"Женитба" - Театър "София"

Дата на публикуване: May 17, 2017 2:22:26 PM

Участват: Лора Мутишева, Михаил Милчев, Невена Калудова, Николай Върбанов, Илия Виделинов, Росен Белов, София Маринкова, Симона Халачева, Юлиян Рачков, Юли Малинов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

12.05.2017

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добре дошли на последната ни за този сезон пресконференция във връзка с премиера на Театър "София". Ще гледате 264-та премиера в петдесетгодишната история на театъра ни и втора постановка на пиеса на Гогол в моя мандат като драматург. Работата ми започна с "Ревизор". Надявам се, че не приключвам като драматург тук с "Женитба" (оживление в залата). С удоволствие ви представям постановъчния екип. В голямата си част те са дебютанти за Театър "София", но са хора с изразени успехи и много интересна творческа биография: Росен Михайлов се погрижи за пластиката в спектакъла, до него е сценографката и автор на костюмите Николина Костова-Богданова, Елена Панайотова - режисьор, и Христо Намлиев, на който му хареса да работи в Театър "София" и отново дойде да направи музиката към спектакъла "Женитба". В постановката участват младите артисти на Театър "София", като Михаил Милчев се очертава доайен в екипа (смях). Ще видите една актьорска трупа с много енергия, много хъс - артистите играят самоотвержено и с много настроение. Убедена съм, че това ще достигне до вас. И тъй като ще присъствате на премиерно представление, давам думата на Елена Панайотова като първопричина да се съберем тук - тя избра екипа и ще носи всички отговорности за успеха или неуспеха на спектакъла.

Е. Панайотова, Н. Костова-Богданова и Р. Михайлов

Снимки от пресконференцията: T-now

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, много ми е драго да ви видя. За пръв път работя в Театър "София". Донякъде причината е Богдана, която ме покани, вдъхнови и предложи "Женитба".

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ама не ми даде Фьокла.

Богдана Костуркова

(една възхитителна, но неосъществена Фьокла)

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Имахме идея да й дам една от ролите, но не намерихме решение. За мен е огромно удоволствие да работя с екипа на Театър "София". Когато ме поканиха, говорихме как можем да направим от този класически текст, който е написан почти преди 200 години, съвременна пиеса, съвременна трактовка, така че да вкараме младите хора в салона. И мисля, че много се доближихме до тази наша бленувана мечта. До мен са, както разбрахте, хореографът Росен Михайлов и Христо Намлиев. С тяхната музика и с Ники - с костюмите и сценографията, се опитахме да създадем едно много динамично пространство, в което актьорите се доближават почти до мюзикъл, понякога. Гогол пише тази пиеса на 24 години. Той е твърде млад, но това, което иронизира, е точно тази невъзможност или възможност и страх да се посветим на един друг човек като направим избор в живота си. В нашето представление е увеличена идеята за това, че самотните хора са стока, че има огромен пазар, особено в днешно време. За двеста години нищо не се е променило, според мен, дори пазарът на самотни мъже и жени се е увеличил рязко, глобално, и невъзможността, незнанието как да срещнеш другия, как да направиш партньорство, все повече присъства. Много е интересно, че сватовниците отпреди двеста години пристигат в днешно време. Оказва се, че в момента навсякъде по света възстановяват агенциите за сватосване, защото това е по-сигурния начин в обществото, в което живеем толкова самотно, да има някой, който да поеме отговорност за срещата с другия. Ще видите много интересни превъплъщения, които не са правени досега. Поне аз не знам в България да е давано на млади хора да водят тези роли. Обикновено главните роли на Подкальосин и Агафя се дават на утвърдени актьори, защото се предполага, че това е друг вид опитност. Обаче по пиеса нашите герои са млади. Ще видите София Маринкова, която е на 27 години, точно на колкото е и героинята по пиесата на Гогол. Цялата млада трупа на театъра е въвлечена. За мен беше изключително интересно да работя с тях: с Юлиян Рачков, с Юли Малинов, с невероятното трио: Росен Белов, Михаил Милчев и Ники Върбанов (в ролите на женихите) - едни известни комедианти, на които сме дали пространство да развихрят своя комедиен талант. Много интересна роля прави Невена Калудова, която играе деветдесетгодишната сватовница Фьокла. Като за прототип, може би Ники ще каже, са използвани някои модни икони в американския свят в момента. Пропускам ли някого? Лора Мутишева ще видите в ролята на лелята. Тя също е много интересна.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: И тя е с трийсет години отгоре.

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Тя играе лелята, която е с трийсет години по-възрастна. За мен беше много важно да работя с младите хора на театъра и да не се докосваме до по-голяма възраст - да не каним деветдесетгодишни актриси или актьори. Не че ги нямаме и не са добри, но да можем да намерим тук тази динамика на съвременното, което се случва много по-бързо, по-танцувално, има много по-внезапни реакции, да се освободим от идеята за бита при Гогол или възрастта при Гогол - да пристигнем в днешно време и да видим с какво това ни забавлява.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Николина?

НИКОЛИНА КОСТОВА-БОГДАНОВА: Аз имах своите опасения дали този костюм ще пасне на този архаичен текст. В предварителната работа с Елена Панайотова обсъждахме този момент и решихме, че езикът, макар и архаичен, е доста красив и изразителен. И може би с един достатъчно изразителен, макар и съвременен, костюм нещата ще се получат добре. И те се получиха. Надявам се, тези от вас, които гледат спектакъла, да се убеди в това.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря. Росене?

РОСЕН МИХАЙЛОВ: Още в началото си говорехме с Елена, че искаме да направим спектакъл, който да звучи като мюзикъл, без да е в клишето мюзикъл. В този спектакъл няма танцови и песенни номера, както са в един мюзикъл. По-скоро цялото движение и музиката, цялата партитура, която задвижва и помага на актьорите да изведат своите образи, трябваше да изглежда почти незабележима. И ако довечера вие не забележите къде свършва моята работа и къде е работата на Елена, значи двамата сме си я свършили добре. Искахме целият спектакъл да бъде решен като една непрекъсната партитура на движение, която подпомага предаването на архаичния текст и говори на съвременните хора. Не искам да генерализирам за българския театър изобщо, но в модела на българската сцена трудно се изгражда ансамбъл. За тези решения, специално в движенческите партитури, за мен беше много важно участниците в конкретните сцени, и въобще в целия спектакъл, да дишат заедно с другите. И в този смисъл, това е наистина едно предизвикателство, с което се справихме заедно, главно благодарение на актьорите. Те успяха да създадат усещането за хор, за ансамбъл, в който, естествено, има солистиращи линии като една голяма оратория или меса в класическата музика, където ансамбълът подкрепя солистите. Благодаря на актьорите, че повярваха и заедно успяхме да направим това.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря. Христо?

ХРИСТО НАМЛИЕВ: Сложното в моята работа беше, че имаше изключително много възможности да се хлътне по различни клиширани звукови образи. Можеше да се тръгне към нещо много модерно, към нещо много ретро, към нещо прекалено мюзикълно, към нещо прекалено кабаретно. Изобщо към нещо, което да е прекалено във всяко отношение. Аз се постарах само да загатна повечето от тези клиширани възможности - по някакъв начин да ги синтезирам, да обединя в едно не само някаква моя музика, а и някакви символни цитати, които ще чуете, няма да ви ги казвам сега. Доста труд хвърлих - аз винаги хвърлям доста труд, но този път ми беше по-трудно, точно заради многото опасности, които дебнеха, от хлъзгане в един или друг стереотип. Като същевременно, разбира се, тази пиеса не е Йонеско, примерно - не трябваше да звучи като нещо, като че ли откриваме някакъв нов жанр или нов стил. Освен това, изгубихме много време да изберем звънеца на вратата.

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Като го чуете ще разберете какво има предвид.

ХРИСТО НАМЛИЕВ: Имаше доста варианти. В това, което правим, ме ориентира съвета на Елена да си мисля героите като едни новобогаташи. И то малко като руски новобогаташи, каквито съм виждал от първо лице. Това ми даде доста ясна отправна точка. Дали съм се справил, ще кажете вие. Опитах се да направя нещо, което да изглежда лесно, но да съдържа в себе си всичките компоненти и на гоголевата драматургия, на костюмите и сценографията, и най-вече на режисурата. Надявам се, че съм успял.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря. Имате възможност да зададете въпросите си. Анелия?

АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Моите думи са към режисьора Елена Панайотова. Вашите спектакли са оставили в мен впечатлението за една лекота, една поетичност, една ефирност. Разбирам, че сега това е чиста комедия. Не сте се опитали да вкарате гротеска, сарказъм, ирония, макар че текстът на Гогол го позволява. Умишлено ли търсехте лекотата на динамиката? Понеже Христо говори за хлъзгавите и опасни места, които е избягвал, при вас имаше ли подобни хлъзгави и опасни места, които не искахте да прекосите или да им се отдадете?

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Отговора на този въпрос ще вържа с първия. Първоначално казах, че ще се опитаме да избягаме от гротеската, както правилно отбелязахте, не защото тя не ми харесва, а защото в съвременното общество гротеската се проявява на друго ниво. Така че това беше хлъзгавото и беше много важно да намерим къде е баланса, кое е ирония, кои са ни средствата, за да създадем този спектакъл. В някакъв смисъл това е комедия, лека комедия. Дали е гротескна, Боби, не съм сигурна.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Комедия с елементи на гротеска.

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Има елементи: гротеската става поетична - нямаме никакъв декор, имаме един танцов килим и десет стола. Така ви разказваме тази история. Без да е гротеска, е средство, което е достатъчно крайно и иронично. Вътре в себе си има елементи на гротеска, без да стига до грозното. Ако трябва това да кажа, да, грозното в човешката природа не ме привлича много. То излиза по друг начин - чрез това, което Гогол залага, това, което описва. Точно чрез непрекъснатата ирония, ситуирането им в стил като в кабаре или в мюзикъл, когато човек, обсебен от бяс, като този, който се опитва да ожени Подкальосин, запява. Тоест изместваме: точно когато се стига до края, точно като в мюзикъл, когато се стига до крайна емоция или ситуация, героите или затанцуват, или запяват, и така става едно изместване, с което за нас става по-лесно да приемаме или да наблюдаваме това, което се случва със сюжета. Така че това е една лека комедия с елементи на гротеска, която задава или се опитва да зададе важен екзистенциален въпрос, без да дава отговор. Не даваме отговори - това беше най-важното всъщност, и може би най-хлъзгавото. Внимаваме да не дадем отговори, защото самият Гогол не ги е дал и ние самите не постигнахме единомислие в екипа по някои въпроси. Така че важното беше да сме категорични в задаването на въпроса.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Други въпроси?

ДАРИНА МАРИНОВА: Ако правилно съм разбрала, в този прочит на "Женитба" на Гогол действието се развива не през хиляда осемстотин, да кажем закръглено, и четирийста година, не в Санкт Петербург, и без декори. Не случайно изредих тези три елемента, защото са съществени.

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Когато махнем образността на едно пространство, действието може да се случи навсякъде. Това е едно огледално пространство, наистина много интересно, което всъщност отразява собствената ни реалност или празнотата на самите персонажи, но това би могло да е и Санкт Петербург. Но ние не обявяваме къде е. Преминаваме на леко ниво притча или приказка за невъзможността да направиш избора, но в никакъв случай не е срещу това, което вие изредихте.

НИКОЛИНА КОСТОВА-БОГДАНОВА: Не се обвързваме с епохата по никакъв начин. Пространството сме го направили така, че да не ни води към нещо конкретно като епоха. По-скоро са важни хората и ситуациите между тях.

РУМЕН СПАСОВ: Това е една от най-поставяните пиеси на Гогол и като че ли тези негови женихи са в някаква степен мъртви души. А както разбирам, при вас има едно внимателно отношение към тези персонажи, дори шеговито, без да е назидателно. Правилно ли съм разбрал?

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Да, не е назидателно. Мъртвите души идват много по-късно. Това тук са "първите души" на Гогол (смях). Важно е не да ги назидаваме, а да разберем как така са попаднали в този капан, в който всички са марионетки на... - Гогол не дефинира на какво - но то е на обществото, на предразсъдъците. Чрез иронията да разберем какво движи тези персонажи. Защото с лекота можем да открием прототипи в днешно време. Малко тъжно е, че не сме се променили за век и половина.

ВЪПРОС: Какво смятате, че би си помислил Гогол, ако имаше възможност да види вашия спектакъл?

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Ако Гогол можеше да види това, мисля, че този спектакъл щеше да му помогне да повярва в любовта (смях). Защото той поставя един въпрос, на който през целия си живот не отговаря, а ние се опитваме чрез една поетичност да покажем, че все пак влюбването е възможно. Това, че ние сме объркали пътищата и сме загубили възможност да общуваме един с друг, не означава, че романтичността не съществува. Той самият става в някаква степен романтичен писател след "Женитба".

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Върху която работи на три пъти...

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА: Десет години.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: ... и постепенно прибавя герои. Когато пише "Женихи" (така се казва първото издание), няма Подкальосин, няма Кучкарьов. Действието се развива в една провинция. Той постепенно достига до потребността да разкаже тази история. Мисля, че Гогол би харесал това представление. Ако нямате други въпроси, да пожелаем на добър час на екипа.