"Дама Пика" - МГТ "Зад канала"

драматургична версия - Юрий Дачевпостановка - Бина Харалампиевасценография и костюми - Петя Стойковамузика - Асен Аврамовучастват: Илка Зафирова, Василена Атанасова, Христина Караиванова, Таня Пашанкова, Атанас Атанасов, Филип Аврамов, Александър Кадиев, Евгени Будинов, Никола Мутафовснимка: МГТ "Зад канала"

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

19.03.2010

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Радвам се, че сте тук, на нашата постановка „Дама Пика“ по Пушкин, режисьор Бина Харалампиева, сценография и костюми Петя Стойкова, музиката е на Асен Аврамов. Тъй като...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Драматургичната версия е на Юрий Дачев.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: ...След малко ще кажа какво означава това нещо, защото е малко усукано като привилегия. Сигурен съм, че ще се наложи да отговарям на въпроса: защо Пушкин, защо „Дама Пика“, и затова ще започна, преди да го чуя да бъде изречен. Така или иначе ми се случи доста пъти тия дни да отговарям на него. По-редно е обаче да отговори Бина на този въпрос, защото тя от две години...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Три.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: ...три, настоява Пушкин да е поставен по някакъв начин във варианта, в който е днес. Аз винаги съм се дърпал и винаги съм бил много благодарен на Бина, защото ако не беше тя, нямаше да съм написал текстовете си за сцена - по-голямата част от тях, но в случая се дърпах по-дълго време и обяснението е, че аз никога не съм бил особено влюбен в Пушкин, а „Дама Пика“ специално не я бях чел от студентските си години, от изпита си при проф. Каракашев. И когато започнах да чета тази повест, събрах още повече основания да се съпротивлявам. Защото според мен това е едно гениално произведение, но то е някак много недраматургично. В него има страхотна ситуация, но няма разгърнати характери, няма много събития, върху които да се опре един драматургичен текст и т.н. Но какво правех междувременно - гледах филми, четях драматизации... и така стигнахме с Бина до нещо, което мисля, че се превърна в основата и в обяснението за нашето свързване с този текст по някакъв начин. В тази проза има едно много силно усещане за хазарт. Веднага бързам да кажа, че картоиграчеството е може би най-традиционната и най-повърхностната форма на хазарта. В това отношение ние с Бина се разбрахме, че и двамата точно към картоиграчеството като образ на хазарта нямаме никакво отношение. Тя даже е малко по-напред от мен, защото аз играя само „Черен Петър“ (смях).

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Табланет.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Аз съм играла няколко пъти и покер даже.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Тя в това отношение е къде-къде по-покварена. Но според мен хазартът в този текст е друг, той носи друго хазартно усещане - опасната хазартна игра, в която ни тласка нашето желание за надмощие, човешкото желание за надмощие, и то надмощие не само над враговете ни, но надмощие и над тия, които обичаме, надмощие, постигнато чрез много конкретни, банални неща - чрез пари, кариера, брак, секс, докато се стигне до надмощие, което е над усещането, че сме тленни, че сме част от една игра, която не разбираме, но която искаме да узнаем. И точно това според мен е привлекателното и малко страшничкото в текста на Пушкин, което се опитахме да създадем заедно с Бина. Защо е драматургична версия? Защото трябва да сме коректни към Пушкин. Въпреки че запазваме някои от важните ситуации и сюжетни ходове, вътре има и много измислици - половината от героите при Пушкин ги няма, много от нещата са подбрани от други негови текстове: от „Къщичка в Колом“, от „Майсторът на ковчези“... Всичко това ни беше необходимо, за да направим плътен, според нашето разбиране, драматургичния текст и истината е, трябва да призная, че докато работех, открих за себе си благодарение и на Бина, един автор, когото не познавах до голяма степен - черен, зъл, преизпълнен с някакво усещане за фаталност. И нещо друго - докато пишех този текст, много повече си мислех за Гогол и Достоевски, отколкото за Пушкин. Вероятно някога там са се кръстосали онези влияния, които са сложили отпечатък върху текста. Иначе това, както знаете, е една много предизвикателна и много често появяваща се на сцената пиеса, популярна и през операта, популярна и през ред филми, някои от които гледахме. Сигурни сме обаче, че за добро или за лошо, това, което ще видите, не прилича или много малко прилича на което и да е от тях.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Аз не съм от тези, които са гледали напоследък „Дама Пика“ в нито един от вариантите, за разлика от Юрий и от художничката. Аз имам само един ранен спомен за „Дама Пика“ и оттам нататък останах в това, което ми се искаше да бъде нашето представление... Истината е, че и аз се страхувах от този текст, въпреки че много исках да го направя. За разлика от филмите аз бях чела няколко драматургични версии. Тази, която ми предложи Юрий, намерих за изключително добра. Вие ще я видите тази вечер, надявам се и на вас да направи силно впечатление. Мисля, че е едно от най-добрите неща, може да ми вярвате, защото аз съм правила всичко, писано от Юрий - едно от най-добрите неща, които той е писал. Неговата нелюбов първоначално към Пушкин свърши страхотна работа, защото той, когато трябва да намери поводи да се влюби в нещо, е по... как се казва това... - повече неща се получават при него, отколкото когато първоначално изпитва добро чувство. Аз за разлика от него невероятно много обичам Пушкин. Намирам, че във всичко, което се е случило от ХIХ век насам в руската литература, а знаем, че руската литература от ХIХ век е може би най-доброто, което се е случило в литературата по света - едно от най-добрите неща, в дъното му стои Пушкин. И отровено казано аз невероятно много харесвам „Евгений Онегин“, но „Евгений Онегин“ има много възможни начини за реализация, докато тази история на Пушкин е някаква странна, мистична, както самите актьори казват: говори си с нещо по-голямо от нас... Така, значи той ми даде един добър драматургичен вариант, аз се чувствах добре в началото, всички много се запалихме и оттам нататък започнаха трудностите. От една страна това е самата повест - прилича на притча, в някаква степен на приказка. В приказките линиите трябва да са чисти, а в театралните спектакли нещата трябва да са по-богати, по-многопластови и трябваше да съчетаем всичко това. Започна една действително много трудна, но много приятна за нас работа. С актьорите трябваше да търсим начин да направим тази история любопитна за днешния зрител, не че тя не е любопитна, и точно в този момент решихме, че няма да му угаждаме. Ще се върнем в едно време, по-различно от нашето, в което можем да се чувстваме по-свободни по отношение на духа и въображението. Страхувам се, че времето, в което живеем, не смята между своите богове... не нарежда духа и въображението някъде в тази група. Аз няма да ви говоря за спектакъла - не обичам да говоря преди спектакъл. Отдавна не ми се е искало, вие да сте гледали вече представлението и нашият разговор тепърва да започва... но във всеки случай, това което ще се опитам да ви кажа, е, че в спектакъла, който ще гледате, участват артисти, които обичам. Между другото, реплика на Пушкин е, че дама пика е знак за тайно недоброжелателство. Юрий преди малко ми разказа, че дама пика и до този момент се смята от гледачите за нещо, което не бива да се споменава и аз, слава богу, не го знаех, докато работехме... Днес Филип (Аврамов) напомни, че на няколко пъти е намирал дама пика - в подлеза или не знам къде. В един момент, докато репетираме - те играят на карти там, се появиха трите карти, абсолютно без никакво усилие, ние не сме правили подреждане (на картите) по време на черни репетиции. Тоест по някакъв начин нещо вървеше с нас, това ни беше забавно, беше ни интересно, считахме, че не е случайно. Това вероятно ни е трябвало, не знам дали ще трябва и на вас, вие ще видите... Играта, която най-много се е играла по времето на Пушкин, се нарича „Фараон“. Тази игра е много проста, изключително хазартна, разчита се на късмета, личните изчисления не са в състояние да помогнат в никакво отношение. Много по-късно се раждат игрите, които можеш да наредиш, да блъфираш. Тя е изчистена максимално. По време на репетициите изчетох и едно изследване, направено от хора, които се занимават на научна основа с това, какво представлява тази игра, разсъждават по въпроса как се е получило така, че всъщност на финала той иска да изтегли асо, а изтегля дама пика. Има теории по този въпрос, въобще учените са се забавлявали безкрайно. Когато излиза тази повест, в Петербург става чудовищно модерна играта на карти, залагат в невероятни количества на трите карти, които графинята знае. Аз нищо от това няма да ви напомням, вероятно вече го знаете - бих искала да сте максимално чисти, когато гледате представлението. Искаше ми се да има значение самият разказ, защото това е една от най-добрите истории, разказвани от много години насам, нека да го кажем - от векове. Може да я свържете с всичко, в което участват Господ и дяволът, изкушението и всичко останало. Много от тези неща вие може би ще усетите. За някои от тях, по пътя, ние се натоварихме с изключително много информация и след това трябваше да я изчистим, за да можем да предложим на девствения зрител, на човека, който не е чел повестта, една възможност да влезе в нашата история - за този който е чел, да разбере колко прекрасна история е разказал Юрий Дачев, защото тя е по мотиви. Бих искала да кажа тук, че в спектакъла играе Илка Зафирова - тя е старата графиня. За хората, които я познават, а Юрий е един от тях - той несъзнателно е построил ролята в много голяма степен в нейния собствен капацитет и натюрел. Мисля, че това, което тя прави в тази роля, е великолепно. Искрено се надявам да ви го покаже още тази вечер. Александър Кадиев играе Херман. Доброто и лошото момче - лошото е Филип Аврамов - това са двамата картоиграчи. Другите са Никола Мутафов и Евгени Будинов. Младата графиня от историята в Париж е Василена Атанасова, а граф дявол или граф Сен Жермен - е Атанас Атанасов. За него са се носили легенди, че е безсмъртен. Двете момичета в нашата история, в нашата „Дама Пика“ са Таня Пашанкова и Христина Караиванова. Мисля, че изброих всички. Искам да спомена, че в екипа, с който работих, се чувствах много добре - с един човек, с който работя от сума години, Петя Стойкова, с която ние работихме месеци, преди започването на нашия репетиционен период, защото ми се искаше да изградим една сценична атмосфера и костюми, които да ни изтеглят за малко от това време, въпреки че историята би могла да се случи и днес. Много се колебаех дали да я вкарам в съвременен вариант, тъй като материалът на Юрий предполага и това, но той може би ни намери в момент, в който се чувствахме почти препълнени от заобикалящата ни сивота и решихме, че въображението може да се отключи много повече в една ситуация - на едно място, което да не прилича точно на нашия свят. Мисля, че спектакълът не би трябвало да загуби своето съвременно внушение от това. Аз се извинявам, че много трудно говоря, но в последните дни... имаше дни, в които даже не можех да издам звук, и беше изключително мъчително, но надявам се това да не ви притеснява. Ако имате някакви въпроси...

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Аз искам само да добавя една любопитна подробност към разказа на Филип, на когото му се е случвало да намира карти, докато репетира: в текста има един абсолютно измислен от мен, несъществуващ в повестта дуел, и когато го дадох на Бина, тя каза: „Ти този дуел, дето си го написал, хубаво, ама правдоподобен ли е?“ И тогава, малко със закъснение, аз разбрах - започнах да чета и открих, че има седемнайсет вида дуели, нещо което не знаех дотогава, но че този, който без да искам съм описал, е разновидност на дуела, при който е убит Пушкин. Така че, това също по някакъв начин е от тези леки стряскащи подробности.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да, по време на репетициите имаше много любопитни за нас моменти и справянето с едно пространство като нашето, което е изключително, знаете, малко, и което даже за един дуел не стига - вие ще видите играта, в която ние вкарваме нашите хора. И така, имате ли въпроси?

МАРИЯ ПЕЙЧЕВА: Използва ли Асен Аврамов музика на Чайковски или е негова авторска?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Пропуснах да спомена Асен Аврамов - не, това е напълно авторска музика. Има една великолепна книга на Гросман, който се занимава с изследователска работа около Пушкин, и когато я четох, непрекъснато имах усещането за валс като музика, докато си мислех за спектакъла. Юрий, без Гросман, също е споменал вътре валс. Аз даже в първия момент му казах: „Юрка, валсът може би точно тогава все още не е бил толкова позволен“, така да се каже - той идва малко по-късно. Не, оказа се, че Гросман го обяснява: двутактов валс точно по времето, за което говорим, вече се е позволявал на императорските балове. Веднага се обадих на Асен, попитах го какъв трябва да е двутактовият валс, защото ние знаем трите четвърти на валса, и той направи своите изследвания. Това, което ще чуете тук, е в някаква степен двутактов валс. Преди той да го направи, аз имах макет на музика, която събирах според нещата, които ми бяха необходими, и това бяха няколко валса на Чайковски и на Глинка. Той ме попита: кой от тези валсове чувстваш за най-подходящ за представлението, което правиш? За мое откровено удивление, аз работех повече с Глинка, а не с двата валса на Чайковски, с които разполагаме. Това е било някакъв вид отправна точка към стила, в който на мен ми се е искало да бъде музиката... А това, което той направи, е абсолютно авторска музика - във всеки свой такт. Ще я чуете, на нас много ни харесва, дано да ви хареса и на вас.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Явно е имало много диаболично присъствие по време на репетиционния период...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не, имаше добра аура, но имаше и знаци.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Да, знаци, в този смисъл - ъндърграунд някакъв. Аз все пак искам да спомена, че фаталната роля на оперната ни певица Илка Попова е Дама Пика и с нея тя шества из световните оперни сцени. Тя остава до края на живота й, така да се каже, огромно постижение в историята на световното оперно изкуство. Интересно е да се отбележи, че тази роля на фатална дама е привлякла и нея най-много и е била най-успешна в кариерата й. Интересен ми е също и образът на Сен Жермен в изпълнение на Наско Атанасов - с голямо любопитство ще го гледам. Мисля, че представлява много интересна актьорска задача, доколкото и Юрий загатна как го е решил в драматургичната версия.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Той има развитие, той преминава през много неща - ще го видите. Нека да не говорим за спектакъла, нека да си го гледат. Имате ли други въпроси?... Благодарим ви. Искам да ви напомня, че това е двайстия сезон на Малък градски театър „Зад канала“.