"Гъдулката гори" - Театър "София"
Дата на публикуване: Apr 06, 2012 8:51:57 PM
снимка: Ники Литов Студио
постановка - Добромир Цветков
сценография - Димитър Шопов
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
06.04.2012
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добре дошли на пресконференцията за „Гъдулката гори“. За мен е удоволствие да ви представя първо автора на пиесата Райко Байчев, до него са режисьорът на постановката Добромир Цветков и сценографът Димитър Шопов. Хората, които седят от двете ми страни, са режисьорът Мартин Киселов и г-жа Камелия Величкова. Те са поканени, защото бяха част от комисията, която избра на първия конкурс на Театър „София“ за съвременна българска пиеса произведението на Райко Байчев „Гъдулката гори“ - сред 145 заглавия. Повтарям, 145 пиеси постъпиха и бяха разгледани от нас. В комисията бяха също Ромео Попилиев и Ириней Константинов. Преди да настъпи днешният ден, в който да ви поканим да гледате представлението, аз самата не вярвах, че конкурсът ще има тази благодатна реализация - да се случи представление. То стана отново с конкурс - режисьорът беше избран сред дванайсет души, които проявиха интерес да направят тази пиеса - предложиха своите експликации, и Добромир Цветков спечели доверието ни да я реализира. Дали сме били прави, ще кажете вие днес като гледате представлението. То е реализирано изцяло от млади хора и е един модел, който на мен ми се струва много удачен. Зад тази постановка от самото начало - от конкурса до реализацията й, застана Банка ДСК, която ни подкрепи, и финансово, и морално, за което ние й благодарим. Имате възможност да задавате вашите въпроси към тези трима човека, които вярвам, че доста често ще се срещат с вас в качеството си на автор, на режисьор и на художник. Ролята в този моноспектакъл изпълнява Юлиян Рачков. Това е един млад артист, който от два сезона е в трупата на Театър „София“ и който се гмурна смело в най-сложното, според мен, да направи моноспектакъл. Така че, имате възможност да задавате вашите въпроси. (Кратка пауза.) Краси мълчи неодобрително...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Е, защо пък неодобрително, няма такова нещо.
ИСАК ГОЗЕС (в-к „Стандарт“): Аз искам да попитам режисьора (вече за автора е ясно, той се е явил на конкурса, спечелил е, наш колега е, ние го поздравяваме): а вашият път до пиесата какъв е, вие след това ли я четохте, как сте чели, как стана, хареса ли ви?
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Естествено, че след това я чете.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Конкурсът за режисьорски проекти беше обявен на сайта на Театър „София“. В интерес на истината, трябва да бъда благодарен на професор Иван Добчев, който ме нави, в смисъл, каза ми: обърни внимание на тази пиеса, ако ти харесва, може пък да се кандидатираш, да кандидатстваш. И аз, така, проявих интерес, тогава прочетох пиесата и се включих в конкурса за режисьор. Това е пътят ми към... срещата ми с пиесата.
ИСАК ГОЗЕС: А много ли бяхте режисьорите?
Д. Цветков, Р. Байчев, К. Величкова и Б. Костуркова
снимка: velyub
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Аз не знам точно кой е кандидатствал като цяло, нямам списък на хората, които са били, защото тогава течеше селекцията. От другите участници знам едно, две имена, така че нямам представа с кого съм се състезавал (смее се), в интерес на истината. Не съм и питал, не знам защо.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Няма значение.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Да, а може би няма и значение.
РАЙКО БАЙЧЕВ: Понеже и аз бях в журито, което избираше режисьор, причината да харесам проекта на Добри, е, че беше много аскетичен, много изчистен, което съвпадна и с моето виждане за спектакъла - да не е претруфено, а някак си честно, голо, студено дори като визия. Това беше причината специално аз да се съглася той да режисира „Гъдулката“.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Въпрос ли искате да зададете?
ЕЛИЦА ИВАНОВА (в-к „Стандарт“): Аз имам въпрос към Мартин: вие като човек от журито, който пръв е прочел пиесата - какво ви хареса в нея, защо я избрахте от 145?
МАРТИН КИСЕЛОВ: Няма да обиждам другите 144. За мен беше най... (боже, при жив автор ме карате да казвам това нещо, пък и в стаята) най-простичкия, най-честно разказания текст. Предполагам, че това е обхванало и вниманието на екипа, който го е реализирал. Хумор, едновременно с дълбочина, което рядко се случва. Нашите автори често пишат повече, рядко умеят да пишат по-малко, а като тръгнат да пишат по-малко, пък пишат едни такива мълчаливи, неразбрани текстове и ние няма какво да правим с тях въобще. Райко в общи линии не беше паднал нито в едната, нито в другата клопка. Лично моето мнение е, че имаме страшно много нужда от такива текстове, а не от интелектуални упражнения в една или друга посока. Малко живи текстове имаме, доста интелектуални текстове имаме. Някак си така... но аз съм един от петима, в смисъл, това е текст, който всъщност влезе в Топ 10 на всички май...
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да, да, той беше в десетката.
МАРТИН КИСЕЛОВ: Всеки един от журито имаше този текст в...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Именно, вие издадохте сборник.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не, те останаха и още пиеси, които бяха в кръга на нашето внимание.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Е, ясно, като са били 145, естествено.
МАРТИН КИСЕЛОВ: Да, но тази ни очарова, най-простичко казано.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Аз тук мога да добавя - ние бяхме много изненадани, когато разбрахме възрастта на автора. Защото бяхме дълбоко убедени, че това е човек, който познава времето, за което става дума, а не че се е раждал тогава, когато героят му живее част от живота си. Но така или иначе, това е красивото на изкуството, че човек може да мечтае и да създава светове, които да изглеждат истински. (Пауза.) Аз знам колко е неловко да се задават въпроси за нещо, което още не е гледано, и че смисълът на пресконференциите преди спектакъла е доста оспорван, но пък едновременно с това имате възможност да попитате създателите на постановката за неща, които биха ви били интересни, за да може после да проверите, когато гледате самото представление, дали техните намерения и очаквания се покриват с вашите.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Аз искам само....
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да, Краси.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: ... едно нещо да попитам: понеже текстът, това е моето лично мнение, е доста дълъг, режисьорът съкращавал ли е нещо или го е оставил в пълната му сила?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Текстът е в пълната си сила, но със съкращения (смях).
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Сигурно, защото това, което аз прочетох, ми се видя страхотно дълго за моноспектакъл.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Четирийсет и колко... - пет, шест... - нещо такова, като страници е в оригинал.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Доста е дълго, да.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Сценичният вариант на този текст е по-кратък, естествено.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Радвам се да го чуя.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: По принцип режисьорската работа предполага и такъв вид...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Разбира се.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: ... редакция, сценичен вариант. И хубавото в случая е, че тази пиеса продължи естественото си развитие в театралната среда, т.е. ако сте запознати в дълбочина с пиесата, ще се изненадате, че някои неща не присъстват в оригиналния текст. Авторът...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Тоест има привнасяния някакви.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: ... беше с нас, имахме неговата благословия, когато си позволявахме отклонения, допълнения или съкращения. С него работихме много активно през това време, така че, мисля, това беше за добро. И самата пиеса, ако ви е направило впечатление, че може би е малко разпиляна - сега е доста по-стройна, но все пак това е и сценична версия.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Както знаем, театърът показва, а не доказва - това е азбучна истина. Не е препоръчително да се допускат на сцената описателни моменти и белетристика, защото това вече не е театър, а чиста литература.
РАЙКО БАЙЧЕВ: В момента постановката е дълга час, час и пет минути, което е кратко.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Много добре.
РАЙКО БАЙЧЕВ: По принцип повечето моноспектакли отиват до час и половина.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Максимум.
РАЙКО БАЙЧЕВ: Да, така че, мисля, че един час...
РЕПЛИКА: Един час е нормално.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Съвсем нормално.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Наистина, те имаха много добър репетиционен процес, защото от една страна е много трудно да имаш жив автор, нали, не се знае как ще се отнесе към това...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Изключително трудно е (смее се).
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Но пък това, че горе-долу са едно поколение, показа своето предимство. Мисля, че не се познавахте предварително, нали?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Не, не.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Те се запознаха и в един момент започнаха да се движат в театъра като една група съзаклятници, от която току някой се отделяше някъде... Мисля, че Райко трябваше да почнат да го търсят в Театър „София“, а не във в-к „Стандарт“ - тук беше по-вероятно да го намерят. Нямаше катаклизми и може би това е най-добрия модел на работа, на доструктуриране на една пиеса вече за театрална сцена с участието на автора. Резултатът, мисля, достатъчно добре ще говори, че има смисъл от това, което правят.
ПЕНКА МОМЧИЛОВА (БТА): Всички са избирани с кастинг - а актьорът?
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не. Всеки един от режисьорите, които се явиха на конкурса, имаше предложение за артист от трупата на Театър „София“. Това беше нашето условие. Юлиян Рачков присъстваше и в други предложения, но така или иначе изборът на екипа, свързан с Добри, водеше и до избора на Юлиян като изпълнител на ролята на гъдуларя.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Разбрахме, че сега ще има друг конкурс за драматургия.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Той тече в момента.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: За какво е точно?
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Той отново е за съвременна българска пиеса. Условията, на които трябва да отговаря пиесата, са: да не е публикувана, да не е поставяна и, не на последно място, да не е участвала в други конкурси, за да не си търкаляме едни и същи пиеси. Срокът за подаване на творбите е до 15 юли на адреса на Театър „София“ - в два броя на хартиен носител и във формат .pdf на служебния ми имейл, който може да бъде намерен на сайта на Театър „София“. Вече започнаха да пристигат пиеси, макар че все още има време до крайния срок. Много ни радва, че сред десетината постъпили заглавия, отново има пиеси от утвърдени автори, има и пиеси от имена, които поне аз за пръв път срещам. Предполагам, че са хора, които правят първите си стъпки в областта на драматургията. Ние ще продължаваме да правим конкурса неанонимен, защото смятаме, че това не е конкурс на държавно ниво, така че да усвояваме някакви пари. Театър „София“ прави конкурс, за да стимулира българската драматургия чрез откриването на онази пиеса, която ще отговаря най-пълно на художествените критерии на театъра и на неговата трупа в момента, в който оценява постъпилите творби. С радост виждаме, че това е дейност, която и други театри започват: освен конкурса на името на Славка Славова на Театър 199, който е определен за камерна драматургия, вече и Младежкият театър прави конкурс, който пък е свързан с възрастовата група на авторите - до 30 години. Те също поемат ангажимент наградената пиеса да бъде реализирана. Сигурно това е удачният модел - българските автори да бъдат стимулирани и тази пиеса, която отговаря на условията на театъра, който заявява: търся текст от автор от моята „националност“ - да бъде реализирана. Това е, вторият ни конкурс тече, отново Банка ДСК са наши спомоществователи, отново се надяваме да можем да издадем и книжка, ако, дай боже, има достатъчно интересни пиеси. И, живот и здраве, след две години, който работи в Театър „София“ и е драматург, ще ви каже, че е обявен трети конкурс за драматургия. Това е. Аз лично много се радвам, че се случи това нещо - пиесата, която беше наградена, да бъде реализирана в срок - във времето, което бяхме предвидили, че млади хора се заеха с нейната реализация и че въобще дадохме възможност на едно ново поколение артисти да кажат своята дума не само за театъра и за това какъв те го виждат като смислен и важен, но и да разговарят за проблеми, които са важни за всички нас - от своята гледна точка, която с изумление виждам, че в годините доста се промени - има промяна на ценности, промяна на гледни точки към това, кое е съществено. И е много важно да чуем какво мислят тези, които идват, които днес градят живота си, защото те са тези, които ще го тласкат напред. Не казвам, че са прави във всичко, че във всичко съм съгласна, но те все по-категорично заявяват своето мислене, своя вкус, своите потребности - и който има уши, трябва да ги чуе.
ИСКРА КРАПАЧЕВА (в-к „Стандарт“): Пропуснахте да кажете, че пиесата беше номинирана за „Икар“, което говори, че изборът ви е бил правилен.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да, аз много се радвам, че гилдията на драматурзите към Съюза на артистите оцени качествата на тази пиеса и смятам, че номинацията също е награда. По принцип има раздвижване и в българската драматургия. В последните няколко години влязоха нови имена. И беше удоволствие, предполагам и за Мартин и Камелия, да прочетем, че пиесата на Иван Димитров, който беше един от участниците в нашия конкурс, и която беше наградена в Шумен, вече се чете на драматургичните уъркшопи ли там, как да ги наречем, в Ню Йорк, където участват хора от цял свят. За него не можем да кажем с нашата балканска подозрителност, че е изпратен текст на някой любимец. Явно Иван наистина е напипал в своята пиеса теми, които са любопитни на хората по по-големи ширини. И той отива, пожелавам му успех, да се представи с един от удачните си драматургични опити. Искрено се надявам и на този конкурс, който в момента тече, да се срещнем с нови хора, с нови автори, или пък с нови творби на автори, които вече са направили първите си стъпки, и да бъдем по някакъв начин стимул те да напишат следващата си пиеса. Ще видим какво ще стане. А сега, ако искате, задайте вашите въпроси.
ЕЛИЦА ИВАНОВА: Какво ще гледаме, комедия или...?
РАЙКО БАЙЧЕВ: Пиесата е кръстоска между комедия и трагедия. Като хуморът е повече от тъжното, но не и по-важен - тя не е написана само единствено, за да разсмива. Но и самият аз като зрител харесвам този жанр, в който смешното и сериозното се сплитат заедно, защото много ми напомня на живота изобщо.
ЕЛИЦА ИВАНОВА: Добри, ти какво мислиш?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Аз мисля, че трагично... - не, защото трагедията все пак е нещо крайно.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Може би по-скоро драматично, отколкото трагично?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Да, драматично, и още повече, че все пак нещата, за които става въпрос вътре - и от забавната, и от драматичната страна, са изключително български. Това е едно от нещата, което ми хареса в тази пиеса. Мисля, че тя е достойна снимка на времето, в което живеем в момента, на тая душевна безпътица, в която циклим вече доста време. Не са само въпросните двайсет години, от доста повече време, струва ми се, има едно абсолютно изхабяване на желанията, на мечтите, на фантазията - въобще на стремежа на човек да се развива в личния си живот. Доколкото това тук е общо взето метафора, може спокойно да пренесете професионалния план на още много категории труд, защото тук все пак говорим за гъдулар в общински народен ансамбъл, и ще видите, че текстът ще е абсолютно адекватен и към тях. Поне това е моето мнение. Така че, да, може да го приемаме и за абсурд, може да го приемаме и за драма, може да го приемаме и от смешната му страна. Общо взето, мисля, че текстът дава възможности за жанров избор, ако искате така да го кажем.
ДЕСИСЛАВА ТОМОВА: Добри, въпрос към теб като режисьор. Най-напред искам да кажа, че съм запозната с пиесата, чела съм я няколко пъти. Монодрамата на Райко Байчев е един изключителен текст. Бях изненадана, че той е толкова млад човек, а има вече задълбочени прозрения за нещата от живота. Персонификацията на героя, на гъдуларя, с неговия инструмент е римейк на „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд.
Как си подходил като режисьор? Запазил ли си Свръхзадачата, която е вложил Райко вътре в пиесата и как се движи условната драматургична нишка? Има известни интервенции, които, разбира се, ти си съобразил с автора и сте работили в екип. Какво е режисьорското ти виждане за проблемите, които поставя пиесата?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: В контекста на театралната условност ли?
ДЕСИСЛАВА ТОМОВА: Да, да. Как си извел пиесата и в крайна сметка до какво разрешение на конфликтите се стига?
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Няма да ви кажем (смях).
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Тя го е гледала.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Нищо, нека и другите да го гледат също с интерес.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Да ви кажа честно...
РЕПЛИКА: Може нещо загадъчно да отговори.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: ... това не е пиеса, в която има серия от конфликти, много сложна интрига или нещо такова. Това е една изповед на този човек. И да, той стига до...
РАЙКО БАЙЧЕВ: Ш-шт! (Смях.)
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Моля ви се, да не би да четем криминале, недейте така. Ще го пазим в тайна, глупости. Моля ви се, това е смешно.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Вижте какво, финалът е достатъчно отворен, за да има възможност за различни интерпретации. Тук не става въпрос: той накрая умря, или се ожени, или се удави... Нека да ви дадем възможност да си тълкувате нещата, както бихте намерили за добре.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Както знаем, театърът поставя въпросите, а не ги разрешава.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Да, точно така, не сме разказвали някаква такава криминална история.
ИРИНА ГИГОВА (в-к „Новинар“): Бих искала да науча нещо повече за вашата биография като режисьор - чий възпитаник сте и къде сте поставяли?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Завършил съм НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов. Дипломирах се с постановката „Джуджетата“ по Харолд Пинтър, която по-късно се игра и в Театър „Сфумато“. Друго представление, което, така, извървя дълъг път, е „Смъртта на Дантон“ - игра се в НАТФИЗ, беше избрано там на режисьорска борса, после се премести пак в Театър „Сфумато“ и след един сезон замина на фестивал във Франция. С Димитър Шопов правим вече пето представление, юбилейно, трябва да празнуваме (смях). Всичките ми по-сериозни досегашни неща са с него. Заедно направихме и „Не аз“ от Самюъл Бекет в Националната художествена академия - това беше част от неговата дипломна работа. Направихме още „Тишина“ от Харолд Пинтър. Това е засега... С него работим и по други проекти, които обаче не са театрални.
ЕЛИЦА ИВАНОВА: Какви са?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Художествени (смях). Художествени, в смисъла на...
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Концептуални.
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Да, може да се каже така. Съвременно изкуство, най-грубо казано.
ВЪПРОС: Научихте ли се да свирите на гъдулка?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Не можахме. Много труден инструмент, трябва да ви кажа.
ЕЛИЦА ИВАНОВА: Пробвахте ли?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Ако хванете такова нещо в ръцете си, ще разберете за какво става въпрос.
РАЙКО БАЙЧЕВ: Актьорът ходи на уроци по гъдулка - на три урока е отишъл.
КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: След като Вальо Ганев се научи да свири на контрабас, никак не се учудвам.
ВЪПРОС: Райко, ти откъде взе тези детайли за гъдулката, след като не си свирил на гъдулка.
РАЙКО БАЙЧЕВ: Ами, аз свиря на китара. Вие ще видите в пиесата, че гъдуларят има непоносимост към китаристите (смях). Разбира се, аз използвам гъдулката като метафора, но ми трябваха и особеностите на музикалния инструмент, за да може този човек на сцената да бъде убедителен и да видите автентичен гъдулар, какъвто е моят братовчед. Ние растяхме заедно - аз учех китара, той учеше гъдулка, и в мен винаги имаше някаква надменност към него, защото аз ставах център на компанията с китарата, но не и той. Но после, като пораснах и, надявам се, малко поумнях, видях, че гъдулката е много повече художествено продуктивна и образна, а гъдуларят е много по-интересен, защото той има комплекси, притеснения, че няма да се получи с този инструмент - нещото, което ще видите от Юлиян Рачков съвсем скоро. Сега си говорим, но най-важният човек ще видите долу на сцената. Благодарение на братовчед ми аз знам всичките тия глупости за гъдулката.
ЕЛИЦА ИВАНОВА: Юлиян трудно ли се съгласи - все пак това е първия му моноспектакъл, нали?
ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ: Да, това му е първия моноспектакъл. Не се съгласи трудно, защото ние с него се познаваме от Академията, работили сме и други неща заедно... Зарадвах се, че вече е на щат в Театър „София“, викам: а, ето това е човекът, който ще може да се справи. Мисля, че той с радост прие. Хвърли се доста смело, не се уплаши от това, че е моноспектакъл. Сега вече малко се плаши, когато влиза публиката... Не, мисля, че се справя отлично.
БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ако нямате повече въпроси, да ви пожелая приятно гледане и да ви поканя на 23 април, когато ще бъде следващата ни премиера на „Тирамису“. Авторката Йоанна Овшанко ще дойде за премиерата, така че ще имате възможност да вземете интервюта от нея, но за това ще получите покани. Приятно гледане.