"Железният светилник" - Театър "Българска армия"

Дата на публикуване: Nov 22, 2011 9:54:57 PM

Театрален сезон 2011 - 2012

„Железният светилник“

от Димитър Талев (драматизация - Христо Христов)

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

22.11.2011

МИРОСЛАВ ПАШОВ (директор на ТБА): Уважаеми колеги, добре дошли на поредната (втора) премиера на Театър „Българска армия“. В началото на сезона започнахме с един спектакъл - българско заглавие, който развесели публиката, и продължаваме с българско заглавие. Аз съм особено щастлив, че тази вечер на сцената на Театър „Българска армия“ излиза едно класическо заглавие, и то под режисурата не на кой да е, а на г-н Асен Шопов. За онези колеги, които не познават Асен Шопов отблизо, ще обърна малко внимание на неговата личност - има защо. Завършва актьорско майсторство през 1956 година и режисура през 62-ра година при проф. Моис Бениеш в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” - ВИТИЗ тогава. Дебютира с постановката „И утре е ден” от Георги Джагаров в Димитровград - 62-ра година. Работи като актьор в ДТ – Сливен (1956-58), а като режисьор от 1962 г. в: ДТ –Димитровград, Хасково, Бургас, Народен театър „Иван Вазов”, Пловдив. Искам да обърна особено внимание, че Асен Шопов има общо 12 постановки в Театър „Българска армия”, и те са следните: „От ума си тегли” на Грибоедов, „Съдбоносна 21-ва” от Щейн, „Да се провреш под дъгата” от Георги Марков – с много интересна и любопитна съдба: спектакълът е спрян на тринайстото представление, „Осъдени души” от Димитър Димов, „Време разделно” от Антон Дончев, „Смертию смерть поправ”, „Коварство и любов” - един изумителен спектакъл, който е показан на Шилеровия фестивал в Германия и очарова германците, „Дачници” от Максим Горки, „Законодателят” от Рангел Игнатов, „Щастливецът иде” от Руси Божанов, „Мария Стюарт” - Шилер, „Знамето” - Руси Божанов, и тази вечер - „Железният светилник” от Талев. Колеги, 20 човека наброява актьорският състав на тази постановка. Тези, които познават изброените постановки, знаят, че Асен е изключителен майстор на големи заглавия, с много актьори, които правят един великолепен ансамбъл. Мисля, че тази вечер вие също се убедихте, че Театър „Българска армия“ има ансамбъл. Както в „Кръщене“, така и тук - големи, многобройни пиеси, с много актьори, с много персонажи, и изключителен професионализъм и майсторство. Аз съм изключително щастлив и се радвам, че Асен - след едно дълго прекъсване, отново се завърна в Театър „Българска армия“. Работата ни беше много интересна, много професионална. Нещо повече искам да ви кажа: това е режисьорът, който е известен с многото викане по време на репетиции (смях). Ако някой си мисли, че той не е викал - много вика. С микрофон и въпреки всичко пак ни викаше. Имало е защо, повярвайте ми, това не е просто викане, това е оня пламък, който носи той в себе си, за да се направят нещата такива, каквито би трябвало да бъдат. Аз съм изключително радостен от факта, че човек като него запали най-вече младата част от нашия състав. Говоря за младите ни колеги, за младите актьори. Те се чувстваха много спокойни, уверени, с изключително задоволство работиха с него. Казвам го, защото те са го споделяли с мен. Това е нещо, което много ме радва. По-възрастните колеги познават Асен като маниер на работа, като качества, и те не се изумяваха, докато младите ни колеги бяха в много добра кондиция с него, с неговия начин на работа. Има една лекота, една свобода на действие на актьора. Актьорът сякаш сам измисля и сам достига до определени мизансцени, но всъщност това е една умела ръка, която води към изграждане на сцените. Както видяхте, вътре има 20 отделни картини, изключително трудно е напасването на това нещо. Уникалното според мен е, че в тези условия, в които работим днес - от първи януари, с делегираните бюджети, Театър „Българска армия“ започна това представление на 11 октомври, подчертавам, днес е 22 ноември. Както виждате, един рекорден за България срок за подготовка на един голям спектакъл - с много актьори, с много осветление, с много промени. Като имате предвид, че самият Асен е автор на декора - сценографията е негова, костюмите са на Цвета Маринова. Искам да приветствам и новото попълнение на Театър „Българска армия“ актьора Явор Бахаров (аплодисменти). Тази вечер за него беше своеобразен дебют, а утре ще бъде първата му премиера в Театър „Българска армия“. Яворе, добре дошъл в театъра.

ЯВОР БАХАРОВ: Благодаря ти.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Струва ми се, че е излишно да говоря повече... Тук е режисьорът - основният виновник за събитието, можете директно да задавате въпроси, ако той самият няма желание да направи някакво въведение.

АСЕН ШОПОВ: В процеса на разговора.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Добре, давайте, да не губим време. Ако има въпроси, заповядайте, слушаме ви.

Кратка пауза.

ЮЛИАН МИТЕВ: Няма въпроси.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Ако няма, да се разделяме (смее се).

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Може ли?

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Да, да, Краси, заповядай.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Преди всичко искам да кажа, че бяхме свидетели на един традиционален, в най-добрия смисъл на думата, спектакъл от златния фонд на българската класика както като драматургичен материал, така и като постановъчна методология. С това не искам да кажа, че спектакълът е нещо назадничаво, напротив, спектакълът е изграден в най-добрите традиции както на българския театър, така и върху познаването на българската литература и по-специално на страхотния романист Димитър Талев. Много трудна задача, за което поздравявам Асен Шопов, че се е справил с драматизацията прекрасно. Сценографията му също е много добра. Много е трудно да се направи такава постановка, която да хване и днешния зрител, но както виждаме 1836 година се оказва не толкова далече от нас, защото проблемите и днес са въпиющи, много живи, български, необходими за разглеждане, нужни на нашия зрител. Видяхме, че и салонът се развълнува страхотно. Блестящ е този похват с водещия и включването на македонски народни песни и фолклорни текстове, които Стойко Пеев изрича. Изобщо всичко е в най-добрите традиции на българщината и това е достатъчно, за да бъде адмириран спектакълът като театър. Също, избягнат е дидактизмът, избягната е повествователността, от които би могло да бъде застрашено произведението при драматизирането му, при пригаждането му за сцена. Впрочем Асен Шопов е изключителен театрал, той разбира много от театър - верно, че крещи. Бях попаднала един път на репетиция на „Нощем с белите коне“ и си спомням, че Народният театър се тресеше от неговия глас. Аз доста се изплаших, скрих се там зад едни кулиси, изчаках да мине бурята. Така че имам представа от години за начина на работа на Асен Шопов. Той е достатъчно емоционален и същевременно достатъчно рационален, за да погледне трезво и да комбинира, и организира една толкова сложна сценична тъкан с толкова много действащи лица. Това, което искам да попитам само... разбира се, виждаме ключа към драматизацията, но все пак, как отключи, Асене, този голям роман за театъра?

АСЕН ШОПОВ (изправя се): На мен ми е неудобно да седя и да не ви виждам... Това вероятно се дължи на факта, че вече е много късно за мен да правя професионално суетен театър - професионално суетни занимания в театъра, и ако все още се опитвам да правя нещо, то е само дотолкова, доколкото в дадено произведение мога да намеря за себе си необходимото послание, което да насоча към залата... С две думи: произведението консолидира цялата национална енергия, която на фона на нашите 20-годишни усилия да направим една крачка, без да можем да я направим, на фона на непрекъснатото ни усещане за това, че се разпада държавата, а това значи нацията - сами разбирате, че вече си готов като намериш тази провокация в произведението... Ти самата казваш, че времето като че ли е застинало и в състоянието, в което се намираме, като че ли е нужно някой съвсем възрожденски да дойде и да ни каже: защо спите, бе, защо стоите? То това е и провокацията, това е мотивът да се посегне към това произведение. Имам две основни съставки на сцената: това е прекрасният текст на Талев и актьорите на Театъра на армията... Не случайно съм написал в програмата, предчувствайки този първи опит да се реализира представлението пред публика, че е чудесно изпитание да третираш Талев и в същото време е рисковано занимание, което не винаги е съпътствано с гаранция за успех. Понеже сте излезли непосредствено от зрителната зала и предчувствайки вашите възприятия от представлението, бих искал да кажа, че знам и виждам всичките добри страни на спектакъла, защото те са заложени, те са били цел в работата. Но той все още не може да прекрачи сценичната рампа, той все още се мъчи да се роди. Това вероятно се дължи на много причини - на умора, на късия срок, на вълнението от факта, че, ето, за пръв път се изправяме пред публика. Сега представлението има своята номинална стойност, няма своята емоционална реализация. То върви с алф такт закъснение - всяка сцена, всеки звук, всяка светлина, всяка реплика вътре върви закъснително. Това лишава представлението от енергия, от страст. Аз все още се надявам, че утре ще го видя. Може би опитът от тази вечер е гаранция, че това може да стане утре, защото те преодоляват за себе си усещането, че срещата с публиката е нещо сериозно. Никога в театъра не можеш да кажеш: аз съм го направил, аз съм създал. Всяка нова вечер, за разлика от кинолентата, всяка среща с публиката е нов опит да се реализира представлението. Така че: защо Талев? Заради нашия днешен ден, заради времето, в което съществуваме. Той ни е безкрайно необходим - необходим ни е ЛАЗАР, необходим ни е РАФЕ КЛИНЧЕ, необходима ни е чистотата и страстта на КАТЕРИНА, необходима ни е даже тази патриерхална бариера, която СУЛТАНА иска да постави в нравствено отношение, платена с жертвата на собственото й дете.

снимки от пресконференцията: velyub

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Господин Шопов, оказва се, че два от трите спектакъла, които на мен лично още като студент първи курс са ми направили най-силно впечатление тук в „Армията“, са ваше дело. Става дума за „Осъдени души“ и „Време разделно“. И само една скоба - сред многото актьори, които са известни на всички от тези спектакли, са Наум Шопов, Йоско Сърчаджиев, Васил Михайлов и една дама, която за съжаление може би си отиде, без да бъде много, така, накрая забелязана, това беше Благовеста Кабаиванова, която направи една страхотна роля при вас - в ролята на Фани Хорн в „Осъдени души“. Но това, което искам да ви попитам: очевидно драматизмът, силният драматизъм, просто до нажежаване на червено, е това, което вие търсите и се стремите да правите именно такива спектакли - с много конфликти и много противоречия. Зная добре, че изборът на един спектакъл най-вече се решава от ръководството на театъра. Обаче изборът сега на „Железният светилник“ до каква степен е и ваша идея? Това е единият ми въпрос. И вторият ми въпрос е за това невероятно попадение на образа на СУЛТАНА. Госпожа Цветкова е гост, вие ли я предложихте на ръководството на театъра? И респективно тя, ако може да каже няколко думи за своята работа върху този образ на СУЛТАНА, който може би само с баба Илийца се равнява в българската литература. И тази чудесна сплав на млади и стари, която сте постигнали в работата с екипа. Надали ще има някой зрител, който да напусне залата, неразвълнуван от този спектакъл.

АСЕН ШОПОВ: Вижте, аз двайсет години бях извън театъра и извън театралния афиш в София. През това време съм работил в провинцията в разни градове и имам чудесния повод да благодаря на Театъра на армията за поканата да реализирам нещо. Да реализирам спектакъл, който в този контекст, който вие коментирате за моите, така, афинитети към мащабни неща, беше моето предложение за „Железният светилник“ като даващ тази възможност и като всичко, което казах дотук - като необходим на днешния ден за послание към зрителната зала. В случая с актрисата - тя е изпълнителка в същото мое представление в Русе.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: В „Сава Огнянов“?

АСЕН ШОПОВ: Да. По известни вътрешно театрални причини се наложи да дойде и да гастролира в представлението, тъй като в определен момент изпаднахме в известна безизходица и трябваше да потърсим такова решение. По здравословни причини актрисата, с която работих, се оттегли и работата беше прекъсната, така че вместо да отлагам представлението, реших да реализирам този гастрол, за да излезе спектакълът преди коледните дни, които заплашват да ни погълнат с коледните си настроения.

ЮЛИЯ ВЪЛКОВА: А избора на останалите актьори как го направихте?

АСЕН ШОПОВ: Ами изборът има само един показател - типажно покритие, най-близко до всеки образ. Единственото ми затруднение извън състава на Театъра на армията беше липсващия много дълго време РАФЕ КЛИНЧЕ. Трябваше да намеря човека - не артиста, който да отработиш и да направиш в РАФЕ КЛИНЧЕ, а да намериш човека, който е РАФЕ КЛИНЧЕ. В тоя смисъл Явор е творческа личност, Явор е категорично творческо присъствие, а ролята в представлението е само интерпретация. И ако той обича да сподели, аз въобще не съм се докоснал до него в процеса на работа. Това е негово присъствие на сцената, аз само го намерих, казах: този е.

ЯВОР БАХАРОВ: Ами... и аз да кажа нещо. Радвам се - хубави думи. Асен Шопов каза преди малко, че (обръща се към него): не искаш някак си да правиш такива представления, където да се доказваш... аз така го разбрах, де...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Не се е докосвал до вас, каза.

ЯВОР БАХАРОВ: Не, това е друго. Преди малко каза нещо за това ... (обръща се към Йоана Буковска), Йоана, бе...

ЙОАНА БУКОВСКА: Че не му е време да прави суетен театър.

АСЕН ШОПОВ: Не ми се прави театър заради театъра.

ЯВОР БАХАРОВ: Да, за театъра, да... И сега за пръв път се срещам с такъв човек, защото досега все съм работил с хора, които са амбициозни, което не е лошо, но, така... сега идвам и от Академията - преди една-две години завърших... и така, все съм работил с такива режисьори, и за мен беше удоволствие тоя път да работя с човек, който ти дава пълна свобода и който ти казва: ето, това е текстът, имаш много за работа, да си дълбаеш сам... естествено, дава ти насоки, но не ти се бърка в нещата и в актьорската работа. Това ме докосна... и се радвам, че с тази хубава роля влизам в театъра и че имам възможност все повече и повече да я усъвършенствам, да я напипвам, да я градя и да се опитам да става все по-добра всеки път.

ЯВОР БАХАРОВ: Другото, което е: беше голямо удоволствие да се срещна с такива хора на сцената, които преди само съм ги, така... даже много и не съм ги гледал, само съм чувал за тях. И беше огромно удоволствие да работя с такива хора, които са три пъти по-големи от мен по възраст. Иван Налбантов преди малко ми каза, че е в гримьорната от (обръща се към Иван Налбантов): 67-ма ли беше?

ИВАН НАЛБАНТОВ: Да.

ЯВОР БАХАРОВ: 67-ма година, и се почувствах направо като (откъсва листенце от цветето на масата) това. Удоволствие за мен бе просто да попивам и да работя с такива хора, да виждам, че независимо от възрастта, любовта към театъра и към изграждането на някакъв свят още не се е загубила, дори на хора в такава, ако мога да кажа, преклонна възраст. (Смях.) Какво беше - преклонна май не е хубава дума.

ЮЛИАН МИТЕВ: Абе, добре е.

РЕПЛИКА: Зряла.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Поклонна, поклонна (смях).

ЮЛИЯ ВЪЛКОВА: А за жените се казва „елегантна“ (смях).

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Към г-жа Цветкова е моят въпрос за СУЛТАНА.

ТАТЯНА ЦВЕТКОВА: В Русе Асен направи три неща и всъщност изблизахме три буци сол. И така при тези обстоятелства, които се създадоха, обади ми се Асен и имаше възможност да дойда. Огромно удоволствие - едно, че ми се върнаха малко спомените за онова представление, после си казах: ама то не е много хубаво да живея със спомените, давай да се хващам за новите хора и... Асен за мен е човек дето, ако ми се обади, тръгвам с него и за Луната даже, не знам, закъдето и да е - ако има нужда от мен, просто има ме. За работата в Русе - тогава беше страшното, дълбането и караниците, и виковете. Сега беше почти несъзнателно такова - скачай в дълбокото и не мислиш, но, така, мисля че е един театрален свят - това е за мен Асен...

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Аз много харесах театралната реализация, но ще ви задам един малко преднамерено провокативен въпрос: това втурване към историята и към миналото някак си... спомням си онази американска сентенция, че Балканите тук са претоварени с история и обикновено тя им пречи да гледат бъдещето. Това много мощно удряне по невралгичните възли на историята: Македония, Гърция - в известен смисъл не отглежда ли ония стари комплекси и не апелирате ли към един патриотизъм, който отчасти си е отишъл?

АСЕН ШОПОВ: Този аспект на нещата въобще не ме занимава и няма никакво място в нашето представление. Значи, това, че произведението е свързано с Македония, че сюжетът се развива на тоя терен, като история има значение само толкова, колкото е факт от историята и нищо повече. Това, което ме занимава, е днешният - наш, мой, ваш ден, това - какво става у нас днес. Да кажем това, че на улицата у нас днес нищо не става. Това ме занимава. Вероятно може би да има такава реакция: хайде сега, какви са тези изгъзици, с извинение, да запалят момичетата цигари. Това, което става с децата ни, ме занимава. Това, че децата ни са извън страната, ме занимава. Разбирате ли за какво става дума? Това, че има нужда от някой с остен да ни боде като бивол в локва, това за мен е непоносимо. Това, че 20 години говорим за някаква си промяна, която не става - една крачка не можем да направим. Преди месец пуснах едно представление, което се занимава със същата тема.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Къде?

АСЕН ШОПОВ: В Народния.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: А, да.

АСЕН ШОПОВ: Знаеш, „Под дъгата“. Това - да се провреш под дъгата, а гърбицата си как ще провреш? И тази тема тук е втората част от фразата за нашето състояние, нашето поведение. За това е общинарската сцена и за това са темите и проблемите, изведени, така „изцъклени“, за да може да кажем: ама то като че ли за днес и за нас става дума. Точно за днес и за нас става дума. Ние имаме безумната необходимост от някакво ново Възраждане - не от това в историята, от опасността да заспим и тази сънливост да се превърне в клинична. Македония въобще не ме е занимавала в днешния й аспект (смях). Бях в Македония, правих представление - и те се отнасят по същия начин: седнеш с тях на маса и говорят на чист български език... политиката е така, на политиканците - колкото у тях, толкова и у нас.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Какъв спектакъл правихте в Македония? В Скопския театър ли беше?

АСЕН ШОПОВ: Не, в Струмица. Шафър - „Черна комедия“.

ЮЛИАН МИТЕВ: Аз искам да започна с благодарности, за да бъда по-кратичък. Първо, благодаря ви за единството между визия, между игра на сцената и звук, който се чува. Сега вече като погледнах програмата, си обясних защо го има това единство - защото тази работа принадлежи на един човек, това е първото нещо. Второто нещо, искам да ви благодаря за г-н Гълъбов, че сте го привлякли, може би с администрацията заедно, да участва в тази постановка. По отношение на крещенето, искам да кажа, добре, че не сте Тосканини и нямате в ръката си палка, с която да дирижирате, но това е между другото - това е шега, тук трябва да се засмеем. И имам и въпрос: защо предпочетохте бялата сватбена рокля, като по онова време е имало също прекрасни сватбени костюми. И към тоя въпрос: защо предпочетохте кръглата мандорла да бъде над иконостаса, когато имаме бадемовидни мандорли? Това е специализираният ми въпрос. И последното, да кажа, че Талев е предполагал да напише пенталогия, написал е тетралогия, т.е. остават ви още три. Благодаря.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Четвъртата беше малко измислена „Гласовете ви чувам“. По принуда написана.

АСЕН ШОПОВ: Имате предвид горния Христос?

ЮЛИАН МИТЕВ: Имам предвид кръглия Христос, да.

АСЕН ШОПОВ: Що се отнася до бялата рокля и до автентичната рокля, също няма такава директна връзка. Представлението се пази от етнография, пази се от психология, пази се и от бит в смисъл на: да погледнем живота тогава във времето.

ЮЛИАН МИТЕВ: Така.

АСЕН ШОПОВ: В тоя смисъл бялата рокля е символ на: ако, момичета, дори и невести да станем, ей тука да се закълнем, че все на нашата пейка ще седим. И така, едната невеста си отиде, другата, и тя си отиде, и остана трагичната връзка между ЛАЗАР и НИЯ след всичко, което се е случило. Затова бялото е символ, достъпен за нас днес. То е все едно да облека водещия в национална някаква носия, за да коментира тези стихове и песни. Между другото, така ми прозвуча, като че ли са моя измислица. Това е Талев - от първия до последния ред. От Талев е „Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра“... Другото какво беше?

ЮЛИАН МИТЕВ: Другото беше за кръглия Христос.

АСЕН ШОПОВ: Случайно, т.е. трябва да се оформи готовата вече църква около иконостаса, който е изрязал РАФЕ КЛИНЧЕ. Проявил съм некомпетентност по въпроса.

ЯВОР БАХАРОВ: Да добавя само: нали скоро в Гърция имаше събития и там беше издигнат един транспарант „Тихо, да не събудим българите“ (смях). Така че, тихо...

АСЕН ШОПОВ: Ами, тази ирония би трябвало да ни засегне.

ЯВОР БАХАРОВ: Абсолютно.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Госпожо, слушаме ви.

РАДКА КУСЕВА: Аз не съм от журналистите, Радка Кусева се казвам. Може би повечето знаят, че основни черти от живота на митрополит Методий Кусевич са описани в „Железният светилник“ и че става въпрос за Прилеп. И че връзката мемоар - белетристика е пряка. Бих искала да кажа, за да не говоря дълго, че това, което каза г-н Шопов, особено много пасва към това, което ние искаме да вършим. Ние сме една родова фондация от потомци, родственици на митрополита - неговите братя и сестра. Значи, животът му в Прилеп е едно към едно описан в „Железният светилник“. До момента, в който той става монах, а не харамия. Става делегат на Народния църковен събор в екзархията на 32 години, на 33 вече е монах. Следва неговото развитие по-нататък и в края на краищата той е Старозагорски митрополит Кусевич.

ЮЛИАН МИТЕВ: Прави Аязмото.

РАДКА КУСЕВА: Прави Аязмото... Връзката е пряка - един много активен човек от най-младите си години, активен до последния ден от живота си: 27 години върху този гол каменист хълм в Стара Загора се създава един парк, който сега е национален паметник на културата. Но при всички избори там в Стара Загора или тук в София ние пращаме мейл или писмо на най-високостоящите, в което пишем винаги един цитат от митрополит Методий. Ставайки писар на общината Прилеп, значи Преспа, той пише: „Благодарям на народа, що ме уважува, за да му слугувам.“ И това той го повтаря, когато го избират за делегат на Пелагонийска епархия.

РЕПЛИКА: Може би трябва да уважим хората, които са работили и за които сме дошли тук тази вечер.

ЮЛИАН МИТЕВ: Ще научите нещо бе, девойче...

РАДКА КУСЕВА: Да, просто искам да кажа, че това е един повод да се каже на тези, които ни управляват... трябва да им припомним, че те трябва да слугуват на...

ЮЛИАН МИТЕВ: На народа.

РАДКА КУСЕВА: На народа си, да. И този спектакъл е, както се казва, един повод да се говори и за това. Така разбрах идеята на г-н Шопов - да се покаже колко активни са били хората и колко неактивни са сега.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Аз накрая искам да изразя изключителната си благодарност към младите колиги, които са гръбнака на Театър „Българска армия“, за изключителния професионализъм. Една част са тук в момента на пресконференцията, друга част отидоха да почиват - доста интензивно се работи последните две седмици и е съвсем нормално да се чувстват уморени. Няма да говоря за ред и дисциплина, говоря за професионализма. Мога да ви кажа само, че още в края на първата седмица колегите пристигнаха с подготвени текстове и може би затова толкова кратки бяха сроковете. А що се отнася до колегата, за когото говорите - Никола Гълъбов, аз мисля, че ние му дължахме, Театър „Българска армия“ му дължеше по някакъв начин връщането към театъра. Виждате, че тук продължават да бъдат всички онези колеги, които трябва. Аз съм им безкрайно благодарен за това, че всеки един си пое ролята, необходимия ангажимент - изключителен професионализъм, и всеки си работеше много стриктно. Вероятно оттук нататък така ще бъдат нещата, да не се лъжем. Новите условия просто ни принуждават да работим по-интензивно. Като пример ще ви кажа, че в момента театърът има представление в Панагюрище, докато ние тук имаме пресконференция. Това е истината. Да, тежко е, да, необичайно е, но аз мисля, че ние доказваме с всеки изминат ден, че сме добри професионалисти. Благодаря на всички онези колеги, които също помогнаха отзад зад сцената и свършиха великолепно своите задължения.

АСЕН ШОПОВ: Аз съм длъжен и искам също да използвам тази чудесна аудитория (бих могъл да кажа това пред състава си, но то ще има по-малка стойност, отколкото пред представители на медиите), за да изразя моята признателност към състава, който изгради представлението. Изключително трудно е да събереш целия състав - различни поколения хора, и нещо особено важно тук - в произведението трима, четирима, пет човека биха могли да кажат: да, аз имам роля - останалите трябва да играят историята. И да се събере спектакълът в тази си многообразност е основната трудност, и аз съм признателен за творческата енергия на всички хора, които съдействаха в този кратък срок да се направи представлението. Благодаря им.

МИРОСЛАВ ПАШОВ: Благодаря ви.