"Да се провреш под дъгата" - Народен театър "Иван Вазов"
Дата на публикуване: Oct 07, 2011 8:7:32 PM
Творчески състав постановка и сценография - Асен Шопов костюми - Цвета Маринова музикално оформление - Михаил Шишков драматург на постановката - Георги Борисов участват: Руси Чанев, Васил Михайлов, Марин Янев, Валентин Ганев, Петър Попйорданов, Стоян Алексиев, Георги Мамалев, Георги Кадурин снимка: Атанас Кънчев
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
06.10.2011
ИНА ПОПОВА: Добре дошли, аз съм Ина Попова и от няколко часа съм PR на Народния театър, и предстои да си общуваме, надявам се, приятно. И сега да дам думата на драматурга на постановката Георги Борисов.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Това е нашата нова колежка, която носи внушителната длъжност - връзки с обществеността. Вие оттук нататък ще работите много плътно с нея и аз се радвам, че мога да я представя. Отдавна не сме правили пресконференции. Случаят е по-особен, той е „Георги Марков". Този случай е бил винаги особен. Какво мога да кажа най-накратко, без да отнемам вниманието ви главно от Асен Шопов, който все пак е главният изпълнител на това представление? Мога да кажа, че на всяко едно общество и на всеки нов диктатор са нужни хора без памет - силиконови човечета, които се моделират най-лесно. Има един отрязък от най-новата история на България, който е срамен за цялото българско общество, и същевременно, който е породил хора, с които можем да се гордеем. Сред тях е Георги Марков. Един много голям талант, много голям писател. Единственият, който се осмели да надигне глас срещу комунистическия режим и лично Тодор Живков, и плати за това с живота си. Чиито „Задочни репортажи за България“ се родеят единствено със „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, които се изучаваха в училище - а репортажите не се изучават. И който повторно беше погребан след рухването на Берлинската стена, според мен. Въпреки че репортажите бяха издадени в стохиляден тираж, неговите произведения по някакъв начин съзнателно се премълчават. Мисля, че именно това е ролята на театъра в момента - да изпълнява мисията, не да преоткрие Георги Марков, защото той е преоткрит, а просто отново да го върне към живота и най-вече към младото поколение. Защото действително по неговите произведения утре ще се реконструират чертите на някогашния българин. Аз съм лично свързан с неговата съдба след смъртта му и съм много развълнуван от това, че такъв консервативен, какъвто се счита театър като Народния, посегна към един доста рисков автор. Самите актьори считат пиесата за рискова, както оня ден сподели по телевизията Васил Михайлов, но пък всички те с изключителна обич участват в това рисково и много сложно представление, което, надявам се, ще върне интереса към Георги Марков - и към литературата, а дай боже да предизвика и нов обществен дебат по повод кои са неговите убийци и къде е неговото място днес в съвременна България. Това е с две думи от мен. Само искам да ви кажа, че този плакат, който е на програмата - ще ви моля да го споменавате, е предоставен съвсем скромно и безвъзмездно от скулптора Спартак Дерменджиев и Филип Зидаров. Ние сме им много благодарни. Тази програма ще се раздава безплатно на зрителите. Ние искаме да подчертаем, че не търсим никакви финансови облаги от постановката на Асен Шопов. Че за нас най-важното е, че той връща на българската сцена един много талантлив драматург, съвършено забравен и неигран близо 45 години у нас. А все пак за десетина години, по-малко от десетина години, той е написал 11 пиеси, които по онова време са се играли с голям успех и постоянно са били сваляни, и които пиеси са причина за това той да напусне страната. Сега давам думата на Асен Шопов, който има главната вина за постановката на пиесата на Георги Марков и за връщането му на българска сцена.
АСЕН ШОПОВ: Бе то хубаво, ама става дума за пресконференция и аз очаквам въпроси, на които да отговарям. Иначе откъде да почне човек.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Ами, може би трябваше да кажа, че общо взето историята на тази постановка е разказана от Георги Марков в задочните репортажи, които са в интернет, и всеки, който цъкне, ще ги намери и ще я види. Сега колегите могат да ви запитат, каквото искат: за постановката, за този звезден екип, който е събран, как се работи с такива актьори.
снимка: velyub
АСЕН ШОПОВ: Така, нека все пак да споделя това, че имах щастието тази пиеса да ме срещне с, както ние го наричаме, Джери. 1967 година. Тогава се запознах с него и в продължение на целия репетиционен процес в Театъра на армията - около месец и половина - два, работихме ежедневно, тъй като вариантът, който е публикуван в сп. „Театър“ някак не удовлетвори изискванията - не като литература и не като структура, като композиция на пиесата, а определено като финал. Пиесата завършваше по начин, който не беше приемлив за нас - един финал, който беше съобразен с цензурата тогава. И почнахме една преработка на пиесата, което за работа върху българска пиеса в рамките на театъра, беше нормално, особено когато авторът е налице. В резултат на което се получи този вариант, който ние интерпретираме в Народния театър сега, който се игра тогава в Театъра на армията и имаше своите злополучни 13 представления. И може би в резултат и на преработката, защото пиесата вече беше излязла и имаше своите две редакции - две театрални изпълнения: в Толбухин (днес Добрич - б.р.) и в Пловдив. Новият вариант, който се появи на сцената на Театъра на армията, предизвика остра реакция, пиесата беше спряна и част от творческия състав беше уволнен. По същото време почнахме работа върху втората пиеса на Джери „Комунисти“ в Театър „Сълза и смях“. И тя имаше своята сложна история: с разрешението да се влезе в архивите на Държавна сигурност, където Гешев е действал - пиесата имаше изключително документален характер, с това, че беше прочетена на най-високо ниво и по своеобразен начин беше одобрена - стигна до почти предпремиерни представления в Театър „Сълза и смях“. Но отново се появи Градският комитет на партията и забраниха пиесата на самия 6-ти септември. Тя беше адресирана някак си - тогава имаше юбилейни дати, които... разбирате - все пак това беше пиеса за съпротивителното движение. И съответно цялото ръководство на Театър „Сълза и смях“ беше уволнено... И така, няма нужда да говоря за нравите по онова време, за които знаете - цензурата работеше остро, активно. В Сатиричния театър по същото време се работеше пиесата „Аз бях той“. Тя също не се появи на бял свят с почти скандални санкции. Джери замина и за нещастие не се върна. Никога. В продължение на 20 години - имам предвид годините от така наречената „промяна“ у нас, правих усилия в новата обстановка да възстановя собственото си представление от Театъра на армията, т.е. да обявя, че това е продължение на онова представление - спряното 13-то представление в Театъра на армията, но навсякъде срещах стена, и това не успяваше да се реализира. Преди година може би... (обръща се към Георги Борисов) Кога беше?
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Две.
АСЕН ШОПОВ: Две вече... Присъствах на една от възпоменателните срещи за Георги Марков в камерната зала на Народния театър, г-н Борисов я водеше. Помолиха ме да кажа нещо в тоя контекст и след като това приключи, бях крайно изненадан от поканата, отправена от г-н Борисов, може би в негово лице и от Народния театър „Иван Вазов“ - Шопов да направи пиеса на Георги Марков. Тогава ставаше дума за „Комунисти“, но после възприех идеята за „Да се провреш под дъгата“ като по-подходящо, по-театрално, зрелищно заглавие - като пиеса, на която аз държа повече като философско осмисляне и съдържание. „Комунисти“ е една чисто документална драма, която има своя смисъл, своето значение, но едва ли би могла да се срещне днес (дали не е още рано?) с публика. Докато „Да се провреш под дъгата“ е една художествена метафора, едно театрално, гротескно, психологическо художествено произведение, което в чисто театрален смисъл е по-комуникативно със зрителите, а определено и по-нужно именно днес. Онова, което беше смисъла и посланието на пиесата в 67-ма година, днес някак си работи на квадрат - два пъти повече и по-силно. Именно защото в продължение на тия 20 години след жадуваната и очаквана промяна, се сблъскваме с факти, които никак не ни радват. И анализа или разреза, който пиесата прави на нашенския си, българския народопсихологичен характер, колкото и да е жесток, толкова повече ни е необходим. Но това бихте могли да възприемете, да разберете и оцените, след като гледате представлението, ако имате това добро желание. Така че аз имам всичкото основание в момента да благодаря на г-н Борисов и на театъра, че ми осигуриха тази възможност, както съм написал в програмата, да върна представлението на Георги Марков. И със самото представление да кажа, че той е жив с всичко, което ни е оставил.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Много благодаря на Асен Шопов, който, както забелязвате, не може да говори без вълнение за това събитие, което е част от неговата съдба. И сега искам само да ви спомена, че имате възможност да зададете няколко въпроса и към племенника на Георги Марков - Любен Марков, който е тук. Той повече от 20 години се опитва да пробие една непробиваема стена на българската тайна полиция, служби, правосъдие, следствие, и би могъл да ви съобщи някои по-пикантни подробности, ако те ви интересуват, но не това е и целта, нали разбирате. Целта е спектакълът, който ще видите тази вечер. Имате думата.
МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Искам да попитам, Георги Марков имаше ли някакви изисквания към актьорите, когато репетирахте 68-ма година, и какви са били те? И освен това, имат ли някакви прототипи героите, понеже той самият е бил в санаториум?
АСЕН ШОПОВ: За изисквания към актьорите не бихме могли да говорим. Ще си позволя да се пошегувам: колкото е звезден нашият състав днес, толкова звезден беше и съставът в Армията. Това бяха артисти: Димитър Стратев - старият, Ефо Стратев, Любомир Димитров, Наум Шопов, Кирил Янев, Венко Пехливанов, Никола Динев. Съставът беше изключително силен. Художник на представлението беше Младен Младенов и това беше много ярко, драстично ярко представление. Участваше и художникът Михаил Симеонов, който направи маски на всичките актьори. В този смисъл, изисквания към актьорите - не, но имаше работа с актьорите. В процеса на самите репетиции се раждаха неща от корекциите, от промяната, от желанието да се... нека да отключа това, да не е енигматично за вас: пиесата завършваше с това, че групата, която обитава санаториума, е провокирана от попадането в санаториума на едно момиче, млада простреляна партизанка. Накрая идва полицията (по комунистическо време: милиция - б.р.) и те я вземат на ръце тържествено, носят я на раменете си и единият от героите казва на полицая: „Свали си шапката бе, говедо“. Това беше финалът на пиесата. И това беше неприемливото за мен... - не мога да приема тази история, и започна разработката, която сега не бих искал да откривам, просто искам да я видите. Т.е. това не съществува, партизанката остава в стаята като провокация на героите към тяхното проявление. Няма полиция, но има предателство. Има предателство, което осмисля тази разкошна метафора, която е в пиесата: да се провреш под дъгата... да тичаме да се проврем под дъгата, белким се променим. „Да де, но - казва един от героите - санитарят, който е гърбав и ням през цялото време, и проговаря на финала - гърбицата си как ще провреш?“ Т.е. всичко това, което сме натворили, наплескали - да не употребя по-неприятна дума... как ще стане промяната, която 20 години не иска да стане? И точно в този смисъл Георги коментира най-актуалното нещо в момента. Така че там - пряко към въпроса, участваха всички, но не като изискване, а като участие.
МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Имат ли прототипи героите?
АСЕН ШОПОВ: Това е в интимната сфера на писателя, която аз не мога да знам. Има една малка подробност: колкото и да е странно това, по същото време, малко по-рано може би, е написана повестта „Санаториумът на д-р Господов“, за чието съществуване аз така и не знаех. Нито пък той си отвори устата да ми каже. Той можеше да ми каже: абе, я прочети тука, да имаш... Пиесата по същество не се различава по нищо от повестта, тя съдържа всичко в себе си като белетристика и би могла да ползва една такава работа. Но открих това сега, когато почнах работа.
МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Може би племенникът ще каже дали има прототипи, ако знае.
ЛЮБЕН МАРКОВ: Не, не зная. Не съм племенник, само братовчеди сме. Нямам сведение дали има прототипи или не.
АСЕН ШОПОВ: Всеки автор по един или друг начин първо попива от действителността - това с което се сблъсква. Той няма откъде другаде да вземе, освен от живота, и съответно отразява. Така че вероятно е срещал хора, които... но те са толкова обобщени и толкова, така, поставени в позицията на категории, защото шестте души, които са в санаториума, са като бай Ганьо - лекар, философ, художник, един психически комплекс в ГЪРБАВИЯТ и един сексуален комплекс в ПЕДРО - дете на българин и испанка. Така че, общо взето, това е една призма, един шестпластов разрез на нашия характер.
МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Осемпластов може би.
АСЕН ШОПОВ: Шест. И като прибавим управителя - вие сте права, да, защото всеки се проявява по определен начин. И като прибавим управителя, който се колебае между дълга на лекаря и това, че руснаците са вече в Румъния, като прибавим НЕМИЯТ САНИТАР, който практически ги спасява и им предлага катарзиса - нека бъдат осем. Така де, нека бъдат, аз няма защо да проявявам... Предполагам, че нашият състав вече е известен.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Пиесата е играна и в Лондон, знаете, има десетина представления. Тук е и лондонският афиш. Анабел Маркова, вдовицата на Георги Марков, изпрати екземпляра, който е преведен на английски. Той почти не се различава от варианта, който вие ще гледате, той е със същия финал. Единствено, и това е написано в материалите, които са ви дадени заедно със снимките, тъй като в тази програма няма снимки на актьори, посветена е изцяло на Георги Марков, там се споменава, че тази партизанка е станала терористка и не се уточнява времето на действие - Втората световна война. Но все пак да не забравяме, че това е било седемдесетте години, когато тероризмът е звучал по друг начин, отколкото днес, нали.
АСЕН ШОПОВ: Така е, и партизанката би била съвършено чужда на един лондонски зрител.
АНЕЛИЯ ЯНЕВА: А смятате ли, че сега такъв персонаж може да се приеме като катализатор на случващото се между тези мъже?
АСЕН ШОПОВ: Вижте, аз ви казах, че тя присъства почти символично. Тя е ранена партизанка, която е внесена в една от стаите. Те само подушват, че там има жена. В пиесата, участвайки на чисто сюжетно ниво... тя има съвършено друго предназначение. В контекста на идеята за предателството, партизанката е носител на идеализма на младите хора, които в името на една идея могат да отидат... както казва героят: тя е имала своите здрави дробове. Въпреки това те не разбират защо е отишла и е застанала срещу куршумите, които са я простреляли. Същата тема се разглежда и в „Комунисти“. Това са хората от познатото ви „Пленено ято“ (филм на Дучо Мундров, 1962 г. - б.р.), т.е. тези млади хора, които носят идеализма в себе си, носят идеята в себе си, така, готови, както във филма на Бинка, където с бинтованите ръце са запалени като факли и горят, ако си спомняте в „А бяхме млади“. И които са жестоко излъгани, измамени. Това, което е последвало и което би било жестоко разочарование за тях, а имаме и живи примери от типа на Христо Ганев. Така че тук партизанското движение или съпротивителното движение не играе. Това не е пиесата на Иван Пейчев „Всяка есенна вечер“, не е история от времето, това е само повод, леща, през която можем да погледнем в процеси, които разкриват една рентгенова снимка, т.е. една снимка на вътрешното ни състояние или цялата ни несъстоятелност, в която съществуваме.
РЕПЛИКА: Епизод.
АСЕН ШОПОВ: Според мен пиесата не е сюжетна и е над времето, в което е сюжетирана. Тя има своето дълбоко философско осмисляне - пиесата е притчова, самото й заглавие води нататък. Ние имаме такава неистова нужда да се проврем под дъгата, белким нещо се промени, но то е и невъзможно - дъгата винаги бяга. Като оная идея на хоризонта, дето все я гоним и дето все се мъчим да я реализираме.
АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Дано успеете да проврете под дъгата и публиката, която ще дойде. Дано не се окажа права, но след апатията на институциите и на сцените да поставят отново Георги Марков, страхувам се, че вие ще се сблъскате и с апатията на публиката, която последните години не отива в салона за обществен дебат, а да се забавлява. И когато това не й се предоставя, тя наказва спектакъла.
АСЕН ШОПОВ: Ами, това е проблем на театъра. В смисъл, че театърът трябва да изгради нещо, което да купи публиката, да я купи в буквалния смисъл на думата - когато се отвори завесата, публиката да се отдаде на представлението. Ако не успее, значи театърът не си е свършил работата. Тук затова е заложено и на този именно състав. Но аз пак повтарям, пиесата има качества, които качват произведението на ниво, което няма да се сблъска с апатията на публиката, на този, който ще каже: абе, това не ме интересува, искам да се забавлявам. И ако публиката иска само да се забавлява, това не значи, че ние само трябва да я забавляваме. Това че телевизията ни забавлява, ми е дошло до тука. Но вие сте права във, как да кажа, във вълнението си за това, че е сложна срещата на пиесата - на представлението, с публиката. И в нейната разнородност, но нали затова са нашите усилия, да преодолеем това.
АВГУСТА МАНОЛЕВА: Все пак, индиректно или директно ви отказаха в Театъра на армията и в другите театри, за които говорихте, да поставят пиесата?
АСЕН ШОПОВ: В тези 20 години, когато се мъчех да правя уговорки в тази посока - директно.
АВГУСТА МАНОЛЕВА: Аргументите?
АСЕН ШОПОВ: Аргументите: Георги Марков. Това не е ли достатъчно?
АВГУСТА МАНОЛЕВА: Не знам.
АСЕН ШОПОВ: Реакцията е жива, налице - тези, които са елиминирали това явление, все още са живи и активни.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Самият Георги Марков, ако беше жив, щеше да бъде сега на премиерата си, макар и на осемдесет и две години... А може би е имало мотиви да откажат - че тя е художествено несъстоятелна, остаряла, че тази проблематика е вече чужда на съвременния зрител.
АСЕН ШОПОВ: Аз предполагам, че съществуват и сега такива съмнения или предварителни оценки: защо ви е тази пиеса, не е ли стара, за какво въобще правите това нещо? Но това няма дифинитивно доказване - трябва да влезете, да гледате и да си кажете: ами да, не става.
АВГУСТА МАНОЛЕВА: Нещо повече за участието на Спарто?
АСЕН ШОПОВ: Спартак.
АВГУСТА МАНОЛЕВА: Да.
АСЕН ШОПОВ: Участието се изразява в това, че той има изложба, на която е експонирал може би дузина скулптури върху портрети на Георги Марков. И когато аз видях неговата... как се казва това за изложбата - диплянка не е най-точното?
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Каталог.
АСЕН ШОПОВ: Каталога от изложбата... и видях тази снимка, се заплеснах по нея с мисълта, че Георги Марков казва: ще се провреш под дъгата друг път.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Има такава снимка на Георги Марков, можете да я видите в интернет, където прави така (показва корицата на програмата). И по снимката е скулптурата. Можете да публикувате двете една до друга във вестниците. Малко е неясна обаче, понеже е стара самата снимка като качество, неясна ще излезе. Не знам.
АСЕН ШОПОВ: Някак си ми изглеждате тъжни и не мога да разбера защо. Имате ли все пак някакви въпроси, на които може да се отговаря?... Много ми беше трудно с актьорите. Ако попитате защо, ще ви кажа: защото всичките са звезди.
МАРИАНА ПЪРВАНОВА: Те имаха ли свои мнения по въпроса, вие съобразявахте ли се?
АСЕН ШОПОВ: Не мога да ви опиша колко мнения имаше по въпроса. Разбира се, че сигурно съм се съобразявал с куп неща, но по-трудно ми беше не да се съобразя, а да неутрализирам многотията. Пиесата е своеобразно изпитание и се оказа своеобразно изпитание и за тях. Тя не е разположена, така, като нормална пиеса, в която се редуват сцена след сцена и действието тече непрекъснато между двама-трима души. Тук те са накуп като в „Полет над кукувиче гнездо“, като на Иван Радоев, там, в какво беше...?
ГЕОРГИ БОРИСОВ: „Човекоядката“.
АСЕН ШОПОВ: „Човекоядката“. Общо взето една непрекъсната мелница между всички и това ги поставя пред особено изпитание.
АНЕЛИЯ ЯНЕВА: Не намерихте ли сценограф, на който да се доверите за тази постановка?
АСЕН ШОПОВ: Аз на сценографи не се доверявам... Опитвам се да се шегувам, но почти половината от моите постановки са по моя сценография. Това е някакъв недостатък може би, но когато прочета една пиеса, сценографията вече е готова и почвам да диктувам на сценографа какво да прави, и оттам само се караме.
ВЪПРОС: Смятате ли, че младата публика днес се интересува от Георги Марков, от сюжета, от проблемите?
АСЕН ШОПОВ: В този смисъл едва ли има някакво значение какво аз смятам, но много бих искал да се интересува младата публика от по-широк спектър от проблеми. Ако ме питате: смятам ли, че ако в залата влезе млада публика, ще възприеме представлението - смятам, определено. При това първата половина на пиесата е почти в чисто гротесков план. Тя е много театрална, бих казал даже, забавна. Тези шест човека, които вече не могат да се търпят помежду си, които са живи мъртъвци, които непрекъснато се ядат, дразнят, и в един чисто жанров план непрекъснато експонират, как да кажа, завишената си потентност на туберколозно болни, и непрекъснато говорят за, можете да си представите, за какво ли не, докато открият, че не само говорят за жена, а в стаята между тях има и жена. Което особено ги възбужда, редят се на опашка за тази жена, разиграват я на карти и т.н. и т.н., тоест пиесата е живо театрална. Финалът удря по главата.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Фактически това е финалът, заради който спират пиесата в Театъра на армията.
АСЕН ШОПОВ: Е, да.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Защото година преди вашата постановка в Театъра на армията...
АСЕН ШОПОВ: Има две постановки.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: ... е режисьорският дебют на Крикор Азарян...
АСЕН ШОПОВ: В Пловдив.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: ... в Пловдив, с другия финал.
АСЕН ШОПОВ: По оригинала на пиесата. Да, така е.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Тоест това е вашата роля в тази постановка, че...
АСЕН ШОПОВ: Е, изиграл съм тази злощастна роля да бъде спряна пиесата.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: ...да катализирате Георги Марков да направи такъв финал, който наистина преобръща пиесата.
АСЕН ШОПОВ: За което не мога да съжалявам.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Ето, чудесно творческо сътрудничество между режисьор и автор... Ами, ако нямате повече въпроси, горе-долу един час... измъчихме в този твърде напрегнат, върхов момент...
АСЕН ШОПОВ: А, не сте, не сте...
ГЕОРГИ БОРИСОВ: ... за Асен Шопов, когато...
АСЕН ШОПОВ: Не сте, двайсет години не съм имал контакт с медиите, така че, моля ви се, не сте ме измъчили.
ГЕОРГИ БОРИСОВ: Добре, благодарим ви много, надяваме се, че ще ви хареса тазвечершното представление и вие достойно ще го отразите за българския читател. Закривам пресконференцията, както се казваше навремето.