"Балкански синдром" - МГТ "Зад канала"

от Станислав СтратиевТворчески съставпостановка - Мариус Куркинскисценография и костюми - Петя Стойковамузика - Мартин Каровучастват: Стела Стоянова, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Димитров, Александър Кадиев, Евгени Будинов, Александър Димов, Петър Калчев, Антоний Аргиров, Емил Котев, Никола Мутафовсн. МГТ "Зад канала"

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

01.10.2010

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Добър ден, много се радвам, че сме заедно в навечерието на откриването на игралния сезон в Малък градски театър „Зад канала“. В рамките на цялата тази година сме в така наречения двайсти сезон на театъра и съм изключително щастлива, че откриваме този сезон - толкова важен и хубав за нас, с постановката на Мариус Куркински „Балкански синдром“ от Стратиев, и то в навечерието на годината, в която пък има годишнина от рождението на Станислав Стратиев. Тази комбинация от хубави дати някак си зарежда с енергия началото на този сезон. Благодаря ви много, че сте с нас, ние този сезон и този месец доста усилено сме ви създали програма - на 16-ти е празника по случай двайсетгодишнината на театъра, а на 23-ти имаме следваща премиера - един безкрайно натоварен месец, но, надявам се, с хубави енергии. Много съм щастлива, че Мариус е с нас отново. Представленията му в Малък градски театър са истинска радост за нас - и самия репетиционен период, и по-късно - също. Сега ще му дам думата, за да ви каже всичко, което му се случи и което беше важно за него, докато създаваше този спектакъл, който аз, тъй като съм имала възможност вече да го гледам, казвам ви, наистина е много, много важен за нас и много хубав. Заповядай, Мариус.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Да, благодаря че сте тук. Ами, аз не бих искал да обсъждам надълго и нашироко спектакъла, защото той предстои. Той още не съществува - днес ще се роди. Всъщност ми е по-интересна ситуацията, усилието да се прави театър и много съм щастлив, че се случва да ти се даде отново и отново. Защото е много страшно, нали... човек понякога се усъмнява, че... не понякога - доста често, че всичко му се отнема и че никога няма да се върне - този страх е ужасяващ. И съм щастлив, че успях отново да се върна в театъра и да направя театрална ситуация с актьорите, да преживеем времето заедно, както трябва, да преминем с много вълнение през текста, да почнем да мислим като автора, който е изключителен, и това да си бъде един клас, едно поредно училище, да не е губене на време на актьори, а да се случи чудото на нашата среща. Театърът да не бъде място за производство на нещо, а да бъде една задруга на актьорите, които за пореден път да доказват, че не всичко е загубено... Самооценката е важна за мен и аз си давам оценка за работата, за срещата, не говоря за спектакъла, че това го има, че това се случи и че беше правене на театър. Тук наистина това ми се случва много често, в тази сграда... За „Балкански синдром“ какво да говоря, то всичко е ясно. Не ме занимава толкова актуализирането, напротив, ситуирал съм пиесата във времената, за които е писана и наистина смятам, че това е историческа пиеса - така гледам на нея, не като на комедия: за онова време, за 87-ма година, за времената на перестройката. Искам просто да припомня тези неща, имам и сантимент към това време от моя живот. Плаша се от това колко бързо се забравя вчера, със сегашното развитие на обществото. Намирам това за много опасно нещо, губят се много връзки, и така, исках да припомня едно близко минало - историческо. Намирам автора за много добър и смятам, че към него трябва да се подхожда така. Това е общо взето решението на спектакъла. Другият важен момент за мен е, че тази пиеса се развива в театър, по пиеса. Това си е много моя тема - че действието се случва в театър и конфликтът е между актьорите и публиката, която е доведена до такова състояние вече от външния свят, че не позволява на актьорите да играят. Харесва ми това като ситуация, намирам я за много адекватна на времето. В общи линии това са двете посоки.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Аз искам да добавя нещо. Когато той дойде при мен и говорихме, че ще поставя тази пиеса, той ми каза: „Искам да направя тази пиеса изцяло с млади хора“. И тогава на мен ми се стори, че в това е ключа към онова време, в което почти всичките хора в тази пиеса са били много малки деца и нямат реален спомен за времето...

МАРИУС КУРКИНСКИ: Това за мен беше много важно, да.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Иска ми се да ти го напомня.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Той и самият Мариус не е бил кой знае колко стар тогава.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: ... но има много по-сочен спомен за времето.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Това е също едно от важните неща за представлението - че искам да няма възрастови граници, че това е една трупа, която представя една пиеса, че това е младата трупа на един театър. Работил съм и с по-възрастни актьори, но го намирам като отбор, един отбор, който защитава театъра си. И смятам, че по този начин това много добре помага за изчистването на всякакво битово поглеждане към Стратиев, което е отвратително, защото той е битово фантастичен, и този ход на трупата, която изпълнява една театрална приказка, смятам че раздвижи в нас това вълнение, а в същото време пък и смятам, че това е като обучение за тях, да знаят какво е било, а че ще бъде така и за, да речем, за по-младия зрител, който ще идва - това ще помага. Ами, да не говорим много за представлението, наистина, защото предстои.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Имате ли някакви въпроси към Мариус?

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Поначало Стратиев, когато се появи навремето, тъй като по-възрастните помнят - в мое лице и в лицето на други наоколо, направи впечатление с иносказателността на своите фейлетони - хем пишеше фейлетони, което е злободневен жанр, хем беше и с философска подплата, и това беше много интересно при него - направи много силно впечатление в съвременната българска литература. Сега вече ти казваш - историческа пиеса. Действително пиесата вече влиза в златния фонд на българската класика, ако мога така да кажа. Но тя е хем историческа, хем е пак злободневна, защото касае всъщност невралгични точки на съвременния ни живот и мисля, че точно това е, което прави такива произведения сериозни и класически, защото във всеки един момент на която и да е епоха те намират допирни точки с най-актуалните моменти на нашето време. И, понеже аз те слушах и сутринта по bTV - ти започна с едно отклонение от злободневността в началото на твоята работа с моноспектаклите си в Младежкия театър. Тъй като съм писала още тогава за твоите прояви, когато занесох първия си материал в Отечествен вестник, ми казаха: „Ама кой е тоя, бе, какво носиш, какъв е този, откъде се появи?“, нали (смях), с първия моноспектакъл в Младежкия театър. Това беше точно по времето, когато Стратиев беше в апогея си. Много интересно е това, че ти се връщаш, така, към едно скорошно минало.

МАРИУС КУРКИНСКИ: Ами, актуалността си е бонус от големия автор. Аз не искам актуалност, но тя просто извира, освен всичко друго. Аз винаги се плаша от това, защото положението на народа, за който той пише, не само че не се е променило, а е станало още по-тежко. Приемам го като народопис и е много интересно как авторът влияе на хората, които го репетират. Това е нещо изключително, как се променя дори начина на говорене - ние като се събирахме, започнахме така да си общуваме, обобщавайки живота, както всяко негово изречение може да бъде поговорка... Абе, много трудно беше, защото е много близко...

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Не е ли малко публицистичен материалът?

МАРИУС КУРКИНСКИ: Не, не бих казал. Трудно беше, защото, пак казвам, е свързано с неща, които съм преживял и като се върнеш там, и когато си в един по-особен момент от живота си, може да ти се случат много тежки вътрешни преживявания, но в крайна сметка това е автор, който кара хората все пак да се смеят - да не задълбаваме толкова навътре. Интересно е какво ще се получи като сблъсък, но пак казвам - на ръба е, предстои, идва спектакълът към мене и това е един много хубав, много щастлив момент и не искам да говоря много за него сега.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Ако нямате други въпроси, нека да освободим Мариус, защото той сега сигурно иска да бъде с актьорите.

МАРИЯ МИТЕВА: Само още един въпрос: каква е мотивацията едни и същи актьори да играят по няколко роли?

МАРИУС КУРКИНСКИ: В трупата, която представя пиеса на Стратиев е позволено да има няколко роли, които да бъдат изпълнени от един актьор - това е включено в решението на спектакъла. Те са свързани по някакъв начин, ще видите по какъв - двете роли на единия актьор. Добре. Благодаря ви, че дойдохте и приятна вечер.