"Дребни брачни престъпления" - НДТ "Сълза и смях"

Творчески състав: режисьор - Здравко Митков превод - Снежина Русинова-Здравкова сценограф - Невяна Кавалджиева асистент-сценограф - Лилия Бабунова продуцент - Слав Бойчев изпълнителен продуцент - Николай Неделков участват: Нона Йотова и Иван Радоев

снимка: Николай Кръстев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

19.05.2010

ТАНЯ ДИМИТРОВА: Добре дошли на премиерния спектакъл на „Сълза и смях“ и Продуцентска компания „МОНТФИЗ“. Аз съм Таня Димитрова, задочно се познаваме по мейлите, които ви изпратих, и съм щастлива, че ви виждам тук. Новият спектакъл, който представяме тази вечер, е копродукция на „Сълза и смях“ и „МОНТФИЗ“. Представям ви екипа, който го осъществи: това са продуцентът Слав Бойчев, режисьорът Здравко Митков и преводачът Снежина Русинова - Здравкова. Оттук насетне ви оставям в техни ръце. Заповядайте.

ЮЛИЯ ВЪЛКОВА (в-к „Седмичен Труд“): Те да заповядат да споделят нещо за спектакъла. Ние нищо не знаем, какво да питаме.

ТАНЯ ДИМИТРОВА (към творческия екип): Ако искате разкажете за идеята, за възникването на спектакъла...

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз и на миналата пресконференция казах... понеже така стана, че наскоро имаше пак пресконференция (в Театър „София“ - за „Електра или свалянето на маските“ от Маргьорит Юрсенар - б.р.). Аз нямам кой знае какво да разказвам, аз съм свършил една работа и очакваме всички ние, които участваме в нея, да видим резултата: харесва ли се, добър ли е, има ли интерес в публиката. Това е. Повечето от вас, които са в течение, знаят, че аз съм почитател на Ерик-Еманюел Шмит, знаят, че съм правил няколко негови пиеси. За „Развратникът“ имам „Аскеер“ даже. Обожавам този автор, затова... Снежина знае колко дълго време търсих възможност да реализирам тази пиеса. Колко? (обръща се към преводачката). Общо взето около три години време мина, преди да намерим състава, театъра, възможности... и аз лично съм много доволен, че успяхме да свършим тази работа. Как - това е вече друг въпрос, главно въпрос на критиката, според мен. Това е, което мога да кажа на този етап.

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Присъединявам се към това, което професор Митков каза, че много се надявахме да намерим място, където да направим този текст. Аз пък от своя страна имам щастието и удоволствието, и късмета, да превеждам Шмит на български - вече доста негови текстове са поставени, по-голямата част вероятно от професор Митков, т.е. ние вече сме един тандем в този, как да кажа... многословен Шмит. И аз също страшно се радвам, че се намери екип, който да направи текста. Надявам се да ви хареса и на вас. За нас текстът е много, много хубав и се надявам да го оцените и вие. Аз съм единствената, така, дама и представлявам автора, а не точно сценичния екип. Използвам случая да кажа, че имаше мейл от г-н Шмит и от неговата агенция с пожелания за „на добър час“ на целия екип. Това беше една приятна изненада и за мен.

СЛАВ БОЙЧЕВ: Аз от своя страна искам много да благодаря на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ в лицето на професор Кисьов за това, че прегърнаха идеята, защото съм на мнение, че точно тук е мястото на този спектакъл. Работихме в прекрасно партньорство с Продуцентска компания „МОНТФИЗ“ и театъра. Ние имаме отпреди впечатления от целия екип тук - изключителни професионалисти, и мисля, че направихме един много, много добър продукт, много качествен продукт. Аз съм сигурен, че няма да остане незабелязан.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Имам един въпрос към г-жа Русинова и към режисьора г-н Митков: тъй като тази пиеса, мисля че за пръв път се поставя в България, на наша сцена - от какъв характер е „Дребни брачни престъпления“? По заглавието изглежда като някаква семейна драма, или трагикомедия, или комедия - какви проблеми имахте при работата с текста, имаше ли нещо особено трудно? Професор Митков обикновено много внимателно се отнася към текстовете: има ли някакви по-важни съкращения, направени от него с цел темпоритъма на спектакъла или нещо от този род. И един въпрос към г-н Бойчев: „Натрапникът“, който е също ваша съвместна продукция, със Сатирата този път, се играе все още с голям успех там - очаквате ли същия успех сега и на “Дребни брачни престъпления“?

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Аз към всеки текст подхождам с убеждението, че има автобиографичен елемент... Мисля, че всеки от вас ще се разпознае тук, тъй като става въпрос за една семейна двойка. Дори самият г-н Шмит в някои от своите текстове казва, че семейният живот като цяло е и комедия, и трагикомедия, и трагедия, и драма, просто всеки във всеки един период от живота си има някакъв елемент от този вид театър - като цяло е един театър. Ако с това отговарям на въпроса ви - да, това е една смесица с елементи от комедия, трагедия, трагикомедия... Иначе за съкращения - не.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Извинете, знаете ли къде е поставяна пиесата до сега, и във въшия спектакъл има ли музикално оформление?

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Къде е поставяна, в смисъл извън България ли?

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Извън България и изобщо в България.

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Да, да, на много места...

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз искам да започна с едно признание на самия Шмит. Той е достатъчно известен по цял свят, поставян много, както във Франция, така и по света, и той има едно много любопитно изречение, че всъщност, според него, неговите пиеси истински се откриват, когато се поставят извън Франция. Дали това е истина, вероятно трябва да се доверим, след като той го казва. Това говори още веднъж колко универсални са неговите текстове. Що се отнася до работата ми с текста, тези които ме познават, знаят, че аз уважавам авторите, с които работя, изпитвам пиетет към тях, отнасям се много внимателно. Разбира се, в случая са направени някакви дребни съкращения от гледна точка на масата на текста, а, разбира се, не е посегнато на нито една смислова връзка, на нито един сегмент от пиесата, защото според мен това би нарушило характера, целостта на този единен организъм. Той в пиесата си има една реплика, че може би семейната двойка е проектирана като самостоятелен организъм. Ние, създателите на това представление, авторите - имам предвид актьорите, художника и моя милост, също представляваме в случая едно цяло. Работили сме като един организъм, за да създадем едно здраво, жизнено същество. Надявам се да сме успели.

ЮЛИЯ ВЪЛКОВА: Говорихте, че дълго време сте търсили актьорите. Каква беше причината да спрете избора си отново на Иван?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Ами вижте, всъщност това е едно тайнство. Когато режисьорът е свободен, искам да кажа, когато той не работи в театър с фиксирана актьорска трупа, има повече възможности да подчини избора си на опцията на влечение към една или друга творческа личност. Истината е, че преди известно време с Нона Йотова направихме едно представление в Общински театър „Възраждане“ - „Венецианска загадка“. Там за първи път работихме заедно и усетихме някакво влечение, творческо разбиране, комфорт по време на работата. За съжаление това представление там падна без време - не се играе вече, и оттогава искаме още веднъж да направим нещо, и се оказа възможно да се срещнем, макар че беше много трудно като организация. Ние започнахме реално първи репетиции още ноември месец, а, както виждате, излизаме през май, но така е, когато се комбинира заетостта на различни хора от различни театри. По важното е, че ние удържахме на желанието си тъкмо ние да направим, тъкмо в този състав да направим спектакъла... Музикалното оформление - предполагам, че въпросът е зададен, тъй като не е споменато във флаера, който имате. Да, има много дискретно оформяне. Аз съм авторът, както в повечето случаи на моите спектакли. Не съм намерил за необходимо да го споменавам, не е чак толкова значително участието на музиката.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: И господин Бойчев може би ще отговори дали очаква продуцентски успех, все пак като продуцент?

СЛАВ БОЙЧЕВ: Значи, аз ако не го очаквам, няма да се занимавам, но „Натрапникът“ и „Дребни брачни престъпления“ все пак са две доста различни неща.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Естествено, само че френският език ги обединява.

СЛАВ БОЙЧЕВ: Да, и преводът е...

СНЕЖИНА РУСИНОВА-ЗДРАВКОВА: Един преводач.

СЛАВ БОЙЧЕВ: ...един преводач. Снежина Русинова е преводач и на „Натрапникът“. Вижте, при всички положения ние ще направим необходимото да поддържаме интереса към това представление, защото си струва. Така че, естествено, че разчитаме на успех и трябва да направим всичко възможно. Аз мисля, че няма да бъде толкова трудно, просто защото, пак казвам, има как да се върви напред с това представление.

ДИМИТЪР КАБАКОВ (драматург): Какъв е пътят на развитието на Иван от „Йонадав“ до тук?

ЗДРАВКО МИТКОВ: За съжаление „път“ извън моето влияние.

ДИМИТЪР КАБАКОВ: Все пак.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз имам специална емоция към Иван, защото кой тогава навремето можеше да вземе един току-що завършващ студент от Академията и да му даде да изиграе не какво да е, а „Йонадав“ на Питър Шафър. Аз тогава ядох доста калай за тази работа, доста хора ме намразиха. И до ден днешен още обирам негативите от този свой избор, но аз стоях твърдо зад Иван, защитавах Иван. Разбира се, после направихме и „Еквус“, където той се справи чудесно, но за съжаление дълго време не сме работили заедно. И сега се срещаме отново. Малко беше опознавателна срещата - и двамата сме се развили самостоятелно по свои пътища, и тук-таме колата поскърцва в такива случаи, но аз мисля, че първата любов никога не лъже и се надявам, че Иван ще докаже още веднъж, че може да работи сериозно и задълбочено, и да постига интересни роли.

ТАНЯ ДИМИТРОВА: Ако няма повече въпроси... Аз ще изпратя на всички снимки на имейлите. Тази вечер сте добре дошли... заповядайте, приятно гледане.