. Другото което е, че всеки един диктатор винаги се е самообожествявал – знаете румънския диктатор Чаушеску. Самите диктатори до последния момент не вярват, че нещо ще им се случи, те са спрели да се чувстват като хора. Те казват: „Аз съм Бог.“ Ето, това е много интересно – как решаваш, че си Бог.

ДИАНА ДОБРЕВА: В същината си голяма част от диктаторите са много големи романтици. Така че и това е много интересно да се проследи.

ДЕЯН ДОНКОВ: Занимават ме най-сериозните човешки въпроси в Калигула. Къде се корени злото?

ДИАНА ДОБРЕВА: Къде се корени и как се трансформира.

ДЕЯН ДОНКОВ: Той самият казва: „Аз се възхищавам от собственото си безразличие“, дори пред него да екзекутират хора, той казва: „Възхищавам се, че нищо не ми трепва.“ Ето, това е много интересно.

ВЪПРОС: А какво ви беше впечатлението, когато за пръв път се сблъскахте с този образ? Представихте ли си го по някакъв начин?

ДЕЯН ДОНКОВ: Този образ го гледах в шести клас с Малкълм Макдауъл и понеже бях в шести клас, бях с едната ръка в гащите (смях). Е какво да правим сега, то хормони... Всъщност ние бяхме облагодетелствани в северозападния край, защото имаше едни филмови маратони по сръбската телевизия, която ловяхме само там – шейсет часа само филми, без реклами като сега, и тогава гледах класики, които не съм и подозирал, че са такива, защото бях между пети и седми клас. "Последно танго в Париж", например – на сръбски се казваше „ЕрОтичен филм“ (смях).

ВЪПРОС: Аз имах предвид, при първия прочит на пиесата, но и този отговор е добре (смях).

ДЕЯН ДОНКОВ: За пиесата го казахме преди това – за злото...

ДИАНА ДОБРЕВА: При актьорите е много интересно как в началото влечението им към някакъв образ е чисто интуитивно. И, слава богу, че в природата на актьора понякога интуицията е по-силна.

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Деян Донков премина и от отвъдната страна, вече като режисьор, така че не знаем дали интуицията му все още е така недокосната или вече ще има участие и друга гледна точка.

ДИАНА ДОБРЕВА: Не сме работили досега с него.

ДЕЯН ДОНКОВ: Всъщност това се случва малко след Христа и за мен е много интересно как той мрази Бог, и как мрази хората през Бог и Бог през хората. Въобще цялото това нещо, което може да се изследва в този текст, е много интересно.

Дълго мълчание!

ДИАНА ДОБРЕВА: Разпределението на ролите ще се случи по време на репетициите.

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Сигурно не е редно да се гадае, но се сещам, не знам откъде ми идва тази асоциация, за Фелини, който нощем до себе си имал едно тефтерче и рисувал картини от бъдещите си филми. Преди да стане режисьор той е бил карикатурист и всички идеи, които му идвали и през нощта като образи, в съня, вместо да ги записва с думи, ги скицирал. Познаваме творчеството на Диана, което е много, как да кажа, поне за мен, може и да не съм права, обвързано с такива образи, съноподобни. Дали имате такива образи вече? Предполагам е нахално, защото може да ги имате и да ги криете. Но все пак дали имате такъв образ, който се появява преди думите.

ДИАНА ДОБРЕВА: По принцип има, но малко ще го спестим сега, защото се оказа, че например в "Саломе" тръгнах с нещо конкретно като образ, но той изцяло се промени и се измести. Така че това, което в момента стои като образ, не е точно визуален, той е по-скоро на усещането, на сетивността. Ще се опитам чисто визуално да вляза в главата на Калигула. Това дали е възможно и как ще се случи, сега не мога да дам отговор. Но ще се опитам да вляза в главата на Калигула и всички функции на неговия страх или болест, на неговия луд или нормален мозък. Това все пак е някаква посока, но е само като сетивност, като усещане, а не е нещо конкретно и материално.

Източник: "BLOGът за ТЕАТЪР" на Гергана Пирозова

Нова редакция: T-now

Поклон

Снимки: T-now