"Демонът от Скопие" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: May 13, 2011 8:41:12 PM

Театрален сезон 2010 - 2011

"Демонът от Скопие"от Горан СтефановскиТворчески съставпостановка - Дино Мустафичсценичен вариант - Христо Бойчевсценография - Драгутин Брозкостюми - Петя Стойковамузика - Тамара Обровацдраматургия и текст на песните - Желка Удовичичпревод - Зоран Талевскиучастват: Филип Аврамов, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Александър Кадиев, Петър Калчев, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Стоян Младенов, Владимир Пенев, Илка Зафирова, Иван Петрушиновфотограф: Симон Варсано

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

13.05.2011

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Добре дошли на новата ни премиера, която е проект, в който ние влагаме изключително много амбиция, защото една от нашите идеи за пътя на Малък градски театър - театър, който, надявам се, всички ние тук обичаме, е, да работи с международни екипи. От това желание се роди един спектакъл, който днес вие ще видите за първи път. Авторът на пиесата „Демонът от Скопие“ е име с европейска известност. В българския театър той също има запомнени представления: „Черна дупка“, „Long play“ - пиеси, които са познати на театралите. И ние се радваме, че другият наш гост, известният режисьор Дино Мустафич, ръководител на един от големите театрални фестивали на Балканите - в Сараево, избра точно тази пиеса. Всички вие знаете, че понякога, за да се открие пиеса, която да събере разбиранията, интереса, любопитството, театралните вкусове на хора от различни места, е изключително трудно. Но при нас с пиесата на Горан Стефановски това се получи изведнъж. Надяваме се и вие да подкрепите нашите добри намерения с радостта си от представлението, което ще видите. Сега ще дам думата на нашия директор г-жа Бина Харалампиева, за да представи по-подробно екипа. Искам само да добавя, че сред нас е и авторът на текстовете на песните Желка Удовичич - тя е до мен, приятната дама. Нейната работа е важна част от спектакъла и е нещо не много характерно за българската театрална практика. Аз млъквам, Бина заповядай.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Аз, като представител от българска страна, много се радвам, че сме заедно тук с тези двама балкански мъже. Ние наистина много амбициозно тръгнахме към този проект, който за нас е важен, не само защото творци от три балкански държави, а те се оказаха доста повече, участват в екипа, а и защото много от проблемите ни, от нещата, които се случват в балканските държави, са споделени. И мисля, че никой от вас, излизайки от това представление, няма да остане хладен по отношение на онова, което се случва вътре. Изключително съм щастлива да ви кажа, че Горан Стефановски е сред нас, един автор наистина много известен, много важен за балканските страни, донесъл много размисли и радост, и смисъл за това, което се случва с нас в тези дни - повече от 20 години... повече от 30, може би?...

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Двайсет.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Двайсет. И нашият приятел Дино, който ние вече ще вземем в България. Нали така, Дино?

ДИНО МУСТАФИЧ: Да.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Който е с нас през тези два месеца, който се чувства добре тук, поне така твърди. Който се чувства добре с нашите актьори - те вече говорят на сръбски, за това преди малко се шегувахме. В екипа участват още - освен Желка, която вие виждате и която е автор на текстовете на песните вътре в спектакъла, един сценограф, който е хърватин...

ДИНО МУСТАФИЧ: От Загреб.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да.

ДИНО МУСТАФИЧ: И композитор.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да кажем ли, че Броз е от рода на Тито? (Смях.) Казахме го. Освен това имаме и един известен композитор като Тамара Обровац. Тя е също хърватка. Тоест вие виждате от колко много балкански страни е композиран екипът, чието представление ще гледате тази вечер. Петя Стойкова е представителят на България в представлението. И тя има вече силна връзка с Дино, нали така? Както и прекрасни актьори от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Вие ще ги видите в програмата, да не ги изброявам всичките подред. Аз мисля, че те си доставиха взаимна радост с Дино, за да можем да представим този спектакъл - актьорите така треперят сега, че вие сте тук (смях). Не винаги се случва авторът да е заедно с артистите и с режисьора на едно представление. Ние имаме тази радост. Когато авторът е българин или пък когато си е от нашия театър, както е с Юрий, това е неминуемо, но когато един автор дойде чак от Лондон в София, за да види своето представление, това е вид уважение и към нас, и към българската публика, и ние сме наистина много щастливи, че ти си сред нас. Преводачката, която беше много време с Дино, ще му преведе това, което той има да ни каже. Най-напред аз ще дам думата на господин Горан Стефановски, който има вече и неколкодневни впечатления от България.

Горан Стефановски, Бина Харалампиева, Дино Мустафич

снимка: velyub

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Како да не, яз сакам да ви поздравам и да ви заблагодарам що сте тука денеска, пред премиерата. Се надевам дека отделите барем малко... отделите возбудата, коя яз я имам денеска... Преди неколко дена бев у Банско со моята фамилия, коя седи там отзаде: Яна, Игор и Патриша...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Вдъхновението.

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: ...Бевме три-четири дена во Банско и дойдохме до София, къде се чувствам многу удобно и къде имам голем брой на приятели. Имав среке последните године да соработувам со... известни български режисери. Тука е Иван Добчев, мой добър приятел от „Сфумато“, понатаму Александър Морфов, со кого работевме един голем проект преди няколко годин около Шведска, понатаму... како се викаше, Патриша, нашиот трети приятел?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Теди.

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Да, Теди Москов го знам от Авиньон... Бина, навистина от целиот наш голем простор, без разлика каде тука паднали граници и каде се разтуриле граници, велат дека на Балкан не можеш да се родиш и да умреш во иста държава (смях). Нещо че се смени. Ми се чини дека „Демонот од Дебар маало“, какъвто беше оригиналниот надслов на „Демонът от Скопие“ во известна смисла сборува за тие наши разстройства, мегу това не сборува на премного сериозен начин. Ми се чини дека жанрот на пиесата е на... църна комедия и на фарса, а како що знаеме логиката на фарсата е да биде логика на абсурдот... Така да ми се чини дека, ако гледаме фарси, треба да се жалиме, пример, ако го гледате „Крал Иби“. За фарса треба детска отвореност, за да бидат работите интересни... Се разбира, яз сум градски писател, яз не сум есеист и ме интересират работите от нивната представувачка страна, от нивната афективна страна и от тая смисла има... проблемите со кои се бави пиесата, се артикулирали, се надева, на строго театарски и драмски начини. Имав многу силна матрица, кога го пишувах овой текст, а то е матрицата на „Демонот от Флийт Стрийт“ от деветнайсетиот век. Сега имаше филм от две години. Да се разбереме, пиеса е напишана две години пред филмот. Така да Джони Деп имитира нас, а не ние него. Она що се случува во нашиот дел от светот, ми се чини, много личи на овой работи, кои се случуваа во Англия во деветнайсетиот век, кога Чарлз Дикенс пишуваше за Оливър Твист. Некои тажни, а истовремено и често трагично-смешни работи... како що и пишува во самото програмче: да беше овой демонскиот бербер от Лондон жив у Дебар маало во Скопие, що ли ке правиш? И еве от той николец и от тоа зърно ми излезе една много радосна работа връз пиесата, коя како що, повторно велам го в програмчето, се игра во Скопие веке повеке године и има своя публика. Се надевам и еве тропам овде три пъти (чука по масата - б.р.) дека това ке се случи и во Софие. Многу ми е битно преносот да биде онака предоставен како що очекувам, а убеден сум дека артикулацията на моите приятели ке биде театърски мощна, по това немам никакви дилеми. Ете, засега толко, благодарам още еднаш на тоа що сте тука, а последно й благодарам на директорката на театарот коя ме покани, коя се реши да го постави овой текст, на то що, следейки на интернет що се прави во овой театър, се чувствам крайно почестен и горд що сум ете на пат да бидам еден от лугето кои векуваат во репертоарот на театьра.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Благодаря много. Искам да ви кажа и нещо друго - преводът и така наречената сценична версия на текста на г-н Стефановски е дело на Христо Бойчев, който ни свърза с Дино Мустафич и преработи текста в неговия сценичен вариант. Съжалявам, че Христо не е тук сега, но той ще дойде за представлението. Той даже не пожела да изпишем името му на афиша, но в програмата ние настояхме го има, защото е един от радетелите на този проект и си струва да бъде споменат.

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Е сега, само по повод Христо Бойчев още една реченица: со Христо Бойчев сме добри приятели и се гледаме секоя втора година на биеналето театърско на Европска нова драма во Висбаден. И само че излеземе на ручак на вечера, а после че се найдеме и че се судриме. И постоянно ни викаат на разни тркалезни маси да зборуваме, и постоянно ни викат на исти тркалезни маси, каде що секогаш седат балкански заборавени луге и секогаш ни прашуват исти прашанье от нашата балканска технология на живот. И си викам: абе, како еднаш поне не седнаа да ни прашат нещо трето. Да ни прашат: що мислите вие за Джон Колтрейн - за джеез, що мислите вие за Паул Клее и за Кандински, що мислите вие за новата английска модерна драма... Не, що мислите вие за себе? Абе, що да мислиме - отдека албанец, отдека бугарин, отдека гърк. Айде зборувай сега. Е тека. (Смях.)

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: И сега давам думата на Дино, който изстрада това представление заедно с трупата на Малък градски театър.

ДИНО МУСТАФИЧ: На всички добър ден. Аз имам голямата привилегия да оповестя премиерата, която работихме почти два месеца. Благодаря на директорката за поканата да бъда режисьор, да поставя пиеса в София. Аз добре познавам българския театър, следя продукцията на българските театри и като директор и селекционер на фестивала в Сараево съм довел много продукции, много български представления в Сараево. Както казах в интервютата на някои ваши колеги - смятам, че българският театър има една важна, богата културна традиция, едно високо артистично равнище и често е несправедливо пренебрегван по отношение на европейския контекст. Но на мен ми се струва, че това е в известен смисъл съдба и на други балкански страни и балкански продукции. И затова винаги съм щастлив, когато се сдружават балкански автори и правят художествени творби. Защото все по-често съм в ситуация в споменатия Висбаден с гордост да изтъквам своята балканска идентичност. Аз дойдох от Сараево тук преди два месеца, но вече в София се чувствам като у дома си. И в известен смисъл такова беше и общуването ми с ансамбъла на това представление. Имам вече приятели на такси-стоянката до своя апартамент (смях), свои ресторанти, свои кафенета и своя любима храна. Пиесата, която имах възможност да работя тук два месеца, е нещо, което отговаря на сенсибилитета и моето разбиране за хумор, защото аз много обичам черната комедия, защото ние непрекъснато сме в едни трагични обстоятелства, защото кризата е дума, с която съм роден и по всяка вероятност ще умра с тази дума (смях). Идвам от една страна, която има трима президенти, пет правителства и около четиринайсет министри на културата. И в известен смисъл тази пиеса е за мен нещо като лекарство. Защото се смях на своята съдба, когато четях и сега като гледам това. И реших и аз да потърся своя демон. Демонът всъщност е един праведник - нашият спасител. Някой, който въвежда отново едни ценности, които вече са изчезнали. Защото този известен процес, прочутият процес на прехода, толкова е разрушил и ограбил всичко, че светът, в който живеем, става все по-непоносим. Улиците, на които сме израстнали, на които сме прекарали детството си, промениха своя изглед, изгубиха душата си, атмосферата си, защото са затрупани с молове, с козметични салони, с някакви съмнителни сгради и със собствениците, разбира се, на тези сгради. Променили сме имената на тези улици. Всъщност на Балканите присъстваме на едно голямо ретуширане на историята. И някак си ние винаги започваме отначало. Много от нещата, които изброих, аз открих в тази пиеса. Той може би има една много бизарна завръзка - ужасяващо смешен е. Но всъщност той отразява нашите социални, политически, генерални проблеми на поколенията. Много ми е приятно да кажа, че съм работил Горан - неговото творчество, един и половина пъти. През октомври в Белград завърших едно представление, което се нарича „Родени в Югославия“, където Горан беше сред поканените автори да напише своето отношение към една идентичност, която е изчезнала. Така че за късо време вече втори път съм с текстовете на Горан. А това, което той не знае - аз и като студент работих негова пиеса и едва не ме скъсаха на изпита (смях). Надявам се, че няма да се повтори това в София. Във всички случаи не е лесно да се говори, тежко е да се говори за представление, което не сте гледали. Мисля, че сме направили едно интересно театрализиране. Това е едно стилово интересно начинание. Аз можах да направя това, защото имах актьори, които бяха вдъхновение за мен. Аз съм от тези режисьори, които обичат артистите. Това тук е театър, който тачи и отглежда изкуството на актьора, това е театър, който се опира на актьорите. И мисля, че и в това отношение нашето представление ще продължи тази практика.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Имате думата за въпроси, заповядайте.

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ (в настъпилата тишина): Ние можеме и без прашанье да си зборуваме (смях).

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Ако нямате въпроси...

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Аз имам един въпрос.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Да, заповядай Кремена.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: От бързия поглед върху програмата, прочетох, че пиесата е написана по поръчка на театъра в Скопие. Искам да попитам г-н Стефановски какво означава да ви поръчат пиеса за годишнина на театър? Дават ли ви някакви наставления - трябва да е такъв жанр, за толкова души, за тази трупа... - някакви рамки дали ви поставят, и писали ли сте друг път пиеса по поръчка и бихте ли написал пиеса по поръчка за български режисьор?

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Епа сега вака: яз сум роден во театар. Майка ми моя била артистка и татко ми беше режисьор. И кога яз имав пет години, майка ми я играше Цвета у „Македонска крвава свадба“ и яз бех на премиерата. А бидейки бев мал, никой не ми го обясни, дека майка ми накрая че я убият. И лошиот... излезе и я уби майка ми, и падна завесата и лугето аплодираа, а я не зная що се случи. И майка ми дойде да ми каже дека е жива, ама я не й верувам (смях). И се уште не й верувам, ако одамна е вистински мртва. Така да оттогаш почна моята фасцинация со театарот. И во той драмски театар, во кой ме покания да пишувам претстава, аз имам претходно напишани десет пиеси. Така да тия луге беа моя театар, така да немаше нужда да ми покажуваат параметрите кои са и потребите какви са. Мегу това вашето второ прашанье дали би можело за българска публика, за български режисер - тоа е многу комплицирано прашанье, бидейки не ви ги знам параметрите. Яз последните години имав разни продукции европски во кой разни продуценти - добронамерни, ама малце праматари (смях): дай, айде сега да направиме нещо, па че одиме малце по шведска, па че одиме ... и само търчай и мочай - що викаат во Македония - не можеш да ги фатиш до край... Така да ми се чини дека во театарот, за да вистински погодите некой, треба или многу да го сакате, или многу да го мразите (смях). Значи: не можете индиферентни да бидете към публиката. Яз во однос моята британска публика сум во главно индиферентен - нити многу ги сакам, нити многу ги мразим (смях). А моите сараевлии, моите скопияни, лугете що ги знам, ако кон нив имам жесток проблем, ми се чини, ако ке се фатам за той проблем, оп (пляска с ръце - б.р.), еве каде отиде. Така ми се чини. Мегу това е те това е целиот отговор на вашето прашанье.

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Случаят с „Хотел Европа“ не е такъв предполагам?

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: „Парк-хотел Европа“ може... Гледахте ли вие?

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА: Не.

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Не сте го гледали. „Хотел Европа“ беше лесно да се пишува за тия луге, зато що за бегълци пишувам. Пишувам за луге, кои пътуваат из Европа, ги оставили своите роднини, приятели и соседи, ги оставили своите язици и своите култури... Мегу това во театарот многу е тежко да се... от свойот гестус и от своята плазма да излезете. Мегу това ми се чини, дека кога повторно би се родил, не би се бавил со драмски театар.

ВЪПРОС: А с какво?

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Ово е една крупна тема, коя може би не требаше така лесно да я отворам. Мегу това првата пиеса коя е напишана во македонските простори, е напишана 1900 година от Войдан Чернодрински. Во време кога Чехов ги пишува своите големи модернизми и во време кога Стриндберг ги пишува своите уще по-големи модернизми, ние тогаш почнуваме со драму. От коя причина - по тая причина, що Турция...

РЕПЛИКА: И ние... ама и при нас е същото.

ГОРАН СТЕФАНОВСКИ: Ама се разбира. Значи, во отомански свет немало драмска артикулация. Мегу това това що немало драмска артикулация, не значи дека немало длабока театрализация на светот. Е за това ние сме се бавели толку. Яз во моят следен живот ке бидам Боб Дилсон (смях) и ке се бавам со театърска артикулация коя нема да биде базирана на сборот, коя ке биде базирана на се друго що знаеме. А знаеме многу: от кукерите во Банско до фреските на Андрей Рубльов во околината или комплектното наше византийско и славянско или како сакате наследство... Сега се опитуваме да научиме некои трикови, кои на европският свет му се чинат неинтересни. Мегу това, да се разбереме – културата си оди со свои стапки и на свои чудни начини како вода под прага. Постоянно ни замеруваат: сега ли ви текна да градите национални култури... Ке ви кажат: ние сме постмодернисти, ние сме отидели на некои други страни. Да се разбереме – Сребреница не можете постмодернистички да я обясните... Яз много би сакал да бидам постмодерниста, ама не ми дава Сребреница, не ми дават проблемите, кои требва да ги решавам. Имам некои предмодерни проблеми за решаване (смях) и за артикулиране...

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Имате ли други въпроси?... Благодарим на нашите гости, благодарим и на вас, че бяхте тук. Приятно гледане.

РЕПЛИКИ: На добър час.