"Изкуството на комедията" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Dec 10, 2015 11:14:20 AM

Сезон 2015 - 2016

ИЗКУСТВОТО НА КОМЕДИЯТА

от Едуардо де Филипо

Постановка - Мариус Куркински Сценография и костюми - Петя Стойкова Музика - Емилиян Гацов - Елби Превод - Илияна Друмева Участват: Петър Калчев, Владимир Зомбори, Симеон Бончев, Христо Пъдев, Евгени Будинов, Герасим Георгиев - Геро, Василена Атанасова, Георги Костадинов, Владимир Димитров, Стела Ганчева ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ 09.12.2015 БИНА ХАРАЛАМПИЕВА (директор на Малък градски театър "Зад канала"): Добър вечер. Много се радвам, че сме заедно в навечерието на новата година - в средата на декември, преди празниците - с един автор, който по някакъв начин е осветен отвътре, влюбен в театъра, и с един спектакъл, създаден от актьор, също осветен с таланта си и с присъствието си в театъра. Имате пред себе си програмите, ще прочетете текстовете за Едуардо де Филипо, подбрани за вас, за да си дадете сметка, че става въпрос за автор, който ни връща някъде, откъдето отдавна сме си тръгнали, за съжаление, и където трябва да се върнем - в една страна, в която чувствата и страстите се пресъздават от артисти за хора с души. Ще видите едно много интересно представление. В него Мариус е не по-малко вдъхновен и обсебен от Едуардо де Филипо. Това е пиеса за театъра, който има мисия, който се прави за хората, но със средства, които не приличат на тези в живота. Много харесах това представление и се надявам и на вас да ви хареса. Знам, че Мариус го прави със сърцето си. Той ще ви каже всичко за актьорите. Има думата Мариус. От мен - приятно гледане.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Искам да благодаря на Бина за тези думи. За мен Малък градски театър е място, където имам възможността да работя с актьори, които са трупа. Тези места са все по-малко. Тук това ми е седмо представление. Дадох си сметка, че за да продължа, трябва да се върна към най-важната тема за мен: дали театърът извършва полезна дейност за зрителите. Това е голям въпрос пред нас артистите на фона на обществото, в което се вършат неполезни работи, в което страданието се увеличава с всеки изминат ден пред очите ни. Проверката зависи от връзката между драматургията и актьорите. Режисурата на спектакъла се проверява в тези два компонента - какво се случва между актьорите и автора, пренасяйки неговия текст на сцената, осмисляйки го. Това е първата голяма врата от процеса, която трябва да се отвори. Втората голяма врата е срещата с публиката. Тя е свързана с повече суета, с не много същностната част на нашата професия - времето около премиерите. Но все пак това си е голямо изпитание - какво ще се случи между публиката и актьорите. Аз продължавам да твърдя, че големият партньор на българския театър е българският зрител, никой друг. Това не бива да се забравя и трябва да се благодари на обикновените хора, които взаимно продължават да създават театрално изкуство. Учудвам се на тяхното търпение, на тяхното великодушие и на техния ум - на възможността им за преценка, за трезва мисъл, за това да поддържат театъра. Който говори, че публиката не разбира или че не се прави театър за нея, греши. Този участник в театралното изкуство в България е на изключителна висота. Като играещ актьор и като режисьор на много постановки, живи в момента, искам да благодаря на българската публика за тази подкрепа. Доколкото знам, има интерес към нашата постановка. Пак казвам, ние сме на изпитание. Отново работя с Петя Стойкова като сценограф и костюми. Музиката е на Емилиян Гацов. С него правя почти всичките си моноспектакли - около десетина. Срещата с актьора Петър Калчев е една голяма радост за мен. През 2003 г. той играеше в "Големанов" - първата ми постановка тук. Сега вече е в основната роля. Много съм щастлив, че имаме едно взаимно обучение с него и че времето не е изгубено. Владимир Зомбори и Христо Пъдев са младите актьори, с които работя за пръв път в театъра. Владимир Зомбори влезе в "Лодка в гората" на мястото на Иво Аръков, но сега за пръв път работя с него от началото на репетициите. Евгени Будинов, Василена Атанасова и Герасим Георгиев - Геро играят в трите малки моноспектакъла в самата пиеса - в ролите на актьорите.

М. Куркински и Б. Харалампиева

Снимки: velyub (T-now)

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Това е дебютът на Геро в нашия театър - той вече е наш актьор.

МАРИУС КУРКИНСКИ: И Владимир Димитров и Стела Ганчева. Играта продължава. Това е най-важното за мен. Не искам да коментирам, преди да видя какво ще се случи днес. Това е поглед много навътре в сърцето и душата ми, и на другите актьори. Темата е за нещо, което те е посетило като дете, пътят, по който си бил пуснат - за актьорската професия, за която искаме пак да се помисли в хаоса, в нарастващия шум, да бъде представена в нейното достойнство, като част от световното изкуство. Защото хората, които играят в театъра, го правят не за финансови облаги, а от сърце и душа. Подложени са на много лишения, на много изпитания. Но това не е пиеса само за театъра, в нея намира израз уважението към всички други професии, към занаятите. Въпросът е дали човек си върши добре работата на мястото, на което е поставен, дали е полезен на другите. Тук на изпитание са: учителската професия, лекарската, свещеникът. Всичко е много изострено, много грубо - такова, каквото ни предлага и животът днес. Да припомним дали тези професии наистина помагат, да се изостри вниманието към тях, защото това са...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Професии извън буквара.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да (смее се), май че в България са извън буквара - и лекарската, и учителската... Да се вгледаме в това кой как си върши работата, но да не се търси вината веднага в другия, а най-напред да погледнем себе си - ти какво вършиш, и едва тогава да се обръщаш и да виниш когото и да било за състоянието на твоя живот - колко ти помагаш, колко ти действително извършваш полезна дейност. Това е основното послание. Оттук нататък всичко е актьорска работа, всичко е и режисьорска работа. Аз гледах представлението вчера на първото завъртане и се подписвам под него като режисьор с цялото си сърце - благодарение на актьорите и на нашата техническа, така, задкулисна работа, която си остава скрита - тя такава и трябва да бъде. Това е, което мога да споделя с вас засега. Ако ви интересува нещо, питайте.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Имате ли някакви въпроси или само сте в очакване на спектакъла? (Смях.) Кажи, миличка.

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Моят въпрос е: като се върнахте към тази пиеса след толкова години - след представлението в Пловдив, с какво във вашите очи се промени този текст? С какво вие се променихте? Какъв е мотивът ви отново да се върнете към него?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да, разбрах. Това беше през 2001-ва година в Пловдивския театър. От позицията на млад актьор и режисьор. По-скоро като един идеал, който ми стоеше много надалече и високо, и се страхувах дали ще успея да го постигна. Тогава това при мен беше мечта за театър - дали ще успея да стана режисьор. Вече бях станал актьор - имах моноспектакли, и правех първите си режисьорски опити. В Пловдивския театър попаднах на друг вид трупа. Сега е различно, сега е като в реалността - в неизбежното страдание, в неизбежната болка, която носи тази професия. Казвам го без оплакване, без падане духом в ежедневното усилие. Мечтата е нещо много красиво, но погледът е по-скоро към болката, която изпитваш и която причиняваш на другите покрай себе си, изпълнявайки тази задача да бъдеш артист, да споделяш слово с живи хора в два часа време. И в един момент откриваш, днес си говорих и с Бина за това, че си фанатик.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Обсебен.

МАРИУС КУРКИНСКИ: "Обсебен" - и тази дума можем да използваме. В най-хубавия й смисъл. За една част от пътя си човек придобива някаква рутина и това е най-опасният момент - да си кажеш, че знаеш как се играе, че тази вечер "знам как ще изпълня ролята". Тогава настъпва смъртта на живото изпълнение. Сега с този текст искам да се върна точно към това - че не зная дали ще мога да произнеса думата "пророческо" на сцената. Тоест да се върне всичко към същинското усилие за непрестанно преоткриване на професията, на занаята, на изкуството. Това е разликата.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Комедията наистина е много дефицитен жанр и добрата комедия е много рядък гост на нашите сцени, а вие сам споменахте, че шапка сваляте на това търпение на българския зрител за редица постановки. Какви нови акценти сте извлекли от Едуардо де Филипо? С какво той, според вас, е актуален и сега, вече може би три или повече десетилетия от неговата смърт. Какви са - не само за тази пиеса - новите акценти на този автор?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Знаете ли, аз не търся нови акценти, тъй като смятам, че тези десетилетия са прекалено малко за развитието на обществото, на човека и на театралното изкуство. Аз не ги търся, защото те са чудовищно присъстващи като реплики на героите. Твърдението, че светът се влошава и трябва да търсим новото зло, за мен не е вярно. То винаги е едно и също и винаги е било такова.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: А не някакви маски.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да. По-скоро гледам да се преслушвам за архаичното, ако щете, и за миналото, и за... точно архаичните, старите, минали гласове от сцената. Тях търся в неговата драматургия. Не искам нищо ново. Неговия глас, актьорския. Той е дете на театъра. Нарича себе си дете на изкуството, без всякакъв комплекс. Опитвам се да проумея тези изрази, без да ги осъвременявам, без да търся ново значение. За мен те са като старозаветни и подхождам така към тях. Държа публиката да знае епохата, времето, когато са писани. Смятам, че това върши много работа в театъра - да се знае колко време е минало от написването, как звучат те в развитието на сегашното общество, в тази динамика. И те, наистина, по този начин поставят нещо неизменно, нещо вечно. Това е, което мога да кажа.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Имате ли още въпроси или да пускаме Мариус, за да отиде да си прегърне артистите. Те сега са притеснени, предполагам. Имате ли още нещо?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Благодаря за вниманието.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Много ви благодарим, че сте с нас. Желаем ви приятно гледане тази вечер и светли празници. И ходете на театър.