"Борислав" - Софийска опера и балет

Снимки: Светослав Николов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

(със съкращения)

27.10.2015

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден на всички. Имам удоволствието да ви представя нашия нов проект. Той идва след големите ни гастроли в Словения, Германия и Япония. Предстои още един в Румъния. Паралелно с подготовката им, в края на миналия сезон заложихме представянето на първата българска историческа опера "Борислав" - с едно второ заглавие "Великият войвода на Цар Иван Асен II", което й слагаме, за да можем да конкретизираме и да дадем по-голяма яснота за публиката, защото заглавието, писано преди повече от 100 години, нищо не говори на зрителите. Вече имаме традиция във възраждането на забравеното творчество на Маестро Георги Атанасов - преди няколко години показахме в концертно изпълнение оперите "Косара" и "Алцек". Така че това трио, което ние заформяме с "Борислав", отдава голяма почит към български композитори, които все по-малко се появяват на българските концертни и оперни сцени. Вече имахме удоволствието да чуем и да видим операта на Маестрото по време на тазгодишния летен фестивал "Сцена на вековете" на Царевец. За мен това е най-точното място да се покаже операта "Борислав". Там тя има много по-големи послания и внушения, отколкото в театрална зала. Миналото лято с моя колега Валентин Стамов потърсихме начин да влезем в архивите на БАН и да докоснем тези доста разпилени страници от миналото на българската оперна история. Дълго време гледах и въртях в ръцете си и партитурата, и клавира, който беше в трудно за работа състояние - този материал трябваше да бъде събран много добре, даже и редактиран текстово на места. Аз нямам право да критикувам качествата на творбата, защото това е първият български композиторски опит на професионална основа - можем само да се гордеем, каквито и да са качествата й. Затова по-малко ще говоря за нейните качества, отколкото за самия факт, че в една кална и пълна с минарета София се появява един талант, един гений, който слага началото на българското композиторско оперно дело. Въпреки че преди това е имало много опити в някаква такава полуформа и Софийската опера в ония години с голяма охота е посягала към българския репертоар. Няма да говоря за "Камен и Цена", за "Тахир Беговица" и т.н. неща, които са били част от "калдъръма", бих казал, на тази слава на българския оперен театър. Мога да кажа, че Националният оперен театър е в една млада възраст - само на 125 години. Млада, защото операта възниква преди 418 години. Знаете, че през 1997 г. на пл. "Ал. Батенберг" ние чествахме 400 години от основаването на оперното изкуство в Италия. Тези съразмерности ние също ги усетихме, когато бяхме в Германия с българския "Ринг" ("Пръстенът на нибелунга" - б.р.), когато бяхме в Япония с руския репертоар - за пръв път Софийската опера показа руска опера в Япония. Винаги ме е учудвало защо ние изпълняваме само италиански репертоар, а не и руски, при положение, че руската класика беше наш патент по времето на студената война. Много български певци се изявиха в Европа с руския репертоар. Ако те не изпълняваха руски репертоар, може би много от тях щяха да си стоят още в София и никой нямаше да знае, че са тези и тези имена. Тук Сашо Абаджиев като наш жив хронист ги знае най-добре тези неща.

Снимки от пресконференцията:

velyub (T-now)

Така че ние посегнахме към тази първа българска историческа опера и след три месеца аз се обърнах към моя колега и приятел Велислав Заимов - композитор, бивш шеф на Съюза на българските композитори, който има опит в тези прекрасни редакции, имах му пълно доверие, и след няколко месеца работа - той с неговия екип и един наш оркестрант Петко Райчев, решихме да поставяме операта. Това се случи в последния момент, защото много трудно се координират дългосрочно нещата в България - зависими сме от много фактори. В момента сме в голяма зависимост от икономически фактори, но през лятото на тази година "Борислав" се качи на хълма Царевец, там където се развива историческото действие и действието в либретото. Много съм доволен и щастлив, че това стана традиция - след "Ивайло" на Марин Големинов (под диригентството на композитора) през 1985 г., когато се честваха 800 години от въстанието на Асеневци и на мен ми възложиха да проверя дали на Царевец може да прозвучи оперен спектакъл. Точно преди 30 години помолих композитора Марин Големинов да дирижира "Ивайло" - много държах това да стане, а две години по-късно сбъднах мечтата на Панчо Владигеров да се покаже на същото историческо място, в историческото действие на самата опера, "Цар Калоян". И 30 години след първата оперна постановка на Царевец ние показахме "Борислав". Тук няма да видите същия спектакъл и ние нямаме претенции да е същия, но за мен е важно публиката да чуе една музика, която никога не е чувала и виждала как се реализира. Правим един вариант, един режисьорски ракурс на сцената на Софийската опера. Ще ни липсва крепостта, ще ни липсват площадките по вертикала и хоризонтала, благодарение на които събитията се развиваха в три плана, но нашите артисти, оркестърът и хорът блестящо се справиха с тази задача, с удоволствие влязоха в дрехите на цар Иван Асен II, на неговия пръв военачалник Борислав, там е и принцесата, там е и Тодор Комнин със своята дъщеря, която също е влюбена в нашия юнак. Доверяваме се на либретото на Николай Попов, който го пише за Маестро Георги Атанасов по пиесата на Иван Вазов. Избрахме Деня на будителите за премиерата точно заради тези двама български будители. Бих нарекъл и Софийската опера будител с нейните новаторски проекти. Веднага след "Борислав" качваме на нашата балетна сцена двама други български композитори - Васил Казанджиев и Димитър Ненов. Нашият театър е най-голям и може да си позволи всичко, което е в името на публиката. Ние идваме окрилени от Япония, където гостувахме за шести път при препълнени зали. За ваша информация: открихме нови места, където никой оперен театър от чужбина не е влизал. В едни огромни за по две-три хиляди зрители концертни зали - четири пъти по-големи от Зала "България", имахме възможност да създадем нови приятели и почитатели. Благодаря ви за вниманието. Нашият драматург Митко Бърдарски ще разкаже с няколко думи факти и случки. След това ще дадем думата и на други колеги и ще отделим време за вашите въпроси.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: Когато съм говорил с наши чуждестранни гости или с хора, които се интересуват от културата ни, те неведнъж са казвали: прекомерен интерес има при вас към историята. Даже се приписва на Чърчил едно изказване, че Балканите имали повече история, отколкото можели да понесат - отколкото било здравословно. Дали го е казал, дали не го е казал, не е толкова важно. Да, вярно е, и в литературата, и в киното, като ги погледнете, историята много активно присъства, но ние не сме го избирали това да сме толкова зависими от историята си. Така се е развила съдбата на България. Така че за мен е съвсем обяснимо и нормално нашата култура, нашите творци да се вълнуват от историята. Преразказват я отново и отново - от Възраждането до наши дни. С това аз си обяснявам и огромния успех на пиесата "Борислав", която тя е имала през 1909 година. Това е било сензация в цялата страна - до степен, че масово започват да кръщават новородените момчета Борислав. Това име започва да се превръща във въплъщение на мечтата на България за силна, славна, достойна участ. Току-що е обявена независимостта - 1908 г. Това е може би един от малкото щастливи моменти за България, когато хората имат упование в бъдещето. После ще дойдат войни, катастрофи и т.н. Затова и Георги Атанасов се обръща към тази пиеса. Аз бях много впечатлен от дързостта на този тогава още млад човек, но когато прочетох, че той, бидейки специализант при Пиетро Маскани в Италия, се заема да пише опера по "Ад" на Данте - представете си, аз не знам дали някой голям италиански композитор е дръзвал да опита силите си по това произведение - за мен това беше показателно за амбициите, за хоризонта на тоя човек. Когато се връща в България, след като е пробвал силите си в едни по-леки оперети, които се приемат много добре от публиката - като че ли тогава хората са имали по-голяма нужда от музика, отколкото днес - не знам, не смея да обобщавам, - той решава да напише тази опера. Отиват с артистите при Иван Вазов. Той обаче като човек, който държи на авторитета и престижа си, който се радва на успеха на драмата, деликатно отклонява поканата да напише либретото. Може би не се е чувствал в свои води. Той казва: това е нещо ново - българска опера, да видим ще прихване ли, ще има ли публика. Но композиторът няма търпение да чака и се обръща към своя приятел Николай Попов. Да, после критиката го упреква, че неговите стихове не са на нивото на Вазов. Е да, но кой може да е на нивото на Вазов - това не става така лесно. Премиерата на операта е на 4 март 1911 г. в София и отзивите са благосклонни, въпреки че има упреци към самите изпълнители: че не са били на най-доброто си равнище, че трябва още да работят върху образите, но като цяло начинанието получава морална подкрепа от обществото. Даже една от рецензиите завършва с думите: операта "Борислав" трябва дълго да се задържи на нашата оперна сцена. В този смисъл действително е прав Маестро Карталов, че Софийската опера изпълнява една културна мисия като възражда това произведение. Навремето много са упреквали Атанасов, че имало влияние от италианската музика - от Верди, от Маскани. Ами, защо да няма, не би могло. Те са очаквали да има повече от българската народна музика, но народната песен не може да се вкара механично в едно драматично произведение с историческа тема. Така че според мен усвоеният опит от италианската опера даже е плюс в работата на Маестро Атанасов, а не недостатък. В следващите си произведения той показва, че умее да използва богатото оперно наследство и съвременната му западноевропейска музика, пречупвайки я в своите сюжети. С тези няколко думи ви пожелавам да дойдете да се насладите на спектакъла и да го споделите с вашата публика, защото тук става дума не само за поредно представление, а за един момент, в който да потърсим в изкуството преосмисляне на своето самочувствие като българи. Не по този "мачистки" начин - само с размахване на мечове, тъй като там има драма дълбоко човешка, драмата между любовта и дълга. Има силни страсти, но има и моменти на равносметка. От тази гледна точка, мисля, че на това произведение може да се направи съвременен прочит - то не е само музеен експонат. Пожелавам ви приятно гледане.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим ти, Митко. Исках да ви представя диригента Жорж Димитров, но той в момента има репетиция с оркестъра. Ще го видите, той сам ще се представи в неделната вечер - на пулта на нашия театър. Пред вас са нашите утвърдени солисти, които също бяха в Япония, а една голяма част от тях и в Германия, т.е. това са същите певци, които пеят и Вагнер, и Пучини, и Бородин, и българска опера. Ето, например, Антон Радев има една малка роля, но тя е също много важна, Ангел Христов, който познавате от вагнеровия репертоар, и не само от него, имаше огромен успех в Германия, а също и в Япония. Той играе ролята на ИВАН АСЕН II. Светозар Рангелов играе същата роля. Той също беше с Операта в Япония и Германия. Тук са и нашите колеги Илия Илиев и Цветан Цветков. Вера Петрова работи с мен режисурата. Велислав Заимов възроди оркестрацията на материала. Тук е любимата на великия войвода на цар ИВАН АСЕН II - главният герой БОРИСЛАВ (Атанас Младенов), Лилия Кехайова, но тук е и Любов Методиева, която играе същата роля. Така че да се разберат кой ще пее на премиерата (на 01.11.2015 г. - б.р.). Това и ние ще решим.

ЛЮБОВ МЕТОДИЕВА: А може ли да отбележим, че и на осми ще има спектакъл, за да напълним салоните, благодарение на вашата реклама?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Ето, тя вече си определи, че ще пее на осми (смях). Благодаря ти, тъй като за мен е много трудно кого да избера, но ти си избра осми. Благодаря ти. (Смях). Представи се и ти, Елена!

ЕЛЕНА МАРИНОВА: Солистка съм в Софийската опера и сега благодарение на шанса, който ми даде Маестро Карталов...

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Искам да ви я похваля, защото Елена заедно с други две наши певици изпълниха една нова акробатика в "Рейнско злато" - на премиерата в Германия, минути преди спектакъла, те трябваше да заместят истинските акробатки и изпълниха техните задачи. Стана по технически причини. Благодаря ви.

ЕЛЕНА МАРИНОВА: Публиката не го разбра.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Публиката въобще не разбра и те получиха най-много аплодисменти - всички се чудеха как могат да правят и салта, и да лазят, и да се търкалят, и да пеят. Роси е жив свидетел и съответно Блага, която също играе една много важна роля в нашия "Борислав".

БЛАГОВЕСТА МЕККИ - ЦВЕТКОВА: ИРИНА - дъщерята на ТОДОР КОМНИН.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Кой друг не съм представил? Силвана. Ето една лъчезарна, красива, хубава наша героиня. Тя също беше в Германия и игра една знаменита роля в "Рейнско злато".

СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА: На ФРАЯ.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: На ФРАЯ, без която боговете не могат да живеят, защото от нейните ябълки черпят енергия. И сега вече искам да ви представя БОРИСЛАВ. Едно име, един млад наш артист, който само за два сезона влезе в много сериозен репертоар. Има прекрасни отзиви за него. Той ще бъде всъщност, така да се каже, реабилитатора на това заглавие като главна роля на операта "Борислав" на Маестро Георги Атанасов. Един млад артист, който вече дава изключителни надежди - Атанас Младенов (аплодисменти). Така. А сега искам да дам думата на Маестро Заимов, който веднага се отзова на моята покана да ни помогне в реставрацията на материала.

ВЕЛИСЛАВ ЗАИМОВ: Благодаря на академик Карталов. Представянето на тази опера хвърля светлина върху една страница от историята на българската музика, за която се говори и пише на основата на това, което се е говорило и писало, без да е видяно и чуто. Мисля, че никой от тези, които пишат за оперите на Маестро Атанасов, не беше виждал партитурата. Показах оригинала на някои колеги и те се изненадаха в различен смисъл. Защо се наложи моята намеса? Ще ви кажа няколко думи за самия Маестро Атанасов - какво впечатление оставя той. Завършил е консерватория в Пезаро при Пиетро Маскани и получава диплома за "Маестро ди музика". Затова пред името си винаги слага Маестро, което е било може би уникално за онези времена. Вероятно е получил като образование това, което днес наричаме магистърска степен. Той изглежда изключително талантлив като повечето колеги от онова време. Просто човек да се чуди откъде са намерили тези възможности, за да създават такава музика при онази оскъдица на информация и на училища за музика. Изключително работлив, много амбициозен. Представете си, този двадесет и осем годишен младеж има дързостта да пише опера върху "Борислав" на Иван Вазов, който тогава е в апогея на силите си и е най-значимата фигура у нас, не само в литературните среди, но и въобще в културния живот. Вазов отказва да сътрудничи. Както знаете, по това време в България тече полемика дали да има оперен театър или не. И Вазов е един от тези, които са против.

РЕПЛИКА: Ревност.

ВЕЛИСЛАВ ЗАИМОВ: Може би, или недоверие. Маестро Атанасов написва тази партитура. Какви са проблемите и какви са достойнствата? Първо ще кажа за достойнствата на партитурата: действието протича без прекъсване. Няма деление на отделни арии, дуети, терцети, хорове, балети, интермедии, оркестър. Операта тече без прекъсване. Това е като симфония в четири части, които съответстват на четирите действия на оперното произведение. Второто голямо достойнство е, че той използва така наречената "лайт техника" - главните герои са охарактеризирани със съответните музикални теми. Смята се, че това е патент на Вагнер, или най-много той е използвал тези два похвата - симфонично развитие на оперната драматургия - без прекъсване, без задаване на отделни номера, и използване на "лайт техника" и дори лайт тембри, освен лайт теми и лайт мотиви. Маестро Атанасов също използва лайт теми - всеки герой е охарактеризиран със съответната тема и когато той се появява, тя звучи в оркестъра. С други думи той пише като една симфонична партитура, върху която поставя гласовете да плуват. А не пише мелодии върху текста, които да хармонизира и след това да раздаде в оркестъра, както много композитори, дори италиански, правят. Откъде е научил или възприел този начин на мислене още в първата си опера, е голяма загадка. Според мен това е станало по-скоро слушайки и гледайки опери, отколкото учейки. В неговото чисто занаятчийско обучение има празноти, които се изразяват главно в гласоводенето и третирането на оркестъра. Затова се налагаше тази намеса. Освен това той страшно е бързал и е оставил нотите си в много небрежен вид - на места липсват тактове от оркестъра, липсват тактове от клавира. Клавирът някъде не съответства на оркестъра, липсва либрето под нотите. Значи, ако трябва да изпълним операта от оригинала, на места оркестърът трябва да спира, на места солистите трябва да пеят с на-на-на или ла-ла-ла, защото текстът го няма. Това е факт, но операта си заслужава, и особено като имаме предвид епохата, като имаме предвид неговата подготовка, която е твърде странна. Той владее, така да се каже, висшата степен на композиторския занаят, но нисшата малко му куца. Вероятно много бърза, вероятно е много амбициозен и иска да създаде опера, да направи нещо, и не е минал една солидна школа. Тази страница от българската музика се познава твърде малко, включително и от композиторите от следващото поколение, което музиковедите все още наричат "второ поколение", а Маестро Атанасов, Никола Атанасов, Ангел Букорещлиев, Добри Христов и т.н. - "първо поколение". Второто поколение се отнасяше малко снизходително към първото. Аз дори съм свидетел на това нещо. Но те, особено оперите на Маестро Атанасов, не познаваха. Бих казал, че ако ги познаваха и ако бяха погледнали положителната им страна, а не къде акордите са свързани неправилно, къде оркестърът не звучи добре и т.н., ако бяха възприели разбирането на Маестро Атанасов за операта, може би някои следващи опери, примерно на Парашкев Хаджиев, щяха да изглеждат по друг начин. Парашкев Хаджиев е безупречен в нотоводенето, но той не използва тази "лайт техника", не използва симфоничния начин на развитието на операта. Какво може да се каже за езика на тази опера? Той е така нареченият "общ тон". Има влияние, разбира се, от италианската опера от епохата на веристите, които са около двайсет, двайсет и пет години по-възрастни от него. Това е валидно особено за темата, която характеризира ТАМАРА. Има някакви български фолклорни интонации, главно във второ действие, където има народно веселие, събор, и има интонации, които се доближават до така наречения градски фолклор, който пък също има влияние от западноевропейската или поне средноевропейската музика. Но главното достойнство на операта е цялостното развитие и "лайт" тематичната характеристика на отделните герои, което по онова време е просто странно, просто чудно как е постигнато и откъде идва тази идея. Наистина, драмата на Вазов е изключително добра основа, защото тя е много силна драматургически. Драматургията на Вазов е като драматургията на Шекспир и, да речем, на Дюренмат. Тоест причинно-следствената логика там е много силна. Той е овладял това, което се изисква, за да се получи една драма, която да държи в напрежение до последния момент, до развръзката на действието. Либретото, разбира се, особено от гледна точка на езика, е много компромисно, а на места и от конструктивна гледна точка е малко неуравновесено. Примерно, много дълго протичат едни обяснения на БОРИСЛАВ с ТАМАРА преди развръзката: "Ти беше при Ватаци", "Аз те обичам", аз не те обичам, аз те мразя. Това е твърде дълго, когато отвън заговорниците вече правят преврата и свалят или искат да свалят ЦАР ИВАН АСЕН от престола. Царят, разбира се, в операта и в драмата е представен като най-силната фигура и може би най-уравновесената. Вероятно това е целта на Вазов - да представи българската държавност такава, каквато е била. Преди няколко дни Жорж Димитров имаше интервю пред "Classic FM" и каза нещо любопитно - на премиерата е присъствал цар Фердинанд и е изразил донякъде професионално мнение с малка нотка на критичност: защо главният герой БОРИСЛАВ е баритон, а не тенор, каквато е традицията за млади войнстващи хора, да речем, като Самсон, Отело и т.н. Представете си каква тържественост е имало на премиерата по онова време и каква ерудиция показва владетелят. А дали, г-н Карталов, на нашата премиера ще се появят фигури от висшите етажи на властта и дали ще изразят професионално мнение, предстои да видим.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Обещавам ти, че няма. (Смях).

ВЕЛИСЛАВ ЗАИМОВ: Така че това също е един щрих към миналото на нашата музика. Благодаря ви.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Прекрасно. Композиторът Маестро Велислав Заимов ни сподели тези мисли. Ами вижте, Фердинанд е ходил на спектакли в Байройт.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: До края на живота си.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Има право да си каже мнението. Когато сега бях на откриването на Байройтския фестивал, зад мен седеше Ангела Меркел с цялото правителство. Какво да говорим. А иначе за критиката - ако трябва Вагнер да го корим, че тъкмо да свърши една опера и почва отначало: има три финала на трето действие на "Залезът на боговете", и на "Зигфрид" и т.н. Вижте, аз за нищо не бих го критикувал. Защо? Защото даже в този материал, който ние много трудно открихме в Българската академия на науките, липсваха страници, липсваха тактове и т.н. Ние не знаем какво е отишло в БАН. И добре, че са тези наши колеги, архиварите, които искаме да поздравим специално, и да не забравим да ги поканим, защото повече от месец разчитахме на тяхната работа, повече от месец с Валентин Стамов се занимавахме... Вале, ела тук да те представя на нашите колеги - Валентин Стамов целия август и малко от юли си загуби в ежедневна работа по осигуряването на материала. Вальо, кажи няколко думи за тая твоя кратка история.

ВАЛЕНТИН СТАМОВ: Това не е моя история, това е едно щастие за всички нас, че този материал се намери в архива, тъй като никой в България не знаеше къде стои, останал ли е изобщо. Няма да забравя изключителната съпричастност на колегите от Академията на науките - Никола Казански и една от директорките на БАН, които помогнаха с архивните материали. Наистина цели седмици ходих всеки ден, доколкото мога да съпричаствам с нещо. И го намериха в едно затворено, затънтено място, но все пак е съхранено. Беше голямо щастие, че го открихме, че това място съществува, радвахме се много. Да не забравя да кажа, че в БАН двама специалисти по компютърни техники, така да го кажем, като изкуство, може би цели двайсет дни си играха на едни специални установки с компютърни програми да изравняват редовете, да открояват нотите, изобщо да се получи това, върху което след това да се работи. И вече г-н Заимов имаше възможност да продължи нататък. Наистина, да им благодарим на колегите от БАН за изключителните усилия, които положиха да осигурим този материал. И аз лично мога да ви кажа като музикант, че тази опера - нейната музика, е нещо уникално, като за първо произведение на този композитор. Мисля, че всеки от вас, който има пиетет към оригиналната музика, ще се възхити. Създаденото от Маестро Атанасов се отличава много от произведенията на следващите композитори в България - в негова полза обаче, тъй като вие ще видите изключително оригинално авторско откритие в музикалната форма, в музицирането, в мелодичността. След него не всички наши композитори се отдават на такава мелодика, каквато осигурява Маестро Атанасов в неговата опера. Така че, който за пръв път ще види това произведение, ще оцени изключителното му постижение в мелодиката - операта е на европейско ниво, но с българско звучене. Благодаря за вниманието, приятно гледане.