"Дон Жуан" - Софийска опера и балет

ДОН ЖУАН

Опера от Волфганг Амадеус Моцарт

Либрето - Лоренцо да Понте

Постановъчен екип

Диригент - Ерих Вехтер

Режисура, сценография и костюми - Уго де Ана

Вокално-интерпретационна подготовка камерзенгерин - Анна Томова-Синтова

Диригент на хора - Виолета Димитрова

Хореография - Антоанета Алексиева

Художник по осветление - Валерио Алфиери

Асистент-режисьор и асистент-сценограф - Филипо Тонон

Асистент-режисьор - Вера Белева

Асистент по костюми - Кристина Ачети

Специалист по исторически костюми - Кристиан Скалет

Корепетитори: Йоланта Смолянова, Милен Станев, Пелагия Чернева, Юрий Илинов, Светлана Ананиевска

Помощник-режисьори: Стефка Георгиева, Сузана Шомова

Действащи лица и изпълнители

ДОН ЖУАН: Вито Прианте, Петър Найденов

ДОНА АННА: Радостина Николаева, Цветана Бандаловска

ДОН ОТАВИО: Даниел Острецов, Хрисимир Дамянов, Хуан Франциско Гател

КОМАНДОР: Ангел Христов

ДОНА ЕЛВИРА: Габриела Георгиева, Лилия Кехайова

ЛЕПОРЕЛО: Андреа Кончети, Петър Бучков

МАЗЕТО: Валентин Ватев, Николай Войнов

ЦЕРЛИНА: Диана Василева, Ина Петрова, Силвия Тенева

Съдържание на операта

Действащи лица

Дон Жуан – баритон

Командорът – бас

Дона Анна, негова дъщеря – сопран

Дон Отавио, годеник на Дона Анна – тенор

Дона Елвира, изоставена любима на Дон Жуан – сопран

Лепорело, слуга на Дон Жуан – бас

Мазето, селски момък – баритон

Церлина, годеница на Мазето – сопран

Селяни, селянки, слуги, гости, танцьори, танцьорки, музиканти.

Действието се развива в Испания към средата на ХVІІ в.

Първо действие

Нощ в Севиля. Лепорело, слугата на Дон Жуан, стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал неговият господар. Лепорело описва своя пълен с премеждия труден живот. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива и вика за помощ. На помощ на дъщеря си се притичва Командорът, който влиза в дуел с непознатия. След кратък двубой Командорът пада смъртно прободен от Дон Жуан. Лепорело и господарят му бързо побягват от местопрестъплението. Дона Анна е повикала за помощ годеника си Дон Отавио, но вече е късно: баща й е мъртъв. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.

Улица в Севиля. Дон Жуан бързо е забравил за премеждията си с Командора и отново се е впуснал в приключения. Лепорело го моли да промени този живот. Към тях се приближава Дона Елвира. Хитрият прелъстител веднага започва да ухажва непознатата дама. Когато обаче познава в нея изоставената си любовница, побързва да се отърве и незабелязано се измъква. Лепорело разказва на измамената жена за безбройните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Възмутена от коварството на бившия си любовник Дона Елвира се заканва да отмъсти за поруганата си чест.

По пътя се задава весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазето. Дон Жуан е привлечен от красотата на булката и решава да се позабавлява като я съблазни. Той кани всички сватбари на пиршество в двореца си и нарежда на Лепорело да ги води. Всички тръгват, а Дон Жуан задържа Церлина. Мазето се притеснява да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина го склоняват да тръгне с другите. За Дон Жуан не е трудно да плени наивната Церлина, но в момента, когато прилага своето „изкуство”, се появява Дона Елвира. Тя се опитва да спаси невинната девойка от вероломния прелъстител. Появяват се Дона Анна и Дон Отавио. Те молят стария си приятел да им помогне в търсенето на убиеца на Командора. Но в разговора си с Дон Жуан Дона Анна с ужас познава гласа на отдавна търсения убиец на баща си.

Дон Жуан не се е отказал да прелъсти Церлина и нарежда на Лепорело да почерпи щедро гостите, без да пести виното. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазето. Задава се Дон Жуан и Церлина иска да избегне срещата, но Мазето я убеждава да остане, а той се скрива. Дон Жуан започва настоятелно да ухажва младата жена, но изведнъж се появява разяреният Мазето. С присъщото си красноречие благородникът успява да го успокои и кани двамата в замъка си. Появяват се три маски. Това са Дона Елвира, Дона Анна и Дон Отавио, които са дошли с намерението да отмъстят на убиеца. Без да ги познае Дон Жуан нарежда на Лепорело да ги покани в замъка.

Зала в дома на Дон Жуан. Всички се веселят, тук са и трите маски. Мазето е обзет от тежки мисли и непрекъснато следи веселата си женичка. В разгара на танците Дон Жуан се възползва от суматохата и увлича Церлина извън залата. Скоро се чуват виковете й за помощ и Мазето смело се хвърля да я спасява. Дон Жуан излиза от неудобното положение като обвинява своя слуга във вероломното нападение над Церлина. Дона Анна, Дон Отавио и Дона Елвира свалят маските и изобличават Дон Жуан. Двамата с Лепорело успяват да избягат.

Второ действие

Пред къщата на Дона Елвира. Лепорело е решил да напусне своя господар след последния скандал. Кесията с пари, които му подхърля Дон Жуан, го отказва от намерението му. Сега Дон Жуан е тук не заради бившата си любовница, а заради красивата й камериерка. Но на балкона излиза Дона Елвира. Хитрият авантюрист веднага измисля план за действие: поканва Елвира да слезе, за да й поиска прошка, а в това време сменя дрехите си с тези на Лепорело. Лепорело като верен слуга, умело играе ролята на своя господар и отвежда Дона Елвира на разходка, уверявайки я в своята любов. Останал сам, Дон Жуан запява серенада на камериерката. Неочаквано се приближават група селяни, начело с Мазето. Те търсят Дон Жуан, за да отмъстят за оскърблението нанесено над Церлина и не познават авантюриста, облечен в дрехите на слугата си. Когато всички се спускат да търсят мнимия Дон Жуан, истинският задържа Мазето, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.

Лепорело вече е притеснен от присъствието на Дона Елвира и се чуди как да се отърве от нея. Неочаквано се появяват Дона Анна и Дон Отавио, а след малко – Церлина и Мазето. Всички мислят Лепорело за Дон Жуан и искат веднага да го накажат. Дона Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Притеснен от обстоятелствата Лепорело сваля плаща си и се разкрива. Слугата моли за милост, а после използва колебанието на другите и побягва.

Гробищата на Севиля. След безбройните си приключения тук се срещат господарят и слугата. Дон Жуан весело разказва на загрижения Лепорело поредната си пикантна история. Изведнъж се чува страшен глас, който предупреждава Дон Жуан да не осквернява спокойствието на мъртвите. Двамата се оглеждат и се оказва, че се намират до каменната статуя на Командора. Дон Жуан се подиграва с уплахата на Лепорело и дори поканва статуята на вечеря в дома си. За ужас на Лепорело статуята приема поканата.

Дон Жуан е седнал на наредената за вечеря маса в дома си. Оркестър свири приятна музика, а той безгрижно яде и пие в компанията на млади и хубави жени. Идва Дона Елвира, която го моли да промени живота си, но очарователният любовник и авантюрист не иска и да чуе и дори я кани на вечеря. Възмутената Дона Елвира си отива. Чува се чукане по вратата и за ужас на Лепорело в стаята влиза каменната статуя на Командора. Дон Жуан също е смутен, но бързо се овладява и заповядва на Лепорело да донесе още един прибор за госта. Статуята отказва храна и поканва Дон Жуан да се покае за греховете си. Дон Жуан категорично отказва. Тогава статуята му подава ръка и Дон Жуан без страх също подава своята. Ръкостискането е пагубно – постепенно Дон Жуан губи силите си, отведен от Статуята. В залата притичват Дона Елвира, Дона Анна, Дон Отавио, Церлина и Мазето, които са дошли да търсят разплата. Лепорело им разказва странните събития, случили се в този дом.

Накрая всички запяват:

Такъв е краят на човека,

който причинява зло

и смъртта на вероломните

на живота им прилича тя.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

09.04.2019

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Поредната пресконференция на Софийската опера е броени дни преди да се отвори завесата за "Дон Жуан". През този месец имаме още една премиера: "Реквием" на Верди на 25 април - Велики четвъртък. След една серия от нови постановки: "Дон Паскуале", "Трубадур" и "Легенда за езерото", 2019-та година продължава със същата динамика, с която изпратихме и предишната. Сега имам чест да ви представя познати нам колеги и творци. Това е диригентът Ерих Вехтер, който всички познавате от постоянната му работа за нас (аплодисменти). Той постави целият "Пръстен на нибелунга" на Рихард Вагнер, "Аида" и много други опери. Отново тук е Маестро Уго де Ана (аплодисменти). Познаваме го от работата му в "Аида", "Самсон и Далила", "Норма". Тук са и нашите солисти. Някои от тях не познавате. Сега ще ви ги представя. В ролята на ДОН ЖУАН имаме двама изпълнители - Вито Прианте и Петър Найденов. ДОНА АННА сме поверили на две изпълнителки - Радостина Николаева и Цветана Бандаловска, познавате ги. ДОН ОТАВИО са: Даниел Острецов, Хрисимир Дамянов, Хуан Франциско Гател. Отново имаме наши прекрасни солисти: като КОМАНДОРА - Ангел Христов, ДОНА ЕЛВИРА: Габриела Георгиева, Лилия Кехайова, ЛЕПОРЕЛО: Андреа Кончети, Петър Бучков. Валентин Ватев, Николай Войнов - МАЗЕТО, и Диана Василева, Ина Петрова, Силвия Тенева - в ролята на ЦЕРЛИНА. Един голям двоен и троен състав изпълнители между най-добрите. С международно участие, както сами виждате. Мисля, че ни предстои едно вълнуващо събитие, една нова концепция на режисьора Уго де Ана. Творба, за която той може да разкаже веднага.

Пламен Карталов, Уго де Ана, Ерих Вехтер

Снимки от пресконференцията: T-now

УГО ДЕ АНА: Маестро Карталов, който е скъп мой приятел, ме покани да направя една продукция, след като вече бях направил тук "Аида", "Норма" и "Самсон и Далила". Замислихме се и решихме това да бъде "Дон Жуан". Тази опера не е поставяна от много години в Софийската опера и балет. За мен тя е като крайъгълен камък - маркова, значима. В списъка от най-поставяните опери в световен мащаб "Дон Жуан" е на седмо място (на първите три места са също опери на Моцарт). Ето защо е изключително важно софийската публика да може да се доближи и до този шедьовър. Ние правим огромно усилие, за да създадем спектакъл от музиката на Моцарт, точно както е написана. Още повече, че солистите имаха възможността да бъдат подпомогнати със сътрудничеството на голямата певица Анна Томова-Синтова, която отдели много време за работа с тях. Изработването на декора, на конструкцията му, също беше изключително трудоемка работа, независимо че за публиката това би могло да изглежда като най-обикновен декор. Относно музиката, оставям да си каже думата Маестро Ерих Вехтер. Той би могъл да обясни какво представлява тази прекрасна опера, върху която работим сега.

ЕРИХ ВЕХТЕР: Когато за пръв път започнах да работя със Софийската опера и балет, мисля че беше през 2011 година със "Зигфрид" и "Пръстенът на нибелунга", ми бе предложена позицията на главен диригент от Маестро Карталов. Тогава моят първи въпрос беше: кога ще поставим Моцарт? Кога за последно сте поставяли Моцарт? Преди много години, ми казаха. Моля ви, нуждаем се от Моцарт, така както се нуждаем от закуска сутрин. Моцарт е изключително важен, както за оркестъра, така и за певците, и за всеки един човек. Аз мисля, че в Германия няма нито една опера, която да не поставя всеки сезон поне едно произведение на Моцарт. Попитайте самите певци, не е ли като лекарство за гласа, когато пеят Моцарт.

РЕПЛИКА: Не само за гласа.

ЕРИХ ВЕХТЕР: А за оркестъра това е една изключителна дисциплина, те се нуждаят от дисциплина. Технически погледнато, някои части са изключително трудни. Зависи и от стила, по който се свири. Ако човек не е свирил Моцарт отдавна, не може да му влезе в маниера, в начина. Достатъчно е да прегледаме записките на Моцарт - той е написал всичко много точно. Той е написал толкова много неща, че можеш да изпълниш всичко точно. (...)

(следва продължение)