"Електра или свалянето на маските" - Театър "София"

Творчески съставпостановка и музикална среда: Здравко Митковсценография: Невяна Кавалджиевапревод: Валентина Бояджиеваучастват: Лилия Маравиля, Цветана Манева (гост), Калин Врачански, Пламен Манасиев, Мартин Гяуров, Ангел Георгиев – Ачо, Николай Върбанов, Николай Антонов Снимка: Театър "София"

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

29.04.2010

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добре дошли на премиерата на „Електра или свалянето на маските“ от Маргьорит Юрсенар. Пред вас са преводачът на пиесата Валентина Бояджиева и режисьорът Здравко Митков. Това е двеста трийсет и третата премиера на театъра в неговата история и деветата за този сезон, който се оказа доста ползотворен за нашия театър. Пиесата на Юрсенар е първа постановка на този автор на българска театрална сцена. Заслугата за това да опознаем драматурга Маргьорит Юрсенар се дължи на Валентина Бояджиева, която е не само преводач на пиесата, но и издател на поредицата „Театър х 3“, от която в едно томче излязоха първите три пиеси от общо шестте на Маргьорит Юрсенар, и сред тях е и пиесата „Електра или свалянето на маските“. Тази пиеса излезе и в списание „Homo Ludens“ преди две години, а сега, предполагам, Валя ще каже кога предстои да излезе и второто томче, в което са останалите три пиеси на Юрсенар. Здравко Митков имаше честта и предизвикателството да представи на българската театрална общественост първата дама, приета във Френската академия. Знаете, че това е голяма чест. Маргьорит Юрсенар става член на тази високоуважавана организация през 1980 година и Валя Бояджиева, която е била свидетел в Париж на това, може би ще разкаже повече. Така че, как предпочитате - вие да зададете първо вашите въпроси или Валентина и Здравко да ви кажат по няколко думи и след това да задавате въпроси... Ами добре, Валя, все пък ти си причината Здравко да посегне към тази пиеса.

ВАЛЕНТИНА БОЯДЖИЕВА: Безкрайно му благодаря за това, че посегна към тази пиеса. И преди да ви говоря за моето усещане и за моите срещи с Юрсенар, искам да кажа, че за мен лично като преводач и любител на театъра, Здравко Митков е единствения български режисьор, който в момента има усета, и ако мога да се изразя като младите - бекграунда, да разбере и направи Юрсенар на българска сцена, и аз за това съм му безкрайно благодарна. Ако вие отворите програмата, Театър „София“ е показал една снимка на Маргьорит Юрсенар, вероятно от младежките й години. Моето най-първо впечатление за Маргьорит Юрсенар беше в Париж по времето, когато тя изведнъж нашумя, защото до приемането й във Френската академия, тя не беше чак толкова известна като автор дори във Франция. За мен обаче нейният образ е образът на онази възрастна, изключително преживяла, препатила, много сериозно сблъскала се с живота жена. Никога няма да я забравя, защото самата Френска академия е като затворено общество. Както ви каза Богдана, това е първата жена, която този мъжки свят допусна вътре. По тази причина никога дотогава церемониите за приемане на нови членове във Френската академия не са били достояние на обществото. В деня, в който приеха Маргьорит Юрсенар, четирите национални френски телевизии едновременно предаваха на живо церемонията и трябва да ви кажа, че усещането, когато тази достолепна жена, облечена в униформата на академик, шита специално - с дизайн, измислен специално за нея, влезе и тръгна към катедрата, за да чете словото си, усещането, дори от телевизионния екран, беше изключително. Около нея имаше ореол, не само на достолепие, около нея се носеше ореол на нещо, което аз дори не мога да изразя с думи. Тогава си казвах, че просто животът ми подари възможността да видя това на живо. Впоследствие, разбира се, започнах да чета нейните книги. След това колеги започнаха да ги превеждат на български. Всички вие вероятно си спомняте кога излезе „Творение в черно“ и „Мемоарите на Адриан“ в превод на двама от големите български преводачи Нели Захариева и Красимир Мирчев. Винаги съм си казвала, че това нещо аз като преводач не го мога - просто този автор никога няма да мога да го победя, никога няма да мога да го направя на собствения си език. Искам само да кажа, че през цялото време на моите контакти с Юрсенар, дали в оригинал или в превод, за мен тя винаги е била прозаикът. За мен самата преди няколко години беше огромно удивление да науча, че тази жена е писала и пиеси. И, разбира се, както във всичко, и в пиесите си според мен тя е изключителна. Аз самата няма да ви говоря за пиесата, ще ви запазя удоволствието да я видите. Искам само да кажа, че благодарение на цялото й образование и на това, че е израсла в археологическите разкопки в началото на ХХ век, тогава когато Европа започва сериозно да открива древния свят, тъй като бащата е водещ европейски археолог и я води със себе си, цялото й творчество е пропито от мита и легендата. В едно интервю самата тя казва, че за нея истинската литература е балканският мит и легенда. Ако някой от вас си спомня онова прекрасно издание на „Източни новели“ - там има един великолепен разказ „Сватбите на Марко“, в който става въпрос за Крали Марко, и тя много обича да се върти около това. В цялата й драматургия в тези шест пиеси, защото те са толкова - шест, нито една повече или по-малко, темите са взети от гръцката митология: и в „Електра“, и в „Мистерията на Алкестида“, и във „Всеки има своя минотавър“. Другите три пиеси, които ще излязат вероятно до края на юни, отново са построени на исторически факти. Но това, което е много интересно в тези три пиеси, и в „Електра“, и за мене като преводач беше огромното предизвикателство, е, че в оригиналния текст на Юрсенар, в цялата й прозаична фраза, върви ритмиката на древногръцкия стих и на древногръцката трагедия, което е, повярвайте ми, изключително предизвикателство. Искрено се надявам да съм успяла да го постигна и този вътрешен ритъм по някакъв начин да се е запазил. Другото важно нещо е, че винаги в тези пиеси има един герой, който играе ролята на древногръцкия хор. Оставям ви удоволствието да видите кой ще бъде той в „Електра“. И си мисля, че фактът, че Театър „София“ реши да направи тази постановка, е нещо много хубаво за българския театрален живот, за българската сцена и за българските зрители, защото се сблъскваме с изключително висок литературен текст, с изключително качество на интригата, с изключително качество на разказа в пиесата на Юрсенар, и в този смисъл аз надали бих могла нещо повече от себе си да кажа. Ако някой иска да попита нещо... Само бих искала да пожелая на добър час на представлението.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: А сега Здравко Митков, който вече, колко - четири години държи тази пиеса в режисьорския си портфейл, и който направи сценична адаптация на пиесата за нашата постановка, в която за първи път на сцената на Театър „София“ гостува Цветана Манева за ролята на Клитемнестра. Останалите роли изпълняват актьорите от нашата трупа, голяма част от тях възпитаници на проф. Здравко Митков от Академията - Калин Врачански, Мартин Гяуров, Лилия Маравиля в ролята на „Електра“... но така или иначе целия екип ще го видите в програмите, които вече имате. Здравко, може би е редно да кажеш няколко думи за твоя път от пиесата на Юрсенар до спектакъла.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Може би е редно, но хич не ми се иска.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Защо?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Чувствам се изтощен... Не, наистина, аз напоследък се питам за какво ни е на нас режисьорите да говорим, когато всъщност ние се изговаряме по време на петдесет или шейсет репетиции. Аз нищо не мога да коригирам с говоренето - нито да ви накарам повече да ви хареса, нито повече да не ви хареса представлението. А като казвам, че съм изтощен, го казвам с едно светло чувство, защото имаше някакво преливане на енергия, без това да звучи като мистика, и имаше много добра атмосфера и сработване с актьорите. Това са двете неща, за всичко друго Валя говорѝ достатъчно... Това, което ми се ще да подчертая, е, че продължавам да работя с внимание и пиетет към големите текстове и бих предпочел да остана в сянката им, отколкото да се разпореждам с метлата и ножицата... Това е което мога да кажа.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: „Електра“ е една голяма тема, като се започне от древогръцката първооснова, през Уго фон Хофманстал - „На Електра й отива черно“, и други интерпретации. Каква е точно тук разликата от първоизточника според тебе като режисьор?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз не знам дали е точно според мен, но аз лично се занимавам с проблема за разпадането на личността на Електра тъкмо в кулминацията, тъкмо в деня, когато тя трябва да извърши делото, за което се е готвила толкова години. Това, с което съм се занимавал, заедно с актрисата, е, че негативната енергия на отмъщението, каквито и причини, каквито и на пръв поглед морални мотиви да има то, унищожава отмъстителя. Той престава да бъде цялостна личност, той въобще може би престава да бъде личност. Това твърди Юрсенар, тази тема на мен много ми допада, намирам, че тя сериозно кореспондира с българските нрави, с голяма част от българските нрави. Живеем в една такава псевдоморална среда и мнозина от нас приличаме на залепени остатъци от стари вази: характери, личности - не са вече цялост. Това е, което мен лично най-много ме занимаваше. Разбира се, има и други отлики. Освен това, технологията на работене с такъв текст, за мен беше много важна - заедно с актьорите да се преборим с нежеланието на българския зрител да слуша дълги текстове и високо построени изречения, и ако ние накараме залата да ги чуе, така както французи, поляци, англичани с удоволствие слушат текстовете на авторите си, аз лично ще бъда доволен. Ще знам, че съм направил една крачка встрани от основния мътен поток на чалгата и псевдокултурата, която все повече настъпва наоколо.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Браво!

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Мерси.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Други въпроси? (Кратка пауза.) Извадила съм едно изречение на Юрсенар от предговора й към пиесата, което лично на мен много ми хареса. В него тя казва: „Какво би се случило, ако например датският принц разбере, че е син не на убития монарх, а на убиеца узурпатор, ако внезапно установи, че е рожба на това наполовина кръвосмесително прелюбодеяние, което осъжда?“. Оттук тя тръгва в своята интерпретация на мита за Електра. Наистина, достатъчно добре познавайки го в детайли, тя си позволява да говори с гледната точка на човека от средата на двайсети век върху едни такива теми, които са свързани с възмездието, с отмъщението, с любовта и омразата. И в тази игра, Здравко, ти си направил нещо много важно, като си насложил твоята гледна точка на човек от началото на двайсет и първи век. Това си позволявам да го кажа, защото в представлението, което е с много чиста форма и което наистина дава възможност на зрителите да чуят текста - има свободни територии... да чуят актьорите и техните монолози, от които ние като че ли отвикнахме, но които пък звучат много красиво. Поне аз съм вече убедена в това след последните две репетиции, когато гледах представлението специално.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Забрави да добавиш, че след като тя прави тази интелектуална игра с Хамлет, добавя следното многозначително изречение: „Разбира се, от мен не може да очаквате аз да правя упражненията си върху Хамлет“ (смях). Юрсенар не си позволява да се упражнява върху Шекспир.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Други се упражняват...

ЗДРАВКО МИТКОВ: Помислете си!

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: ...други се упражняват. Имам въпрос.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: С „Електра“ фактически Театър „София“ отбелязва два дебюта: единият е на Маргьорит Юрсенар и г-жа Бояджиева чудесно обясни значимостта на творбата, другият дебют е на Цветана Манева. Как точно се спряхте на нея, кой предложи Цветана Манева за ролята на Клитемнестра, имаше ли други кандидатки - то няма кастинг, но имаше ли други желаещи да поемат тази тежка и трагична роля?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Това беше едно щастливо мое хрумване и аз искам да подчертая един факт... т.е. два факта искам да подчертая: изпитвал съм винаги голямо любопитство към изкуството на Цветана Манева. Гледал съм я в най-различни неща, главно театрални, филмовите й изяви не визирам в случая. Тя за мен винаги е била актрисата на моя любим режисьор Любен Гройс и може би поради тази причина подсъзнателно съм искал да се подредя до него, работейки с неговата актриса. Подсъзнателно, защото хрумването беше абсолютно случайно - докато разсъждавах върху структурата на разпределението, и аз мисля, че то беше щастливо. Другото е, че... струва ми се, Цветана Манева прави тази роля в един важен период за самото нейно развитие. Тя не е като да няма други ангажименти и представления, но тука се срещнахме на базата - предварително харесване на авторката. Когато аз й се обадих и я попитах дали би желала да направим този опит, тя още на другия ден ми извади едно от есетата на Юрсенар, което се нарича „Клитемнестра“, и тук искам да кажа, че три изречения от това есе, точно три изречения, сме вмъкнали, което аз не мисля, че е чуждо тяло, в един от монолозите на Цветана. Така че, това са двете причини, които ме карат да мисля, че участието на Цветана ще бъде шампанското на това представление, без да подценявам постиженията на другите актьори в никакъв случай.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Други въпроси имате ли?

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Проф. Митков като каза, че се отнася с пиетет и уважение към големите текстове и че предпочита да не работи с метлата и ножицата, предполагам, че и към този текст е подходил по същия начин и няма някакви съществени съкращения в него.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не, няма.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Едно към едно е почти, така ли?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Тук е мястото да кажа, че ние срещнахме много разбиране и подкрепа от страна на Френския културен институт в София, които в тези нелеки времена за българския театър ни подкрепиха, като поеха изплащането на авторските и преводаческите права и ни позволиха да ускорим иначе не краткия път за получаването на авторските права от агентките на Юрсенар, защото нашите малко по на запад колеги много строго и стриктно гледат на уреждането на тези права и там проучванията бяха близо двумесечни. Той изпрати своя режисьорска експликация, трябваше да получим одобрение, че текстът ще бъде в пълната си цялост и така нататък, т.е. имахме едно много добро партньорство с Френския културен институт в София, за което сме им благодарни.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Няма пиратство като в мрежата, както се казва.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не, няма пиратство. (Пауза). Ако нямате други въпроси, ще ви помоля да освободим Здравко Митков да си слезе при артистите.

ХОР ОТ ЖУРНАЛИСТИ: На добър час!

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Благодаря!